7
Р Е Ш Е Н И Е
№ 243
[населено място], 19.02. 2019г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на трети декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
при секретаря Валерия Методиева като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 45 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Кий Дизайн“ЕООД срещу решение № 243/02.08.2017г. по в.т.д. № 115/2017г. на Пловдивски апелативен съд в частта, с която частично е отменено решение № 438/02.11.2016 г. по т.д. № 457/2014г. на Пловдивски окръжен съд и вместо него е отхвърлен искът с правно осн. чл.145 ТЗ на касатора против Е. Р. Р. за заплащане на сумата от 70 500 лв., представляваща причинени от ответницата като управител на ищцовото дружество имуществени вреди, изразяващи се в извършени без правно основание плащания, а именно: плащане по банков път на 16.11.2011г. на сумата от 22 000лв. в полза на „Каза Сичилия Булгария“ООД, плащане по банков път на 11.04.2011г. на сумата от 31 000лв., извършено в полза на „Пи Джи Ес Сървисис“ЕООД и плащане на сумата от 17 500лв. в полза на „Спа Сибир“ЕООД и в частта за разноските.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и поради необоснованост. Излагат се съображения, че въззивният съд неправилно е разпределил доказателствената тежест за установяване на релевантни за делото факти, като това е извършено едва с въззивното решение, без да са дадени предварително указания в тази насока, при положение, че първоинстанционният съд в доклада си по чл.146 ГПК е направил различна констатация относно подлежащите на доказване факти и е разпределил тежестта за установяването им. ПАС неправилно е достигнал до заключение, че подписването от ответницата на фактури, издадени от свързаните лица за оправдаване на извършения разход на средства е достатъчно, за да се приеме, че е налице документално обоснован разход за дружеството. Според касатора в тежест на ответницата е било да доказаже, че тези разходи са извършени единствено с оглед на дружествените дела и че фактурите обективират реално изпълнена стопанска операция, което доказване не е било проведено в процеса. По отношение на плащанията към третото дружество-съконтрахент „Спа Сибир“ЕООД касаторът прави оплакване за необоснованост на изводите и за допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения във връзка с липса на указания за доказване на конкретни факти от ищеца, при недадени такива указания и от ПОС, като апелативният съд не е назначил служебно допълнителна ССЕ. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго за уважаване на иска по чл.145 ТЗ за сумата от 70 500лв., представляващи претърпени от дружеството вреди поради извършени без основание и несвързани с дейността на дружеството плащания в полза на „Каза Сичилия Булгария“ООД, „Пи Джи Ес Сървисис“ЕООД и „Спа Сибир“ЕООД. Претендират се разноски за всички инстанции.
Ответникът по касацията Е. Р. Р. в писмения си отговор поддържа становище, че ищецът е ненадлежно представляван в процеса, поради което исковата молба е недопустима, недопустими се явяват и постановените по нея решения от ПОС и ПАС. В условията на евентуалност се излагат съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира се присъждане на разноски за касационната инстанция.
Третото лице-помагач на ответника - А. Х. Х. не е подал писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК приема следното:
За да постанови обжалваното решение, апелативният съд е приел, че в процесния период Е. Р. Р. е била управител на дружеството-ищец, като общото събрание на съдружниците в него е взело решение за предявяване срещу ответницата на иск по чл.145 ТЗ. По отношение на претенцията, касаеща претърпени от касатора вреди в резултат на извършени три плащания от страна на дружеството чрез неговия управител в полза на „Каза Сичилия Булгария“ООД, „Пи Джи Ес Сървисис“ЕООД и „Спа Сибир“ЕООД, въззивната инстанция е счела, че искът не е бил доказан от ищеца. Не е било установено дали от осъществените плащания са настъпили вреди за дружеството, тъй като те са въз основа на сключени сделки, за които липсват в исковата молба твърдения, че са симулативни. Освен това ПАС е счел, че не е доказано наличие на вреда, тъй като плащанията са извършени срещу придобиване на друг актив – стока, услуга и пр. Според решаващия състав от действащото законодателство с оглед на факта на „свързаност“ по смисъла на §1, ал.1 ДР на ТЗ между касатора и „Каза Сичилия Булгария“ООД и „Пи Джи Ес Сървисис“ЕООД не може да се изведе презумпция, че извършените плащания са фиктивни. По отношение на плащането към „Спа Сибир“ЕООД въззивният съд е приел, че ищецът не е представил договора за абонаментно счетоводно обслужване, опис на документите, предмет на проверката за първото и второто полугодие на годината и липсва поставена задача на ССЕ в тази връзка. Поради което ПАС не е споделил доводите на касатора, че има „двойно плащане“ за една и съща счетоводна услуга в размер на претенцията за 17 500лв.
С определение № 394/20.07.2018г. по т.д. № 45/2018г. на ВКС, I т.о. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, на осн.чл.280, ал.1, т.1 ГПК /редакция до изменението с ДВ бр.86/2017г./ за проверка на съответствието му със задължителна съдебна практика на ВКС по следния въпрос: Може ли въззивният съд да приеме за недоказани факти от решаващо значение по делото, които първоинстанционният съд не е посочил като нуждаещи се от доказване, без да изготвя нов доклад, съответно без да даде указания на страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими към делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания?
Становището на състава по така поставения правен въпрос произтича от следното:
В т.2 от ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС и в постановените по реда на чл.290 ГПК, посочени от касатора: Решение № 129/29.06.2015г. по гр.д. № 7040/2014г. на ВКС, III г.о., Решение № 549/29.10.2010г. по гр.д. № 56/2010г. на ВКС, IV г.о., Решение № 172/23.02.2010г. по гр.д. № 386/2009г. на ВКС, III г.о., Решение № 385/10.05.2010г. по гр.д. № 1245/2009г. на ВКС, III г.о. и Решение № 700/06.12.2010г. по гр.д. № 304/2010г. на ВКС, III г.о., и служебно известните на съда: Решение № 42/09.06.2016г. по т.д. № 799/2011г. на ВКС, II т.о.; Решение № 51/02.05.2012г. по т.д. № 105/2011г. на ВКС, II т.о.; Решение № 135/20.12.2010г. по т.д. № 13/2010г. на ВКС, I т.о.; Решение № 224/23.06.2011г. по гр.д. № 1184/2010г. на ВКС, III г.о.; Решение № 172/23.02.2010г. по гр.д. № 386/2009г. на ВКС, III г.о. е прието, че в случай, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими към делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. Когато въззивният съд прецени, че дадената от първата инстанция квалификация на предявения иск е неправилна, вследствие на което на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти, той следва служебно, без да е сезиран с такова оплакване, да обезпечи правилното приложение на материалния закон по спора, като даде указания относно релевантните факти и разпределението на доказателствената тежест, и укаже на страните необходимостта да ангажират съответни доказателства.
Настоящият състав на ВКС споделя така даденото разрешение на правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване.
По същество на касационната жалба:
Настоящият състав на ВКС намира, че въззивният съд неправилно е квалифицирал твърденията в исковата молба относно противоправното поведение на управителя, причинило вреди на дружеството-ищец. Поради което в нарушение на съдопроизводствените правила в решението си е ограничил кръга на необходимите за доказване факти и е разпределил доказателствената тежест само спрямо тях, в отклонение от доклада на първата инстанция и без предварително да укаже на страните за това, като последното се явява в противоречие с дадения по-горе отговор на правния въпрос.
Съобразно изложеното в исковата молба, допълнителната такава и в уточнението по повод указания на първоинстанционния съд за конкретизация на твърденията на ищеца, разглежданите от настоящата инстанция плащания: по банков път на 16.11.2011г. на сумата от 22 000лв. в полза на „Каза Сичилия Булгария“ООД, по банков път на 11.04.2011г. на сумата от 31 000лв. в полза на „Пи Джи Ес Сървисис“ЕООД и плащане на сумата от 17 500лв. в полза на „Спа Сибир“ЕООД, попадат в претенцията на „Кий Дизайн“ООД / в хода на процеса променено на „Кий Дизайн“ЕООД / за заплащане от ответницата на обезщетение за вреди, причинени на дружеството от дейността й като управител, представлвящи извършени без основание и без връзка с дейността на дружеството разходи.
С отговора на исковата молба ответницата е оспорила изцяло предявените искове и е направила възражение, че всички разходи са били извършени във връзка с управление на дружеството.
С определение на осн. чл.374 ГПК първоинстанционният съд е разпределил доказателствената тежест по горепосочената претенция с указания, че ищецът следва да докаже, че съответните суми са били изразходвани от страна на ответницата, а последната следва да докаже, че разходваните средства имат своето основание и са относно дейността на дружеството.
С решението си ПАС е приел, че в исковата молба ищецът не е въвеждал твърдения за симулативност на сделки, по повод на които са осъществени процесните плащания към трите посочени по-горе дружества, настъпването на вредата не може да се презумира и ищецът следва да установи този факт, както и наличието на причинна връзка между плащанията и вредоносния резултат. Поради извод за неангажиране на доказателства от страна на ищеца за настъпване на вредата е заключил, че искът е неоснователен.
В исковата молба ищецът изрично сочи, че виновното и противоправно неизпълнение на задълженията на управителя по повод управлението на дружеството се изразява в плащания в полза на трети лица без наличие на основание и без това да е свързано с дейността на дружеството. Съществуването на основание за възникване на задължение на дружеството за плащане, което е било извършено от управителя, е релевантен факт за отговорността на същия по чл.145 ТЗ предвид вменените му от закона и дружествения договор задължения да организира и ръководи дейността на дружеството съобразно закона и решенията на общото събрание, т.е. в интерес на дружеството и по начин, гарантиращ опазване на имуществото му. Предвид направеното от ответницата оспорване в нейна тежест е да докаже горепосочения факт, както правилно е дал указания за това ПОС.
И двете изслушани заключения на единичната и на тройната ССЕ констатират, че ответницата като управител на ищцовото дружество е извършила следните плащания: 1/ по банков път от 16.11.2011г. на сумата от 22 000лв. в полза на „Каза Сичилия Булгария“ООД; 2/ по банков път на 11.04.2011г. на сумата от 31 000лв., извършено в полза на „Пи Джи Ес Сървисис“ЕООД и 3/ по банков път на 01.12.2011г. и на 09.12.2011г. общо на сумата от 17 500лв. в полза на „Спа Сибир“ЕООД. Първото посочено плащане е по фактура № 79/28.02.2011г., а второто – по фактура № 130/25.03.2011г. с отразени и по двете фактури основания – „плащане по договор“. В съдебно заседание вещите лица по тричленната ССЕ са дали обяснения, че визираните в двете фактури договори се намират по прокурорската преписка. Въз основа единствено на тези доказателства необоснован се явява изводът на ПАС, че плащанията са по сделки срещу придобиване на актив – стока, услуга и т.н. Вещите лица не установяват основните инивидуализиращи белези на възприетите от тях договори, което не позволява на съда да изгради обосновано заключение, за действително постигнато съгласие между съконтрахените за възникване на контретни права и задължения, а оттук и да прецени дали сключването на тези договори е било необходимо за развитие на търговската дейност на дружеството. Настоящият състав на съда намира, че за установяването на съдържанието на договорите, с оглед данните за фактическото им прилагане към прокурорска преписка, не е било необходимо използването на специални знания на вещи лица – икономисти и назначаване на ССЕ, а в тежест на ответницата е било да ги ангажира в процеса, което тя не е сторила при обективна възможност за това, като дори се е противопоставила на искане на ищеца за издаване на съдебно удостоверение за снабдяване от него с тези доказателства. Съгласно ЗСч фактурата представлява първичен счетоводен документ, носител на информация за регистрирана за пръв път стопанска операция, въз основа на който се извършват счетоводни записвания от страните по сделките. Фактурата има важно значение за доказване на договора за търговска продажба на движими вещи, когато съдържа необходимите елементи от съдържанието на този вид сделки / количество и вид на стоката, единична цена, обща стойност на стоката/, а в някои случаи и за доказване на изпълнението на сделката, напр. получаване на стоката. След като съдебната практика последователно приема, че на тези изисквания следва да отговаря фактурата, за да има доказателствено значение в отношенията между страните по договора, то на още по-силно основание елементите следва да са налице и с оглед вътрешните отношения между дружеството и неговия управител, подписал фактурата и извършил плащане по нея.
Във връзка с плащанията в полза на „Спа Сибир”ЕООД вещите лица дават заключение, че в самите фактури е конкретизирано основанието: проверка на правилността на методологията и методиката на отчитане на дейността; проверка на документи и сметки за първо и второ полугодие. Следователно се установява сключването на договор за извършване на определени услуги в областта на счетоводството, които, при липса на доказателства за противното, са обективно необходими за нормалното функциониране на търговското дружество. Обосновани са изводите на ПАС, че ищецът не е доказал довода си, че за същия период „Ларок”ЕООД е обслужвал счетоводно ищеца, поради което се достигнало до двойно плащане на възнаграждение за една и съща работа. Касае се до твърдян положителен факт, представляващ според касатора действие на управителя в нарушение на задълженията му към дружеството, поради което и установяването му правилно е било възложено още от СГС на „Кий Дизайн“ЕООД с общите указания в определението по чл.374 ГПК. Неоснователно е оплакването на касатора за допуснато съществено процесуално нарушение във връзка с доказването на този факт, за необоснованост на фактическите констатации и нарушение на материалния закон при постановяване на въззивното решение в частта за сумата от 17 500лв.
Горното налага извод за основателност на иска по чл.145 ТЗ за заплащане на сумата от 53 000 лв., представляваща причинени от ответницата като управител на „Кий Дизайн“ООД имуществени вреди, изразяващи се в извършени без правно основание плащания, а именно: плащане по банков път на 16.11.2011г. на сумата от 22 000лв. в полза на „Каза Сичилия Булгария“ООД и плащане по банков път на 11.04.2011г. на сумата от 31 000лв., извършено в полза на „Пи Джи Ес Сървисис“ЕООД. Искът е неоснователен в частта за заплащане на обезщетение в размер на 17 500лв. за причинени на дружеството вреди от извършено от управителя плащане в полза на „Спа Сибир“ЕООД.
По изложените съображения въззивното решение е частично неправилно и следва да бъде отменено за сумата от 53 000лв. / плащания в полза на „Каза Сичилия Булгария“ООД и „Пи Джи Ес Сървисис“ЕООД/, а доколкото не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия на осн. чл.293, ал.3 ГПК, настоящата инстанция следва да постанови вместо отмененото друго решение по същество на спора по чл.145 ТЗ за присъждане на същата сума. В частта относно сумата от 17 500лв. решението на ПАС като правилно следва да се остави в сила.
Предвид изхода от спора в полза на „Кий Дизайн“ЕООД за първа инстанция се дължат разноски общо в размер на 2 362,19лв. За въззивна инстанция от тази страна не са представени доказателства за извършени разноски. Тъй като с въззивното решение е присъдена сумата от 1444лв. за разноски пред ПОС настоящата инстанция следва да присъди на дружеството още 918,19лв. /разликата над 1444лв. до 2 362,19лв./. За касационната инстанция на касатора съобразно уважената част от касационната жалба се дължат от ответницата разноски в размер на 3 791,94лв.
В полза на Е. Р. касаторът дължи разноски за първа и въззивна инстанция в размер общо на 4015,82лв., поради което въззивното решение следва да се отмени в частта на присъдените в полза на ответницата разноски в размер на 3790, 18лв. /разликата над 4015,82лв. до 7806лв./. С оглед отхвърлената част от касационната жалба касаторът дължи заплащане на разноски в полза на Е. Р. за настоящата инстанция в размер на 656,56лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо търговско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 243/02.08.2017г. по в.т.д. № 115/2017г. на Пловдивски апелативен съд в частта, с която частично е отменено решение № 438/02.11.2016 г. по т.д. № 457/2014г. на Пловдивски окръжен съд и вместо него е отхвърлен искът на „Кий Дизайн“ЕООД с правно осн. чл.145 ТЗ против Е. Р. Р. за заплащане на сумата от 53 000лв., представляваща причинени от ответницата като управител на „Кий Дизайн“ООД имуществени вреди, изразяващи се в извършени без правно основание плащания, а именно: плащане по банков път на 16.11.2011г. на сумата от 22 000лв. в полза на „Каза Сичилия Булгария“ООД, плащане по банков път на 11.04.2011г. на сумата от 31 000лв., извършено в полза на „Пи Джи Ес Сървисис“ЕООД, както и в частта, с която „Кий Дизайн“ООД е осъдено да заплати на Е. Р. Р. разноски в размер на 3790,18лв. /разликата над 4015,82 лв. до 7806 лв./ и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Е. Р. Р. ЕГН [ЕГН] да заплати на „Кий Дизайн“ЕООД сумата от 53 000 лева / петдесет и три хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинени от ответницата като управител на ищцовото дружество имуществени вреди, поради извършени без правно основание плащания, а именно: плащане по банков път на 16.11.2011г. на сумата от 22 000 лв. в полза на „Каза Сичилия Булгария“ООД и плащане по банков път на 11.04.2011г. на сумата от 31 000 лв. в полза на „Пи Джи Ес Сървисис“ЕООД, на осн. чл.145 ТЗ.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 243/02.08.2017г. по в.т.д. № 115/2017г. на Пловдивски апелативен съд в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Е. Р. Р. ЕГН [ЕГН] да заплати на „Кий Дизайн“ЕООД сумата от 918,19 лв. /разликата над 1444 лв. до 2 362,19 лв./, представляваща сторените от дружеството разноски пред първата инстанция и сумата от 3 791,94 лв. за разноски пред касационната инстанция, на осн.чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Кий Дизайн“ЕООД да заплати на Е. Р. Р. ЕГН [ЕГН] сумата от 656,56лв., представляваща сторените от последната разноски пред касационната инстанция, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |