Р    Е    Ш   Е   Н   И    Е    № 121   София, 05 март 2010 г.   В ИМЕТО НА НАРОДА   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в  съдебно заседание на двадесет и трети февруари 2010 г. в състав :                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА                                                ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ                                                                        ПАВЛИНА ПАНОВА   при секретаря ...........Л. Гаврилова..........................  и в присъствието   на прокурора от ВКП .........Н. ЛЮБЕНОВ................, като изслуша докладваното от съдия П. ПАНОВА  наказателно дело № 11/2010 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:     Производството е образувано по жалба на подсъдимия П. Б. Д. срещу въззивна присъда от 27.11.2009г., постановена от Варненски апелативен съд по ВНОХД № 368/2009 г. , с която е била отменена първоинстанционната оправдателна присъда по делото и подсъдимият е бил признат за виновен в това, че на 04 срещу 05.07.2008 г. в с Айдемир, обл. Силистра е отвлякъл М. Д. Д. до местност „Рибарско селище” на с. Т., обл. Силистра с цел противозаконно да го лиши от свобода, поради което и на основание чл. 142 ал.1 от НК и чл. 54 от НК му е било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от две години. Със същата въззивна присъда подсъдимият е бил признат за виновен за това, че на 05.07.2008 г. в гр. С. принудил М. Д. Д. да извърши нещо противно на волята си - да му предаде мобилен телефон Н. , мод. 6080 на стойност 60 лв., като употребил за това сила и заплашване, поради което и на основание чл. 143 ал.1 от НК вр. чл. 54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година На осн. чл. 23 ал.1 от НК на подс. Д. е било наложено едно общо наказание в размер на две години лишаване от свобода. На осн. чл. 66 ал.1 от НК изпълнението на това наказание било отложено за срок от три години. С присъдата подсъдимият е бил осъден да заплати на М. Д. обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в размер на 2 000 /две хиляди /лева. Касационната жалба, подадена от името на подсъдимия Д, релевира съображения, които могат да бъдат подведени под касационния довод по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК. Нарушението на материалния закон се обосновава с липса на елементи от състава на инкриминираните престъпления – липса на употребено насилие върху пострадалия и доброволност на предаването на мобилния му телефон. Сочи се , че са били пренебрегнати показанията на независимите свидетели П. П. и М. Д. , както и фактът, че пострадалият сам е предложил да бъде отведен до „Рибарското селище”. С жалбата се прави искане за отмяна на въззивната присъда и постановяване на решение, с което подс. Д. да бъде оправдан, а гражданският иск да бъде отхвърлен. Пред касационната инстанция защитата на подс. Д. поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и счита, че приетите за установени фактически обстоятелства кореспондират с всички доказателства, като никое от тях не е игнорирано. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт, установи следното: Жалбата е неоснователна. Касационната инстанция намира за необходимо да посочи на жалбоподателя, че необосноваността на атакувания съдебен акт /какъвто е основния довод на касационната жалба/ не е сред касационните основания, визирани в чл. 348 от НПК, поради което тя не може да бъде обект на проверка от касационната инстанция. Приетите за установени фактически положения от въззивния съд не могат да бъдат поставени на контрол, стига при тяхното констатиране да не са допуснати процесуални нарушения. С оглед на това и с оглед пълното гарантиране на правото на подсъдимия да получи отговор на доводите си в жалбата ВКС извърши проверка на въззивния съдебен акт и с оглед касационното основание по чл. 348 ал.1 т.2 от НПК. Проверката на съдопроизводствените действия и на въззивната инстанция не сочи да са допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи упражняване на правомощието на ВКС за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане. Направен е обстоен анализ на всички доказателствени източници и е демонстрирана волята на въззивния съд да кредитира определени от тях – показанията на св. Д, както и да не даде вяра на други – но обясненията на подс. Д. , и на показанията на К. , И. Н. и К. Н. По този начин крайният резултат на доказателствения процес е обективиран по един ясен, убедителен и несъмнен начин, така че волята на въззивния съд и неговото вътрешно убеждение е възможно да бъдат проследени както от страните в процеса, така и от касационния съд. В мотивите на присъдата си Варненският апелативен съд е дал изчерпателен и обоснован отговор на всички възражения на защитата и е аргументирал в пълна степен своите съображения за достигнатия фактически и правен извод по делото, който се различава от този на първоинстанционния съд. Обективни данни за нарушение на задължението на съда по чл. 107 ал.3 от НПК – да събира както разобличаващи, така и оправдателни доказателства, не са налице. Съдебните инстанции по фактите са събрали доказателства и от двете категории, като право на всяка от тях е да кредитира едната от тях, стига да изложи съображения по реда на чл. 339 ал.2 и ал.3 от НПК. В мотивите на въззивната присъда това е направено, поради което съдът не може да бъде упрекнат в нарушаване на основните принципи на наказателния процес, визирани в чл. 13 и чл. 14 от НПК. Касационната проверка на атакуваната присъда не констатира въззивната инстанция да е придала на обвинителните доказателства смисъл, какъвто те нямат. Напротив, извършен е обстоен и задълбочен анализ на показанията на св. Д. Те са съпоставени с тези на св. К, Н. , П. и Д. , както и със заключението на съдебно-медицинската експертиза и след като съдът се е уверил, че те са достоверни, е мотивирал своите фактически и правни изводи върху тях. Не броят на оправдателните и обвинителните доказателства е аргумент за кредитиране на едните или другите, а тяхната достоверност, която е резултат от анализа, направен от съда. Подходът му в случая е напълно законосъобразен, а в преценката на съда ВКС не би могъл да се намесва, освен ако не констатира нарушение на процесуални норми при анализа на доказателствата. Както се посочи, такива не са налице, поради което фактическата необоснованост на въззивния съдебен акт не може да бъде подложена на контрол от настоящия съд, доколкото тя не представлява касационно основание. С оглед на тези съображения ВКС не констатира да е налице касационното основание по чл. 348 ал.1 т.2 от НПК.   При проверката на въззивното решение не се откриват нарушения и на материалноправните разпоредби на НК. Приетите фактически обстоятелства от въззивната инстанция по фактите правилно са били подведени под нормите на чл. 142 ал.1 и чл. 143 ал.1 от НК.становени чрез съответните доказателствени способи са били всички елементи от обективната и субективна с. на тези деяния и правилно са били квалифицирани като престъпление именно по тези престъпни състави от НК. При така установените фактически обстоятелства ВКС не намира, че са налице основания да се приеме, че деянията, вменени във вина на подсъдимия Д не са престъпни и не съставляват престъпления, поради което той да бъде оправдан. Поведението на подс. Д. по пристигане в с. А. след позвъняване от св. К, който предварително е осигурил пострадалия, като е чакал с него в своя автомобил, извеждането на св. Д от едната кола и вкарването му в другата, където е седял св. П, поведението на подсъдимия в лекия автомобил спрямо св. Д, изразило се в нанасяне на удари по главата и горната част на тялото и отправяне на заплахи, откарването на пострадалия до „Рибарското селище” в с. Т., където е бил държан известно време и върху него е било упражнено насилие, действително съставлява престъпление „отвличане” спрямо пострадалия. Деецът е ограничил възможността на Д. да се придвижва свободно в пространството. Това е станало след като пострадалият е бил държан известно време до неговото пристигане в с. А. в друг автомобил /л.а. лада/, при пристигането на Д. е бил преместен в новопристигналия автомобил и откаран на място, където не е желаел да бъде в този момент. Липсва елемент на доброволност на отпътуването, тъй като цялата тази поредност от действия и участие на лица в нея, които са били възрастни и силни – подсъдимия и свидетелите К, фактът, че пострадалият е бил сам, без превозно средство, което да му позволи да се отдалечи от мястото, сочи на принудително предприета промяна на местонахождението на св. Д. За да е налице липса на доброволност, не е необходимо тя да бъде демонстрирана по някакъв бурен и видим за околните начин. Създалата се ситуация за неизбежност и психическа притесненост, неяснота относно бъдещите действия на лицата и целта им са достатъчни да мотивират пострадалия да изпълнява чуждите желания, без самият той да иска промяната на своето местонахождение. Налице е в случая и специалната цел – противозаконното лишаване на М. Д. от свобода. Обстоятелствата по делото, които не се отричат и от самия подсъдим, сочат, че за постигане на преследваната от него цел – да открие извършителя/ите на кражбите от фургоните в рибарското селище и отнетите при тези кражби вещи, той си е поставил и постигнал и друга цел, която е междинна, но е съставомерна по чл. 142 ал.1 от НК- лишаването на Д. от свобода, което макар и с кратка продължителност, е употребено, за да бъде използван пострадалият като средство за постигане на желания резултат /намирането на вещите/ и да бъде наказан той за предполагаемата извършена от него кражба. При тези правилно установени констатации материалният закон е бил приложен правилно в съответствие с чл. 303 от НПК той е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 142 ал.1 от НК. По делото е било установено, че обективно е била употребена принуда спрямо пострадалия Д. с целта да го мотивира да извърши определено разпоредително действие – да предаде на подс. Д. мобилния си телефон. Това обстоятелство правилно е било интерпретирано от въззивния съд с оглед показанията на свидетелите Д, както и с оглед писменото доказателствено средство – протокол за доброволно предаване, както и заключението на СМЕ за уврежданията, получени от пострадалия. От тях е установено по безспорен начин, че мотивиран от употребената заплаха и от използваната спрямо него сила от подсъдимия, св. Д се е разпоредил с мобилния си телефон, като го е предал на подс. Дучев. Целта, с която е искал подсъдимият телефона на пострадалия, е без значение, след като самият пострадал не е го е предал доброволно. Липсата на елемента доброволност на предаване на владението на вещта е установено именно чрез показанията на пострадалия. Те не могат да бъдат поставени под съмнение, предвид мотивираната от въззивния съд добросъвестност на този свидетел. Дали това е станало с цел да се компенсират част от имуществените вреди от извършената кражба с предполагаем извършител пострадалия или с цел да стои тя в залог докато той възстанови щетите, е без значение за престъплението по чл. 143 от НК.пражненото физическо насилие върху пострадалия в лекия автомобил и в рибарското селище, отправените заплахи, осъщественото спрямо него престъпление „отвличане” са действия, предхождали предаването на вещта. Те имат характер на физическа и психическа принуда, употребена спрямо пострадалия, под чието въздействие той е извършил имущественото разпореждане. За да е осъществен състава на чл. 143 ал.1 от НК, под въздействието на употребената принуда пострадалият следва да претърпи нещо, което е противно на волята му. Това поведение, което той предприема, трябва да има личен характер, а не да е акт на имуществено разпореждане. Престъплението по чл. 143 от НК е посегателство срещу личността на пострадалия, за разлика от престъплението по чл. 214 от НК, което е престъпление срещу собствеността. Когато принудата е насочена към мотивиране на пострадалия да извърши акт на имуществено разпореждане /както е в случая – да предаде мобилния си телефон/, е налице престъпление „изнудване”, а не „принуда”. Това е така, тъй като упражнената принуда е функционално подчинена на отнемането – под нейно въздействие пострадалият взима решението да се разпореди със своята вещ. К. е ангажирал отговорността на подс. Д. за това, че чрез принуда е мотивирал пострадалия да му предаде телефона си, съдът очевидно е приел поведението на пострадалия като действие от личен, а не от имуществен характер. Той не би могъл и да постъпи по друг начин предвид ограничението, което му е създавал самият обвинителен акт. В същото време е приел, че чрез това престъпно поведение подс. Д. е причинил имуществена вреда на Д. , като резултат от извършеното от негова с. имуществено разпореждане. По естеството си така установените факти сочат на друг състав на престъпление от НК – този по чл. 214 ал.2 вр. чл.213а ал.2 т.2 от НК. Той обаче е по-тежко наказуемо престъпление в сравнение с това по чл. 143 от НК. К. е признал подсъдимия Д за виновен по по-лекия престъпен състав – само за употребена принуда, съдът е приложил неправилен материален закон, но поради факта, че това обвинение е било внесено за разглеждане в съда, той не би и могъл да приложи правилната материалноправна норма. Приложената норма на закона обаче е изцяло в полза на подсъдимия, който е бил премиран с това, че обвинението не е повдигнало спрямо него обвинение за правилния състав на престъпление. С оглед на тези съображения ВКС намери, че материалният закон е бил приложен правилно /според възможността, която процесуалният закон дава/ от въззивната инстанция и липсват каквито и да е причини да се счита, че е налице касационното основание по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК. Предвид изложените съображения настоящият касационен съдебен състав намери, че оплакванията в касационната жалба на подсъдимия са неоснователни, поради което въззивната присъда следва да бъде оставена в сила. С оглед на това и на основание чл. 354 ал.1 т.1 от НПК , Върховният касационен съд, трето наказателно отделение     Р Е Ш И :     ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда , постановена на 27.11.2009 г. по ВНОХД № 368/2009г. от Варненския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: 1.   2.