Ключови фрази
Негаторен иск * защита правото на собственост от неоснователни действия * етажна собственост * самостоятелен обект * съдебно-техническа експертиза * липса на съгласие



Р Е Ш Е Н И Е


N 576

София , 08.09.2010 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ , ПЪРВО отделение в открито съдебно заседание на двадесет и първи юни, две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Костадинка Арсова
Василка Илиева



При участието на секретаря В. П. като разгледа докладваното от съдия Костадинка Арсова гр.д. N 1035 по описа за 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:



Производството е по чл.290 и сл. ГПК .
С определение № 1144/09 от 21.10.2009 г. по гр.д. № 1035 от 2009 г. по описа на Върховния касационнен съд, Първо отделение е допуснато касационно обжалване на решение № 273 от 9.03.2009 г. по гр.д. № 522 от 2008 г. на Варненския окръжен съд, Гражданско отделение по касационната жалба на М. С. С. по въпросите за включване на общи части и промяната на фасадата на сградата без разрешение от Н. институт за паметниците на културата, изразяващо се в подмяна на циментовите парапети на терасите , изпълнени от декоративни балюстри, с метален парапет, изграждане на площадка към трансформираният прозореца на първия етаж на североизточната част на фасадата във врата, изграждането на втора стълбищна площадка на северозападната част на фасадата, ведно с изграждането на антре към него.
Ответника Д. М. К. в съдебно заседание оспорва касационната жалба и навежда аргументи в подкрепа на касираният съдебен акт.
Жалбата е допустима, защото е подадена от надлежна страна, срещу съдебен акт, които засяга материалните й права, в срока по чл.283 ГПК.
Разгледани по същество жалбата е основателна.
М. С. С. е собственик на втория етаж на двуетажната жилищна сграда, находяща се в[населено място], бул. П. № 117/ н.а. № 51, т.64, н.д. № 17249 от 1997 г. / върху който е учредено право на ползване за родителите му .
Ответника Д. М. К. е станал собственик на първия етаж от същата жилищна сграда по реда на чл.717, ал.4 от Търговския закон по гр.д. № 790 от 1996 г.на Варненския окръжен съд, Т. отделение. В етажната собственост съществува и трето жилище, ситуирано на първия етаж , което е собственост на третото лице А. Й. С..
Д. М. К. след придобиването на жилището е извършил основен ремонт на първия етаж и основен ремонт на В и К и Ел. инсталацията, което е наложило премахването на подовата настилка в кухнята на втория етаж и част от тротоарните плочи в двора. Съществуващите течове в помещенията под терасите са предизвикали ремонт на подовите им покрития, които са били премахнати като са отстранени мозаечните, “венециански” плочи и пода е покрит с циментова замазка. Ищеца намира, че в процеса на този ремонт е увредено значително неговото жилище, отнети са общи части на сградата и присъединени към помещения, собственост на ответника , изградени са нови помещения, които променят фасадата и типологизацията на сградата като архитектурен и исторически паметник на културата. Претенцията е за възстановяване на първоначалното състояние, включително и с премахването на железните парапети, поставени вместо бетонните балюстри , които имат архитектурно, историческо и естетическо значение.
Предявеният негаторен иск по пунктовете подмяна на циментовите парапети на терасите , изпълнени от декоративни балюстри, с метален парапет, изграждане на площадка към трансформираният прозореца на първия етаж на североизточната част на фасадата във врата, изграждането на втора стълбищна площадка на северозападната част на фасадата, ведно с изграждането на антре към него е отхвърлен като неоснователен. Възприетото становище , че не е създадено състояние , различно от това , което е съществувало преди въздействието върху имота е формирано при неизяснена фактическа обстановка поради следното:
Няма спор , че сградата представлява паметник на културата , обявена за такъв с протокол № 2, решение № 473 от 1987 г. на Н. институт за паметници на културата , поради което е законово задължително е да бъде съхранен фасадният й вид при който бетонните балюстри , ограждащи терасите , стълбищата и входните врати и фасадните прозорци са определящи за типологизацията на сградата. В този смисъл всяка промяна на външния вид на сградата , която я лишава от характеристиката на паметник на културното наследство представлява неоснователно действие, препятстващо упражняването на собствеността на всеки от етажните собственици във вида в който е призната за като такъв .
За състоянието на терасите и бетонните балюстри, както и на двете стълбищни външни клетки въззивният съд е изградил фактическата обстановка от извършеният подробен и обстоен оглед на място, от разпитаните в двете инстанции свидетели ,чийто показания са противоречиви относно първоначалният вид на сградата и необходимостта от извършване на ремонт .
За състоянието дават показания- другия собственик на жилище в Етажната собственост – свидетеля А. Й. С., както и на свидетелката С. Л. Р., за която няма данни да е заинтересована . Депозираните от тях обяснения са подробни и убедителни и те са , че бетонният парапет е бил изграден от отделни елементи , някои от който са били разрушени, заменени с гредички, привързани с тел и че външният им вид е бил незадоволителен, поради което е налагал подмяна. Свидетеля С. обяснява и че входа за избите е бил остъклен , а понастоящем е подменен с ПВС дограма, както и че към бул. П. е съществувал прозорец, който е заменен в момента с врата . И двамата разпитани са категорични ,че ремонтите са били наложителни тъй като сградата е била амортизирана предвид нейното естествено остаряване. В същото време е било необходимо ремонтните дейности да са съобразени с обстоятелството ,че сградата е културен паметник. Това изискване е обуславяло ремонта да бъде извършен по начин и с такива елементи , които да възстановят предишният й вид.
Действително терасите са част от втория етаж, но изпълняват и ролята на таванско покритие на помещения от жилището на първия етаж, поради което по смисъла на чл.38, ал.1 от Закона за собствеността са общи части на сградата . В същото време те тангират и ограничават двете жилища , като всяко е самостоятелен обект на собственост и подържането им е задължение на и на двамата собственици, като всеки е задължен да ремонтира и опазва тази страна от общата част , която естествено е инкорпорирана в неговото жилище. Съгласно чл.151 , ал.1, т.4 от Закона за устройство на територията в случая не се изисква специално строително разрешение, поради което не е необходимо изрично решение на общото събрание на Етажната собственост, само и доколкото не се променя вида на сградата , която е обявена за паметник на културното наследство.
За уточняване на вида и необходимостта от ремонт е било необходимо изслушването на специализирана техническа експертиза, включваща специалисти от регионалния инспекторат за съхраняване на съответната материална културна ценност, които да се произнесат по въпроса дали подмяната на балюстрите , изграденото бетоново стълбище и площадка с обща застроена площ от 4, 38 кв.м. и това със застроена площ от 17,30 кв.м. оказват влияние върху външният вид на сградата. Тези специалисти следва да се произнесат и по начина по който ще бъде възстановен предишния облик на сградата .
На второ място следва да се анализират представените доказателства и да се посочи какво мнение формира съдебният състав относно обстоятелството ремонтни работи извършени ли са по съгласие на етажните собственици, включително ищеца и ответника, което да обоснове извода съществува ли неоснователно действие от страна на ответника, предприето без съгласието на ищеца, което да накърнява правото му на собственост , променяйки вида на сградата , представляваща национален културен паметник .
В този смисъл изводите на въззивният съд довели до отхвърляне на предявеният негаторен иск поради това, че осъществените действия от страна на ответника не ограничават правото на собственост на собственика на втория етаж, не пречат да реализира правомощията си по упражнението на това абсолютно вещно право са направени при неясна фактическа обстановка , т.е. при съществено процесуално нарушение, което налага отмяна на решението. Предвид необходимостта от извършване на допълнителни процесуални действия е необходимо делото да се върне за повторно разглеждане от друг състав на въззивният съд.
По тези съображения , ВКС, състав на Първо г.о.


Р Е Ш И :


ОТМЕНЯВА решение № 273 от 9.03.2009 г. по гр.д. № 522 от 2008 г. на Варненския окръжен съд, Гражданско отделение в частта, с която е отхвърлен иска по чл.109 от Закона за собствеността за промяната на фасадата на сградата без разрешение от Н. институт за паметниците на културата, изразяващо се в подмяна на циментовите парапети на терасите , изпълнени от декоративни балюстри, с метален парапет, изграждане на площадка към трансформираният прозореца на първия етаж на североизточната част на фасадата във врата, изграждането на втора стълбищна площадка на северозападната част на фасадата, ведно с изграждането на антре към него.
ВРЪЩА делото за повторно разглеждане от друг състав на Варненския окръжен съд в тази част.
ОСТАВЯ в сила решението в останалата част.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: