Р Е Ш Е Н И Е
№ 3
гр.София , 07 февруари 2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети януари две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА
МАЯ ЦОНЕВА
при участието на секретаря Илияна Петкова
и прокурора от ВКП Димитър Генчев
след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 1319/2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по касационна жалба, депозирана от защитника на подсъдимия Б. И. Б., адв.Л. срещу решение №369 от 28.09.2016 г., постановено по внохд №522/2016 г. по описа на Софийски апелативен съд, НО.
В жалбата се релевират касационните основания по чл.348 ал.1 т.т.1-3 от НПК, като се прави искане в условията на алтернативност- да бъде отменено въззивното решение и подсъдимият да бъде оправдан,или делото върнато за ново разглеждане; да бъде изменен атакувания съдебен акт и да бъде намален размера на наложеното на Б. наказание .
В допълнението към касационната жалба, оплакването за нарушение на материалния закон се обосновава с твърдение за липса на обективна и субективна съставомерност на инкриминираното на подсъдимия деяние, като се твърди, че постановеното решение почива единствено на предположение. Посочва се, че съдът не е направил задълбочен анализ на доказателствата по делото, както и че невярно ги е интерпретирал. Твърди се, че възприетото от въззивната инстанция, че Б. е осъществявал фактическа власт върху предмета на престъплението, който продал на св.С., не кореспондира на доказателствата по делото, вкл. и на показанията на свидетелите Г., Л. и Н., на които се е позовал съдът.
Относно оплакването по чл.348 ал.1 т.2 от НПК, се излагат аргументи за това, че неправилно е бил кредитиран протокола за разпознаване на лица; че в противоречие със закона САС е кредитирал показанията на св.С. от досъдебното производство, за които тя е заявила, че са дадени под натиск, вместо тези от съдебната фаза на процеса; че са неправилни изводите на въззивната инстанция във връзка с идентификацията на наркотичното вещество - дали изследваното е същото, което е било доброволно предадено от св.С..
Недоволството от наложеното наказание се свързва преди всичко с твърдение за това, че подсъдимият не е извършил престъплението.Освен това се посочва, че наказанието е прекомерно тежко, защото не съответства на обществената опасност на деянието и целите по чл.36 от НК.
В съдебното заседание пред Върховния касационен съд, адв. Л., защитник на подсъдимия Б. Б. поддържа жалбата и допълнението към нея по изложените съображения и с направените искания, с акцент на искането за оправдаване на подсъдимия по инкриминираното му обвинение. Обръща внимание на това, че авторството на деянието не е установено.
Представителят на Върховната касационна прокуратура моли жалбата да бъде оставена без уважение.
Упражнявайки правото си на последна дума подсъдимият Б. И. Б. моли да бъде оправдан.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение като обсъди доводите в касационната жалба, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното:
С присъда от 14.04.2016 г., постановена по нохд №5121/2015 г., Софийски градски съд, НО е признал подсъдимия Б. И. Б. за виновен в това, че на 03.08.2015 г. в [населено място], на спирката между бл.39 и бл.40 в[жк], без надлежно разрешително е разпространил като продал на Д. С. високорискови наркотични вещества –хероин с общо тегло 0,30 гр. на обща стойност 15 лв., като деянието е извършено при условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл.354а ал.2 т.4 във вр.с ал.1 във вр.с чл.29 ал.1 б. „а“ във вр.с чл.54 от НК го е осъдил на пет години лишаване от свобода,което да се изтърпи при първоначален „строг“ режим в затвор от закрит тип, и глоба в полза на държавата в размер на 20 000 лв.
Зачетено е предварителното задържане на подсъдимия.
На основание чл.354а ал.6 от НК ,съдът е отнел предмета на престъплението.
В тежест на подсъдимия са възложени и направените по делото разноски.
По въззивна жалба на подсъдимия, подадена чрез неговия защитник, пред Софийски апелативен съд е било образувано внохд № 522/2016 г., приключило с решение №369 от 28.09.2016 г., с което първоинстанционната присъда е потвърдена изцяло.
Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На първо място е необходимо да се отбележи, че част от доводите, наведени в допълнението към касационната жалба касаят „необоснованост“ на въззивния акт, което не представлява касационно основание по смисъла на чл.348 ал.1 т.т.1-3 от НПК и ВКС не дължи произнасяне по него.
Това, което подлежи на проверка е правилността на процеса на формиране на вътрешното убеждение у решаващия съд при събирането и оценката на доказателствата и при изпълнение на задължението му за обективно ,всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото.
По настоящото дело ВКС не констатира допуснати нарушения на процесуалните правила при проверката и оценката на доказателствените източници /с изключение на протокола за разпознаване, за чиято доказателствена годност ще бъдат изложени мотиви по-долу/ във връзка с извеждането на значимите за обективната и субективна съставомерност на поведението на подсъдимия обстоятелства. Въззивният съд е спазил изискванията на чл.13,чл.14 и чл.107 ал.5 от НПК, поради което не са налице пороци, които да поставят под съмнение правилността на формиране на вътрешното му убеждение. Критично са били анализирани доказателствените източници, както с оглед процесуалната им годност, така и предвид възможността въз основа на тези доказателства да бъдат обосновани изводи за обстоятелствата, включени в предмета на доказване /без протокола за разпознаване/. Не се набелязва превратна или противна на формалната логика преценка на гласните доказателства. САС е изложил убедителни съображения във връзка с кредитирането на обвинителните доказателства и е обосновал правилен извод за това ,че те кореспондират помежду си.
В тази връзка следва да бъде отбелязано, че решаващият съд, след като констатира по надлежния процесуален ред противоречия между свидетелски показания, дадени от едно лице на досъдебното производство и в съдебното заседание, е длъжен да направи преценка за достоверност и обективност, чрез съпоставката им и с останалите събрани по делото доказателства и да посочи кои от депозираните от свидетеля показания кредитира и по какви причини, т.е. съдът е суверенен в преценката си , стига да изложи убедителни мотиви за своето решение.
По настоящото дело, отправения упрек към решаващия съд ,за това ,че е кредитирал показанията на св.С. от досъдебното производство,а не тези от съдебната фаза на процеса, е неоснователен.
Както първоинстанционният съд / л. 125 и л.126 от съд.дело/, така и въззивната инстанция / л.31 от внохд/ е аргументирала извода си за достоверност на казаното от свидетелката С. на досъдебното производство , излагайки подробни съображения за това. Съдилищата са отдали нужното внимание на корелацията между предоставената от С. информация на досъдебното производство и данните, съдържащи се в показанията на свидетелите Г., Н. и Л., както и на обстоятелството, че твърдението й пред съда за оказан натиск, не държи сметка за това ,че при разпита й на досъдебното производство е присъствал защитника на подсъдимия- адв.Л., която е задавала въпроси в насока установяване на евентуално упражнен натиск върху свидетелката, но последната категорично е отрекла подобно поведение на полицейските органи.
На следващо място, твърдението за невярна интерпретация на показанията на полицейските служители –свидетелите Г., Л. и Н., също е лишено от основание. Това, че тези свидетели са посочили само, че са видели извършена размяна на някакви предмети между св.С. и подсъдимия, без да могат конкретно да идентифицират предметите, е напълно обяснимо, предвид големината на продаденото от подсъдимия на св.С. наркотичното вещество и местоположението на свидетелите. Освен това, действието по размяна на пари срещу наркотични вещества между две лица, принципно се осъществява максимално конспиративно и незабележимо, без излишна показност и парадност. Показанията на тримата полицейски служители, не следва да се разглеждат самостоятелно, а в съвкупност с останалите доказателства- показанията на св.С. и протокола за доброволно предаване. Данните, съдържащи се в коментираните гласни доказателствени източници, обсъдени в тяхната хронология и логическа връзка, недвусмислено сочат, че между подсъдимият и св.С. се е осъществила покупко- продажба на инкриминираните наркотични вещества, така както е приел решаващия съд.
ВКС споделя извода на въззивната инстанция, че несъществените противоречия между показанията на свидетелите Л. и Н. се отнасят до детайли от развилата се ситуация, но не и до съществени факти, относими към предмета на доказване.
Споделя се изцяло и извода, че няма никакво съмнение, че предаденото от св.С. с протокол за доброволно предаване вещество, е това , което е било обект на експертно изследване, установило, че същото представлява хероин. Описанието на обектите, отразено в протокола за доброволно предаване /л.26 от сл.д./ „два броя черни полиетиленови сгъвки /топчета/ с неправилна форма, съдържащи прахообразно вещество“ е същото, като посоченото в приложената по делото Експертна справка №1792-Х/2015 г. „прахообразно вещество , кафяво на цвят,поставено в два броя черни полиетиленови сгъвки“,а също и като описанието, направено във физико-химическата експертиза /Протокол №488-Х/2015 /л.133 от сл.д./. Освен това в експертната справка е отразено ,че веществените доказателства са били предадени в бял плик,подпечатен с тампонен печат 02 РУ на МВР и ръкописен текст ,описващ съдържанието,а пък в експертизата изрично е отразено ,че „кафявото прахообразно вещество,поместено в два хартиени пакета, номерирани с №№1 и 2 са обекти от Експертната справка №1792-Х/15 г.“.При това положение пътят на прахообразното вещество от момента на неговото доброволно предаване от св.С. до момента на неговото експертно изследване и установяване, че представлява хероин, е напълно проследим, поради което и не оставя съмнение в идентичността на веществото.
Както беше посочено и по-горе доказателствения анализ на въззивния съд е пълноценен и му е позволил да направи верни фактически констатации, въз основа на които правилно да приложи материалния закон.
Това ,с което настоящият касационен състав не се съгласява е дадената от съдилищата оценка на протокола за разпознаване на лица. Видно от самия протокол /30 от ДП./, в него се съдържа отбелязване в графата „искания,бележки и възражения на присъстващите лица“, „че поемното лице под №1 е неграмотно и не разбира същността на извършеното процесуално-следствено действие и не знае върху какво полага подписа си“. Проведения разпит на поемното лице под №1 в качеството на свидетел С. В. е целял да изясни не само начина на извършване на следственото действие, но и достоверността на отразеното в писменото доказателствено средство обстоятелство, касаещо свидетелката. Фактът, че същата е неграмотна се е потвърдил чрез разпита й. Що се отнася до това дали е разбирала същността на процесуалното действие и участието си в него, свидетелката е дала доста противоречиви показания :от една страна е твърдяла ,че е участвала като рекламно лице; че самата тя е разпознала едно от лицата под №4; че не е знаела какво се извършва; че подписа в протокола за разпознаване не е неин, а от друга- че поддържа показанията си от досъдебното производство, където хронологично и точно е разказала за начина на извършване на ПСД и че е подписала този протокол. При това положение, съществуват сериозни съмнения дали свидетелката В. е разбрала целта на проведеното разпознаване, както и целта на собственото си участие в него. Действително не съществува законова пречка неграмотни лица да участват като поемни лица при извършване на процесуално-следствени действия, стига те да са в състояние да разберат същността на действието, което се извършва и какви са техните права и задължения, за да могат при необходимост да възпроизведат всички онези фактически обстоятелства, които представляват съдържанието на конкретното следствено действие. С оглед на изложените съображения, ВКС намира ,че протокола за разпознаване е компрометиран,поради което следва да бъде изключен от доказателствената маса. Независимо от това, настоящият състав не счита, че изключването на протокола за разпознаване, води до промяна на изводите, свързани с авторството на деянието. Нещо повече, напълно споделя приетото от САС ,че извършване на процесуално-следствено действие „разпознаване“ изобщо не е било необходимо, тъй като подсъдимият и св.С. се познават от преди .
На следващо място касационната инстанция не намира да е допуснато нарушение на материално правните разпоредби на НК във връзка с ангажирането на наказателната отговорност на подсъдимия Б. Б. за извършено от него престъпление по чл.354а ал.2 т.4 във вр.с ал.1 във вр.с чл.29 ал.1 б. „а“ от НК. Приетите фактически обстоятелства от въззивната инстанция, касателно дейността на подсъдимия правилно са били подведени под нормата на посоченото престъпление.
Досежно оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание, ВКС констатира следното: за престъплението по чл.354а ал.2 т.4 във вр.с ал.1 от НК, законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода от пет до петнадесет години и глоба от 20 000 до 100 000 лв. Наложените на подсъдимия Б. наказания лишаване от свобода и глоба са в минимален размер /пет години лишаване от свобода и 20 000 лв. глоба/. Единствената възможност за допълнително смекчаване на отговорността е приложението на чл.55 от НК. В случая обаче не са налице нито многобройни, нито изключителни по своя характер смекчаващи обстоятелства, които да обосновават налагане на наказание под предвидения в чл.354а ал.2 от НК санкционен минимум. Такива не се сочат и от защитата. Констатираните смекчаващи обстоятелства- малкото количество на инкриминираното наркотично вещество, ниската му стойност, както и наркоманната зависимост на подсъдимия, са обосновали наказание в минимален размер, но същите не са нито многобройни ,нито изключителни смекчаващи обстоятелства. Ето защо, оплакването по чл.348 ал.1 т.3 от НПК, също е неоснователно.
По изложените съображения и като не намери основания за ревизия на атакувания съдебен акт, ВКС счете, че жалбата следва да бъде оставена без уважение,а решението на апелативната инстанция-в сила.
Водим от горното и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №369 от 28.09.2016 г. ,постановено по внохд №522/2016 г. по описа на Софийски апелативен съд ,НО.
РЕШЕНИЕТО не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/
|