Р Е Ш Е Н И Е № 297 гр. София, 29 юни 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, ІІ наказателно отделение, в съдебно заседание на 20 юни, две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юрий Кръстев ЧЛЕНОВЕ: Елена Авдева Теодора Стамболова при участието на секретаря Н. Цекова и в присъствието на прокурора Кр. Колова изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 910/2012 година. Производството по чл. 346 и следващите НПК е образувано по касационна жалба на подс. А. И. А. от гр. В., чрез неговият защитник – адвокат В. С., против въззивно решение на Варненския апелативен съд, постановено по внохд № 12/2012 г. Твърди се в жалбата, че съдебният акт в неговата потвърдителна част е постановен в нарушение на закона и при допуснати съществени процесуални нарушения. Направено е искане за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна и въззивният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С решение № 25/16.03.2012 г., Варненският апелативен съд, наказателно отделение, е изменил присъда № 25/15.12.2011 г., постановена по нохд № 276/2010 г., на Окръжен съд Варна, като е признал подс. А. И. А. за невинен да е извършил престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т.т. 2, 6 и 7, вр. чл. 26, ал. 1 НК, да е съставил документи с невярно съдържание – фактури № № 104, 126, 128 и 132, всички от м 09.2007 г., относно покупка на 200 000 л. евро дизел от [фирма] гр.К. и го е оправдал по това обвинение. Потвърдил е присъдата в останалата й част. По довода за допуснато нарушение на закона: Посоченото касационно основание – по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Възраженията по този довод, по същество се свеждат до твърдения за липса от една страна и за неправилна преценка от друга на събраните доказателства, а от там и за незаконосъобразен извод, че подсъдимият е извършил престъплението. По своята същност тези възражения се свеждат до оспорване обосноваността на второинстанционното решение, във връзка с приетата фактическа обстановка. Достоверността на доказателствените материали обаче, не подлежи на преобсъждане в касационното производство. Тази инстанция следи само за правилното приложение на закона и не може да установява нови фактически положения. Изводите за виновността на подс. А. в осъществяване от обективна и субективна страна съставът на посоченото престъпление, са подкрепени изцяло от показанията на свидетелите: П. Г. – юридически собственик на [фирма], мним доставчик на горивото, В. Т. – управител а базата за петролни продукти, Г. Н. – шофьор на цистерна, Н. С., К., Б. и Д. – извършили данъчната ревизия, А., С., от многобройните писмени доказателства подробно изброени в мотивите, включително справка от КАТ С. град и писмо на „Пътна полиция” към СДВР, от които безспорно се установява, че посочената в приемо – предавателните протоколи и товарителници цистерна СА 97 08 АК с която са били доставени 200 000 л. гориво, всъщност е лек автомобил „Рено 25”, собственост на А. В. от гр.В. и в тази връзка нотариален акт № 104/2004 г., за броя и вместимостта на резервоарите намиращи се в складовата база, от експертните заключения по ССЕ, включително и по комплексната технико – икономическа и графологична експертизи, от влязлото в сила решение по адм. д. № 859/2009 г. на Варненския административен съд. Следователно, вътрешното убеждение на съда не се основава на произволно възприети фактически положения, а на сериозен и задълбочен анализ, на всички събрани доказателства – видно от изложените мотиви. След пълна и точна преценка на данните от всички доказателствени средства, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса, законосъобразно е било прието, че може да се направи еднозначен извод по отношение авторството на инкриминираното деяние, т. е да се приеме за безспорно установено, че обвинението така както е прието от въззивната инстанция, е доказано по несъмнен начин, каквито са изискванията на чл. 303, ал. 2 НПК, за да се постанови осъдителна присъда. В тази насока въззивният съд не може да търпи упрек, защото при условията на чл. 339, ал. 2 НПК и след анализ на данните от доказателствените средства, е мотивирал обоснован извод, защо отхвърля като неоснователни направените от защитата на подсъдимия възражения – л.л. 39 - 43 от мотивите. Изложил е също така и убедителни съображения, на кои се дава вяра и на кои не и на кои се гради извода за виновност на подс. А.. При приетите за установени фактически положения, които не подлежат на касационен контрол с оглед ограничителните основания по чл. 348 НПК, направените изводи, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на посоченото престъпление, са напълно законосъобразни. Посочените в касационната жалба възражения във връзка с този довод, са идентични с поддържаните пред въззивният съд. Същият в мотивите си задълбочено се е занимал с тях и е изложил убедителни, подробни и задълбочени съображения, защо не ги възприема. Законосъобразно е било прието, че е осъществен състава на престъплението, поради което правилно е бил осъден за това. Съставът на Върховния касационен съд изцяло възприема изводите на въззивната инстанция, относно потвърждаването на осъдителната присъда. Счита, че изложените мотиви в нейна подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти. Законосъобразно е било прието за безспорно доказано , че сделки за доставка на евро дизел между [фирма] Г. О., като доставчик и [фирма] Кубрат, като купувач не са били извършени, подсъдимият А. не е заплащал такава доставка и от там за липса на основание за приспадане на данъчен кредит. Потвърдил е неистина в двете справки – декларации, използвал е инкриминираните 4 бр. фактури с невярно съдържание и му е приспаднат ДДС, който на основание чл. 93, т. 14, изр. 2 НК е в особено големи размери – 60 000 лв. Касационната проверка за точното прилагане на наказателния закон, се осъществява в границите на установените от въззивния съд фактически положения. В тези параметри правилно е било прието, че е установено по несъмнен начин, че подс. А. А. е извършил инкриминираното с обвинението деяние. За това, няма никакво основание за уважаване искането, за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. По довода за допуснати съществени процесуални нарушения: От съдържанието на изложените съображения в касационната жалба, може да се направи извод за твърдяно неспазване правилата за оценка на доказателствата от въззивният съд и нарушения по чл. 313 и 314 НПК, както и за не даден отговор на поставени във въззивната жалба възражения. Настоящата инстанция счита и този довод за неоснователен. Решението на въззивната инстанция не страда от пороците визирани в разпоредбите на чл. 348, ал. 3 НПК, наличието на които са само основания за неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане. В случая същественото е, че при събиране, проверка и оценка на доказателствения материал, не е допуснато нарушение на процесуалните правила. Съдът е изпълнил в пълен обем процесуалните си задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса. При това и тази инстанция не е възприела превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. При установяване на решаващите факти свързани с въпроса, извършени ли е или не престъпление от подс. А., е анализирана подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от гласните и писмени доказателствени средства, както и от експертните заключения, подробно посочени по – горе. Чрез тях е установено точно поведението и действията му през инкриминирания период. След като е приел по несъмнен начин, че подсъдимият е осъществил съставът на това престъпление, правилно е бил осъден за това. Възприемайки констатациите и правните изводи на решаващия съд в тази им част, с направената корекция относно посочените фактури, въззивната инстанция не е допуснала нарушения на процесуалния закон. По повод на подадена жалба пред нея, в изпълнение на процесуалните си задължения по чл. 107, ал. 5 и чл. 339, ал. 2 НПК, след като е обсъдила направените доводи, мотивирано е обосновала отказа да приеме, че обвинението не е доказано по несъмнен начин и че съставът на престъплението не е осъществен от обективна и субективна страна. За това възражението, че не са били обсъдени всички доводи, е неоснователно. Видно от мотивите към съдебния акт, този съд е посочил защо не дава изцяло вяра на обясненията на подс. А. /л. 40/, защо не приема доводите на защитата за липса на доказателства и недоказаност на обвинението, за несъставомерност на деянието, за нарушения при разследването - /л. 41/, на твърдението за некомпетентност на съдебните експерти – л. 42, за нарушено право на защита – л. 43. При положение, че въззивният съд не е допуснал нарушения на правилата, на съдопроизводството при анализ и оценка на доказателствата, процесуално недопустимо е касационният състав да подменя вътрешното убеждение на съда по същество, като дава указания за достоверността на съответната група доказателствени средства. Понеже този съд е изпълнил и задълженията си по чл. 339, ал. 2 НПК при постановяване на решението, липсват допуснати нарушения свързани с касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. При извършената проверка не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили процесуалните права на подсъдимия и неговата защита. По реда на чл. 313 и 314 НПК, е била проверена изцяло правилността на присъдата. Обезпечена е била процесуална равнопоставеност между страните е осигурена възможност за възражения и устно изложение по направените доводи. Изводите и заключенията относно правно – релевантните факти , са основани на цялостен анализ на събрания доказателствен материал. С оглед на изложеното касационната жалба и в тази си част се явява неоснователна. По изложените по – горе съображения настоящата инстанция счита, че касационната жалба се явява изцяло неоснователна поради което въззивният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, съставът на 2-ро наказателно отделение при Върховния касационен съд Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 25/16.03.2012 г., постановено по внохд № 12/2012 г., на Варненския апелативен съд, наказателно отделение. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: