4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 169 София, 04,03,2013 година Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо търговско отделение, в закрито заседание на осемнадесети февруари две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА РОСИЦА БОЖИЛОВА при секретар и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева ч.т. дело № 11/2013 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.274 ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на Е. А., гражданин на А. против определение №2096/ 10.10.2012г. по ч.гр.д. №3263/2012г. на Софийски апелативен съд. Ответниците по частната жалба – Г. Б. Ю. от [населено място] и [фирма] – [населено място] са подали идентични отговори, с които са заявили, че не са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК и частната жалба не следва да бъде допусната до касационно обжалване, а по същество частната жалба е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като обсъди данните по делото намира следното: Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. С определението, предмет на обжалване, състав на Софийски апелативен съд е потвърдил разпореждане №313 от 03.07.2012г. по т.д. 660/11 на Пернишки окръжен съд, с което исковата молба на касатора е била върната и прекратено производството по образуваното по нея пред Пернишки окръжен съд дело № 660/11г., поради невнасяне на държавна такса. За да постанови обжалваният резултат, въззивният съд е възприел буквално мотивите на първостепетнния съд, като е посочил, че производството е образувано по искова молба на А., с която са били предявени главен и евентуален иск- като главния иск бил за ангажиране на солидарната отговорнот на [фирма] и Г. Ю. на основание чл.55, ал.1 ЗЗД за сумата 114000евро., а евентуалния бил предявен срещу Г. Ю. за заплащането на същата сума. Посочено е още, че производството е било оставено без движение с указание за внасяне на държавна такса на основание чл.72,ал.3 ГПК, срещу всяко лице по исковете и тъй като не е отстранен този недостатък в срок, въпреки редовното уведомяване на страната, производството било правилно прекратено. Съдът лаконично е посочил, че в случая нямало пълна идентичност между ответниците по главния и евентуалния иск, което обстоятелство изключвало приложението на чл.72, ал.2 ГПК. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, жалбоподателят е обосновал искането по 274, ал.3 ГПК вр. чл.280, ал.1 ГПК с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като е поддържал, че въпросите- „ В случай че е налице предявен главен иск срещу две или повече лица и в режим на евентуалност спрямо главния иск е предявен евентуален иск само срещу част или от едно от лицата по главния, дължи ли се държавна такса и по двата иска или се прилага правилото на чл.72, ал.2 ГПК” и още дали е необходима идентичност между лицата ответници по главния и евентуалния иск за да се приложи същото правило, както и допустимо ли е съдът да прекратява цялостно производството, въпреки че ищецът е внесъл такса по главния иск. Посочено е още, че по тези въпроси отговор следва да бъде даден с оглед наличието на празнота в закона, породена от неуреждане на хипотезата, при която е налице непълно съвпадение на ответниците по главния и евентуалния иск и липсата на установено правило, по което ищецът следва да заплати държавната такса за така предявените искове. Поставените въпроси могат да се приемат за релевантни по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като разрешаването им е свързано с обжалвания правен резултат.Страната, обаче, не е обосновала разбирането си за наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК съобразно разясненията дадени с т. 4 на ТРОСГТК №1/09г. и съответно не е установила и наличие на предпоставките на соченото основание. А и нормата на чл.72, ал.2 ГПК е достатъчно ясна, с оглед нейното буквално тълкуване, като неправилното й прилагане от страна на съда не обосновава поддържаното разбиране на страната за празнота в закона, а определя твърдението й като оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт. В случая, поставените въпроси, следва да бъдат разглеждани, само ако е налице редовност на сезирането, което дава възможност за правилна правна квалификация на заявените искове, както и на правилно отчитане на тяхната съотносимост – както обективно, така и субективно. Едва след това може да бъде извършена и валидна преценка за размера и дължимостта на държавната такса. В случая исковата молба е била нередовна, поради противоречие на обстоятелствена част и петитум, което води до извод за нередовност на сезирането, но не по причините, които е разгледал въззивния съд. С оглед това, че неотстраняването на този недостатък има за правна последица постановяване на недопустим съдебен акт, то следва да се приеме че касационно обжалване следва да бъде допуснато в съответствие с разрешенията дадени в т.1 на ТРОСГТК №1 /09г. По същество частната жалба е основателна. Е. А. е сезирал Пернишки окръжен съд с искова молба против [фирма] и Г. Б. Ю.,в обстоятелствената част, на която е изложил данни за това, че между него и [фирма] бил сключен договор за съвместна дейност, по който страните са се съгласили да извършват съвместна дейност по построяването на хотелски комплекс върху поземлен имот – собственост на търговското дружество, а насрещната страна – Е.А. се е задължил да изплати обща сума в размер на 114000евро.Ищецът е поддържал, че е заплатил тази сума като 113800еври били изплатени по банков път, а 200евро дадени в брой на представляващия дружеството – Ю.. Посочено е още, че съгласно т.2.2 от договора дружеството се е задължило да бъде включен в него ищеца с дялово участие в размер на 75 % от капитала му, според крайния от приходите, а имуществото, създадено за сметка на плащанията на А. да се зачисли към баланса на дружеството. Ищецът подробно е описал изискванията му спрямо първия ответник относно изпълнение на задълженията поети с договора, като е връчил и покана за развалянето му лично на управителя на дружеството. Исковете предявил поради липса на отговор. При тази обстоятелствена част, петитума е съдържал искания определени като- главно- да бъдат осъдени ответниците- [фирма] и Г. Б. Ю. солидарно да заплатят сумата 114000евро.- представляваща изплатената сума от ищеца по договора, основанието за получаването, на която е отпаднало и евентуално – против Г. Ю.- за заплащане на същата сума, ако бъде установено, че същият е задържал платената по договора сума или я е получил без основание.Така заявената искова молба е била нередовна, поради противоречие между обстоятелствена част и петитум, с оглед липсата на изложени обстоятелства, свързани със заявеното по главния иск искане за реализиране на солидарна отговорност на дружеството и физическото лице – негов управител- не са изложени никакви обстоятелства, определящи правния интерес от такова искане. По предявения евентуален иск липсва обстоятелствена част/ при изложени подробни обстоятелства, свързани с неизпълнение на договор, сключен с търговското дружество/,която е необходима за преценката и за възможността исковете да бъдат предявени в обективно съединение. От изложеното следва и неправилността на разпореждането от 01.02.2012г., с което е указано внасяне на държавна такса в размер на 8918.8лв. на основание чл.72, ал.3 ГПК по иска срещу Ю.. Преценката за нередовност на сезирането, прехожда всички други процесуални действия, свързани с движение на производството, тъй като само при редовна искова молба могат да бъдат определени процесуално валидно и държавните такси, с оглед установяване на това какви искове са предявени и срещу кого. Определянето на правната квалификация на иска е дейност на съда по приложението на закона, която се извежда само от редовна искова молба – нейната обстоятелствена част и петитум. В случая, както първостепенният, така и въззивният съд са възприели правната квалификация на исковете, дадена от ищеца, като не са съобразили изложеното за нередовността на сезирането си. Ето защо, обжалваното определение, с което неправилно са приложени правни последици при нередовно проведено производство по отстраняване на нередовност на исковата молба / само досежно държавната такса, определена по нередовна искова молба/ следва да бъде отменено, както и разпореждането на първостепенния съд и делото да бъде върнато на последния за продължаване на съдопроизводствените действия при съобразяване на развитите в настоящото определение мотиви. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение №2096/ 10.10.2012г. по ч.гр.д. №3263/2012г. на Софийски апелативен съд. ОТМЕНЯ определение №2096/ 10.10.2012г. по ч.гр.д. №3263/2012г. на Софийски апелативен съд и потвърденото с него разпореждане №313 от 03.07.2012г. по т.д. 660/11 на Пернишки окръжен съд , ВРЪЩА делото на Пернишки окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия, съобразно мотивната част на определението. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: