Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 398   София, 19 март 2009 год.   В   И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А               Върховният касационен съд, наказателна колегия - първо отделение, в съдебното заседание на двадесет четвърти септември две хиляди и осма година и в състав:                                                                    Председател: Иван М.Недев                                                                             Членове: Ружена Керанова                                                                                                Ивета Анадолска   при секретар Румяна Виденова   ...……………    и с участието на прокурора Атанас Гебрев   .............. изслуша докладваното от съдията Иван М. Недев ………………………  наказателно дело № 358/2008 год. Производството е по Глава ХХХІІІ НПК – Възобновяване на наказателни дела, по искане на осъдения Е. М. Г. за отмяна на влязлата в сила присъда № 131/3.VІІ.2007г. по нохд 1479/2007г. на РС-Русе на основание чл.422,ал.1,т.5 във вр. с чл.348,ал.1,т.1, т.2 НПК по съображения, че е нарушено правото му на защита като неправилно е отстранен от делото първият му адвокат-защитник, че в нарушение на НПК не е издирена обективната истина, извършените претърсване, изземване и вземане на графологичен материал за изследване също противоречат на процесуалните правила. Иска да се отмени осъдителната присъда и потвърждаващото я въззивно решение и делото да се върне за ново разглеждане. Прокурорът е на становище искането да остане без уважение като неоснователно. След преценка доводите и становищата на страните и проверка на влезлите в сила присъда и въззивно решение в пределите по чл.347 НПК, пред вид чл.426 НПК, ВКС І-во н.о. в настоящия състав намира: С влязлата в сила, след потвърждаването й от въззивния съд, присъда № 131/3.VІІ.2007г. по нохд 1479/2007г. на РС-Русе Е. М. Г. е признат за виновен и осъден по чл.194,ал.1 и чл.54 НК на 3(три) месеца лишаване от свобода, условно с изпитателен срок по чл.66 НК 3(три) години за това, че през периода 12.VІ. – 22.VІ.2006г. в Русе извършил кражба на 1440лв. от Г. Ст. Г. ; осъден е да заплати на Г. 210лв., обезщетение за имуществени вреди от престъплението, както и държавна такса и разноски. Доводите за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в нарушаване на правилата за събиране и проверка на доказателствата, са неоснователни. Те са предмет и на въззивното производство, като при постановяване на решението са обсъдени и внимателно преценявани и в съответствие с чл.339 НПК са посочени основанията, поради които съдът не ги е възприел. С отстраняването на адвокат А като защитник на обвиняемия на досъдебното производство не са нарушени процесуални правила, а напротив – спазен е закона, защото са били налице пречки за участието й в това качество по чл. 91,ал.2,т.5НПК – съпругът й е извършил, макар и само едно действие, разследване на делото. В тези случаи законът не предвижда повторение на извършеното действие, а не допуска до участие лицето, поради което и твърденията за ограничаване на правото на защита са неоснователни. Не са допуснати нарушения и при вземане на решението. Спазени са чл.13 и чл.14 НПК – по делото е събран достатъчен доказателствен материал, който установява всички значими за отговорността на осъдения обстоятелства и така е разкрита обективната истина. Решението е взето по вътрешно убеждение, основано на закона и обективното, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства, като доказателствата са преценявани поотделно и в съвкупност. Съдът е посочил аргументирано кои приема за достоверни и кои – не. При приетите за установени по несъмнен начин факти законът е приложен правилно – осъденият Е. М. Г. на инкриминираното място и време е осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъплението кражба по чл.194,ал.1 НК – откраднал 1440лв. от дома на Г. Г. Неоснователни са и възраженията в гражданската част – искът е предявен устно, поради което и няма нарушения във връзка с приемането му за съвместно разглеждане в наказателното производство. И по същество съдът не е допуснал нарушения – присъдено е обезщетение до установения размер на имуществените вреди от престъплението. Други основания не се поддържат в настоящето производство, поради което и на основание аргумент за обратното на чл.425,ал.1 НПК ВКС, І-во н.о. Р Е Ш И: Оставя без уважение искането на осъдения Е. М. Г. за отмяна на влязлата в сила присъда №131/3.VІІ.2007г. по нохд 1479/2007г. на РС-Русе. Решението не подлежи на обжалване.   Председател: Членове: