Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 250   гр. София, 21.07.2010 год.   В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А   ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на трети май две хиляди и десета година, в състав:                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА                                                  ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА                                                                       ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ   при участието на секретаря Т. Иванова, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 724 по описа за 2009 год., и за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по чл. 290 ГПК, образувано по касационната жалба на А. Д. от гр. С., чрез пълномощника й адв. Ив. Г. , против въззивното решение от 5.12.2008 год. по гр. д. № 2399/2007 год. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 1.11.2006 год. по гр. д. № 10679/2005 год. на Софийския районен съд. С него е признато за установено по предявените против касаторката искове, че в нейна полза не съществува право на строеж върху апартамент № 6 във вх. „А” на жилищна сграда в имот, представляващ УПИ * – 4,5,6 в кв. 43а по плана на гр. С., м. „Г”, заедно с принадлежащите му мазе и ид. ч. от общите части на сградата, придобито с договор от 18.04.97 год. по нот. акт № 190/97 год., както и че в нейна полза не съществува признатото й с нот. акт № 110/2005 год. /посочен акт № 61 на Службата по вписванията/ право на собственост върху апартамент № 6 във вх. „А” на жилищната сграда в същия имот, с принадлежащите му мазе и ид. ч. от общите части на сградата и са отменени горните нотариални актове. Касаторката поддържа оплаквания за недопустимост, респ. неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Иска обезсилването му като недопустимо, респ. отмяната му и вместо това предявените искове се отхвърлят. Претендира и присъждане на направените по делото разноски. Ищецът „В” ООД оспорва касационната жалба по съображенията в писмения му отговор и в представената пред настоящата инстанция писмена защита и иска въззивното решение да се остави в сила. Останалите ищци, физически лица не са взели становище. С определение № 974 от 29.10.2009 год. Върховният касационен съд е допуснал касационното обжалване на въззивното решение по подадената жалба, поради наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. По въпросите, по които се е произнесъл въззивният съд и които са обусловили изводите му за основателността на предявените отрицателни установителни искове – началният момент на погасителната давност за упражняване на право на строеж на отделен самостоятелен обект в сграда, несамостоятелността на същото от правото на строеж за цялата сграда и момента, от който следва да се счита същото за реализирано, съществува противоречива съдебна практика, намерила израз в представените от касаторката съдебни решения. По въпроса за самостоятелността на правото на строеж за построяване на един отделен, самостоятелен обект в сграда, състояща се от много такива в режим на етажна собственост, следва да се направи и тълкуване на разпоредбата на чл. 63, ал. 1 ЗС, доколкото в нея е посочено отстъпване на право на строеж на сграда. Като прецени данните по делото и доводите на страните, настоящият състав на ІІ г. о. на ВКС, приема следното: Разпоредбата на чл. 63, ал. 1 ЗС урежда възможността собственикът на земята да отстъпи на друго лице правото да построи сграда върху неговата земя, като стане собственик на постройката. При положение, че предвидената за построяване сграда се състои от отделни самостоятелни обекти в нея, и правото на строеж се отстъпи на различни лица за отделните обекти, то преценката дали отстъпеното право за всеки от тях е реализирано в срока по чл. 67 ЗС поставя въпросът за неговата самостоятелност от правата за построяването на другите обекти. Настоящият състав счита, че изразеното становище по този въпрос в представеното решение № 1* от 20.12.2008 год. по гр. д. № 5321/2007 год. е правилната съдебна практика, с оглед тълкуване на заложения в чл. 63, ал. 1 ЗС смисъл за отстъпване право да се построи сграда. Когато в нея е предвидено съществуване на отделни самостоятелни обекти, то надлежно учреденото право на строеж за всеки един от тях е отделно и самостоятелно такова. От момента на неговото построяване в груб строеж, това право е реализирано, независимо от това дали цялата сграда е завършена на етап груб строеж. Последното обстоятелство е релевантно за трансформиране на правото на строеж върху отделния обект в право на собственост върху него, което е ирелевантно за спора по чл. 67 ЗС. Поради горните съображения по чл. 291, т. 1 ГПК касационната жалба е основателна в частта относно правото на строеж на касаторката върху апартамент № 6*ъщото е придобито от нея на 18.04.97 год. с нот. акт № 190/97 год. от „С” ООД, който към този момент го е притежавал по договора със собствениците на земята от 1995 год. Развалянето на последния впоследствие не може да се противопостави на придобитото от касаторката право на строеж върху отделния обект в сградата, който е бил изграден към 1997 год. с изпълнена стоманобетонна конструкция – поставени са долна и горна плоча, колони и греди и са били изпълнени оградните му стени с тухлена зидария /заключението на техническата експертиза на инж. Д. М. /. Следователно правото на строеж, придобито от ищцата не е погасено по давност в полза на ищците, собственици на земята, на основание чл. 67 ЗС, тъй като то е реализирано към 1997 год., т. е. преди изтичане на петгодишния срок. Последните, в това им качество имат правен интерес от предявения иск, който е допустим, но разгледан по същество, същият е неоснователен. Да се обуслови реализирането на отделното право на строеж върху самостоятелен обект в сградата, етажна собственост, от правото на строеж за цялата сграда, така както е било учредено през 1995 год., означава да се отрече възможността всеки един от обектите да принадлежи на отделен собственик. Построяването на цялата сграда на етап „груб строеж”, по смисъла на пар. 5, т. 46 ДР на ЗУТ е релевантно за възникване на правото на собственост върху построените вече отделни обекти, т. е. тези, за които правото на строеж е реализирано, но не се е трансформирало в право на собственост, тъй като те не могат да съществуват без присъщите им общи части по чл. 38 ЗС. Относно признатото на касаторката с нот. акт № 110 от 27.05.2005 год. право на собственост върху апартамент № 6, изграден в груб строеж, настоящата инстанция намира следното: Правото на собственост върху този самостоятелен обект е възникнало с построяване на цялата сграда на етап груб строеж, което в хода на производството по делото е настъпило, с оглед издаденото разрешение за ползуване на сградата от 15.02.2007 год. Този факт, настъпил след предявяване на иска, е от значение за спорното право и следва да се вземе предвид, съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК /чл. 188, ал. 3 ГПК, отм./. Поради това касационната жалба се явява основателна и в тази й част. Въззивното решение е допустимо, но постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано, поради което следва да се отмени и вместо него се постанови друго, с което предявените искове се отхвърлят, като неоснователни. С оглед изхода на спора ищците следва да заплатят на ответницата, сега касатор, направените разноски за цялото производство, възлизащи на сумата 1 120 лв. Водим от горното и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, настоящият състав на ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ІІ гражданско отделение   Р Е Ш И :   ОТМЕНЯВА въззивното решение от 5.12.2008 год. по гр. д. № 2399/2007 год. на Софийски градски съд, ІІ-г въззивно отделение и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявените от Н. Г. Г. С. , Б. Л. С., Н. К. С., В. Л. Г., М. Г. Ц. и „В” ООД, представлявано от управителя П. П. искове против А. А. Д. за признаване за установено, че придобитото от последната с нот. акт № 190/97 год. право на строеж е погасено по давност, поради неупражняването му в петгодишен срок и, че същата не е придобила правото на собственост върху описания в нот. акт № 110/2005 год. апартамент № 6, вх. „А”, на втори жилищен етаж в жилищната сграда, построена в УПИ * – 4, 5, 6 в кв. 43а по плана на гр. С., м. „ГГЦ З. Б-17, с принадлежащото му мазе и ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, като неоснователни. Осъжда Н. Г. Г. С. , Б. Л. С., Н. К. С., В. Л. Г., М. Г. Ц. и „В” ООД, представлявано от управителя П. П. , да заплатят на А. А. Д. направените по делото разноски в размер на 1 120 лв. /хиляда сто и двадесет лева/.       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.