Р Е Ш Е Н И Е № 10 гр. София, 02.06.2022г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди двадесет и втора година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА ВЕРОНИКА НИКОЛОВА при секретаря Лилия Златкова като изслуша докладваното от съдия Николова т.д. №2247 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. Постъпила е касационна жалба на Х. Ф. М. и Ф. Ф. М., конституирани в хода на производството като наследници на починалия ищец Ф. Ш. М., срещу решение №1268 от 17.06.2020г. по гр.д.№3622/2019г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, втори състав, с което е потвърдено решение №3620 от 20.05.2019 г. по гр.д.№10385/2016г. на Софийски градски съд, I-12 състав, в частта за отхвърляне на предявения частичен иск по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за разликата над 60 000 лв. /общо/ до 200 000 лева - за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени на първоначалния ищец в резултат на ПТП от 12.02.2014г., при което е починал баща му Ш. Р. М., ведно със законната лихва от увреждането. Касаторите поддържат, че въззивното решение в атакуваната част е неправилно, на основанията по чл.281, т.3 от ГПК. Твърдят, че съдът е определил занижен размер на полагащото се на техния наследодател обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на допуснато неправилно приложение на критериите за справедливост по чл.52 от ЗЗД. В жалбата сочат, че апелативният съд неправилно е приел като критерий за определяне на справедлив размер на обезщетението възрастта на починалия, без да съобрази изцяло силната емоционална връзка между последния и лицето, претендиращо обезщетение. Също така неправилно било отчетено като критерий обстоятелството, че починалият и правоимащият са живели в отделни домакинства и държави, със собствени семейства, вместо да бъдат изследвани обстоятелствата, относими към установяване съдържанието на връзката между бащата и неговия син. Касаторите считат, че при постановяване на обжалвания съдебен акт не са съобразени в достатъчна степен проявленията на страданията на починалия в хода на делото ищец, в резултат на внезапната загуба на баща му. Според касационните жалбоподатели, техният баща – първоначален ищец, е починал в скръб по загубения си по нелеп начин баща, и то само няколко години след произшествието, което предопределя присъждане на по-високо обезщетение, а не на по-ниско такова. В жалбата се поддържа оплакване за: неотчитане на конкретните икономически условия и на съответните нива на застрахователно покритие; неправилна интерпретация на установени конкретни факти; необсъждане на всички доводи на страните и неправилно отхвърляне на доказателствени искания по чл.266, ал.3 ГПК. Ответникът „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Поддържа, че при постановяване на обжалваното решение въззивният съд не се е отклонил от задължителните указания в ППВС №4/1968г., както и от практиката на ВКС по приложението на чл.52 от ЗЗД Третото лице – помагач на ответника „Застрахователна компания О.“ – Кипър, чрез „Застрахователна компания О.“ – клон България“ КЧТ, не изразява становище. С определение №60472 от 12.10.2021г., постановено по настоящото дело, е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК касационно обжалване на въззивното решение, по значимия за изхода на делото материалноправен въпрос относно критериите за определяне на обезщетението за неимуществени вреди съобразно визирания в чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 от ГПК, приема следното: Спорен пред въззивната инстанция е бил единствено въпросът за справедливия размер на обезщетението за претърпените от първоначалния ищец Ф. Ш. М. неимуществени вреди вследствие смъртта на неговия баща Ш. Р. М., при осъщественото на 12.02.2014г. ПТП, причинено от водача Емир М. Х., чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното дружество. За да постанови обжалваното решение, апелативният съд, след преценка на събраните по делото гласни доказателства и заключението на приетата съдебно - психиатрична експертиза, е приел, че сумата от 60 000 лв. съставлява справедливо обезщетение за претърпените от Ф. М. вреди. Решаващият състав е отчел установените от свидетелите Фами И. и Ф. М. много добри отношения между сина и бащата, като и това, че синът /първоначален ищец – 52 годишен към ПТП/ макар да е живеел и работил през последните 4-5 години в чужбина, непрекъснато се е прибирал в България, помагал е във всичко на своя баща, а след смъртта му се чувствал виновен, преживял остра стресова реакция, последвана от тревожно-депресивни оплаквания, косите му побелели, отслабнал, бил смутен и без кураж. По тези съображения, апелативният съд е приел, че определеното от първата инстанция обезщетение в размер на общо 60 000 лв. съответства на принципа за справедливост, като е потвърдил обжалваното първоинстанционно решение в неговата отхвърлителна част. Въззивният съд не е възприел доводите във въззивната жалба, че определеният от първоинстанционният съд размер на обезщетението е занижен. Въз основа на събраните доказателства е извел извод, че тревожно депресивните състояния на първоначалния ищец са в рамките на нормалната реакция от смъртта на неговия баща, като те са имали обичайно добра емоционална връзка, типична между баща и син, живеели са в отделни домакинства и в различни държави, със собствени семейства. Съдът е приел, че не са установени по-интензивни и продължителни страдания от преживяваните при подобна ситуация, като е съобразил и фактът, че страданията на Ф. М. са се засилили още повече от смъртта на неговата съпруга – настъпила 40 дни след инцидента с неговия баща. Решението е постановено в отклонение от задължителната практика – Постановление №4/1968г. на Пленума на ВС и създадената при действието на чл.290 от ГПК задължителна практика на ВКС по приложението на чл.52 от ЗЗД – решение №83/06.07.2009г. по т.д. №795/2008г. на ІІ т.о., решение №95/24.10.2012г. по т.д. № 916/2011г. на І т.о., решение №154/30.10.2012г. по т.д. №807/2011г. на ІІ т.о., решение №31/25.03.2014г. по т.д. №1203/2013г. на ВКС, II т.о., решение №151/12.11.2013г. по т.д. №486/2012г. на ВКС, II т.о., решение №130/09.07.2013г. по т.д. №669/2012г. на ВКС, II т.о., решение №88/09.07.2012г. по т.д. №1015/2011г. на ВКС, II т.о. и др. В т.ІІ на Постановление №4/1968г. на Пленума на ВС е разяснено, че понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Във всички случаи правилното прилагане на чл.52 от ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт е обусловено от съобразяване на указаните в постановлението общи критерии, които в случай на причинена смърт са възрастта на увредения, както и действителните отношения между него и лицето, което търси обезщетение. Следва да се вземат предвид и обстоятелствата, при които е настъпила смъртта, както и съпричиняването за настъпването на вредоносния резултат. Тези критерии са възприети и във формираната по реда на чл.290 от ГПК задължителна практика по приложението на чл.52 от ЗЗД, която приема, че справедливото възмездяване на настъпилите от деликта вреди изисква задълбочено изследване на общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни факти. В мотивите на обжалваното решение въззивният съд, макар да е обсъдил събраните по делото доказателства за претърпените от първоначалния ищец Ф. Ш. М. неимуществени вреди, не е оценил в достатъчна степен релевантните обективно съществуващи и установени по делото обстоятелства. От свидетелските показания се установява, че между ищеца и неговия баща Ш. Р. М. са съществували отношения на голяма обич и привързаност. Обстоятелството, че ищецът е живеел в друго населено място след като е създал собствено семейство, а през последните години преди смъртта на баща му е живеел в чужбина, само по себе си не е достатъчно, за да обоснове извод, че страданията на сина са с обичайна по степен интензивност. Свидетелите Фами И. и Ф. М., посочват, че Ф. М. е понесъл много тежко смъртта на своя баща, като тя е имала голямо отражениe върху него. След преживяното нещастие той е бил видимо променен, включително и психически - отслабнал, побелял, отпаднал, страдал от чувство за вина, тъй като произшествието настъпило по време на пътуване на баща му към Австрия, където той щял да посети семейството на първоначалния ищец. Въззивният съд не е отчел степента на преживените от ищеца негативни емоции, не е взел предвид и обстоятелството, че той в продължителен период е изпитвал болки и страдания от загубата на своя баща, независимо, че не е живял в едно домакинство с него и е имал собствено семейство. Посочените обстоятелства мотивират настоящия състав да приеме, че в конкретния случай справедливото по смисъла на чл.52 от ЗЗД обезщетение за понесените от първоначалния ищец Ф. Ш. М. болки и страдания по повод загубата на починалия му баща, е в размер на 100 000 лева. По изложените съображения присъденото обезщетение от 60 000 лева за претърпените от Ф. Ш. М. неимуществени вреди, следва да се завиши с още 40 000 лева. В останалата част, с която „Застрахователна компания Лев Инс“ АД е осъдено да заплати общо на Х. Ф. М. и Ф. Ф. М., конституирани в хода на производството като наследници на първоначалния ищец Ф. Ш. М., обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на Ш. Р. М. в размер на 60 000 лева, решение №3620 от 20.05.2019г. по гр.д. №10385/2016г. на Софийски градски съд, I-12 състав, не е обжалвано и е влязло в сила. С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати общо на касационните жалбоподатели допълнително разноски за държавни такси и вещи лица за трите инстанции, съответно на уважената част от иска, в общ размер на 362,29 лева /268 лева за първоинстанционното производство, 42,86 лева за въззивното производство и 51,43 лева за касационното производство/. Също така ответникът следва да бъде осъден да заплати на касаторите и част от направените от тях разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство. Доколкото е предявен един иск, а касаторите са заплатили общ размер на адвокатското възнаграждение от 10 520 лева /по 5260 лева всеки/, то следва да им бъде присъдени общо разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3005,72 лева /40/140 от 10520/. С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на касаторите адвокат П. С., на основание чл.38 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение за първата и въззивната инстанция, съразмерно с уважената част от иска, в общ размер на 1672,14 лева /допълнително 435 лева за първата инстанция и 1237,14 лева за въззивната/. Съобразно изхода на спора касаторите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответното дружество юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, в размер на 200 лева На основание чл.78 ал.6 от ГПК в тежест на ответника следва да се възложи държавната такса в размер на 3200 лева за производството в трите инстанции, определена върху уважената в касационната инстанция част от иска. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.293, ал.1 във връзка с ал.2 от ГПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №1268 от 17.06.2020г. по гр.д. №3622/2019г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, втори състав, в частта, с която е потвърдено решение №3620 от 20.05.2019г. по гр.д. №10385/2016г. на Софийски градски съд, I-12 състав, в частта за отхвърляне на предявения частичен иск по чл.226, ал.1от КЗ /отм./ за разликата над 60 000 лв. /общо/ до 100 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, причинени на първоначалния ищец Ф. Ш. М. вследствие смъртта на неговия баща Ш. Р. М., в резултат на ПТП на 12.02.2014г., както и в частта, с която Х. Ф. М. и Ф. Ф. М., са осъдени да заплатят на „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, [населено място] съдебни разноски за първоинстанционното производство за разликата над 150 лева / сто и петдесет лева/, като вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], да заплати на основание чл.226 ал.1 от КЗ /отм./ на Х. Ф. М., [ЕГН] и Ф. Ф. М., ЕГН [ЕГН], двамата с адрес обл. Стара З., общ. Казанлък, [населено място], [улица], със съдебен адрес [населено място], [улица], вх.А, ет.3, офис 9, чрез адв. П. С., конституирани в хода на производството като наследници на починалия ищец Ф. Ш. М., допълнително сумата 40 000 лева /четиридесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Ш. Р. М., в резултат на пътно – транспортно произшествие от 12.02.2014г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.02.2014г. до окончателното плащане, както и на основание чл.78 ал.1 от ГПК допълнително разноски за държавни такси и вещи лица за трите инстанции, съразмерно с уважената част от иска, в размер на 362,29 лева /триста шестдесет и два лева и двадесет и девет стотинки/, както и сумата 3 005,72 лева / три хиляди и пет лева и седемдесет и две стотинки/ - адвокатско възнаграждение за касационната инстанции, съобразно уважената част от иска. ОСТАВЯ В СИЛА решение №1268 от 17.06.2020г. по гр.д. №3622/2019г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, втори състав, в останалата допусната до касационно обжалване част. ОСЪЖДА Х. Ф. М., [ЕГН] и Ф. Ф. М., ЕГН [ЕГН], двамата с адрес обл. Стара З., общ. Казанлък, [населено място], [улица], със съдебен адрес [населено място], [улица], вх.А, ет.3, офис 9, чрез адв. П. С., конституирани в хода на производството като наследници на починалия ищец Ф. Ш. М., да заплатят общо на „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], сумата 200 лева /двеста лева/ - разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], да заплати на адв. П. С., с адрес [населено място], [улица], вх.А, ет.3, офис 9, сумата 1672,14 лева /хиляда шестстотин седемдесет и два лева и четиринадесет стотинки/ - адвокатско възнаграждение за първа и въззивна инстанция, на основание чл.38 от Закона за адвокатурата. ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], да заплати по сметка на Върховен касационен съд сумата 3200 лева / три хиляди и двеста лева/ - държавна такса, на основание чл.78 ал.6 от ГПК. Решението е постановено при участието на „Застрахователна компания О.“ – Кипър, чрез „Застрахователна компания О.“ – клон България“ КЧТ, като трето лице – помагач. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.