О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 274 София, 12.05.2015 г. Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи април две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА ч.гр.дело № 1842/2015 год. Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на М. Д. К., приподписана от адв. Б. Ц., срещу определение № 2798 от 13.11.2014г. по ч.гр.д.№ 4270/2014г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 3930 от 23.09.2014г., постановено по гр.д. № 156/2012г. на Благоевградския окръжен съд. С първоинстанционното определение съдът е оставил без уважение молба с вх.№ 3070/12.09.2014г., съдържаща искане за освобождаване от внасяне на държавна такса за въззивно обжалване. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното определение поради съществено нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Според касатора съдът не е обсъдил всички представени писмени доказателства, установяващи относими по делото обстоятелства, и е достигнал до неправилен извод относно затрудненото му материално положение, с оглед на което не може да заплати дължимата държавна такса за въззивно обжалване. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК като основание за допускане до касационно обжалване се сочи чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1/ Наличието на данни по делото, сочещи, че молителят е извършвал разпоредителни сделки със свои недвижими имоти преди образуването на производството, във връзка с което се иска освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса, явява ли се законно основание за неуважаване на искането му за освобождаване от внасяне на държавна такса, при условие, че по делото са налице писмени доказателства, в т.ч. и декларация по чл. 83, ал. 2, т. 2 ГПК, от които се установява, че към момента на подаване на молбата по чл. 83, ал. 2. ГПК, молителят и членовете на неговото семейство не разполагат с достатъчно материални възможности, средства или имущество, позволяващи нейното заплащане?; 2/ При подадена молба за освобождаване от държавна такса по реда на чл. 83, ал.2 ГПК, към която са приложени надлежни писмени доказателства за материалното и имущественото състояние на молителя и членовете на неговото семейство, включително и декларация по чл. 83, ал. 2, т. 2 ГПК, следва ли съдът, преди да се произнесе по молбата, да укаже на молителя да представи и доказателства за здравословното си състояние, както и доказателства за наличието или липсата на задължения за издръжка към пълнолетното си дете, което би могло да е ученик или редовен студент, или може и без да дава такива указания да остави без уважение молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК?; 3/ Към кой момент следва да преценява наличието или отсъствието на предпоставки за освобождаване от държавна такса, по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК –към момента на образуване на производството, във връзка с което се иска освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса, към момента на подаване на молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК или към друг предходен момент?; 4/ Кои са критериите, по които съдът следва да извърши преценката си за това дали молителят и членовете на неговото семейство разполагат с материални възможности, средства и/или имущество, позволяващи заплащането на дължимата държавна такса и попада ли сред тези критерии обстоятелството, че по делото се съдържат данни, сочещи, че молителят е извършвал разпоредителни сделки със свои недвижими имоти, преди образуването на производството, във връзка с което се иска освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса?; 5/ Има ли значение за преценката на имущественото състояние на молителя в контекста на чл. 83, ал. 2 ГПК обстоятелството, че в подадената от него декларация по чл. 83, ал.2 ГПК е декларирарана липса на притежавани недвижими имоти, от които молителят би могъл да реализира доход, който да му послужи за заплащане на дължимата държавна такса?; 6/ От значение ли е здравословното състояние на лицето, подало молба по чл. 83, ал. 2 ГПК, в случаите, когато към нея са приложени писмени доказателства, от които се установява по категоричен начин, че размерът на получаваното от молителя трудово възнаграждение е крайно недостатъчен, за да осигури заплащането на дължимата държавна такса. Сочи противоречие с Определение № 71/28.01.2015г. по ч.т.д.№25/2015 г., І ТО, ТК ВКС, Определение № 206/17.05.2013г. по ч.р.д.№2434/2013 г., ІІ ГО,ГК, ВКС, Определение № 612/12.08.2010г. по ч.т.д.№564/2010 г., ІІ ТО,ТК, ВКС. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното: Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, подлежащо на инстанционен контрол, поради което е допустима, съгласно чл. 274 ал. 3, т. 1 ГПК. Обстоятелството, че предмет на същата е определение, с което се оставя без уважение частна жалба срещу определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото, подлежащо на разглеждане по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, обосновава правен извод, че в случая разпоредбата на чл. 280 ГПК намира приложение и за настоящата инстанция е налице задължение да провери наличието на установените в чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК предпоставки за допустимостта на исканото обжалване - арг. от чл. 274, ал. 3 ГПК, преди да се произнесе по наведените касационни основания. Въпросът относно значението на здравословното състояние на лицето, когато се установява, че размерът на получаваното трудово възнаграждение е недостатъчен, поставен в изложението на касатора под т. 6, е фактически и се отнася до формирането на вътрешното убеждение на съда във връзка с конкретно установените обстоятелства, същият не съдържа правно разрешение. Следователно липсва общо основание за допускане до касационна проверка и съдът не дължи произнасянето по въпроса налице ли са или не поддържаните допълнителни такива. По отношение на процесуалноправния въпрос относно задължението на съда да даде указания за подлежащите на доказване осбтоятелства, формулиран в т. 2 от изложението, следва да се посочи, че същият отговаря на изискванията за общо основание за допускане до касационна проверка, но не е налице претендираното специално основание. Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания акт. За да е налице основанието по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК именно по него въззивният съд следва да се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, като се посочват конкретните решения, на които се позовава жалбоподателят и се представят преписи от тях. В случая жалбопдателят не е посочил практика на ВКС, съгласно дадените разяснения в т. 2 на ТР 1/2009г. на ОСГТК, следователно не е налице основание за допускане до касационно обжалване. Посочените съдебни актове не съдържат разрешение по поставения въпрос. По въпроса, формулиран в т. 4, относно критериите, въз основа на които съдът извършва преценката си за имущественото състояние на молителя, във връзка с което се иска освобождаване от задължението за внасяне на държавни такси и разноски, съдът намира, че е налице основание за допускане до касационно обжалване, тъй като същият съдържа правно разрешение, обусловило крайните изводи на решаващия съд. В предметния обхват на формулирания въпрос се включват и въпросите, посочени в т. 1 и т. 5 от изложението. Налице и соченото основание по въпроса, формулиран в т. 3 от изложението, касаещ момента към който съдът следва да извърши преценката относно наличието на обстоятелствата, обуславящи уважаването на искането по чл. 83, ал. 2 ГПК. Установява се наличие на специалното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, доколкото въпросите са разрешени в противоречие с възприетото в посочените от касатора: определение № 71/28.01.2015г. по ч.т.д. № 25/2015г. на ВКС, ТК, І т.о., определение № 206/17.05.2013г. по ч.гр.д. № 2434/2013 г. на ВКС, ГК, ІІ т.о. и определение № 612/12.08.2010 г. по ч.т.д. № 564/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., всичките постановени в производство по чл. 274, ал. 3 ГПК. Съгласно задължителната практика на ВКС, обективирана и в определение №318/12.07.2012г. по ч.гр.д. №293/2012г. на ВКС, ГК, ІІ г.о., определение №40/01.02.2012г. по ч.гр.д.№22/2012г. на ВКС, ГК, ІІ г.о., определение №5 от 09.01.2014г. по ч.гр.д.№7695/13г. на ВКС, ГК, І г.о. и др., по молба на страната за освобождаване от държавна такса на основание чл.83 ал.2 от ГПК съдът следва да извърши преценка налице ли са предпоставки за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото. Въз основа на представените от страната доказателства, съдът преценява дали същата разполага с достатъчно средства към момента на искането, като съобрази данните от представена декларация за имуществено състояние. При тази преценка е недопустимо съдът да откаже освобождаване от внасяне на такса, мотивирайки отказа си с наличието на евентуални предположения за доходи. След изясняване на общото материално състояние на страната и останалите относими обстоятелства, съдът е длъжен да ги съпостави с цената на иска и пълния размер на държавната такса. В настоящия случай с определение № 3930 от 23.09.2014 г., постановено по гр.д. 156/2012г., Благоевградският окръжен съд е оставил без уважение искането на М. К. за освобождаване от внасяне на държавна такса за въззивно обжалване, като е приел, че от приложените доказателства не може да бъде обоснован несъмнен извод за наличие на предпоставките по чл. 83, ал. 2 ГПК. За да постанови обжалваното въззивно определение № 2798 от 13.11.2014 г., постановено по ч.гр.д. 4270/2014г., Софийски апелативен съд е приел, че съгласно чл. 83, ал.2 ГПК при направено искане за освобождаване от такси и разноски по искови производства следва да се вземат предвид доходите на молителите, имущественото им състояние, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и други констатирани обстоятелства, относими към искането, като имущественото състояние се установява с декларация, а останалите факти с писмени доказателства, т.е. при преценка за основателността на искането следва да се вземат предвид не само материалното състояние на лицето, но и други обстоятелства. От приложените доказателства, съдът е установил, че молителят е в трудоспособна възраст, без данни за наличие на заболявания и увреждания, пораждащи обективна невъзможност за полагане на труд, неженен, без задължения за издръжка на непълнолетно дете. Посочил е, че К. е собственик на недвижими имоти, а в периода 2012г.-2013г. е бил страна по разпоредителни възмездни сделки с недвижими имоти, а твърденията за дългове към трети лица не са били подкрепени от доказателства. При извършена преценка на горните обстоятелства, съдът е приел, че не са налице основания за уважаване на молбата за освобождаване от внасяне на държавна такса за въззивно обжалване на постановеното първоинстанционно решение. Разрешението на въззивния съд е в противоречие с трайната практика на ВКС, обективирана в посочените актове. Съдът е изследвал имущественото състояние на молителя, но е постановил крайния си извод въз основа на факти и обстоятелства, които са се осъществили в предходен момент, като индиректно е предположил, че щом липсват доказателства за задължения към трети лица, молителят разполага с доходи, за да заплати дължимите такси и разноски. Видно от представената декларация за имуществено състояние молителят е собственик единствено на ½ ид.ч. от недвижим имот, находящ се в [населено място], като касаторът е навел твърдения, че действително при образуването на делото е разполагал с материални възможности, които да му позволят да заплати дължимата държавна такса, както и адвокатски хонорар, но към момента на подаване на искането за освобождаване са налице предпоставките за освобождаване от държавна такса и разноски. От друга страна, обжалваният съдебен акт не съдържа разрешение относно съпоставянето на дължимата държавна такса и декларираното имуществено състояние на страната по делото, която преценка се дължи при произнасяне по наличието на предпоставките за освобождаване от задължението за заплащане на държавни такси и разноски. Като е извършил преценка относно материалните възможности на молителя, позовавайки се и на евентуални предположения за доходи във връзка със сключени разпоредителни сделки в минал период и без да съпостави общото имуществено състояние на страната с цената на иска, съдът е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен. Тъй като не се налага извършване на съдопроизводствени действия, делото следва да се разреши по същество. Настоящият състав намира, че декларираните фактически данни от молителя към момента на предявяване на искането по чл. 83, ал. 2 ГПК, а именно - размерът на получаваното трудово възнаграждение от 122 лв., притежаваната от него ½ идеална част от недвижим имот, липсата на други източници на доходи, както и размера на дължимата такса - 5271, 33 лв., навеждат на основание за освобождаване от държавна такса за въззивно обжалване. Ирелевантни са обстоятелствата, че в предходен момент при подаването на исковата молба страната е разполагала с достатъчно средства да заплати дължимата държавна такса и адвокатски хонорар. Обуславящо в случая е обстоятелството, че към момента на искането молителят е установил, че не разполага с възможност да понесе задължението за внасяне на дължимата държавна такса за въззивно обжалване. Поради изложеното обжалваният акт следва да се отмени и да се постанови друг за уважаване на молбата по чл. 83, ал.2 ГПК за освобождаване от държавна такса за въззивно обжалване. При тези съображения, Върховният касационен съд, състав на IІІ г. о. О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА до касационно обжалване на определение № 3930 от 23.09.2014 год. по ч.гр.д.№ 4270/2014 год. на Софийски апелативен съд. ОТМЕНЯ определение № 3930 от 23.09.2014 год. по ч.гр.д.№ 4270/2014 год. на Софийски апелативен съд и ОСВОБОЖДАВА М. Д. К. от задължението за внасяне на държавна такса в размер 5271,36лв. за въззивно обжалване на първоинстанционното решение. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: