О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 78

София, 02.05.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести април две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Генчева ч. гр. д. № 1521 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 1, ал.3, т. 2 ГПК.
К. Б. Т. е предявила срещу К. А. С. иск за делба на съсобствен недвижим имот в [населено място]. В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответницата е възразила срещу допустимостта на иска, тъй като поземленият имот бил неподеляем, както и срещу обема на правото на собственост, като е заявила, че имотът е съсобствен между страните при различни от посочените от ищцата квоти.
С определение № 4510/20.11.2017 г. по гр. д. № 1238/2017 г. Районен съд Гоце Делчев е приел, че върху делбения имот има изградени множество постройки, представляващи самостоятелни обекти на правото на собственост, принадлежащи на различни лица, поради което същият има статут на обща част и делба по отношение на него е недопустима, като е прекратил производството и осъдил ищцата да заплати в полза на съда държавна такса в общ размер от 55.00 лв. и в полза на ответницата разноски в размер на 800 лв.
Срещу прекратителното определение в частта му за разноските е постъпила частна жалба от ищцата, както и молба за изменение на същото по реда на чл.248 ГПК, съдържаща възражение за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение. Първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата по чл. 248 ГПК, като е приел, че присъденото адвокатско възнаграждение не е прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК.
С определение № 853/19.02.2018 г. по в. ч. гр. д. № 52/2018 г. на Благоевградския окръжен съд е оставена без разглеждане като процесуално недопустима частната жалба на ищцата К. Т. срещу определение № 4510/20.11.2017г. частта му, с която са присъдени разноски в полза на ответницата К. С.. Със същото определение на въззивния съд е отменено постановеното по реда на чл.248 ГПК определение на районния съд № 4904/15.12.2017г. и свързаното с него определение № 4510/20.11.2017 г., с което ищцата К. Т. е била осъдена да заплати на ответницата К. С. разноски в размер на 800 лв.
Въззивният съд е приел, че частната жалба срещу основното определение в частта за разноските е недопустима. При разглеждане на частната жалба срещу определението по чл. 248 ГПК се е позовал на разпоредбата на чл. 355 ГПК. Посочил е, че в производството по съдебна делба отговорността за разноски не представлява санкция за неправомерно поведение, тъй като предявяването на иска не е обусловено от поведението на ответника, а е насочено към ликвидиране на съществуващата съсобственост. При това положение разноските се понасят от страните съобразно стойността на дяловете им, като тези за адвокатско възнаграждение остават в тежест на страната, която ги е направила. Изключение е предвидено, когато в делбеното производство са предявени и други искове, обусловени от поведението на страните, както и при пренасяне на производството пред въззивна и касационна инстанция, в които случаи разноските се присъждат по правилата на чл. 78 ГПК. След като производството е прекратено, без да се обсъждат по същество възраженията на страните и да се приемат за разглеждане по делото други искове, то чл. 78, ал. 4 ГПК е неприложим.
Частна касационна жалба срещу въззивното определение, в частта, с която съдът се е произнесъл по частната жалба срещу първоинстанционното определение по чл.248 ГПК, е подадена от ответницата К. С..
Жалбоподателката поддържа, че съдът неправилно се произнесъл едновременно по жалбите срещу определението за прекратяване на производството в частта за разноските и по постановеното по реда на чл. 248 ГПК определение. Не оспорва извода за недопустимост на жалбата срещу определение № 4510/20.11.2017 г., но счита, че съдът е следвало да се произнесе с отделен съдебен акт и да й присъди заплатения за изготвяне на отговор на частната жалба адвокатски хонорар. Поддържа, че правилото на чл. 355 ГПК се отнася до съдебни производства, по които действително е извършена делба. Когато искът е отхвърлен, отговорността за разноските се определя по общия ред. Счита, че следва да й се присъди претендираното възнаграждение в пълен размер, тъй като същото не е прекомерно, както и да се присъдят извършените разноски в производството по чл.248 ГПК пред първоинстанционния съд. Претендира и разноски за производството пред въззивния съд и пред ВКС.
В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси:
1. При подаване на две отделни частни жалби, всяка срещу различно определение на съда, постановено по едно и също гражданско дело, допустимо ли е жалбите да се разгледат наведнъж и да се постанови общ съдебен акт.
2. При оставяне без разглеждане на една частна жалба като процесуално недопустима дължат ли се разноски на ответната страна, ако е направено искане за присъждането им и са своевременно представени доказателства за извършеното плащане и списък на разноските.
3. В производството по чл. 248 ГПК дължат ли се разноски.
4. Само при присъединените искове в делбеното производство ли разноските се определят по чл. 78 ГПК.
5. При прекратяване на делото за делба поради недопустимост на иска, след като е представен по делото отговор на искова молба, в който е направено от ответника изрично искане за прекратяване на делбеното дело на точно такова основание, дължат ли се на ответника сторените разноски за адвокатски хонорар.
6. Дължат ли се разноски на ответника в делбено дело, ако в отговора му на исковата молба е направил възражения, които съдът не е допуснал до разглеждане само защото е прекратил делото на основание недопустимост на иска за делба.
Ответникът в производството К. Б. Т. не изразява становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема, че не е налице пречката на чл. 274, ал. 4 ГПК за разглеждане на жалбата по същество, тъй като, ако беше постановено решение по предявения иск, то би подлежало на касационно обжалване.
От поставените правни въпроси решаващо значение имат въпросите как се определят разноските при прекратяване на делото за делба поради недопустимост на предявения иск и дали в производство по чл. 248 ГПК се дължат разноски.
По тези въпроси е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Разноските при делбата се подчиняват на особен режим, определен в чл. 355 ГПК. В практиката на ВС и ВКС този режим е детайлизиран в т. 9 на ППВС № 7/1973 г. и редица определения, между които определение № 4/6.01.2011 г. по ч. гр. д. № 542/2010 г. на ВКС, II ГО; определение № 255/9.10.2013 г. по гр. д. № 563/2012 г. на ВКС, I ГО; определение № 47/29.01.2015 г. по ч. гр. д. № 6919/2014 г. на ВКС, I ГО и др. Според приетото от ВС и ВКС, при делбата разноските се разпределят съобразно признатия на страните дял в съсобствеността, а когато са направени по повод повдигнат спорен въпрос, те се възлагат по общите правила - чл. 78 ГПК. Правилото на чл.355 ГПК се отнася до държавните такси, които в делбеното производство се дължат след извършването на делбата. Когато производството по делба не се извърши, защото искът се отхвърли или производството се прекрати като недопустимо, ответникът, оспорил иска, има право на разноски за процесуално представителство съобразно общите правила на чл. 78 ГПК и такива разноски могат да бъдат присъдени, както това се извлича от определение № 45 от 27.02.2018 г. по ч. гр. д. № 466/2018 г. на ВКС, I-во г.о.; определение № 50/12.03.2018 г. по ч. гр. д. № 71/2018 г. на I-во г.о. Обжалваното въззивно определение, с което е прието обратното, се явява неправилно и следва да бъде отменено, като повдигнатият спор се разреши съобразно изводите на настоящата инстанция. Неоснователно е направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в размер на 800 лв., заплатено от ответницата. Този разход е направен с оглед възможното разглеждане на спора и постановяване на решение по съществото на делото. Предвид фактическата и правна сложност, очертана с исковата молба и отговора към нея, както и предвид обстоятелството, че минималният размер на възнаграждението съгласно чл.7, ал.4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 600 лв., заплатеното възнаграждение от 800 лв. не е прекомерно.
По въпроса за дължимостта на разноските в производството по чл. 248 ГПК.
Съгласно чл. 81 ГПК с всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася по искането за разноските. Определението по чл. 248 ГПК няма характер на акт по чл.81 ГПК, тъй като с него не се решава материалноправен или процесуалноправен въпрос по гражданско дело или свързано с него частно производство. От друга страна изменението или допълването на основния съдебен акт не е предпоставено от поведението на другата страна, за да възникне за нея право на разноски. Изложеното не се отнася до съдебния акт, постановен по реда на чл. 274, ал.2 ГПК по жалба срещу определението по чл. 248 ГПК. Затова в производството по чл.248 ГПК не се дължат разноски на насрещната страна и в този смисъл е практиката на ВКС – определение № 216 от 17.17.2017 г. по гр. д. № 3648/2017 г. на III-то г.о.; определение № 97 от 25.03.2015 г. по т. д. № 987/2014 г. на I-во ТО; определение № 769/15.12.2017 г. по ч. т. д. № 2696/2017 г. на II ТО и др. Ето защо правилно съдът е оставил без уважение искането на ответницата К. С. да й бъдат присъдени разноски за производството по чл.248 ГПК, образувано пред първоинстанционния съд. За въззивното производство по в. ч. гр. д. № 52/2018 г. на Благоевградския окръжен съд обаче, както и за производството по настоящото частно касационно гражданско дело, разноски се дължат с оглед изхода на делото, като на К. С. следва да се присъдят 150 лв. разноски за защитата срещу частна жалба вх. № 9137/2017 г. срещу първоинстанционното определение по чл.248 ГПК, съгласно договор за правна защита и съдействие от 03.01.2018 г., както и 200 лв. за производството по настоящото частно дело, съгласно договор от 27.02.2018 г.
По искането за присъждане на разноски, извършени за защита срещу недопустимата частна жалба, компетентен да се произнесе е въззивният съд, постановил определението за оставянето й без разглеждане.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 853 от 19.02.2018 г. по в. ч. гр. д. № 52/2018 г. на Благевградския окръжен съд в обжалваната част.
ОТМЕНЯ определение № 853 от 19.02.2018 г. по в. ч. гр. д. № 52/2018 г. на Благевградския окръжен съд в обжалваната част и вместо него постановява:
ОСЪЖДА К. Б. Т. да заплати на К. А. С. на основание чл.78, ал.4 сумата от 800 лв. разноски за производството по гр. д. № 1238/2017 г. на Гоцеделчевския районен съд.
ОСЪЖДА К. Б. Т. да заплати на К. А. С. на основание чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК сумата 150 лв. разноски за защитата по частна жалба вх. № 9137/2017 г. по в. ч. гр. д. 52/2018 г. на Благевградския окръжен съд и 200 лв. по ч. гр. д. № 1521/2018 г. на ВКС, I-во г.о., или общо 300 лв.
Делото да се изпрати на въззивния съд за произнасяне по реда на чл.248 ГПК по искането на К. С. за присъждане на разноски за подадения от нея писмен отговор срещу частна жалба вх. № 8459/27.11.2017 г., която е оставена без разглеждане с определението по в. ч. гр. д. № 52/2018 г. на Благевградския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: