Р Е Ш Е Н И Е № 564 Град София, 07.12.2010 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на трети декември, две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка Стоянова ЧЛЕНОВЕ: Жанина Начева Теодора Стамболова При участието на секретаря Цекова В присъствието на прокурора Гебов Изслуша докладваното от съдия Стамболова К.Н.Д.627/ 2010 г. И за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по реда на глава 33 НПК. С определение №1094/18.06.10 г.,постановено по Н.Ч.Д.1772/10 г., на основание чл.25,ал.1 вр.чл.23,ал.1 НК РС-Плевен е групирал определените спрямо осъдения Г. Д. Д. наказания по три осъждания,като е наложил най-тежкото наказание като общо такова- една година лишаване от свобода, с постановяване то да се изтърпи в затвор при първоначален строг режим. На основание чл.68,ал.1 НК е приведено в изпълнение наказание една година и шест месеца лишаване от свобода, наложено спрямо осъдения по Н.О.Х.Д. 1016/97 г. на РС-Пазарджик. Посоченото определение е влязло в сила на 05.07.10 г. С протоколно определение, постановено в съдебно заседание на 13.10.10 г., в процедура по чл.414,ал.1,т.1 НПК РС-Плевен е допуснал тълкуване на цитираното определение, като приведеното на основание чл.68, ал.1 НК наказание лишаване от свобода е за срок от една година и два месеца. Постъпило е искане от осъдения, в което са третирани основанията на чл.422,ал.1,т.5 вр.чл.348,ал.1,т.2 и 3 НПК във връзка с немотивиране на определението в частта по приложение на нормата на чл.68,ал.1 НК,с доказване на възможността да не се стори това, предвид осъждането на лицето като непълнолетен и отлагане изпълнение на наложеното му наказание при условията на чл.69 НК. Иска се определението на РС-Плевен да бъде отменено в обсъжданата част и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. В съдебно заседание пред ВКС осъденият и неговият защитник поддържат искането с изложените аргументи. Представителят на ВКП изразява мнение за негова неоснователност. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид искането, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото, ценими в настоящата процедура и в съответствие с отправената претенция, намира за установено следното: Искането, постъпило на 02.11.10 г., е допустимо при всички положения като отправено в шестмесечния важим за такива документи срок, без значение дали ще се приеме за отправна точка денят на влизане в сила на определението по съществото на процедурата /05.06.10 г./ или денят на произнасяне по тълкуването /13.10.10 г./. Казаното е свързано с първия довод, направен по сезиращото върховната съдебна инстанция по наказателни дела искане, касаещ познанието на осъдения за постановения акт на първостепенния съдебен състав. По същество разгледано, искането е основателно. Видно от приложеното на л.22 и сл. от делото на РС-Плевен свидетелство за съдимост, Д. е осъден по Н.О.Х.Д.1016/97 г.на лишаване от свобода за срок от една година и два месеца, изпълнението на което наказание е отложено с изпитателен срок от три години на основание чл.66 НК, за деяние, осъществено на 06.05.96 г. Предвид рождената дата на осъдения- 06.11.79 г., съотнесена към деня на извършване на деянието, е обяснимо осъждането му по чл.195,ал.1,т.4,пр.2 и т.5 вр.чл.26,ал.1 вр.чл.63, ал.1,т.3 НК, т.е., за престъпление, извършено от него като непълнолетен. При това положение изпитателният срок следва да е постановен на основание чл.69,ал.1 вр.чл.66,ал.1 НК. В свидетелството за съдимост не е отразено споменатото току-що обстоятелство и ако за решаващия съд е имало някаква неяснота, то е следвало да изиска бюлетина за съдимост по въпросното осъждане. Казаното е от изключителна важност, предвид разпоредбата на чл.69,ал.2 НК, засегната като втори довод по искането на осъдения. Съгласно нея има възможност отложеното за изтърпяване наказание лишаване от свобода, постановено на един осъден като непълнолетен извършител, когато са принципно налице предпоставките на чл.68,ал.1 НК /за което Д. въобще не спори/, да се постанови да бъде освободен изцяло или отчасти от неговото изтърпяване. Дали ще приеме присъствие на данни за подобен подход или не, е в правомощията на решаващия съд, но за тази цел той трябва да отрази мотиви. В конкретния случай по мотивировката на процесното определение не е ясно РС-Плевен въобще да е обърнал внимание, че първото осъждане на Д., наказанието по което е било отложено, е извършено от него като непълнолетен. Няма и нито едно съображение защо се налага привеждането му в изпълнение, тъй като очевидно незаконосъобразно е възприета негова задължителност. В изложения смисъл искането за възобновяване на наказателното производство по Н.Ч.Д.1772/10 г. по описа на РС-Плевен, отмяна на определението в обсъжданата част и връщането му за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд, е основателно. Липсата на мотиви по решаващ за процедурата въпрос всякога е процесуално нарушение от категорията на съществените такива по смисъла на чл.348, ал.3,т.2,пр.1 НПК. Няма как, предвид тезата на ВКС, да се вземе отношение по последния довод по искането на осъдения, за явна несправедливост на наложеното наказание с аргументи за липсата на нужда да се привежда в изпълнение третираното наказание, предвид изминалото време от неговото налагане, осъществяването на деянието от Д. в качеството му на непълнолетно лице и др. Съвсем отделен е въпросът и ако би се наложило обезателно да му се отговаря, той би бил отрицателен: дали изтъкнатите съображения за явна несправедливост на наказанието могат да бъдат предмет на разглеждане в процедура като настоящата- влязло в сила определение за кумулация и приложение разпоредбата на чл.68 НК. В тази насока следва да се съобрази разпоредбата на чл.348,ал.5 НПК,която дава легалните рамки за касационното основание “явна несправедливост на наложеното наказание”. При новото разглеждане на делото от друг състав на първоинстанционния съд е нужно строго спазване на изготвянето на протоколно определение, което носи това название най-малко,защото протоколът се приключва след него. Водим от изложените съображения и на основание чл.425,ал.11,т.1 вр. чл.348,ал.1,т.2 НПК Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА Н.Ч.Д.1772/10 г.по описа на РС-Пазарджик. ОТМЕНЯВА протоколно определение № 1094, постановено от РС-Плевен по Н.Ч.Д.1772/10 г. в частта, в която на основание чл.68,ал.1 НК е приведено в изпълнение наказание лишаване от свобода, наложено спрямо Г. Д. Д. по Н.О.Х.Д. 1016/97 г. по описа на РС-Пазарджик. ВРЪЩА делото за ново разглеждане в посочената част от друг състав на първоинстанционния съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/