Р Е Ш Е Н И Е № 176 гр.София, 15 април 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на петнадесети март две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА МИНА ТОПУЗОВА със секретар Аврора Караджова при участието на прокурора ТОМА КОМОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ПЛАМЕН ТОМОВ наказателно дело под № 453/2013 година Частният тъжител М. Д. е обжалвал по касационен ред (чл.346, т.4 НПК) определението на Софийския градски съд, с което е прекратено в тази (въззивна) инстанция наказателното производство по делото, водено от тъжителя и в Софийския районен съд срещу подсъдимите Л. М. и А. П.. Определението – 3494 от 31.Х.2012 год. по внчхд № 1326/2012 год., е издадено в отговор на молбата от тъжителя Д. с рег.№ 104062/15.Х.2012 год., изрично озаглавена „За прекратяване на настоящото чнхд поради изминал давностен срок…”, но и с довод, че изтеклото време преди да бъде разгледана въззивната му жалба срещу оправдателната присъда на СРС, „практически” я „обезсмисля” (има се предвид жалбата-вж. на л.61 от възз.дело). В частта й, съществена за изхода на сегашното дело пред ВКС, жалбата на частния тъжител оспорва законността на съдебния състав, издал определението, както и произнасянето в неговите мотиви, че тъжителят с молбата си от 15.Х.2012 год. всъщност е оттеглил (чл.324 НПК) въззивната си жалба срещу оправдаването на двете подсъдими. От ВКС е поискано, след като отмени обжалваното определение, сам да постанови извършеното с него прекратяване, но „без изричното влизане в сила на първоинстанционната присъда”. Касационната жалба е поддържана и в съдебното заседание в тази инстанция, но допълнително и с алтернативата делото да бъде върнато за ново разглеждане в СГС. Тъжителят е подкрепен в алтернативното му искане и от прокурора, който смята произнасянето във въззивната инстанция при неяснота в молбата на тъжителя от 15.Х.2012 год. От подсъдимите единствено А.П. в писмените си бележки е за отхвърляне на жалбата. Върховният касационен съд намери, че трябва да остави в сила обжалваното определение. То не е засегнато от претендираните от жалбоподателя недостатъци. Участието във въззивния съдебен състав на съдиите П. и Д. не е след техен отвод по същото дело (а по друго, за което не се твърди да е във връзка със сегашното), и то след отвеждане по начина, който е указал състав на ВКС-І н.о. при предишно разглеждане на делото (вж. приложеното тук нд № 4403/2012 год.). От друга страна, въпреки известно смесване в обжалваното определение на въпросите за прекратяване на наказателното производство (поради давност) и на съдебното производство във въззивната инстанция (поради оттегляне на жалбата пред нея), това не е станало за сметка на процесуалните права или на някакъв законен интерес на тъжителя. Последният и без друго е разполагал в случая само с правото да оттегли жалбата си, а не и с правото да се позовава на погасителната давност – тя поначало е предвидена не в негов, а в интерес на подсъдимите (впрочем СГС е нарушил именно техните процесуални права, като е прекратил делото без да ги уведоми, че могат да поискат продължаването му по реда на чл.24, ал.2 НПК). В същото време възниква и риторичният въпрос: ако прекратяването на делото е било желано от тъжителя, как по такова дело би могло да бъде разгледана въззивната му жалба? Накрая, макар тъжителят наистина да има интерес от прекратяване на делото-по собствените му думи-„без влизане в сила на първоинстанционната присъда”(защото тя означава, че повдигнатото от него обвинение се е оказало неоснователно), влизането в сила на оправдателната присъда е неизбежна (автоматична) последица от прекратяването на делото. Ръководен от изложеното и съобразно с чл.354, ал.1, т.1 НПК, ВКС-І наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА определение № 3494 от 31 октомври 2012 год. по внчхд № 1326/2012 год. на Софийския градски съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: /СЛ