О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 482
гр.София, 10 юни 2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шести юни, две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
Членове: БОРИС ИЛИЕВ
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д. № 626 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано по касационна жалба с вх.№ 371377/22.12.2021 г. на Д. Е. К. чрез адвокат В. К. от АК-София срещу решение № 266563/15.11.2021 г. по в.гр.д.№ 5152/2021 г. на Софийски градски съд, с което се отменя решение от 12.01.2021 г. п гр.д.№ 27915/2017 г. на Софийски районен съд и са отхвърлени исковете на Д. Е. К. против „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, на основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 КТ, за признаване за незаконно и отмяна на уволнението й със Заповед № 63/15.03.2017 г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „Мениджър, Групови консолидации“ и за обезщетение в размер на 9550 лева, за оставане ѝ без работа в периода от 16.03.2017 г. до 15.05.2017 г., със законната лихва от 03.05.2017 г., както и исковете по чл.128, т.2 и чл.224, ал.1 КТ за сумите 1582 лева - неизплатено трудово възнаграждение и 2070 лева - обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, и е уважен насрещния иск по чл.221, ал.2 КТ.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че въззивното решение в частта, в която съдът се е произнесъл по искове на основание чл.128, т.2, чл.224, ал.1 и чл.221, ал.2 КТ, за неплатено трудово възнаграждение в размер на 1582 лева, за периода от 01.03.2017 г. до 15.03.2017 г.; по иска за обезщетение в размер на 2070 лева - неизползван платен годишен отпуск за 2016г. и 2017г. и насрещният иск за обезщетение по чл.221, ал.2 КТ, не подлежи на касационно обжалване, тъй като цената на всеки от исковете не е над 5000 лева. Съгласно разпоредбата на чл.280 ал.3, т.3 ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по трудови спорове, с изключение на решенията по исковете по чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 КТ, както и по исковете за трудови възнаграждения и обезщетения по трудово правоотношение с цена на иска над 5000 лева. В случая, ищецът е предявил за съвместно разглеждане обективно съединени искове с правно основание чл.128, т.2, чл.224, ал.1 и чл.221, ал.2 КТ, които са с цена на иска под установения минимален праг за достъп до касация предвиден в закона, поради което касационната жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане в тази част.
Обжалваното въззивно решение в останалата част подлежи на касационно обжалване, тъй като първите два иска са неоценяеми, а третият е обусловен от първия. Касационната жалба съдържа доводи, че постановеното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, а в изложение към нея се поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по процесуалноправния въпрос: „Следва ли съдът да извърши преценка на показанията на свидетел в хипотезата на чл.172 ГПК, че данните по делото изключват възможността заинтересоваността на свидетеля да е повлияла на достоверността на показанията му?“. Отделно са формулирани и материалноправни въпроси, които уточнени при условията на т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д.№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС, се свеждат до рамките на съдебния контрол в производството по оспорване на наложеното дисциплинарно наказание, приложението на чл.189 КТ за обстоятелствата, които следа да бъдат взети предвид от съда при преценка на съответствието на наложеното наказание с тежестта на извършеното нарушение и възможните неблагоприятни последици за работодателя. Според касатора, формулираните въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а въззивното решение е очевидно неправилно.
Ответникът по касационната жалба „БТК“ ЕАД чрез юрисконсулт П. П. е подал писмен отговор, в който оспорва доводите и счита че липсват предпоставките за допускане на касационно обжалване, като иска да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че ищцата е заемала длъжността „Мениджър, Групови консолидации“ по безсрочен трудов договор, прекратен със Заповед № 63/15.03.2017 г., на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ поради разпространяване на поверителни за работодателя сведения и неизпълнение на други задължения в Правилника за вътрешния трудов ред, Заповед № РД-378/07.06.2016 г. за превенция на злоупотреби с корпоративна информация, обезпечаване на информационната сигурност и защита на интересите на „БТК“ ЕАД и Заповед №РД-08-172/01.10.2015 г. за обезпечаване на информационната сигурност и защита на интересите на „БТК“ ЕАД - изпратено на 17.02.2017 г. по електронната поща на писмо и прикачен файл с информация, представляваща фирмена тайна. Според мотивите към решението, уволнителната заповед отговаря на изискванията по чл.195, ал.1 КТ - посочена е конкретната дата на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и в какво се изразява дисциплинарното нарушение. Спазена е процедурата по чл.193 КТ, а работодателят в достатъчна степен ясно е посочил кои сведения счита за поверителни, поради което извършеното от ищцата нарушение е тежко по смисъла на чл.190, ал.1, т.4 КТ и са съобразени критериите по чл.189, ал.1 КТ при налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване поради противоречие с практиката на ВКС поради следните съображения: От мотивите на обжалваното решение е видно, че съдът е отчел евентуалната заинтересованост на свидетеля В. /служител в ответното дружество/, посочвайки, че в показанията и на двамата свидетели не се съдържат противоречия за релевантните обстоятелства по спора, поради което ги кредитира като последователни, житейски логични и неопровергани от другите доказателства по делото. Съобразявайки приетото заключение на вещо лице, съдът е достигнал до извод, че данните по делото потвърждават достоверността на показанията. В този смисъл, въпросът за правилното приложение на чл.172 ГПК, по отношение задължението на съда да прецени по вътрешно убеждение показанията на свидетелите, с оглед тяхната заинтересованост и да обоснове своите фактически и правни изводи, въз основа всички други данни по делото, не е разрешен в противоречие, а в съответствие с практиката на ВКС, формирана с решение № 131/12.04.2013 г. по гр.д.№ 1/2013 г., IV г.о. и решение № 8/06.03.2020 г. по гр.д.№ 1618/2019 г., IV г.о., поради което не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК
Поставените от касатора материалноправни въпроси за необходимостта при определяне на дисциплинарното наказание да бъдат съобразени критериите по чл.189, ал.1 КТ, вида и характера на нарушението и последиците върху цялостната дейност на работодателя, също не обуславят допускане на касационно обжалване, тъй като са разрешени в съответствие с практиката на ВКС – решение № 163/13.06.2012 г. по гр.д.№ 564/2011г., IV г.о., решение № 372/01.07.2010 г. по гр.д.№ 1040/2009г., IV г.о. и решение № 516/28.06.2010 г. по гр.д.№ 94/2009 г., ІІІ г.о., в които се приема, че дисциплинарното наказание се определя по преценка на работодателя или на определено от него лице. Тази преценка следва да се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в това число значимостта на неизпълнените задължения по трудовия договор, с оглед настъпилите или възможните неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението, субективното отношение на работника или служителя към конкретното неизпълнение и поведението му при полагането на труд. При оспорване на наказанието, съобразяването с тези обстоятелства е предмет на съдебния контрол, а работодателят следва да установи, че е налице тежко нарушение, за което може да наложи най-тежкото дисциплинарно наказание. В конкретния случай, въззивният съд е изложил подробни съображения за значението и последиците от извършените нарушения от ищцата, като е посочил, че действията й съставляват нарушение на трудовата дисциплина, което е тежко по смисъла на чл.190, ал.1, т.4 КТ, с оглед на което исковете по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ са неоснователни. Изводите на съда, че преценката на работодателя по чл.189 КТ е съобразена с вида и характера на работата и значимостта на неизпълнението, поради което са в съответствие с цитираната практика на ВКС и не обуславят допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
След като съдебната практика е уеднаквена и липсват аргументи да бъде изменена или да бъде създадена нова съдебна практика по тълкуването и прилагането на конкретни разпоредби на закона, не може да се приеме, че поставените от касатора въпроси, във връзка с предпоставките за налагане на дисциплинарно наказание на работника или служителя, са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Не е налице и очевидна неправилност на решението по чл.280, ал.2 ГПК, тъй като липсват нарушения на основните принципи в гражданския процес, възприети и утвърдени в съдебната практика на Върховния съд и Върховния касационен съд, във връзка с дисциплинарната отговорност при тежки нарушения на трудовата дисциплина. Мотивите на решението съдържат преценката на съда за установените по делото факти и приложението на закона към тях в съответствие с основните начала на гражданския исков процес и не е налице явна необоснованост в нарушение на правилата на формалната логика при прилагането на материалния и процесуалния закон или нарушение на императивна правна норма, за да е налице основание за допускане на касационно обжалване поради „очевидна неправилност“ по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК,, засягаща обема на търсената от страните защита и съдействие.
От „БТК“ ЕАД чрез юрисконсулт П. П. са поискани разноски за юрисконсултско възнаграждение, които с оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба вх.№ 371377 от 22.12.2021 г. на Д. Е. К. срещу решение № 266563 от 15.11.2021 г. по в.гр.д.№ 5152/2021 г. на Софийски градски съд в частта, в която съдът се е произнесъл по искове с правно основание чл.128, т.2, чл.224, ал.1 и чл.221, ал.1 КТ.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 266563/15.11.2021 г. по в.гр.д. № 5152/2021 г. на Софийски градски съд в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Д. Е. К., ЕГН [ЕГН], да заплати на „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, ЕИК 831642181, разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.
Определението в частта, в която се оставя без разглеждане касационната жалба, може да се обжалва пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението, а в останалата част е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |