Ключови фрази
Унищожаемост на договор сключен от недееспособен * унищожаване поради заплаха * унищожаване на упълномощителна сделка * договорна ипотека * свидетелски показания * съдебно-психиатрична експертиза

8

РЕШЕНИЕ

№ 222

гр. София, 07.12.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА


ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ

при участието на секретаря Аврора Караджова и прокурора…………………..

като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 4594 по описа на Върховния касационен съд за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:


Производството е по реда на чл. 290 – чл.293 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 71895/27.05.2016 г. на Ю. А. А. срещу въззивно решение № 2295/21.03.2016 г., постановено по възз.гр.д. № 6502/2015 г. по описа на Софийския градски съд.
С определение №551/19.05.2017 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта му, с която като е потвърдено решение № I-44-89/ 09.05.2014 г. по гр.д. № 24698/2009 г. на Софийския районен съд, е отхвърлен предявения от жалбоподателката срещу С. С. Й. иск с правно основание чл.30 ЗЗД за унищожаване на упълномощителна сделка /пълномощно от 11.07.2008 г. с нотариална заверка на подписа и на съдържанието/ като сключена поради упражнена спрямо упълномощителката заплаха. К. контрол е допуснат на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса - за фактическия състав на заплашването, уреден в чл.30 ЗЗД, респ. за преценката формирани ли са страхови представи у дееспособното лице, относими ли са личностовите му характеристики, данните за психическа уязвимост и упражнено домашно насилие.
Ответникът по жалбата С. Й., чрез особения му представител адв. С., поддържа становище за неоснователност на подадената жалба.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, по правния въпрос, обусловил допускането на касационния контрол, приема следното:
Константната съдебна практика и правната теория приемат, че за да е осъществен съставът на чл.30 ЗЗД, е необходимо чрез действията на едната страна по сделката, или трето лице, да се възбуди основателен страх у другата страна по сделката, който да деформира нормалния процес на сформиране на волята. В тези случаи заплашването е основание за унищожаемост на договора, тъй като е нарушен мотивационният процес, предхождащ волеизявлението и то съдържа порок. Заплашване е налице не само, когато заплахата е изразена в неправомерно деяние, но и когато само по себе си то не е такова. При заплашването увреденият сключва сделката, за да избегне неблагоприятни последици, които са му внушени, че ще настъпят. Страховите представи могат да имат за предмет живота, здравето, честта или имуществените интереси както на страната по сделката, така и на други, близки на нея лица.
Макар законът да не уточнява начина, по който се предизвикват страховите представи, за целта е необходимо използване на средства, които могат да възбудят основателен страх. Такива средства са както осъществена психическа принуда, така и комбинация от психическо насилие и физически действия /напр. домашно насилие и др./, които целят и като краен резултат формират страх у лицето, под въздействие на който се сключва сделката. Страхът е субективна категория, която трябва да се преценява винаги с оглед личността и конкретната обстановка. Категоризирането на действията, с които заплашващият си служи се извършва обективно, но критерият относно това дали е предизвикан основателен страх, трябва да е конкретен и субективен, защото се преценява поведението на конкретното лице и порокът в неговото волеизявление, т.е. трябва да се установи дали без поведението на заплашващия, лицето би сключило сделката. Тъй като при заплашването се въздейства върху волята на конкретната личност, от това следва, че при формиране на преценката дали са предизвикани страхови представи, под чието въздействие е сключена сделката, респ. осъществен ли е фактическият състав на чл.30 ЗЗД, от значение са личностовите характеристики, социалния и психически статус на лицето, което твърди, че е било обект на принуда и заплаха. Личността на страната, претендираща унищожаемостта на договора в хипотезата на чл.30 ЗЗД, е правно релевантно обстоятелство, което може да обоснове или да изключи възможността точно у това лице и при конкретната обстановка да са формирани страховите представи. Поради това, доказателствата за качествата и социалните умения на личността, данните за психическа уязвимост, емоционална неустойчивост и провеждана във връзка с това терапия, за преживяно домашно насилие и др., са относими елементи към фактическия състав на заплашването като основание за унищожаване на сделка. Конкретността на преценката дали е осъществена заплаха по смисъла на чл.30 ЗЗД, означава да се отчете личността на страната, която твърди, че волята й е опорочена от страхови представи, създадени от действия на другата страна или на трети лица, както и да се даде отговор на въпроса дали без тези действия атакуваната сделка би била сключена. Това е така, защото идентични по характера си средства за заплаха, използвани за възбуждане на страх и целящи дадено лице да бъде мотивирано да сключи определена сделка, в сходни житейски ситуации - спрямо едни лица могат да формират страхови представи, а спрямо други - да не формират такива представи, предвид различните личностови характеристики и социални умения на лицата, обект на заплахата.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира касационната жалба за основателна, поради следните съображения:
По делото е установено, че ищцата е собственик на недвижим имот - апартамент № 149 с площ от 83,74 кв.м., находящ се в [населено място], [община] поляна, [жк], [улица], [жилищен адрес], заедно с 4.704 % ид.ч. от общите части на сградата. През 2006 г. се запознала с ответника С. Й. и го допуснала да живее в една от свободните стаи на жилището си, като след известно време между тях възникнала и интимна връзка. С пълномощно с нотариална заверка на подписа и съдържанието от 11.07.2008 г. жалбоподателката упълномощила ответника да я представлява пред всеки, като ипотекира в полза на лице, на което прецени, собствения й недвижим имот. С това пълномощно, видно от представения нотариален акт № **/23.07.2008 г., т. ***, рег. № ***** по дело № 476/2008 г., ответникът учредил договорна ипотека върху апартамента на ищцата, като обезпечение на задължението му за връщане на сумата 80 000 евро по сключен договор за заем с третото лице И. К. Г.. Относно причините, довели до извършване на упълномощителната сделка ищцата твърди, че Й. е бил наясно със здравословните й проблеми, с психическата й уязвимост, доверчивост и страховете й, като с поведението си в един период от време целенасочено е успял да й внуши, че физическото й оцеляване зависи от хора, на които той дължи много пари, без да може да ги върне. В тази връзка А. сочи, че страда от депресивно разстройство, води се на диспансерен отчет; поставяна й е и диагноза паническо разстройство, лекувана е периодично в лечебни заведения, а видно и от представените по делото медицински документи, към 05.12.2008 г. лицето е на диспансерно наблюдение с диагноза „умерено тежък депресивен епизод със соматични симптоми“. Предвид тези си здравословни проблеми, ищцата твърди, че в ситуации на стрес, насилие или страх, способността й за реална преценка и за защита на собствените й интереси се уврежда значително. Под въздействие на разказите на ответника за трудния му живот, за задлъжнялостта му към хора, които го заплашвали с убийство, ако не им върне дължимото, ищцата постепенно му дала всичките си спестявания. С времето Й. започнал да проявява агресивно отношение спрямо нея, крещял, чупел вещи, заплашвал я, инсценирал телефонни разговори с различни хора за пари, казвал на А., че приближава последния ден на живота й, че ще бъдат наранени тя и близките й хора, ако той не успее да се издължи. В други моменти се представял за уязвим, нещастен, в безизходица, но загрижен за нея и за общото им бъдеще заедно, като й внушавал, че животът и на двамата е застрашен от тези лица, на които дължи пари. В резултат на всичко това, с течение на времето ищцата започнала да изпитва силен страх и несигурност за живота си, нощем не спяла, плачела, отслабнала и симптоматиката на психичните й заболявания се обострила. А. твърди, че под въздействие на използваните спрямо нея манипулативни методи и системно упражняван психически тормоз, в комбинация с прояви и на физическо насилие, след поредния разговор с ответника, че е притиснат от хората, на които дължи пари, че те няма да го чакат повече и че животът и на двамата е в опасност, на 11.07.2008 г. ищцата била заведена от Й. при непознато лице. В състояние на стрес тя подписала представените й документи, вярвайки, че ако не го направи, поставя в опасност своя живот и този на ответника. Месец след това, Й. я напуснал, но продължил да й се обажда по телефона и да я заплашва да не предприема никакви действия срещу него. Ищцата се страхувала да излиза навън, да общува с хора и едва по-късно, през м.03.2009г., по повод образувано срещу Й. предварително производство разбрала, че чрез пълномощното ответникът я е представлявал пред нотариус и е учредил ипотека върху жилището й за обезпечение на сключен между него и трето лице договор за заем за сумата 80 000 евро.
За да отхвърли иска за унищожаване на упълномощителната сделка, като сключена поради заплашване, въззивният съд е посочил, че по делото са установени заболяванията на ищцата, респ. личностовите й особености – доверчивост, наивност, емоционална неустойчивост, както и че са налице данни за отправени заплахи и агресивно отношение спрямо нея по време на съжителството й с ответника. Прието е обаче, че не е доказано поведението на ответника да е целяло и да е възбудило страх у А., под въздействие на който тя да подпише пълномощното, използвано при учредяването на ипотеката върху апартамента й. В тази връзка въззивният съд е посочил, че разпитаните по делото свидетели не са били очевидци на събитията при подписването на пълномощното от ищцата, а изнесеното от тях за отправени от Й. към А. заплахи и упражнено насилие в изследвания период, не установявало, че действията на ответника са били насочени към това да възбудят страх и така да я мотивират да извърши сделката.
С оглед отговора на правния въпрос, обусловил допускане на касационния контрол на съдебния акт в частта му по иска с правно основание чл.30 ЗЗД, въззивното решение в тази част е постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано. Това налага отмяната му и произнасяне на касационната инстанция по съществото на правния спор, тъй като не се налага извършването на нови съдопроизводствени действия.
Правилно въззивният съд е посочил, че за да е осъществен състава на основанието по чл.30 ЗЗД за унищожаемост на една сделка поради заплашване, следва страната, която твърди такъв порок, да установи, че с действията си насрещната страна, или трети лица са възбудили у нея основателен страх, под въздействието на който е направено волеизявлението за сключване на сделката. Незаконосъобразно обаче, при изграждане на преценката си осъществява ли поведението на ответника форма на психическа принуда и създадени ли са у насрещната страна страхови представи, съдът е игнорирал данните за психическите увреждания на ищцата, не е съобразил особеностите на личността й и значението им в конкретната ситуация на фактори, способстващи и улесняващи възбуждането на основателен страх точно у нея. В тази връзка, представената и приета медицинска експертиза е формално коментирана от съда, без обаче данните в същата да са анализирани по същество и обсъдени във връзка с останалите доказателства по делото.
Сред необсъдените от съда констатации в съдебно-психиатричната експертиза са, че личността на ищцата се характеризира с емоционално-волева неустойчивост, доверчивост, податливост на манипулации и внушения, които в ситуации на стрес и насилие оказват влияние върху адаптивните възможности на лицето, без да обуславят болестна мотивация на действията. Експертът е посочил, че към датата на извършване на изследването /17.03.2014 г./, при ищцата няма клинични данни за психоза с качествено разстройство на съзнанието. Независимо от диагностицираната преди и след упълномощителната сделка депресивна симптоматика, към 11.07.2008 г. не се установява наличие на психоза с качествена промяна на личността, възпрепятстваща възможността да се възприемат събитията, да се разбират и ръководят постъпките /т.е. касае се за дееспособно лице/. В заключението се посочва още, че в ситуации на психическо и физическо насилие лицата реагират по различен начин, в зависимост от личностовите им характеристики, емоционалната устойчивост и волевите способности. В тази връзка е направена констатация, че поведението на ищцата при извършване на упълномощителната сделка е било улеснено в крайна степен и е резултат от съчетанието между личностовите й характеристики /внушаемост, емоционално-волева неустойчивост и хистрионност/, манипулативното поведение на лицето, с което е съжителствала и което се е възползвало от характеровите й особености, както и от системните заплахи, психически тормоз и физическо насилие упражнявани от негова страна за изследваното време. В заключението е констатирано още, че в периода м.май-м.август 2008 г. освидетелстваното лице е преживяло психотравма, отключила нов депресивен епизод и чести панически пристъпи.
Тези констатации и изводи на вещото лице-психиатър, както и доказателствата за здравословното състояние на ищцата, в нарушение на съдопроизводствените правила не са обсъдени и анализирани от въззивния съд. От същите се установява, че ищцата е лице с особени личностови характеристики, с депресивна симптоматика, във връзка с която е провеждала нееднократно лечение. През 2002 г. е лекувана с диагноза „Паническо разстройство”, а в период близък до сделката е освидетелствана с диагноза „умерено тежък депресивен епизод със соматични симптоми“ /медицинско удостоверение от 05.12.2008 г. от Областен диспансер за психични заболявания - С. град/. С ответника е била в интимни отношения, емоционално зависима от него, доверявала му се, вярвала на разказите му за трудния живот, който той водил до запознанството си с нея и на обещанията за тяхно общо бъдеще заедно. Въззивният съд не е отчел, че при установените близки отношения Й. е бил наясно със здравословните проблеми на ищцата, с емоционалната й нестабилност, наивност и страхове, като използвайки тези й особености, манипулативно е променял поведението си. Упражняваното чрез заплахи психическо въздействие, в съчетание с прояви на домашно физическо насилие, е възбудило и поддържало у А. състояние на стрес, страх и несигурност за живота й.
Целта, преследвана с предприетите от ответника действия, се установява от свидетелските показания на Р. Р. и С. Ц.. Свидетелите посочват, че в периода на съжителството с ответника и около датата на сделката, са виждали А. със синини по лицето; свидетелката Ц., живееща в съседен апартамент, е чувала скандали, писъци и викове от жилището на ищцата; и пред двамата свидетели А. се оплакала, че е заплашвана от Й. с „някакви мутри”; казала, че я „притискат и искат да й вземат жилището”, че „искат да я убият” и че се страхува за живота си. След като ответникът я напуснал, пред свидетелката Ц. ищцата признала, че е трябвало да подпише „документите за апартамента” си, защото Й. я заплашил с „мутри”. Свидетелските показания са единни и непротиворечиви, лицата не са заинтересовани от изхода на делото, поради което не са налице основания да не бъдат ценени. Казаното от свидетелите недвусмислено сочи, че около датата на атакуваната сделка е упражнявана психическа принуда върху волята на ищцата, в комбинация с физическо насилие, които са възбудили у нея основателен страх за живота й. Фактите, които ищцата е споделила пред Р. и Ц., както и личните впечатления на свидетелите от външния вид на А. сочат, че през този период тя се е страхувала именно поради отправените й заплахи. Обстоятелството, че заплахата е свързана с процесната сделка се установява отново от свидетелските показания, според които - трети лица /„мутри”/ „искат да й вземат апартамента”; както и че е „трябвало да подпише документите за апартамента”, защото Й. я запашил с „мутри”.
Тезата на въззивния съд, че свидетелските показания не са дадени от очевидци, поради което не следва да се ценят, не може да бъде споделена. Обичайно, както психическата принуда, така и физическото насилие не са действия, които се извършват публично. Освен това, създадените вследствие на това въздействие страхови представи могат да бъдат установени само чрез косвени белези, каквито най-често са - промяна в настроението, в поведението, предприемане на определени действия за защита, споделяне пред трети лица.
При така установените факти, атакуваната упълномощителна сделка е сключена при наличие на порок във волеизявлението на ищцата. Ответникът, познавайки здравословните проблеми на А. / депресия, паническо разстройство/ и използвайки личностовите й особености – доверчивост, внушаемост, податливост на манипулации, емоционално-волева неустойчивост, е упражнил психическа принуда, комбинирана и с актове на физическо насилие, довели до формиране на страхови представи у психически и емоционално уязвимо лице. Системното въздействие върху съзнанието на ищцата е довело до изключване на избора й измежду различни варианти и поведението й е насочено към определения единствено възможен вариант – извършване на упълномощителната сделка, след която е станало възможно сключването и на договора за учредяване на ипотека върху апартамента на А.. Предвид това, искът за унищожаване на атакуваната сделка като сключена поради заплашване, под въздействие на възбуден основателен страх за живота на ищцата, е основателен. Решаващият извод в обжалваното решение, че не е налице порок във волеизявлението на ищцата, респ. че същата не е действала под влияние на предизвикан у нея основателен страх при извършване на упълномощителната сделка, както и съображенията за този извод на въззивния съд, са неправилни - необосновани и в противоречие с материалния закон, предвид възприетия по-горе от касационната инстанция отговор на поставения материалноправен въпрос.
По изложените съображения, на основание чл.293, ал.2 ГПК въззивното решение в допуснатата му до касационно обжалване част следва да се отмени и вместо това предявеният иск се уважи и се постанови унищожаване на оспорената упълномощителна сделка.
Жалбоподателката е направила искане за присъждане на разноските за производството, което е основателно и доказано за сумата 190 лв. – разходи за държавни такси за трите инстанции. Разноски за адвокатско възнаграждение не се присъждат, тъй като в представените договори за правна защита и съдействие /л.19 от въззивното дело и л.17 от касационното дело/ липсва отбелязване, че договорените за плащане суми в брой са внесени от страната.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 2295/21.03.2016 г., постановено по възз.гр.д. № 6502/2015 г. по описа на Софийски градски съд, в допуснатата му до касационно обжалване част, с която е отвърлен предявеният от Ю. А. А. от [населено място],[жк], [улица], [жилищен адрес] срещу С. С. Й., с Е. – [ЕГН], от [населено място], [улица], иск с правно основание чл.30 ЗЗД за унищожаване на упълномощителна сделка – пълномощно от 11.07.2008 г. с нотариална заверка на подписа на упълномощителя с рег. № ***** и нотариална заверка на съдържанието рег. № *****, удостоверени от А. М., помощник-нотариус при нотариус А. Ч., с рег. №*** и район на действие – района на СГС.
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
УНИЩОЖАВА на основание чл. 30, във вр. с чл. 44 от ЗЗД, упълномощителна сделка, обективирана в пълномощно от 11.07.2008 г. с нотариална заверка рег. № *****/ 11.07.2008 г. на подписа на упълномощителя Ю. А. А. и нотариална заверка на съдържанието с рег. № *****/11.07.2008 г., т.**, № **, удостоверени от А. М., помощник-нотариус при нотариус А. Ч. с рег. №310 и район на действие – района на СГС, с което Ю. А. А., с Е. – [ЕГН], упълномощава С. С. Й., с Е. – [ЕГН], да я представлява пред всякакви трети физически и юридически лица като ипотекира в полза на който прецени следния недвижим имот - апартамент № 149 с площ от 83,74 кв.м., находящ се в [населено място], [община], [жк], [улица], [жилищен адрес], ведно с 4.704 % ид.ч. от общите части на сградата, заедно с мазе №3; да я представлява пред нотариус и там, където е необходимо във връзка с дадените права по пълномощното.
ОСЪЖДА С. С. Й., на основание чл.78 ал.1 ГПК, да заплати на Ю. А. А. направените за производството пред трите инстанции разноски общо в размер на сумата 190 лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.