Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 153   София,14.06.  2010 год.   В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А             Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на десети  февруари, през две хиляди и десета година, в състав:                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАПКА ЮСТИНИЯНОВА                                           ЧЛЕНОВЕ:  ЛЮБКА БОГДАНОВА                                                                   СВЕТЛА ДИМИТРОВА           при секретаря        Райна Стоименова     и в присъствието на  прокурора                                като изслуша докладваното  от съдията Светла Димитрова  гр.д. № 6 по описа за 2009 год., за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. Ц. И. от гр. С., чрез пълномощника й адв. И от АК-София, против въззивно решение от 21.02.2008 г., постановено по гр.д. № 3705/2006 г. на Софийски градски съд, ІІ-В с-в, с което е оставено в сила решение от 31.07.2006 г. по гр.д. № 5847/2005 г. на Софийски районен съд, 40 с-в, с което са отхвърлени предявените искове от И. Ц. И. срещу Д. агенция за младежта и спорта, гр. С. на ф. в. и спорта/, с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от Закона за защита от дискриминация/ЗЗоД/. Ответникът по касационната жалба Д. агенция за младежта и спорта/понастоящем М. на ф. в. и спорта/ гр. С., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК изразява становище за неоснователност на искането за допускане на разглеждането й, тъй като не е налице релевираното касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като по същество я оспорва като неоснователна – не са налице касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В съдебно заседание процесуалният представител юриск. Миндова оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение като неоснователна, а въззивното решение като правилно – в сила. С определение № 233 от 06.03.2009 г. по делото е допуснато касационно обжалване на решението по материалноправния въпрос, свързан с равното третиране на половете в сферата на заетост и условията на труд, в т.ч. и заплащането, нарушени с действията на ответната агенция, а същественият процесуалноправен въпрос е свързан с доказателствената тежест, предвид оборимата презумпция на чл. 9 ЗЗоД, който прехвърля тежестта на доказване на ответника, които въпроси са от значение за изхода на спора и по които липсва трайно установена съдебна практика, предвид обстоятелството, че приложимия Закон за защита от дискриминацията е сравнително нов и разрешаването им е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като взе предвид данните по делото, доводите на страните и като провери правилността на въззивното решение на основание чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното: За да постанови обжалваното решение, с което е оставил в сила първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че предявените от И. Ц. И. срещу ответната агенция искове, с правно основание чл. чл. 71, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ЗЗоД, за установяване наличието на пряка дискриминация, основана на признак “пол”, за осъждане на ответника да преустанови това нарушение, както и за осъждането му да заплати на ищцата обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди в общ размер от 2 000 лв., са неоснователни и ги е отхвърлил. По поставения за тълкуване материалноправен въпрос настоящата инстанция приема, че от значение за установяването на дискриминация е обективно съществуващ недопустим правен резултат при упражняване на дейността, проявен в очертаните от Закона за защита от дискриминация форми на нежелано или по-неблагоприятно третиране, независимо дали при осъществяване на тази дейност са спазени съответните нормативни изисквания. Законът за защита от дискриминация цели уеднаквяване и санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение според признаците, изброени в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗЗоД, или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. Това по-неблагоприятно третиране на лице въз основа на признаците по чл. 4, ал. 1 ЗЗоД следва да се преценява в сравнение с начина, по който се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства, поради което оплаквания, произтичащи от приложението на разпоредби, предвидени в специални закони, по същество са неотносими към предмета на спора по ЗЗоД. При така даденото тълкуване на правната норма Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира за неоснователна касационната жалба. Въззивното решение не е постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в частност при неправилно разпределение на доказателствената тежест. Настоящата инстанция намира, че въззивният съд е формирал вътрешното си убеждение като е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност всички релевантни за спора доказателства по делото. От фактическа страна по делото безспорно е установено, че през 2004 г. между Е общност чрез комисията на Е. общности и М. на младежта и спорта е сключено споразумение/договор № VS/2004/0281/, за осъществяване в периода 01.09.2004 г. – 01.11.2005 г. на проект „Европейски седмици за равенство между половете – образование чрез спорт”, чрез извършване на предвидените в споразумението дейности. В осъществяването на този проект за участвали М. на младежта и спорта/ММС/ като организатор и партньорски организации/държавни учреждения, образователни институции и неправителствени организации, в т.ч. и Националната асоциация „Жени в науката” като юридическо лице с нестопанска цел. За управлението на проекта е било създадено управително тяло – „Стиринг комитет”, състоящо се от представители/координатори/ на ММС и на всяка от партньорските организации. Персонално всеки от представителите е бил посочен от съответната партньорска организация, след което съставът е бил обявен със Заповед № РД-09-89/17.02.2005 г. на министъра на младежта и спорта и в който състав като представител на Националната асоциация „Жени в науката”/НАЖН/ е била включена ищцата. Със становище, депозирано на 28.02.2005 г. законният представител на НАЖН е уведомил министъра на младежта и спорта, че УС на НАЖН не е предлагал ищцата за координатор на проекта, а определя за такъв координатор лицето П. А. , в резултат на което министърът със Заповед № РД-09-240/27.04.2005 г. е внесъл изменения в персоналния състав на управителното тяло като е изключил ищцата назначавайки на нейно място П. А. като представител на НАЖН. При тези факти, правилен е изводът на въззивния съд в обжалваното решение, че отстраняването на ищцата от управителното тяло на проекта не съставлява извършено от ответното министерство нарушение по чл. 4, ал. 1 ЗЗоД, а именно нарушение на забраната за пряка дискриминация, основана на пол. Това е така, тъй като предвид установения начин за конструиране на управителното тяло на проекта посочените заповеди на министъра на младежта и спорта в частта им, с която се назначават представители на партньорските организации имат оповестително действие, отразявайки извършеното от съответната партньорска организация посочване на неин представител. В случая отстраняването на ищцата от участие в управителното тяло на проекта се явява последица от действията на трето за производството по делото лице – НАЖН, а не последица от действията на министъра на младежта и спорта, поради което правилен е изводът на въззивния съд, че тя не е установила наличие на дискриминационен признак по пол по смисъла на чл. 4, ал. 1 ЗЗоД, поради което исковете й са отхвърлени. Не е налице нарушение на чл. 9 ЗЗоД при разпределяне на доказателствената тежест между страните, тъй като в производството по делото ищцата-касатор не е доказала факти, от които да се направи извод, че по отношение на нея е налице дискриминация по признак „пол”, за да възникне задължението за ответната страна да доказва обстоятелството, че правото на равно третиране не е нарушено. С оглед на изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Не са налице релевираните в касационната жалба основания за касирането му по чл. 281, т. 3 ГПК. Въззивният съд като не е установил нарушение по ЗЗоД, правилно е приел, че на жалбоподателката не се дължи и обезщетение за причинени вреди от неравно третиране по признак „пол”. В конкретния случай именно точното тълкуване на понятията „дискриминация” и „неравно третиране” е дало основание на съда да отхвърли предявените искове, с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 11 т. 2 и т. 3 ЗЗоД. При този изход на делото, на ответника по жалбата не следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция, тъй като такива не са поискани. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,     Р Е Ш И:     ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение от 21.02.2008 г., постановено по гр.д. № 3705/2006 г. на Софийски градски съд, Гражданска колегия, ВО, ІІ-В с-в. Решението е окончателно.       ПРЕДСЕДАТЕЛ :     ЧЛЕНОВЕ :