Р Е Ш Е Н И Е № 64 София 04.04.2011 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на втори февруари, две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ при секретаря Райна Пенкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1748/2009 г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма],[населено място], [община] баня, област С. З., приподписана от пълномощника му адвокат Р. К., срещу въззивно решение №200 от 25.06.2009 г. по гр. дело № 211/2009 г. на С. окръжен съд в частта, с което е отменено решение №400 от 22.08.2008 г. по гр. дело №927/2007 г. на К. районен съд и е отхвърлен искът на касатора за разликата от 1069.12 лв. до 2 138.24 лв. – обезщетение за причинени имуществени вреди от животни през месец февруари 2007 г., изразяващи се в унищожаване на посеви в земеделски блокове №697-20-02 в землището на[населено място]. Според въззивния съд искът е установен в своето основание, но не е доказан по категоричен начин неговият размер. В констативния протокол е отразено, че двата коня на ответника по иска са заловени в земеделските земи на ищеца. От свидетелските показания се установява, че е имало пресни и стари следи, тор от животните, както и следи от спане. По делото са приети агрономическа и техническа експертиза, според които конете на ответника са унищожили посевите от пшеница на площ от 26.8 дка или 8 % от целия масив на стойност 2 138.24 лв. При тази данни трябва да се приеме, че не е възможно конете да унищожат толкова посеви, поради което на основание чл.130 ГПК/отм./ обезщетението трябва да бъде намалено наполовина и да се присъди такова за 13.4 дка в размер на 1069.12 лв. Касаторът е изложил твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Според него въззивният съд неправилно е приел, че размерът на иска не е доказан по категоричен начин. Ответникът по касационната жалба М. М. Ю.,[населено място], [община] баня, област С. З., оспорва жалбата. С определение №404 от 12.04.2010 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №200 от 25.06.2009 г. по гр. дело № 211/2009 г. на С. окръжен съд в обжалваната част поради противоречивото разрешаване на процесуалноправни въпроси по приложното поле на чл.130 ГПК/отм./ и за това кои обстоятелства следва да бъдат взети предвид при определяне размера на обезщетението за вреди. По въпросите, обусловили допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното: При преценката по вътрешно убеждение на събраните по делото доказателства съдът трябва да приеме, че определени факти са настъпили, а други - не. Съобразно разпоредбата на чл.130 ГПК/отм./ когато искът е установен в своето основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, съдът може да определи този размер по своя преценка или да вземе заключението на вещо лице. От друга страна обаче според чл.188, ал.2 ГПК/отм./ когато при съвкупния анализ на събраните по делото доказателства може да се направи обоснован извод за доказване размера на иска, то съдът не разполага със свободата за преценка относно размера му. Ето защо и размерът на обезщетението за вреди следва да се определи след обсъждане на всички допустими и относими доказателства в тази насока и само ако такива няма, съдът може да го определи по своя преценка. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения: В случая по делото е установено по несъмнен начин от констативния протокол, съставен по реда на чл.18 и сл. от Закона за опазване на селскостопанското имущество, както и от приетите по делото експертизи, че размерът на причинените имуществени вреди на ищеца е 2 138.24 лв. При тази безспорно установена фактическа обстановка въззивният съд е направил необоснован извод, че не е доказан по категоричен начин размерът на иска. Това налага касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Според изложеното по-горе трябва да се отмени въззивното решение в обжалваната част и на искът да се уважи за сумата 1069.12 лв. Съобразно изхода на спора на касатора трябва да се присъдят 212.50 лв. деловодни разноски. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение №200 от 25.06.2009 г. по гр. дело № 211/2009 г. на С. окръжен съд в частта, с което е отменено решение №400 от 22.08.2008 г. по гр. дело №927/2007 г. на К. районен съд и е отхвърлен искът на [фирма],[населено място], [община] баня, област С. З., срещу М. М. Ю.,[населено място], [община] баня, област С. З. за разликата от 1069.12 лв. до 2 138.24 лв. – обезщетение за причинени имуществени вреди от животни през месец февруари 2007 г., изразяващи се в унищожаване на посеви в земеделски блокове №697-20-02 в землището на[населено място] и за деловодни разноски за разликата от 114.50 лв. до 229 лв и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА М. М. Ю.,[населено място], [община] баня, област С. З. да заплати на [фирма],[населено място], [община] баня, област С. З. на основание чл.50, изр. 2 ЗЗД сумата 1069.12 лв. – обезщетение за причинени имуществени вреди от животни през месец февруари 2007 г., изразяващи се в унищожаване на посеви в земеделски блокове №697-20-02 в землището на[населено място] заедно със законната лихва от 11.02.2007 г. до окончателното изплащане на сумата, както и 212.50 лв. деловодни разноски. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.