Р Е Ш Е Н И Е № 16 гр. София, 17 май 2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на двадесети януари, две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Севдалин Мавров ЧЛЕНОВЕ: Даниела Атанасова Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Илияна Петкова и прокурора Искра Чобанова, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №1340 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по касационна жалба на подсъдимия А. М. А. Х. срещу присъда №30, постановена на 15.11.2016 г. по ВНОХД №883/2016 г. по описа на Апелативен съд- гр. София. С въззивната присъда е изцяло отменена оправдателна присъда №86, постановена на 18.03.2016 г. по НОХД №1996/2015 г. по описа на Софийски градски съд и подсъдимият А. Х. е признат за виновен в това, че в [населено място], в клон на [фирма], на неустановена дата в периода 01.10-01.12. 2011 г., в качеството си на управител на [фирма], за да получи стандартен кредит в размер на 90 000 лева представил неверни сведения в удостоверение по чл.87, ал.6 ДОПК, като на основание чл.248а, ал.3, във вр. с ал.1 НК и чл.54 НК са му наложени наказания три години „лишаване от свобода“, изпълнението на което е отложено по реда на чл.66, ал.1 НК за срок от пет години и „глоба“ в размер на 6 000 лева, в периода 01.10-16.11. 2011 г., в качеството си на управител на [фирма], за да получи кредит овърдрафт в размер на 5 000 лева представил неверни сведения в удостоверение по чл.87, ал.6 ДОПК, като на основание чл.248а, ал.3, във вр. с ал.1 НК и чл.54 НК са му наложени наказания две години „лишаване от свобода“, изпълнението на което е отложено по реда на чл.66, ал.1 НК за срок от три години и „глоба“ в размер на 2 000 лева, в периода 01.10-01.12. 2011 г., в качеството си на управител на [фирма], за да получи кредит овърдрафт в размер на 5 000 лева представил неверни сведения в удостоверение по чл.87, ал.6 ДОПК, като на основание чл.248а, ал.3, във вр. с ал.1 НК и чл.54 НК са му наложени наказания две години „лишаване от свобода“, изпълнението на което е отложено по реда на чл.66, ал.1 НК за срок от три години и „глоба“ в размер на 2 000 лева и за това, че на 23.11.2012 г., на същото място съзнателно се ползвал от неистински официални документи три удостоверения по чл.87, ал.6 ДОПК, като за съставянето им не може да му се търси наказателна отговорност, като на основание чл.316, във вр. с чл.308, ал.1 НК и чл.54 НК му е наложено наказание шест месеца „лишаване от свобода“, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 НК е отложено за срок от три години. С присъдата на основание чл.23, ал.1 НК по отношение на подсъдимия А. Х. е определено едно общо най- тежко наказание в размер на три години „лишаване от свобода“, изпълнението на което е отложено по реда на чл.66, ал.1 НК за срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила и на основание чл.23, ал.3 НК е присъединено наказанието „глоба“ в размер на 6 000 лева. С присъдата подсъдимият на основание чл.189, ал.3 НПК е осъден да заплати и разноски по водене на делото в размер на 333, 50 лева. В касационната жалба са посочени касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК. Поддържа се, че неправилно е отменена първоинстанционната оправдателна присъда, като незаконосъобразно въззивният съд е преценил, че съществуват доказателства, които да установяват, че подсъдимият е знаел, че представените от него документи за съществуващи задължения на управляваните от него дружества към НАП са нестински или такива с невярно съдържание. В подкрепа на тази теза е посочено това, че тези документи са представени на свидетеля П. от неустановено по делото лице и окомплектоването им и кандидатстването за отпускане на процесните кредити е осъществено от консултантска фирма, към дейността на която А. Х. няма отношение. На тези основания, при условията на алтернативност, се предлага атакуваната въззивна присъда да бъде отменена и подсъдимият да бъде оправдан или след отмяната й делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В касационното съдебно заседание защитниците на подсъдимия поддържат касационната жалба и възпроизвеждат отразените в нея оплаквания. Молят да бъдат отчетени показанията на свидетелката К., която поддържа, че наличието или липсата на задължения на съответното дружество, кандидатстващо за кредит, не са пряко относими към преценката за това дали ще бъде отпуснат кредита. Представителят на държавното обвинение предлага въззивната присъда да бъде оставена в сила, тъй като релевираните в касационната жалба и в касационното съдебно заседание доводи са свързани с въпроса за това кой е представил инкриминираните документи на банката, който принципно е ирелевантен при преценка на това дали е извършено инкриминираното престъпление. Подсъдимият А. Х. моли да бъде отменен постановения въззивен съдебен акт. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: Касационната жалба е неоснователна. По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила: Касационният съд прецени, че в хода на досъдебното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, които да обосноват отмяна и връщане на постановения въззивен съдебен акт. Не може да бъде възприето оплакването, че е направен непълен и погрешен анализ на доказателствените източници. Правилно въззивният съд е приел, че подсъдимият А. Х. е подписал документите, с които е кандидатствал за трите кредита. Верни са изводите на съда, че той е знаел, че представените пред банковата институция документи- удостоверения по чл.87, ал.6 ДОПК (вписани в подписаните от него искания) са се невярно съдържание, тъй като той е упражнявал оперативно ръководство на тези дружества и е знаел за съществуващите им задължения към държавата. Правилно съдът е отчел това, че няма значение кой е бил фактическия приносител на документите, тъй като за извършване на престъпленията от обективна страна е от значение това кой е подписал исканията, с които са представени удостоверенията с невярно съдържание, а не кой ги е предал на съответния служител на банката, в която е кандидатствано за отпускане на кредитите. Касационният съд не възприе оплакването, отразено в касационната жалба, че независимо от съществуващите задължения към фиска двете дружества, представлявани от подсъдимия имали право да получат кредит и обстоятелството, че дължат средства не е пречка за удовлетворяване на молбите за това. Това обстоятелство, макар и вярно, няма отношение към предмета на производството, тъй като отпускането на исканите средства или отказа на банката това да бъде направено няма отношение към въпроса за осъществяване на обективната страна на престъпленията по чл.248а НК и чл.316, във вр. с чл.308, ал.1 НК. Предмет на делото са действията на подсъдимия, свързани с представянето на инкриминираните официални документи, а не евентуалното им значение за удовлетворяване на молбите за кредит. По сходен начин обстоятелствата, свързани с обслужването на отпуснатите кредити, също нямат отношение към въпросите за носене на наказателна отговорност от страна на А. Х.. Предвид изложеното, касационният съд прецени, че в хода на процеса не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, нито при извършване на действията по разследване на досъдебното производство, нито при анализа на доказателствата, направен от решаващите съдилища. Ето защо и атакувания въззивен съдебен акт не следва да бъде отменен на основанието по чл.354, ал.1, т.4 НПК. По оплакването за неправилно приложение на материалния закон: Касационният съд прецени, че това оплакване (макар и посочено цифрово и словно в касационната жалба) не е подкрепено с конкретни доводи. В частта на жалбата, в която е отразено касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК са отразени доводи, относими към начина на обсъждане на доказателствените източници (касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК), а не на оценка на приетите факти. В настоящото производство не съществува служебно начало по отношение на обсъжданото касационно основание, като пределите на касационна проверка са очертани от направените искания и доводите, които ги подкрепят. При липса на конкретни доводи и оплаквания за касационния съд е невъзможно (а и недопустимо) да проверява изцяло правилността на атакуваното въззивно решение по отношение на начина на приложение на материалния закон. Ето защо съдът намира за необходимо да отбележи единствено това, че предходните съдебни състави, при вярно установени факти по делото, са приложили правилно закона. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда №30, постановена на 15.11.2016 г. по ВНОХД №883/2016 г. по описа на Апелативен съд- гр. София. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.