РЕШЕНИЕ № 182 София, 05.07.2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание шести юни две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ЗОЯ АТАНАСОВА при секретаря АНИ ДАВИДОВА и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ гр.дело №1808/2016 година. Производството е по чл.307, ал.2, във връзка с чл.303 ал.1, т.1 ГПК. Постъпила е молба, вх.№1037049/11.3.2016 г., подадена от адвокат Д. Д. – процесуален представител на А. К. от [населено място], за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязло в сила въззивно решение №137/13.5.2014 г. по гр.д.№4811/2013 г. по описа на Върховния касационен съд, ГК, IV г.о. Молителят обосновава молбата си с разпоредбата на чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Ответникът по молбата за отмяна – Център за спешна медицинска помощ(Ц. - С.), е депозирал отговор по смисъла на чл.306, ал.3 ГПК. Обстоятелствата по делото са следните: С решение №137/13.5.2014 г. по гр.д.№4811/2013 г. Върховният касационен съд, състав на IV г.о., е отменил решение №6883/22.10.2012 г. по гр.д.№10298/2012 г. по описа на Софийския градски съд и е отхвърлил предявените от А. К. от [населено място], против Център за спешна медицинска помощ – С., обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.103 КТ – за отмяна на заповед за уволнение №ЗП-141/19.12.2011 г. на директора на Ц., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „лекар“ и за присъждане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за сумата 5634 лева. Срещу влязлото в сила решение на Върховния касационен съд, IV г.о., е подадена молба за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК от ищеца А. К., като същият се позовава на решение №13265/08.12.2015 г. по адм.д.№2468/2015 г., на ВАС, Шесто отделение, с което е оставено в сила решение №126/09.01.2015 г. по гр.д.№6545/2014 г. на АССГ, с което е отменено ЕР №0315 от заседание №057/08.5.2014 г. на НЕЛК по ортопедични болести в частта му, с която се посочва, че длъжността „медицински специалист в РКЦ“ не е подходяща за лицето, и е отхвърлена жалбата на Ц. срещу същото експертно решение в частта му, с която се посочва, че лицето може да работи като лекар на подходящо работно място, без противопоказни условия та труд. Моли се за отмяна на решение №137/13.5.2014 г. по гр.д.№4811/2013 г. по описа на ВКС, IV г.о., и връщане делото за ново разглеждане в касационната инстанция. В съдебно заседание молбата за отмяна се поддържа от процесуалния представител на молителя – адв. Д.. Претендират се разноски. Ответникът по молбата за отмяна – Център за спешна медицинска помощ - С.(Ц.-С.) е депозирал отговор по смисъла на чл.306, ал.3 ГПК. В съдебно заседание отговорът се поддържа от процесуалния представител на страната – гл.юрисконсулт И.. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., след като разгледа молбата за отмяна, отговорът на ответника по молбата, и становищата на страните, изразени в съдебно заседание от процесуалните им представители, и с оглед правомощията си по глава ХХІV ГПК, намира за установено следното: Молбата за отмяна е подадена в срока по чл.305, т.3 ГПК, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото й съдът прецени следното: Нови обстоятелства или нови доказателства по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК са налице тогава, когато те са съществували при предявяване на иска и разглеждането на делото, но не са били известни на страната, респективно не са станали достояние на съда, а са от съществено значение за спора. Новооткрито доказателство е налице и тогава, когато някое обстоятелство е било известно, страната го е твърдяла пред съда, но не е могла да го удостовери по надлежния ред по причина, която е извън процесуалното й поведение. Освен това новооткритите факти трябва да са от съществено значение за спора. Следователно законът изисква кумулативното наличие на двете предпоставки, за да бъде уважено искането. В процесния случай представените доказателства – две съдебни решения на административни съдилища, както и ЕР на НЕЛК, не са съществували при предявяване на иска и разглеждането на делото, до приключване на устните състезания във въззивната инстанция, както и тези в касационното производство. Поради това не е налице хипотезата на чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Не е налице и хипотезата на чл.303, ал.1, т.3 ГПК, тъй като изводите на съда се основават не на представените от молителя съдебни решения и експертно решение, а на експертно решение на ТЕЛК от 06.12.2010 г. Поради това молбата за отмяна е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба, вх.№1037049/11.3.2016 г., подадена от адвокат Д. Д. – процесуален представител на А. К. от [населено място], за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязло в сила въззивно решение №137/13.5.2014 г. по гр.д.№4811/2013 г. по описа на Върховния касационен съд, ГК, IV г.о. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: