3 Р Е Ш Е Н И Е 139 гр.София, 27.05. 2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, ГК, Трето гражданско отделение, в публичното съдебно заседание на 21.5.2015 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова ЧЛЕНОВЕ: Емил Томов Драгомир Драгнев при участието на секретаря Росица Иванова, като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 1066 по описа за 2015 г. приема следното: Производството е по реда на чл.307, ал.2 от ГПК. Образувано е по молба на С. М. Б. за отмяна на влязлото в сила решение № 106 от 13.06.2008 г. по гр. д. № 137 по описа за 2008 г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 1243 от 27.11.2006 г. по гр. д. № 1152 по описа за 2005 г. на Варненския окръжен съд за отхвърляне на предявените от нея срещу С. Г. и А. Г. искове с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителен договор от 19.04.2005 г. за покупко-продажба на поземлен имот с площ от 491 кв.м., находящ се в [населено място], к.к. „Ч.”, при граници: изток-имот пл. № 601, юг-дял ІІІ на Р. и В. Г., запад-дял І на Гради и Л. Г., север-път, заедно с подобренията и насажденията, както и построената в мястото незавършена сграда, за сумата 150 000 евро. Молителката твърди, че по надлежния ред с решение № 1064 от 10.07.2014 г. по в. гр. д. № 1065 по описа за 2014 г. на Варненския окръжен съд е установено наличие на престъпно обстоятелство по смисъла на чл.308, ал.1 от НК- съставяне на неистински официален документ/акт за узаконяване № 176 от 29.12.2004 г./ върху който е основано влязлото в сила решение. Ето защо моли настоящата инстанция на основание чл.303, ал.1, т.2 от ГПК да отмени това решение. Ответниците А. Г. и С. Г. считат, че молбата е неоснователна и молят тя да бъде оставена без уважение. Съставът на Върховния касационен съд, Трето отделение на Гражданска колегия, като разгледа молбата и провери решението, чиято отмяна се иска, с оглед наведеното отменително основание, приема следното: Молителката С. Б. е сключила на 31.03.2005 г. със С. Г., а на 19.04.2005 г.- с А. Г. предварителен договор за покупко-продажба на гореописания недвижим имот в [населено място] на цена от 150 000 евро, като е платила 10 % от тази сума към момента на подписване на предварителния договор. Остатъкът от цената е следвало да бъде издължен при изповядване на окончателния договор на 30.05.2005 г. Молителката обаче не се е явила пред нотариус както на 30.05.2005 г., така и в предоставения и от продавачите допълнителен срок-на 15.06 и 16.06.2005 г., поради което те са развалили предварителния договор. Заведеният от молителката иск по чл.19, ал.3 от ЗЗД за обявяване на предварителния договор за окончателен е бил отхвърлен от съдилищата, които са приели, че тя е неизправна страна и затова ответниците са имали правото да развалят предварителния договор. В констативните нотариални протоколи, удостоверяващи присъствието на ответниците на съответните дати и тяхната готовност да сключат окончателен договор е посочено наличието на акт за узаконяване № 176 от 29.12.2004 г. на постройката в недвижимия имот, предмет на предварителния договор. С влязлото в сила решение № 1064 от 10.07.2014 г. по в. гр. д. № 1065 по описа за 2014 г. на Варненския окръжен съд е установено, че този акт за узаконяване е неистински документ, без да е известен съставителят на документа и да е доказано знанието на ответниците за неговата неистинност. Молителката твърди, че неистинността на документа представлява основание по чл.303, ал.1, т.2 от ГПК за отмяна на въззивното съдебно решение, с което е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска по чл.19, ал.3 от ЗЗД. В разпоредбата на чл.303, ал.1, т.2 от ГПК действително е предвидено, че влязлото в сила съдебно решение трябва да бъде отменено, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на документ, но само ако решението е основано върху този документ. Следователно не е достатъчно документът да е част от доказателствата по делото, а трябва да е послужил за обосноваване на решаващите правни изводи на съда. В настоящия случай аргументът за отхвърляне на иска на молителката за обявяване на предварителния договор за окончателен е правомерното му разваляне от страна на продавачите поради неизпълнение на задължението и да се яви на уговорената дата и да плати остатъка от цената. Наличието на неистински документ за узаконяване на строежа на сградата, предмет на предварителния договор, по никакъв начин не променя фактите, обуславящи извода за нейното неизпълнение. Само ако молителката е била изправна страна по предварителния договор, неистинността на документа би била от значение при обсъждане готовността на продавачите да изпълнят своето задължение по прехвърляне на собствеността. В случая обаче тя е изпаднала в забава и неистинският документ не може да се отрази на изхода на делото, поради което молбата за отмяна на влязлото в сила решение трябва да бъде оставена без уважение. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на С. М. Б. за отмяна на влязлото в сила решение № 106 от 13.06.2008 г. по гр. д. № 137 по описа за 2008 г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 1243 от 27.11.2006 г. по гр. д. № 1152 по описа за 2005 г. на Варненския окръжен съд за отхвърляне на предявените от молителката срещу С. Г. и А. Г. искове с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителен договор от 19.04.2005 г. за покупко-продажба на поземлен имот с площ от 491 кв.м., находящ се в [населено място], к.к. „Ч.”, при граници: изток-имот пл. № 601, юг-дял ІІІ на Р. и В. Г., запад-дял І на Гради и Л. Г., север-път, заедно с подобренията и насажденията, както и построената в мястото незавършена сграда, за сумата 150 000 евро. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: