6 Р Е Ш Е Н И Е № 102 гр. София, 25.07.2011 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на седми юни през две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: Е. В. Б. Б. при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Е. В. т. дело № 672 по описа за 2010г., взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника Консултантска кооперация „К. – К.”, [населено място] чрез процесуалния му представител адв. Е. К. срещу решение № 111 от 07.03.2010г. по в. гр. дело № 23/2010г. на Русенски окръжен съд, Гражданска колегия, с което е потвърдено решението от 06.11.2009г. по гр. дело № 4149/2009г. на Русенски районен съд и ответникът е осъден да заплати на ищцата Сияйна Н. Б. от [населено място] разноски в размер 660 лв. С първоинстанционния съдебен акт е признато за установено, че Консултантска кооперация „К. – К.”, [населено място] дължи на Сияйна Н. Б. от [населено място] сумата от 5 764 лв. по издаден на 12.03.2009г. запис на заповед с падеж 30.03.2009г., за която е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 9 ГПК по ч. гр. дело № 1671/2009г. по описа на Русенски районен съд, както и направените по заповедното производство разноски в размер 520,78 лв., и ответникът е осъден да заплати на ищцата направените разноски в размер 420,78 лв. Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа становище, че въззивният съд неправилно е приел за недоказано направеното абсолютно обективно менителнично възражение относно недействителност на менителничното задължение поради липса на обективирана воля за задължаване от страна на ответника по иска. Неправилно съдебният състав е отказал да изследва съществуването на бланков ефект, при който е налице разлика във времето между подписването и попълването на записа на заповед, и не е допуснал приемането на релевантни доказателства – нотариално заверена декларация от 10.12.2007г. от ищцата и графологична експертиза. Касаторът инвокира довод, че допуснатите от въззивната инстанция съществени процесуални нарушения са довели до неправилно прилагане на материалния закон – чл. 26, ал. 2, изр. 2 ЗЗД. В противоречие с практиката по чл. 26 – чл. 31 ЗЗД съдът е допуснал и събрал гласни доказателства за механизма, по който кооперацията се е задължавала чрез записи на заповед срещу отпусканата й временна финансова помощ. В касационната жалба се прави оплакване, че съдът не е обсъдил твърдението за съществуването на преддоговорни отношения за предоставяне на финансова помощ, направено с отговора на исковата молба като лично менителнично възражение на задълженото лице, доколкото записът на заповед би могъл да обезпечава каузална сделка. Касаторът излага доводи, че доказателствената тежест за установяване валидността на основанието за издаване на процесния запис на заповед се носи от ищцата. Моли решението да бъде отменено, предявеният иск да бъде отхвърлен и претендира присъждане на направените разноски. Ответницата Сияйна Н. Б. от [населено място] оспорва касационната жалба и поддържа становище за правилност на обжалваното решение, тъй като е постановено в съответствие с материалния закон и при разглеждане на делото не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Релевира доводи, че ответникът с отговора на исковата молба не е въвел никакви фактически твърдения и възражения за наличие на каузални отношения между страните, изключващи задължението за плащане на сумата по записа на заповед и не е направил възражение за липса на воля от негова страна за подписване на процесния запис на заповед и съответно за наличие на нищожност, поради което е недопустимо такива възражения да се правят с въззивната жалба съгласно чл. 133 и чл. 266, ал. 1 ГПК. Ответната страна излага съображения, че правилно и законосъобразно въззивният съд е преценил кои доказателствени искания са допустими и е отказал разпит на свидетели относно посочените от ответника по иска факти съгласно чл. 164 ГПК. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените разноски. С определение № 164 от 18.03.2011г. по т. дело № 672/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса за връзката между записа на заповед и каузалното правоотношение като причина за издаването му и свързания с него процесуалноправен въпрос за доказателствената тежест за установяване на каузалното правоотношение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди доводите на страните, взе предвид данните по делото и провери правилността на въззивно решение на основание чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: Въззивният съд е приел, че с представения запис на заповед, издаден на 12.03.2009г. с падеж 30.03.2009г. ответникът Консултантска кооперация „К. – К.”, [населено място] се е задължил безусловно да заплати на ищцата Сияйна Б. сумата от 5 764 лв. с място на плащане [населено място]. Въз основа на заключението на съдебно-счетоводната експертиза и свидетелските показания решаващият съдебен състав е констатирал, че в счетоводството на кооперацията няма данни сумата да е постъпила по банков път, нито е отразена като внесена в брой в касовата книга, но кооперацията често е получавала заеми от физически лица, като понякога председателят предварително е попълвал и подписвал запис на заповед, като е определял и лихвата, която е престанал да плаща в края на 2008г. Изложил е съображения, че се касае до едностранна търговска сделка с абстрактен характер, при която наличието на основание не е елемент от фактическия й състав, но издателят разполага с правото да противопостави на приносителя, както абсолютните си възражения срещу ефекта, така и личните си възражения, основани на каузални правоотношения с кредитора, като и в двата случая в негова тежест е да докаже направените възражения. Въззивният съд е приел за неоснователно възражението на длъжника – ответника по иска, че не е поемал задължение за процесната сума, тъй като не е попълнил лично текста на документа, нито е упълномощавал за това трето лице. Според решаващия съдебен състав документът е редовен от външна страна, подписан е от законния представител на издателя и съдържа визираните в чл. 535 ТЗ реквизити. Въпросът дали сумата е надлежно осчетоводена, какво е основанието за получаване на средствата и дали същите са отразени в счетоводството на кооперацията няма отношение към поетото от издателя задължение. За да потвърди решението на първоинстанционния съд, с което е признато за установено, че ответникът по иска дължи на ищцата сумата по процесния запис на заповед, Русенски окръжен съд се е позовал на абстрактния характер на записа на заповед и отсъствието на задължение за приносителя да установява основанието, на което се е задължил към него длъжника с подписването на ценната книга. Постановеното въззивно решение е неправилно, тъй като съдът в нарушение на чл. 154, ал. 1 ГПК и в противоречие с постоянната практика на ВКС е разпределил неправилно доказателствената тежест, като е приел, че приносителят няма задължение да установява основанието, на което длъжникът се е задължил към него с подписването на записа на заповед, предвид абстрактния му характер. Записът на заповед е абстрактна сделка, при която основанието за плащане не е елемент на съдържанието, поради което не е условие за действителност на ефекта. В същото време обаче записът на заповед се издава заради конкретни отношения между издателя и лицето, в чиято полза се поема задължението за заплащане на определена сума. При възникнал между страните спор, всяка от тях следва да докаже твърдените от нея факти и обстоятелства, от които извлича изгодни за себе си правни последици. В хипотезата на претенция по запис на заповед кредиторът трябва да установи съществуването на вземането, факта, от който произтича вземането му, пораждането на задължението и неговия размер, а длъжникът – да изчерпи и докаже възраженията си срещу вземането, които могат да бъдат абсолютни /срещу формата или съдържанието на записа на заповед/ и лични, основани на отношенията му с кредитора. Предметът на доказване по установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка със задължение по запис на заповед следва да се изведе от естеството на възражението на длъжника като защитно средство срещу твърдяната материалноправна незаконосъобразност на съответния документ. В настоящия случай ответникът по иска е възразил, че е подписал записа на заповед с оглед обещание за предоставяне на парични средства в заем и преди предаването им, като такива средства не са му предавани, т. е. релевираното възражение е за липса на каузална сделка, поради която е издаден записът на заповед. При направено в производство по иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК от ответника - длъжник възражение за липса на каузална сделка, поради която е издаден записът на заповед, ищецът следва да посочи каузалното правоотношение, за обезпечаване изпълнението на което е издаден записът на заповед, и да докаже пораждането на задължението по каузалното правоотношение, а ответникът – погасяването му. Като е приел, че приносителят /ищецът/ няма задължение да установява основанието, на което длъжникът /ответникът по иска/ се е задължил към него с подписването на записа на заповед, предвид абстрактния му характер, въззивният съд е нарушил правилата за разпределение на доказателствената тежест между страните, поради което е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал. 2, пр. 2 ГПК поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, а делото - върнато за ново разглеждане на въззивния съд от друг състав съгласно чл. 293, ал. 3 ГПК. При новото разглеждане на спора въззивната инстанция следва да разпредели правилно доказателствената тежест между страните, като даде съответните указания съгласно чл. 146, ал. 1, т. 5 и ал. 2 ГПК. Едно от оплакванията във въззивната жалба срещу решението на първоинстанционния съд е даване на грешни указания с доклада по делото във връзка с предмета на делото, доказателствата, които следва да бъдат събрани и разпределянето на доказателствената тежест. При релевирани във въззивната жалба оплаквания за неточен и непълен доклад на делото във връзка с тежестта на доказване, въззивната инстанция има задължение да отстрани допуснатите от първоинстанционния съд нарушения на чл. 146, ал. 1, т. 5 и ал. 2 ГПК. По отношение на останалите оплаквания в касационната жалба относно твърдяната недействителност на записа на заповед поради липса на обективирана воля за задължаване от страна на ответника по иска, наличието на бланков ефект, при който е налице разлика във времето между подписването и попълването на записа на заповед, недопускането на релевантни доказателства – нотариално заверена декларация от 10.12.2007г. от ищцата и графологична експертиза и неправилно прилагане на материалния закон – чл. 26, ал. 2, изр. 2 ЗЗД, касационната инстанция не се произнася, тъй като въззивното решение не е допуснато до касационно обжалвано по посочените въпроси. Правоизключващите възражения за нищожност на записа на заповед поради липса на съгласие на представителя на кооперацията и подписване на непопълнен запис на заповед не са инвокирани в срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК, поради което същите са преклудирани съгласно чл. 133 ГПК и е недопустимо да бъдат релевирани с въззивната жалба. При новото разглеждане на делото въззивният съд не дължи произнасяне по тях. С оглед пизхода на делото настоящият съдебен състав не дължи произнасяне по исканията за присъждане на разноски. Разноските следва да бъдат съобразени от въззивния съд при постановяване на решението. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 111 от 07.03.2010г. по в. гр. дело № 23/2010г. на Русенски окръжен съд, Гражданска колегия. ВРЪЩА делото на Русенски окръжен съд за ново разглеждане от друг състав. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.