5 Р Е Ш Е Н И Е №. 143 гр. София, 15 ноември 2019г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на деветнадесети септември, две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : КЕТИ МАРКОВА ЧЛЕНОВЕ : ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ДАНИЕЛ ЛУКОВ при участието на секретаря НЕВЕНА ПЕЛОВА и в присъствието на прокурора НИКОЛАЙ ЛЮБЕНОВ изслуша докладваното от съдията КЕТИ МАРКОВА н. д. № 780/ 2019 година Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия А. Т. Б., от [населено място], обл. Стара Загора, депозирана чрез защитника му- адв. Кр. Е., срещу въззивно решение № 112 от 11. 06. 2019г., на Пловдивския апелативен съд, 1 наказателен състав, постановено по ВНОХД № 71/ 2019г., по описа на съда, с което частично е изменена присъда № 96 от 10. 12. 2018г., на Пловдивския окръжен съд, наказателно отделение, по НОХД № 2436/ 2017г. В касационната жалба на подсъдимия А. Т. Б. се релевира довод за явна несправедливост на наложеното наказание, което жалбоподателят счита за завишено по размер- отменително основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Заявява се искане за изменяване на решението и намаляване размера на наложеното наказание, с приложение на института на условното осъждане по чл. 66 НК. Касаторът, лично и чрез своя защитник- адв. А. Д., поддържа жалбата в съдебно заседание пред настоящата инстанция, по изложените в нея съображения, със заявеното искане. Частните обвинители Д. Т. К., П. Г. И. и В. И. С., редовно призовани, не се явяват в съдебно заседание пред касационната инстанция. Повереникът на последния изразява становище за неоснователност на жалбата на подсъдимия. Поддържа, че въззивното решение съдържа отговор на доводите на касатора, тъй като всички факти са изследвани при проведеното пред втората инстанция съдебно следствие. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение, че жалбата на подсъдимия е неоснователна, поради което счита, че решението на въззивния съд следва да бъде оставено в сила. Изтъква, че при определяне на наказанието на дееца са отчетени и съобразени всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите в жалбата, становищата на страните, и в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба на подсъдимия А. Т. Б. е процесуално допустима. Подадена е от процесуално легитимиран субект, срещу въззивен съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, в установения от закона срок. Разгледана по същество жалбата е частично основателна. С първоинстанционната присъда Пловдивският окръжен съд е признал подсъдимия А. Т. Б., от [населено място], обл. Стара Загора, за виновен в това, че на 18. 06. 2016г., на главен път ІІ-66, км. 123+900, в посока [населено място]- [населено място], обл. Пловдив, при управление на МПС- мотоциклет „Я.“ с рег. [рег.номер на МПС] , нарушил правилата за движение- чл. 5, ал. 1, чл. 20, ал. 2, и чл. 21, ал. 1 ЗДвП, и по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице- В. П. И. и Н. П. И. и средни телесни повреди на повече от едно лице- В. И. С. и М. З. П., поради което и на основание чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, предл. 3, б. “б”, предл. 1, и б. „а“, предл. 1, вр. ал. 1, б. „в“ и б. „б“, предл. 2, вр. чл. 342, ал. 1 НК, и чл. 54 НК, го е осъдил на седем години лишаване от свобода, при общ първоначален режим. На основание чл. 343г НК е лишил подсъдимия Б. от право да управлява МПС за срок от девет години. Присъдил е разноски по делото в полза на държавата и на частните обвинители, възложени в тежест на подсъдимия. Постановил е разпореждане с веществените доказателства. С обжалваното въззивно решение Пловдивският апелативен съд, 1 наказателен състав, е изменил цитирания първоинстанционен съдебен акт, като е признал подсъдимия Б. за невинен в това да е нарушил правилата за движение по чл. 5, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 ЗДвП и го е оправдал по обвинението в тази му част. Намалил е размера на наказанието лишаване от свобода- на шест години, и на лишаването от право да управлява МПС- на осем години. Потвърдил е присъдата в останалата й част. Доводът в касационната жалба за явна несправедливост на наказанието, наложено на подсъдимия, в контекста и на развитата аргументация, а именно, че инстанциите по същество са подценили част от релевантните обстоятелства, които биха обосновали по- нисък размер на наказанието, даващ възможност за отлагане на неговото изтърпяване, на основание чл. 66, ал. 1 НК, е частично основателен. В съответствие с изискванията на чл. 54 НК, въззивният съд е подложил на обстоен анализ наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, при което правилно е заключил, че наказанието, наложено на касатора от първата инстанция /както основното, така и кумулативното/, е завишено по своя размер. Чистото съдебно минало /към датата на извършване на престъплението/ и добрите характеристични данни на подсъдимия, изводими и от трудовата му ангажираност, наред с младата възраст и обстоятелството, че самият той е пострадал вследствие на инкриминирания пътен инцидент, без съмнение следва да бъдат отчитани като смекчаващи отговорността му обстоятелства. Същевременно, не могат да бъдат игнорирани изключително грубите нарушения на правилата за движение, основно касаещи избора на една твърде висока за конкретната пътна ситуация скорост, преценявана и като изключително рискова, в контекста на минималния стаж на водача като такъв за съответната категория, при предприетото движение през нощта, на светлини, както и наложените на дееца административни наказания за нарушения по ЗДвП. Макар и двете инстанционни съдилища да са отчели наличието на съпричиняване на съставомерния резултат от страна на водача на каруцата при отмерване на наказанието, което следва да понесе деецът, не са съобразили в необходимата степен неговата относителна тежест. Доказано е по делото, че каруцата, управлявана от свидетеля Д. К. се е движела в тъмната част на денонощието без светлинна сигнализация и светлоотразителни знаци. Същевременно водачът на ППС с животинска тяга е извършил поредица от специфични действия, които в съществена степен са предпоставили възникването на инкриминирания пътен инцидент- бой и пришпорване на коня, довели до неправолинейно и криволичещо в очертанията на пътното платно движение на каруцата, чиято траектория трудно е могла да бъде контролирана и съобразявана от всеки друг участник в движението. При тези данни, дори и в намаления си от апелативния съд размер, наложеното наказание- шест години лишаване от свобода, наред с кумулативното- лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 7 НК, определено на осем години, остава завишено. Ето защо, ВКС в настоящия си състав прие, че наказанието лишаване от свобода следва да бъде намалено на пет години, а кумулативното- на седем години лишаване от право да управлява МПС. Намери, че така индивидуализирано, същото е съобразено с обществената опасност на деянието и дееца, смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, целите на наказанието, визирани в чл. 36 НК, и принципа за съответствието му с извършеното престъпление, въплътен в нормата на чл. 35, ал. 3 НК. Няма основание обаче за определяне на наказанието при условията на чл. 55 НК. В светлината на комплексната оценка на установените по делото смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, обществената опасност на деянието и дееца, в случая не би могло да се заключи, че са налице многобройни смекчаващи обстоятелства, а и никое от тях няма характера на изключително. Наред с това, не е налице и втората кумулативна предпоставка за приложението на цитираната норма- и най- лекото, предвидено в особената наказателноправна норма наказание (в случая три години лишаване от свобода), да се оказва несъразмерно тежко. Приетият размер на наказанието лишаване от свобода изключва поначало обсъждането на искането за приложение на института на условното осъждане, поради което и в тази си част жалбата е неоснователна. Предвид горните съображения, ВКС прие, че следва да упражни контролните си правомощия по чл. 354, ал. 1, т. 4, вр. ал. 2, т. 1 НПК, като намали размера на наказанията лишаване от свобода и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 7 НК, наложени на жалбоподателя Б. до посочените по- горе. В този смисъл в останалата си част жалбата на подсъдимия е неоснователна. Извън обсъденото основание за изменение на проверяваното въззивно решение, в останалата си част, като постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон, същото следва да бъде оставено в сила. Воден от изложените съображения, и на основание чл. 354, ал. 1, т. 4, вр. ал. 2, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯВА въззивно решение № 112 от 11. 06. 2019г., на Пловдивския апелативен съд, 1 наказателен състав, постановено по ВНОХД № 71/ 2019г. по описа на съда, като НАМАЛЯВА наказанието, наложено на подсъдимия А. Т. Б., от [населено място], обл. Стара Загора, от шест години лишаване от свобода- на ПЕТ ГОДИНИ; и от осем години лишаване от право да управлява МПС- на СЕДЕМ ГОДИНИ. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :