Р Е Ш Е Н И Е № 60 [населено място] 09.05. 2022 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на тридесети март две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА ТАНЯ ОРЕШАРОВА при участието на секретаря Валентина Илиева разгледа докладваното от съдия Декова гр.дело № 3452 по описа за 2019 год. Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на на „Юробанк България“ АД, представлявано от юрисконсулт Ч., срещу въззивно решение от 26.02.2019г. по в.гр.д.№324/2019г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 24.10.2018г. по гр.д.№43233/2016г. на Софийски районен съд за уважаване на предявените от П. И. К. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.3 КТ. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост. По съображения в жалбата се иска решението да бъде отменено. Претендират се разноски. Представя писмена защита. Ответникът по жалбата П. И. К., чрез процесуален представител адв.А., оспорва жалбата като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор. Касационното обжалване е допуснато с определение № 60882 от 13.12.2021г. на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по поставените от касатора правни въпроси: 1“кои са материално-правните предпоставки за законосъобразно упражняване на правото на уволнение в хипотезата на закриване на част от предприятието когато работодателят е търговска банка и в населеното място има повече от един банков офис /клон/, единият от които се закрива и в него работи уволненият служител“ и включващите се в него въпроси:2.1.1“какви са признаците, на които трябва да отговаря банков офис, за да се квалифицира като „обособена част от предприятието“; 1.2. „В случаите, в които в едно населено място има повече от един офис на една банка и всички офиси отговарят на критериите за организационно - управленска и териториална /функционална/ финансова обособеност на банков офис, то представляват ли всички банкови офиси поотделно обособени части от предприятието на банката-работодател“; 1.3 „Има ли закриване на част от предприятието, когато се закрива банков офис, чиято обособеност е установена по организационно - управленски и териториален /функционален/ финансов критерий и в населеното място същата банка няма друг банков офис. Какъв е отговорът на въпроса, когато в населеното място същата банка има и друг такъв банков офис“ и 1.4 „Какво условие трябва да е изпълнено, за да се приеме, че дейността на банков офис е реално и окончателно прекратена за в бъдеще, като се има предвид, че тя се изразява във фактически действия по обслужване на клиентите в банката и според обективното материално право банката не може да осъществява различна от банковата стопанска дейност“. Касационното обжалване е допуснато за проверка в съответствие ли са дадените от въззивния съд разрешения с практиката на ВКС – тълкувателно решение №5/2019 от 26.10.2021г. по т.д. №5/2019г. на ОСГК на ВКС, постановено по следните въпроси: „Кога е налице закриване на част от предприятието, вътрешна реорганизация и съкращение на щата и какво правно значение имат тези три форми за правото, съответно за задължението на работодателя да извърши подбор, когато се преустановява осъществяването на някоя дейност и когато същата дейност продължава да се осъществява в същото или в друго населено място?“, както и на междувременно постановените решения по посочените от касатора гр.д.№3055/2018г. на ВКС, ІІІг.о., гр.д.№3326/2018г. на ВКС, ІІІ г.о. и гр.д.№782/2018г. на ВКС, ІІІг.о. По задължителен за всички съдилища в страната поставеният въпрос е разрешен с Тълкувателно решение № 5/2019 от 26.10.2021г. по тълк.д.№ 5/ 2019 г., ОСГК, ВКС. Закриване на част от предприятието по смисъла на чл.328 ал.1 т.2 пр.1 КТ е налице, когато от структурата на предприятието е премахнато определено негово организационно обособено звено и е прекратена дейността на това звено. При закриване на част от предприятието работодателят има право, но не и задължение за подбор, т.е. извършването му е по негова преценка. Работодателят може да упражни правото на подбор, когато в оставащите организационно обособени звена на предприятието в същото населено място има работници или служители на длъжности с еднакви или с несъществено отличаващи се трудови функции. Освен това в практиката на ВКС е изяснено /решение № 105/ 26.06.2019 г. по гр.д.№ 3326/ 2018 г., ІІІ г.о., решение №10/ 03.02.2022г. по гр.д.№2665/2019г. ІVг.о. и др./, че когато работодателят е търговец, неговото предприятие е цялата съвкупност от права, задължения и фактически отношения, създадени от търговеца във връзка с осъществяваната от него конкретна търговска дейност. Търговското предприятие като съвкупност е част от имуществото, с която се осъществява търговската дейност на търговеца. В това си съдържание предприятието може да бъде предмет на разпоредителна сделка /чл. 15, ал. 1 ТЗ/, но няма пречка предмет на такава да бъде и част от него - т.е. реално обособена съвкупност от права, задължения и фактически отношения. Необходимо и достатъчно за идентификацията на въпросната самостоятелно осъществявана търговска дейност /част от предприятието/ е тя да бъде обособена счетоводно и организационно в отделна структура, която я персонализира. Съдържанието на понятието "част от предприятието" на търговеца не разкрива съществени различия в признаците на своята самостоятелна обособеност и в случаите, когато той е банка, която за нуждите на извършваната от нея специфична стопанска дейност наема работници и служители. Такава организационно обособена структура в системата на търговските банки в страната, която извършва от името на кредитната институция публично привличане на влогове или други възстановими средства и предоставя кредити или друго финансиране за сметка и на риск на банката, с което изчерпва изцяло или отчасти сделките в предмета й на дейност, е банковият офис /част от клоновата мрежа на банката - акционерно дружество на територията на страната, наименуван някъде и като финансов център/. Той притежава освен сочената обособеност и възможността да провежда относително самостоятелна политика, очертана от общата стратегия по управление на банката и одобрените от ръководството бизнес инициативи, като осъществява от нейно име и за неин риск специфичната й търговска дейност. Няма пречка в едно населено място да бъдат открити и да функционират повече от един банкови офиси на една и съща банка, след като нуждата от извършването на дейността го изисква. Ето защо, при преустановяване на дейността от единият от офисите и неговото цялостно закриване /премахване/ като част от структурата на предприятието на търговеца /кредитна институция/ работещите в него подлежат на уволнение на основание чл.328 ал.1 т.2 пр.1 КТ. Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното: С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявените от П. И. К. срещу „Юробанк България“ АД искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и 3 КТ за признане за незаконно и отмяна на уволнението му, извършено на основание чл.328, ал.1, т.2, пр.1 КТ със заповед № 1998/11.05.2016г. на директора на директора на „Човешки ресурси“ и началник отдел „Кадри“, упълномощени от председателя на УС и главен изп.директор и прокуриста на „Юробанк България“ АД и за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ. Въззивният съд е приел за незаконосъобразно прекратяването на трудовото правоотношение между страните на приложеното от работодателя основание за уволнение – закриване на част от предприятието. Приел е, че закритият офис в [населено място] не притежава характеристиките на самостоятелно обособено звено от предприятието, както и липсва преустановяване на извършваната дейност. Решението е неправилно. Установено е, че ищецът е работил по безсрочно трудово правоотношение при „Алфа Банка- клон България“ ,въз основа на трудов договор от 03.06.2013 г. на длъжността „ръководител, офис, банка“ в офис на банката в [населено място], че предприятието на „Алфа Банка- клон България“ е прехвърлено на „Юробанк България“ АД с договор от 29.02.2016 г. и съгласно подписаното допълнително споразумение № 851/07.03.2016 г. по чл. 123, ал. 1, т. 4 КТ ответникът се явява работодател на ищеца при запазване на трудовото правоотношение, че с решение на УС на „Юробанк България“ АД от 28.03.2016 г. е взето решение за закриване на част от предприятието на ответника - 49 офиса на банката, сред които и офисът в [населено място], в който е работил ищецът, както и че трудовото правоотношение на ищеца е прекратено със заповед № 1 998 от 11.05.2016 г., считано от 07.06.2016 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ - закриване на част от предприятието. Прието е за установено, че работодателят е продължил да осъществява основната за всяка банка дейност в другите два офиса на ответника в [населено място] /офис „Х.- ФЦ 241“ и офис „Х.- С. С.- ФЦ 247“/. Тази дейност се извършва с по-малък брой служители, и след закриване на офис „Х.“, формално отделен в отделно звено в структурата на ответника. Въз основа на експертното заключение по делото е прието за установено, че и в двата офиса са предлагани банкови услуги и продукти, извършвана е дейност, свързана с банково обслужване на клиенти и въвеждане на данни в операционни системи, а установените различия, нямат отношение към характера на извършваната дейност, а единствено касаят параметрите на предлаганите банкови продукти и услуги, одобряващият кредитите орган и използваните софтуерни продукти. Прието е при сравнение на длъжностните характеристики на длъжността, заемана от ищеца преди уволнението „ръководител офис, банка“, съществувала в премахнатия офис „Х.“, и длъжността, заемана от служител на длъжността „управител на клон“, в запазения офиси „Х.- ФЦ 241“ и „Х.- С. С.- ФЦ 247“, които макар и с различни наименования, че имат сходни трудови функции за осъществяване на една и съща по характера си дейност. Неправилно въззивният съд е приел, че в случая не се касае за закриване на част от предприятието на ответника, а за вътрешно­организационно преустройство, при което дейността на обособеното звено на офис „Х.“ е преминала изцяло и е продължила да се осъществява от другите звена на ответника в същото населено място офис „Х.- ФЦ 241“ и офис „Х.- С. С.- ФЦ 247“, макар и с по-малък брой служители. Обжалваното решение противоречи на установената практика на ВКС, защото въззивният съд е извел незаконност на уволнението от обстоятелството, че е извършено вътрешно-организационно преустройство на дейността на работодателя - пренасочване на дейността на закрития офис към други действащи в [населено място] офиси на банката, а не закриване на част от предприятието. Изводът е направен в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл.281 т.3 пр.1 ГПК – защото, съгласно посочените по-горе правни разрешения, които се споделят напълно от настоящия състав, когато от структурата на предприятието е премахнато определено негово организационно обособено звено и е прекратена дейността на това звено, е налице закриване на част от предприятието. По тези съображения въззивното решение следва да бъде отменено, а спорът - да бъде разрешен по същество от настоящата инстанция, тъй като не се налага извършване на допълнителни съдопроизводствени действия /арг. чл.293, ал.3 ГПК/. Неправилно въззивният съд е приел, че не е налице закриване на част от предприятието, тъй като дейността на закритото звено не е преустановена изцяло за в бъдеще. Задължителното тълкуване е в смисъл, че следва да се преустанови изцяло за в бъдеще дейността, осъществявана в закритото звено, а не дейността на работодателя въобще. В специфичната хипотеза, когато работодателят е банка, той има право да прецени в кое населено място каква клонова мрежа да поддържа. При наличие на повече от един клон той може да закрие други и това съставлява закриване на част от предприятието по смисъла на чл.328 ал.1 т.2 КТ, независимо, че не е преустановена банковата дейност на друг клон. Неправилни са и изводите на въззивния съд, че е налице вътрешно-организационно преустройство, а не закриване на част от предприятието. Съгласно установената практика /срв. решение № 228/ 02.05.2019 г. по гр.д. № 782/ 2018 г., ІІІ г.о., ВКС/ вътрешно-организационно преустройство на дейността би било налице, когато банката-работодател закрива свое структурно звено, но неговата дейност не е преустановена окончателно, а се слива или се разпределя между други структурни звена или когато се създава ново, което продължава дейността на закритото. Когато банката закрива окончателно и занапред едно или повече свои структурни звена, действали на една и съща територия /населено място, община, област или регион/, които са били част от структурата на предприятие на друга банка, вляла се в нея или на придобито предприятие на друга банка или на клон на чуждестранна банка, регистриран на територията на Република България, се касае за закриване на част от предприятието. Н, че офисът, в който е полагал труд ищецът до уволнението, не съставлявал обособено звено. Схемата на клоновата мрежа на банката, щатното разписание и длъжностните характеристики на служителите в закрития клон сочат обратното. О. е бил обособен структурно, има самостоятелно ръководство /управител/ и подчинени служители. Това е достатъчно, за да се приеме, че същият е самостоятелна част от предприятието на търговеца, която той може да реши да закрие. Както е изяснено в цитираното по-горе решение, организационно-управленската обособеност е решаващият критерий за установяване дали се касае за самостоятелно структурно звено, представляващо част от предприятието на банката. Този критерий може да е съчетан с териториална, функционална и с финансово-икономическа обособеност, но наличието на такива не е решаващо за дефиниране на понятието „част от предприятието“ на работодателя. Неоснователни са доводите в исковата молба, че удволнението е незаконно, т.к. работодателят не е извършил подбор, а е бил задължен да го извърши. Както се посочи, при прекратяване на трудовото правоотношение поради закриване на част от предприятието за работодателя не съществува задължение да извърши подбор. Той има право да извърши подбор, когато в оставащите организационно обособени звена на предприятието в същото населено място има работници или служители на длъжности с еднакви или с несъществено отличаващи се трудови функции, но не и задължение за това. Правно ирелевантни за спора за законност на уволнението са доводите в исковата молба за извършено масово уволнение без работодателят да изпълни задълженията си за да предприеме масово уволнение, тъй като не се включват в състава на приложеното основание за уволнение и ако са допуснати биха съставлявали единствено нарушение на трудовото законодателство, за което на работодателя може да бъде наложена имуществена санкция. Неоснователни са доводите в исковата молба за липса на представителна власт на лицата, подписали предизвестието и заповедта за уволнение, като основание на искането за обявяване на уволнението за незаконно. В първоинстанционното производство /на л.65/ е прието като доказателство нотариално заверено пълномощно №6215 от 02.08.2012г., съгласно което на подписалите предизвестието и заповедта лица надлежно е учредена представителна власт, каквото делегиране на представителна власт е допустимо с оглед постановките на ТР№6 от 11.01.2013г. по т.д.№6/2012г. на ОСГК на ВКС. По тези съображения настоящият касационен състав намира, че искът за установяване на незаконността на процесното уволнение и отмяната му е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ изцяло въззивно решение от 26.02.2019г. по в.гр.д.№324/2019г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 24.10.2018г. по гр.д.№43233/2016г. на Софийски районен съд за уважаване на предявените от П. И. К. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.3 КТ и вместо него постановява: ОТХВЪРЛЯ предявените от П. И. К. срещу „Юробанк България“ АД искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и 3 КТ за признане за незаконно и отмяна на уволнението му, извършено на основание чл.328, ал.1, т.2, пр.1 КТ със заповед № 1998/11.05.2016г. на директора на директора на „Човешки ресурси“ и началник отдел „Кадри“, упълномощени от председателя на УС и главен изп.директор и прокуриста на „Юробанк България“ АД и за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: По изложените съображения съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ изцяло въззивно решение № 5978 от 18.09.2018г. на Софийския градски съд, постановено по в.гр.д.№ 14088/2017 г., и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявените от Х. А. Х., ЕГН [ЕГН], против „Юробанк България” АД, [населено място], [улица], ЕИК[ЕИК] искове по чл.344 ал.1 т.1 и т.3 КТ за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 2133/17.05.2016 г., и за заплащане на 8515.40 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за периода от 01.06.2016 г. до 01.12.2016 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното й изплащане. ОСЪЖДА Х. А. Х., ЕГН [ЕГН], да заплати на „Юробанк България” АД, [населено място], 1290,61лв. /хиляда двеста и деветдесет лева, шестдесет и една стотинки/ разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване.