Р Е Ш Е Н И Е № 530 София, 24.11.2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на ....деветнадесети ноември.... две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА ЧЛЕНОВЕ :ЕЛЕНА АВДЕВА ТАТЯНА КЪНЧЕВА при участието на секретаря…..КРИСТИНА ПАВЛОВА.............…и на прокурора.....ПЕТЯ МАРИНОВА............изслуша докладваното от съдия Т. Кънчева касационно дело № 542 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на адв. В. Н., защитник на подсъдимия А. Е. Г. срещу въззивна присъда на Благоевградския окръжен съд, постановена по внохд № 248/2010 г. Релевирани са касационните основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.3 от НПК, като се иска кражбата да бъде квалифицирана като маловажен случай, а наказанието да се определи при основанието по чл.55 от НК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура намира жалбата за основателна и счита, че има основание за приложение на института на условното осъждане. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл.347 от НПК установи следното: С присъда № 247/ 18.06.2010 г. Благоевградският окръжен съд отменил оправдателната присъда по нохд № 2509/2007 г. на Петричкия районен съд и признал подсъдимия А. Г. за виновен в извършване на кражба на 11 броя стари акумулатори на стойност 71.50 лв., в съучастие с М. М. и З. М. и на основание чл.194 ал.1 вр. чл.20 ал.2 и чл. 54 от НК го осъдил на шест месеца лишаване от свобода, които да изтърпи при общ режим в затворническо общежитие от открит тип. Върховният касационен съд не споделя оплакването за неправилно приложение на материалния закон. Защитата е правила възражение, че деянието покрива признаците на маловажен случай по смисъла на чл.93 т.9 от НК, което е обсъдено от окръжния съд и е отхвърлено с подробни и законосъобразни аргументи. Фактите по престъплението- сговарянето на тримата подсъдими за извършването му, упоритостта при отнемането на вещите и намирането им благодарение на усилията на пострадалия, както и негативните данни за личността на извършителите правят законосъобразен извода на съда, че то не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от същия вид. Липсват основания за преквалификация на деянието по чл.194 ал.3 от НК. Неоснователно е оплакването за явна несправедливост на наказанието. То е определено при значителен превес на смекчаващите вината обстоятелства, като съдът е отчел тежкото материално и социално положение на касатора, изразеното съжаление за стореното, ниската стойност на отнетите вещи и факта, че те са върнати на собственика. Твърдението, че съдът не е взел предвид забавените му и ограничени интелектуални способности, които го правят лесно манипулируем е лишено от фактическо основание, доколкото доказателства в тази посока не са налице по делото. Върховният касационен съд споделя виждането, че не са налице многобройни или изключителни смекчаващи вината на Г. обстоятелства, които са дават основание за определяне на наказанието при условията по чл.55 от НК. Липсва основание и за приложение на чл.66 от НК, а такова искане не се прави и в жалбата. Формалната предпоставка на закона е налице, тъй като към момента на деянието Г. е осъждан, но не на лишаване от свобода, а на глоба. В същото време, Благоевградският окръжен съд правилно е преценил, че данните за последващи две осъждания за престъпления по чл.194 от НК разкриват завишена степен на обществена опасност на касатора. Целите на наказанието по чл.36 от НК и преди всичко поправянето и превъзпитанието на касатора не могат да бъдат постигнати с условното му осъждане. При тези съображения и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 247/ 18.06.2010 г. на Благоевградския окръжен съд, постановена по внохд № 248/2010 г. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: