Р Е Ш Е Н И Е № 268 гр. София, 16.03.2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанина Начева ЧЛЕНОВЕ: 1. Галина Захарова 2. Галина Тонева при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора Долапчиев изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 1064 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по протест на прокурор от Специализираната прокуратура, жалби на подсъдимия Х. С. Д., на неговия защитник, на подсъдимия С. С. Т. и на подсъдимия К. Й. Т. против решение № 1 от 11.07.2016 г. на Апелативния специализиран наказателен съд по в. н. о. х. д. № 51/2015 г. В протеста е отбелязано касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 3 НПК – явна несправедливост на наказанието на подсъдимия Т. и на подсъдимия Т.. Прокурорът твърди, че независимо от чистото съдебно минало на подсъдимия Т., отсъствието на трудово правоотношение или друга дейност, източник на легални доводи, навежда на извод за склонността на дееца към устойчиво престъпно поведение, чрез което генерира средствата за своето препитание. Освен това, размерът на наложеното му наказание лишаване от свобода не съответства на неговите принос и роля в съвместната престъпна дейност. Счита, че наказанието лишаване от свобода на подсъдимия Т. под предвидения минимален размер и отложеното му изпълнение по реда на чл. 66, ал. 1 НК също не отговаря на високата степен на обществена опасност на деянието и на дееца. За сметка на няколко смекчаващи отговорността обстоятелства, които не обуславят приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, съдът е пренебрегнал генералната превенция, а условното осъждане на подсъдимия подсилва опасността случаят да се възприеме като пример за безнаказаност. Направено е искане за отмяна на въззивното решение в тази му част и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав, за да бъде увеличен размерът на наказанието на всеки от двамата подсъдими, което ще позволи и наказанието на подсъдимия Т. да бъде изтърпяно ефективно. Жалбите на подсъдимите и на защитника на подсъдимия Д. се позовават на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК. Във всяка от тях е направено искане за отмяна на решението и оправдаване на подсъдимия или връщане на делото за ново разглеждане, а като следваща алтернатива - намаляване на наложеното наказание. В жалбата на подсъдимия Д. е посочено, че въззивният съд не е обсъдил доводите на защитниците за липсата на съпричастност към деянията, за които е бил обвинен и многобройните обстоятелства, смекчаващи отговорността му. В жалбата на защитника на подсъдимия Д. са изложени подробни съображения за недоказаност на обвинението по чл. 354а НК и по чл. 339, ал. 2 вр. ал. 1 НК; за необсъждане на доводи и възражения относно процесуалната дейност на първоинстанционния съд; за допуснати нарушения по чл. 336 и чл. 337 НПК от въззивния съд и противоречие между мотивите на решението и неговия диспозитив; за явна несправедливост на наложеното наказание. В жалбата на подсъдимия К. Й. Т. са развити доводи за неправилно възприета фактическа обстановка, която не се подкрепяла от събраните по делото доказателства; несъставомерност на деянията по чл. 354а НК и по чл. 339, ал. 2 вр. ал. 1 НК; допуснати от съдилищата съществени нарушения на процесуалните правила, а от въззивния съд и нарушение от категорията на абсолютните – липса на мотиви по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК, тъй като от решението не личало доказателствен прочит, детайлно обсъждане и съпоставка на противоречивите гласни и писмени доказателства; липсата на отговор на всички доводи, представени от защитника; явна несправедливост на наложеното наказание. В жалбата на подсъдимия Т. са изложени твърдения, че въззивният съд е допуснал съществени процесуални нарушения при събиране и оценка на доказателствата, довели до осъждането му за деяние, което е несъставомерно; по делото липсвали както преки, така и косвени доказателства да е участвал в производство и държане на прекурсори, а и такова производство въобще да е имало в [населено място]; обвинителната власт не успяла да докаже и неговия умисъл за извършване на престъпление и целта за разпространение; наложено му явно несправедливо наказание. В съдебно заседание прокурорът от Върховна касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения. Счита жалбите за неоснователни. Подсъдимите, както и защитниците (адв. П. и адв. Г.) поддържат жалбите и настояват да бъдат уважени. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в протеста и жалбите, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 5 от 26.01.2015 г. на Специализирания наказателен съд по н. о. х. д. № 462/2014 г. подсъдимият Х. С. Д. е признат за виновен в това, през периода от началото на 2011 г. до 04.09.2011 г. в [населено място], [населено място] и [населено място], сам и в съучастие като съизвършител с подсъдимия К. Й. Т. и подсъдимия С. С. Т., при условията на продължавано престъпление без надлежно разрешително да е произвел и държал високорисково наркотично вещество в особено големи размери и прекурсори с цел разпространение и да е държал съоръжения и материали за производство на високорискови наркотични вещества, поради което и на основание чл. 354а, ал. 2, изр. 2, пр. 4 вр. ал. 1, изр. 1, пр. 1 и пр. 4 и изр. 2 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 НК и чл. 54 НК е наложено наказание от десет години лишаване от свобода и наказание глоба в размер на петдесет хиляди лева. Подсъдимият Д. е признат за виновен и в това, от неустановена дата на 2011 г. до 03.09.2011 г., в [населено място], Л. област, без надлежно разрешение да е държал огнестрелни оръжия, боеприпаси и взривни вещества в големи количества, поради което и на основание чл.339, ал.2, пр.1, 2 и 6 вр. ал.1, пр. 2 НК и чл. 54, ал.1 НК е наложено наказание от пет години лишаване от свобода, като подсъдимият е оправдан по пр. 1 на чл. 339, ал. 1 НК и за продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 НК. На основание чл.23, ал.1 НК му е наложено общо, най-тежкото наказание - десет години лишаване от свобода, към което е присъединено изцяло наказанието глоба от петдесет хиляди лева. Съдът е определил затворническо общежитие от закрит тип и първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода и е приложил чл. 59, ал. 1 НК. Със същата присъда подсъдимият К. Й. Т. е признат за виновен в това, за времето от 1.09.2011 г. до 3.09.2011 г. в [населено място], в съучастие като съизвършител с подсъдимия Х. С. Д. и подсъдимия С. С. Т., при условията на продължавано престъпление без надлежно разрешително да е произвел и държал прекурсори и високорисково наркотично вещество в особено големи размери с цел разпространение и да е държал съоръжения и материали за производство на високорискови наркотични вещества, поради което и на основание чл. 354а, ал. 2, изр. 2, пр.4 вр. ал.1, изр. 1, пр. 1 и пр. 4 и изр. 2 вр. чл.20, ал.2 вр. чл.26, ал.1 НК и чл.54, ал.1 НК е наложено наказание от пет години лишаване от свобода и наказание глоба от двадесет хиляди лева. Подсъдимият Т. е признат за виновен и в това, на 03.09.2011 г. в [населено място], без надлежно разрешение да е държал огнестрелно оръжие и боеприпаси в голямо количество, поради което и на основание чл. 339, ал. 2 вр. ал. 1 НК и чл. 54 НК е наложено наказание от три години лишаване от свобода, като подсъдимият е оправдан за придобиване на огнестрелното оръжие и боеприпасите. Наложено е общо, най-тежкото наказание от пет години лишаване от свобода, към което е присъединено отчасти наказанието глоба, а именно – десет хиляди лева. Определено е затворническо общежитие от закрит тип и първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Приложен е чл. 59, ал. 1 НК. Специализираният наказателен съд е признал подсъдимия С. С. Т. за виновен в това, през периода от 01.09.2011 г. до 03.09.2011 г. в [населено място] в съучастие като съизвършител с подсъдимия Х. С. Д. и подсъдимия К. Й. Т., при условията на продължавано престъпление, без надлежно разрешително да е произвел и държал прекурсори и високорисково наркотично вещество с цел разпространение и да е държал съоръжения и материали за производство на високорискови наркотични вещества, поради което и на основание чл. 354а, ал. 2, изр. 2, пр. 4 вр. ал. 1, изр. 1, пр. 1 и пр. 4 и изр. 2 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 НК и чл. 54 НК е наложено наказание от три години лишаване от свобода с отложено изпълнение за срок от пет години, на основание чл. 66, ал. 1 НК и наказание глоба в размер на десет хиляди лева. Първоинстанционният съд се е разпоредил с веществените доказателства и в тежест на подсъдимите е възложил съответно разноски по делото. С решение № 1 от 11.07.2016 г. по в. н. о. х. д. № 51/2015 г. Апелативният специализиран наказателен съд е изменил присъдата по отношение на подсъдимия Д., като е посочил вписаното, че същият се „обвинява” да се счита като „признава” и го е оправдал престъплението по чл. 354а НК да е продължило и на 4.09.2011 г. На основание чл. 189 НПК е осъдил подсъдимите за направените разноски във въззивното производство. В останалата част е потвърдил присъдата. Предвид наведеното от прокурора касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, първо следва да бъдат разгледани касационните жалби, доколкото в ситуация на тяхната основателност поради съществено нарушение на процесуалните правила или нарушение на закона, би било излишно да се излагат съображения по повод на протеста. В касационните жалби са намерили място поредица от доводи със сходно съдържание, които покриват оплакване за необоснованост, основно в жалбите на подсъдимите Т. и Т., а в жалбата на защитника на подсъдимия Д. отделни съображения в този аспект са преплетени с оплаквания за необсъждане на направени възражения пред Апелативния специализиран наказателен съд. Посочено е, че събраните по делото доказателства не установявали фактическата обстановка, приета от въззивния съд, защото на съответните места не било възможно да се произведат амфетамин и прекурсори с откритите и иззети уреди и вещества съобразно разясненията на експертите; съдът неоснователно кредитирал показанията на св. А. и частично на св. С. и не могъл да се основава на дактилоскопни следи, оставени от подсъдимия Т. и подсъдимия Т., тъй като според експертите, при работещо съоръжение предвид нагряването не биха могли да останат техни пръстови отпечатъци; от изложената фактическа обстановка в обвинителния акт не ставало ясно под каква форма е участвал в деянието подсъдимия Т.; в действителност той не бил участвал в производството и държането на амфетамин и прекурсори в [населено място], а само превозил два сини бидона, което се изяснявало от показанията на св. М. и неговите обяснения; по делото не било доказано той да е знаел какво точно превозва и да е осъществявал фактическа власт върху високорисково наркотично вещество и прекурсори; не било доказано осъществяването на фактическата власт върху тях и от подсъдимия Т. в имот на неговите родители, когото също като подсъдимия Т. никой не бил видял в двора, в къщата или около казана и това се установявало от показанията на полицейските служители; от показанията на тези свидетели се установявало също, че т. нар. „казан” бил разглобен и съответно не работел; възможността подсъдимият Д. да не е участвал в извършването на деянията се потвърждавала от липсата на следи от наркотични вещества при иззетите обтривки от ръцете му; обвинението за държане на прекурсори от подсъдимия Т. не било доказано и защото през по-голяма част от времето той не бил в [населено място]; липсвали доказателства наркотичните вещества да са били държани с цел продажба; недоказано било и подсъдимият Д. да е държал оръжия в имот, на който не бил единствен собственик и не е пребивавал на този адрес, което се установявало от справки и извлечения от имотния регистър и от липсата на негови пръстови отпечатъци по оръжията, каквито не били намерени и по оръжието, прието за неразрешено държано от подсъдимия Т.; недоказано било и обвинението за държане на ловни патрони от подсъдимия Д., който притежавал разрешително за ловно оръжие. Като цяло тези съображения изразяват несъгласието на жалбоподателите с фактическите положения, приети от Апелативния специализиран наказателен съд за доказателствено установени. Необосноваността обаче не е касационно основание по чл. 348, ал. 1 НПК и не може да доведе до поисканата отмяна на въззивното решение. Установените от съда по същество фактически обстоятелства не подлежат на преразглеждане от Върховния касационен съд. Въззивният съд притежава суверенното правомощие да преценява по свое вътрешно убеждение доказателствата, които анализира и въз основа на оценените като достоверни доказателства изгражда фактическите си изводи. Ето защо въпросите какво се установява от едни или други гласни и писмени доказателствени източници и дали фактическите обстоятелства са в съгласие със събраните по делото доказателства са въпроси, които се решават от съда, разглеждащ делото по същество. Върховният касационен съд многократно е изяснявал в свои решения, че не може да приема нови фактически положения и да преоценява доказателствата, подменяйки по този начин свободното вътрешно убеждение. В жалбата на подсъдимия Т. е наведен довод за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила от категорията на абсолютните – липсата на мотиви, тъй като формално присъствали мотиви на Апелативния специализиран наказателен съд, но от изложените не се установявало собствения анализ и съпоставка на противоречивите гласни и писмени доказателства, а те се нуждаели от детайлно обсъждане. Нарушението рефлектирало върху правото на защита на подсъдимия, който не бил в състояние да разбере волята на съда и по надлежния ред да й се противопостави. Оплакването в този аспект не може да бъде възприето. Мотивите на въззивното решение не страдат от неясноти, съществени противоречия или решаващи непълноти, които да се приравнят на липсата на мотиви по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК. Изложени са достатъчно ясни, точни и изчерпателни съображения по всички фактически и правни въпроси, поставени за разрешаване по делото и отговор на конкретно формулираните основни доводи, наведени от подсъдимите и техните защитници. Мотивите позволяват на Върховния касационен съд да се убеди, че по делото не е налице изтъкваното съществено процесуално нарушение, чиято единствена и безусловна последица би била отмяна на съдебния акт, който по касационен ред се обжалва. При установяване на фактическите обстоятелства, Апелативният специализиран наказателен съд не е допуснал и съществени нарушения на процесуалните правила, които регулират събирането, проверката и оценката на доказателствата като елементи на доказателствената дейност, предназначени да обезпечат достоверността на изградените изводи. В изпълнение на процесуалните си задължения по чл. 314 НПК да провери изцяло правилността на присъдата, съдът аналитично е преценявал съвкупността от материалите по делото, които са съдържали доказателствена информация за кръга от правно значимите обстоятелства и не е проявил едностранчивост или неясно предпочитание към обвинителните за сметка на доказателствата, оправдаващи подсъдимите. При тяхната проверка изрично е приел, че показанията на св. П. не представляват източник на доказателства относно реда, по който е било извършено процесуално следствено действие, относимо към делото и надлежно се е аргументирал във въззивното решение. По този начин е отстранил нарушението, което е приел за допуснато от първоинстанционния съд. В съгласие с разпоредбата на чл. 335, ал. 2 НПК нарушение, което въззивният съд може сам да отстрани не обуславя отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. Противоположна позиция, застъпвана от защитника на подсъдимия Д. е напълно неприемлива. Въззивният съд е отделил нужното внимание и на противоречията в показанията на св. А. и св. С. по въпроса дали поемните лица са присъствали по време на процесуално следствено действие, извършено в [населено място]. От мотивите ясно може да се проследи, че свидетелските показания, чиято достоверност или недостоверност още първоинстанционният съд бил проверил и посредством очната им ставка, не са били пренебрегнати, а внимателно обсъдени и анализирани според тяхното съдържание поотделно, съотнесени помужду си и в логическата им зависимост с останалите източници на доказателствени факти. Показанията на св. А., която била потвърдила собственото си присъствие и присъствието на св. С., описала и разпознала част от вещите, разяснила възприятията си, включително за запечатването на показвани й предмети и полагане на подписите, в т.ч. върху картончетата на иззетите на мястото веществени обекти, по делото са били оценени като достоверни с оглед критериите за вътрешна последователност и логичност, и при съпоставка с показанията на св. С., частично отхвърлени като недостоверни. Стъпвайки на достоверните доказателства, Апелативният специализиран наказателен съд е направил заключение, че поемните лица са присъствали при претърсването и изземването, респ. те са могли да наблюдават и придобият възприятия за откритите и иззети веществени доказателства и да предоставят релевантна по делото информация. При това положение съдът е разполагал и с процесуалната възможност при установяване на връзката на веществените доказателства с подсъдимия да се основава на свидетелските показания, доколкото НПК не предписва с какви доказателства трябва да бъдат установени едни и други обстоятелства. Разпоредбата на чл. 14, ал. 2 НПК изрично предвижда, че нито едно доказателство и доказателствено средство за неговото установяване няма предварително определена доказателствена сила. По същата линия неоснователни са и доводите на подсъдимия Т., че съдилищата били длъжни да изключат събраните веществени доказателства, а оттам и експертизите, тъй като видно от съдържанието на съставен протокол за оглед на местопроизшествие от 3.09.2011 г. в [населено място], фактически е било осъществено претърсване и изземване, а протоколът е подлежал на съдебно одобрение, каквото не било извършено. Касационната проверка не оправдава твърдението на подсъдимия. Макар и озаглавен като протокол за оглед, с определение № 636 от 4.09.2011 г. Ловешкият окръжен съд е одобрил протокол за извършено в [населено място] претърсване и изземване. Не са останали извън съдебното обсъждане и обясненията на подсъдимия Т., които е прието за опровергани от други достоверни доказателства по делото. В жалбите се съдържат пространни аргументи срещу експертизите, възприети и от въззивния съд. В голяма степен те са обвързани с довода, представен като един от основните акценти в жалбата на защитника на подсъдимия Д. и в жалбата на подсъдимия Т. - за незаконосъобразно изменение на обвинението по реда на чл. 287, ал. 1 НПК, тъй като основанията, посочени от прокурора за съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, не били възникнали в хода на съдебното следствие, а след устните пояснения на вещите лица, които на досъдебното производство са изготвили експертиза на веществени доказателства, иззети по време на извършените по-рано процесуално следствени действия. Новото обвинение съдържало и противоречие между началото на инкриминирания период (от началото на 2011 г.) и началната дата на отделните деяния (на неустановена дата на 2011 г.). Допуснатото нарушение от първоинстанционния съд обуславяло връщане на делото за ново разглеждане. Доводът за нарушение, произтичащо от изменение на обвинението е бил наведен и пред Апелативния специализиран наказателен съд, който ефективно го е разгледал, отчитайки че с повдигнатото ново обвинение поради съществено изменение на фактическите обстоятелства по първоначалното обвинение относно мястото на производство на високорисковото наркотично вещество и на прекурсора с оглед изяснените в хода на проведеното съдебно следствие специфични характеристики на веществени доказателства по делото, Специализираният наказателен съд е осигурил необходимото време на подсъдимите за подготовка на защитата си и възможност пълноценно да я осъществяват. Затова е отхвърлил оплакването за допуснато съществено процесуално нарушение със съдебното произнасяне в рамките на новото обвинение, с което е бил сезиран от прокурора първоинстанционният съд. Като се е мотивирал по този начин, Апелативният специализиран наказателен съд не е допуснал съществено процесуално нарушение, което да повлича отмяна на въззивното решение. При формулиране на новото обвинение, в чиито предели се е произнесъл и въззивният съд, липсва неяснота, която да е ограничила правото на защита на подсъдимия Д., при условие че времето на отделно деяние, извършено на неустановена конкретна дата от 2011 г., се е включвало в рамките на очертания общ инкриминиран период по повдигнатото обвинение за продължавано престъпление. Апелативният специализиран наказателен съд е изпълнил стриктно и задължението си да обсъди експертизите и да ги подложи на оценка наред с останалите доказателства, при това не се е ограничил само до позоваване на тях, а изрично е посочил фактите от значение по делото, които са се потвърждавали от експертните заключения. В жалбите липсва оплакване някой от подсъдимите или защитниците да не е бил запознат с експертизите, да не е разполагал с възможност да участва в непосредствения разпит на вещите лица в открито съдебно заседание, респ. да не е могъл да зададе въпросите си и да получи допълнителни експертни разяснения, както и да е бил лишен от правото да направи искания и възражения или надлежно направени искания да са били произволно отхвърлени. Въпросът дали експертното заключение е достатъчно пълно, ясно и обосновано е въпрос, който се обсъжда и решава от съда по същество. В касационната жалба на защитника на подсъдимия Д. не са изложени конкретни съображения защо счита, че вещите лица не са разполагали с компетентност в съответната научна област, поради което при разпита в съдебно заседание са отговаряли на въпроси извън тяхната специалност. Отсъствието на нужната конкретика не позволява твърдението въобще да бъде проверено. По същината си аргументите на жалбоподателите реално са насочени да опровергаят фактическите констатации, че високорисковото наркотично вещество амфетамин е било произведено в [населено място], а през дните от 1.09.2011 г.-3.09.2011 г. тримата подсъдими са произвели прекурсора фенилацетон в дома на родителите на подсъдимия Т. в [населено място]. Фактическите обстоятелства съдът е приел за установени от съвкупността на събраните и проверени по делото доказателства, подпомогнат от специализираните заключения, с които си е послужил при изграждане на вътрешното си убеждение. В тази насока е обсъдил както гласните и писмените доказателствени материали, така и приобщените по делото веществени доказателства, експертно изяснени съответно като вид, количество, характеристики и предназначение – откритите в имоти, които подсъдимият Д. обитавал и ползвал в [населено място], [населено място] и [населено място], амфетамин като готов продукт; различни вещи, обособяващи помежду си апаратура за производството на амфетамин при създадени условия за това (колби, гумени маркучи, делителни фунии, котлон, термометър за отчитане на температурата и пр.) със следи от амфетамин с технологични примеси по делителна фуния, предназначена за екстракция на наркотичното вещество; помощни съдове, необходими при синтез на амфетамин; преси за изготвяне на таблетни форми с открити следи от наркотика; субстанции, имащи ролята на слепващи вещества и пълнители; везна със следи от кофеин; разнообразни вещества, използвани като прекурсори и материали при производството на високорисковото наркотично вещество; откритите в [населено място] готов прекурсор фенилацетон; фенилоцетна киселина, оловен ацетат, оцетна киселина; съоръжение за производство и дестилация - трайно монтиран на двора метален казан с капак, снабден с метална лула (намерена откачена) и охладител, газова горелка за загряване (открита под казана), газови бутилки и различни други помощни вещи (фунии, кани, ръкавици, бидони, кофи); открити следови количества от фенилацетон, фенилоцетна киселина, амфетамин с технологични примеси; оставените пръстови отпечатъци от тримата подсъдими по веществени доказателства, идентифицирани при сравнително експертно изследване – по металната лула (от подсъдимия Д. и подсъдимия Т.), по кофи (от подсъдимия Т. и подсъдимия Т.), по металния капак на казана (от подсъдимия Т.); следи по ръцете на подсъдимия Т. от амфетамин и кофеин, а по ръцете на подсъдимия Т. от метаамфетамин и кофеин, установени с помощта на физикохимическа експертиза. Мотивите на въззивното решение съдържат отговор и на останалите възражения на подсъдимите и техните защитници за необоснованост на обвинението, т.е. за неговата недоказаност по несъмнен начин. Напълно неприемливи са твърденията, че по делото не било изяснено какви технически съоръжения са били държани, как е бил произвеждан амфетамина в [населено място] и прекурсора в [населено място], какво количество прекурсури е било произведено и какво количество е било държано. Съобразно възприетите фактически положения съдът е счел за установено, че прекурсорът – фенилацетон е бил вече произведен към момента на задържането на подсъдимите, затова не се е основавал на дактилоскопна следа, оставена от подсъдимия Т. върху капака на казана в противоречие с експертно мнение. Без съществено значение е въпросът дали иззетите вещества, открити впоследствие на различните места при извършване на процесуално следствените действия, са били достатъчни за производство на високорисково наркотично вещество и за прекурсор. Съдът не може да бъде упрекнат и за пропуск да обсъди довода на защитника, че при иззетите обтривки от ръцете на подсъдимия Д. не били открити следи от наркотични вещества, което обуславяло и невъзможност да е участвал в инкриминираното деяние, извършено в [населено място]. В този аспект са напълно валидни съображенията, които вече бяха изтъкнати по друг повод във връзка с принципа по чл. 14 НПК и задължението на съда при формиране на вътрешното си убеждение. Аргументите на подсъдимия Т., че държането по дефиниция не можело да се осъществява чрез друга вещ (имота на неговите родители) нямат връзка с мотивите на решението, според които той лично е осъществявал фактическата власт върху предмета на престъплението. Съзнанието на подсъдимия за държане на инкриминираното количество амфетамин представлява елемент от съдържанието на умисъла, който съдът по същество решава въз основа на обстоятелствата по делото. Процесуална дейност при решаване на фактическите въпроси за умисъла и целта за разпространение не противоречи нито на закона, нито на установената съдебна практика. Липсва основание да се възприемат и оплакванията на защитника на подсъдимия Д. за противоречие между мотивите и диспозитива на присъдата относно крайната дата на престъплението по чл. 354а НК; за противоречие, допуснато от въззивния съд, който в мотивите бил посочил, че на оправдаване подлежат и тримата подсъдими за датата 4.09.2011 г., а с диспозитива - оправдал само подсъдимия Д. (другите подсъдими нямали за тази дата обвинение); за изменение на присъдата от Апелативния специализиран наказателен съд в нарушение на чл. 337 НПК, посочвайки в решението, че думата „обвинява” следва да се счита като „признава” и оправдал подсъдимия да е извършил деянието на 4.09.2011 г., което представлявало отмяна съобразно разпоредбата на чл. 336, ал. 1, т. 3 НПК. Нито нарушение, което е било отстранено от въззивния съд с оправдаването на подсъдимия за извършено престъпление и на 4.09.2011 г., нито отделно взета неточност в мотивите без всякакво решаващо значение, която в случая дори не е засягала подсъдимия Д., поначало не може да опорочи въззивния съдебен акт, който се обжалва. Отмяна на решението не може да повлече и позицията на въззивния съд за необходимостта да реагира с изменение на присъдата на очевидно техническия й недостатък в диспозитива, доколкото при всеки от другите случаи подсъдимият Д. и останалите подсъдими са били признати за виновни в извършване на съответното престъпление, за което са били обвинени. Изменението на присъдата в тази й част, макар и с нищо да не е променило нейното съдържание, не представлява съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия Д.. Те не могат да бъдат накърнени и с неговото оправдаване за част от времето, като индивидуализиращ белег на извършеното престъпление. Няма нарушение и при осъждането на подсъдимите за разноските, които са били направени в рамките на въззивното производство. Оплакванията на защитника на подсъдимия Д. и на подсъдимия Т., касаещи съответното престъпление по чл. 339 НК са изцяло за необоснованост, включително относно неразрешеното държане на ловни патрони, кал. 12 мм. (20 бр.). Прегледът на мотивите показва, че съдът е обсъдил справката от служба КОС при РДВР-гр. Габрово. Ето защо Върховният касационен съд намира, че по делото не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи отмяна на решението. В жалбите липсват конкретни съображения, които могат да се свържат с касационния повод по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. В рамките на установените фактически положения, съдът е изложил мотиви за всички съставомерни признаци на престъплението по чл. 354а, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 НК и по чл. 339, ал. 2 вр. ал. 1 НК в обективно и субективно отношение и е дал законосъобразна квалификация на престъпното поведение на всеки от подсъдимите. Касационният протест за явна несправедливост на наказанието по смисъла на чл. 348, ал. 5 НПК, наложено на подсъдимия Т. и на подсъдимия Т. в подкрепа на искането за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане, е неоснователен. В него отново се преповтарят обстоятелствата, свързани със степента на обществената опасност на извършеното престъпление по чл. 354а, ал. 2 вр. ал. 1 НК, които са били взети предвид и отчетени в достатъчна степен според специфичното им проявление. При индивидуализация на наказанието обаче не могат да бъдат пренебрегнати и смекчаващите отговорността обстоятелства. Съвкупността от обстоятелства, смекчаващи отговорността на подсъдимия Т., отчетени от въззивния съд - чисто съдебно минало, добри характеристични данни, трудова заетост и отсъствието на данни за други укорими прояви, а и продължителността на наказателното производство, която не се дължи на процесуалното поведение на подсъдимия (както и на останалите) или на особената сложност на делото във фактически или правен аспект (критерии на Съда в Страсбург по материята на разумния срок по чл. 6, т. 1 от Конвенцията) са многобройни и позволяват да се направи извода, че и най-лекото наказание, предвидено за престъплението по чл. 354а НК в случая се явява несъразмерно тежко. Следователно, спрямо него са налице условията за приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, поради което наложеното наказание следва да бъде намалено на четири години лишаване от свобода и глоба от десет хиляди лева. В такъв размер то държи сметка за тежестта на извършеното престъпление и индивидуалния принос на подсъдимия Т. в съучастническото деяние, съизмерен с този на останалите, каквито изисквания поставя чл. 21, ал. 1 НК, личността на дееца и другите обстоятелства в т. ч. посочените в чл. 47 НК относно неговите доходи и имотно състояние. Доказаните по делото обстоятелства за подсъдимия Д., очертаващи степента на обществена опасност на извършеното от него престъпление по чл. 354а НК, което включва и самостоятелна престъпна дейност, преценени в съвкупност със смекчаващите отговорността обстоятелства – чисто съдебно минало, трудова заетост, семейна ангажираност, добри характеристични данни, изолираност на престъпното поведение, както и времетраенето на процеса, водят до извод за необходимостта от намаляване на наказанието на осем години лишаване от свобода и глоба в размер на тридесет хиляди лева. Така определената съвкупна санкция е достатъчно строга и в състояние да постигне ефективно целите, посочени в чл. 36 НК. В този смисъл решението на Апелативния специализиран наказателен съд следва да бъде изменено. Наказанието на подсъдимия Т. от три години лишаване от свобода с отложено изпълнение за подходящия и максимално продължителен срок от пет години не е явно несправедливо. Не се налага и отмяна на чл. 66, ал. 1 НК, тъй като целите на наказанието могат да бъдат изцяло постигнати и без ефективно изтърпяване на лишаването от свобода. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 354, ал. 2, т. 1 НПК Р Е Ш И: ИЗМЕНЯ решение № 1 от 11.07.2016 г. на Апелативния специализиран наказателен съд по в. н. о. х. д. № 51/2015 г., като намалява наказанието на подсъдимия Х. С. Д. за престъплението по чл. 354а, ал. 2 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. чл.26, ал.1 НК на осем години лишаване от свобода и глоба в размер на тридесет хиляди лева, както и общо, най-тежкото наказание по чл. 23, ал. 1 НК на осем години лишаване от свобода, към което на основание чл. 23, ал. 3 НК присъединява наказанието глоба в размер на тридесет хиляди лева. Намалява наказанието на подсъдимият К. Й. Т. за престъплението по чл. 354а, ал. 2 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. чл.26, ал.1 НК на четири години лишаване от свобода и глоба в размер на десет хиляди лева, както и общо, най-тежкото наказание по чл. 23, ал. 1 НК на четири години лишаване от свобода, към което на основание чл. 23, ал. 3 НК присъединява изцяло наказанието глоба в размер на десет хиляди лева. Оставя в сила решението в останалата му част. Настоящото решение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: