Р Е Ш Е Н И Е
№ 12
София, 09.02 , 2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на 21.01.2015 две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретаря ТОДОРКА КЬОСЕВА
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 6971/2014 година
Производството е по член 307,ал.2 ГПК.
Образувано е по молба вх.№2473/29.10.2014г.,подадена от С. В. П. и Е. Х. П.,и двамата от [населено място],чрез пълномощника им адвокат В. Г. Т.,за отмяна на влязлото в сила на 26.06.2012г. решение №21/20.04.2011г. на Районен съд [населено място],постановено по гр.д.№34/2011г. по описа на съда,потвърдено с решение №153/15.07.2011г. постановено по в.гр.д.№297/2011г. по описа на Смолянски окръжен съд,като с определение №767/26.06.2012г. по гр.д.№1518/2011г. по описа на ВКС,ІVго,не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
В молбата се посочва,че е налице основание за отмяна на влязлото в сила решение по член 303,ал.1,т.4,евентуално т.1,ГПК.
Молителят твърди,че са налице две съдебни решения,едното от които има преюдициално значение по отношение на другото,при които спорът е бил разрешен по различен начин,а именно в производството по член 135 ЗЗД/приключило с влязлото в сила решение ,чиято отмяна се иска/ е прието,че П. Т. Т. има качеството на кредитор спрямо С. В. П.,съгласно записа на заповед,а в производството по член 422,ал.1 ГПК/в.гр.д.№528/2011г. по описа на Смолянски окръжен съд- в сила от 30.07.2014г./ е отхвърлено искането на П. Т. Т. за признаване за установено,че С. П. му дължи сумата от 19500 лева от същия запис на заповед,което според молителя установява че П. Т. Т. поначало няма качеството на кредитор и предявеният от него иск по член 135 ЗЗД е неоснователен.
Твърдението по молбата е, че решението по преюдициалното дело –гр.д.№528/2011г. по описа на Смолянски окръжен съд,като влязло в сила на 30.07.2014г.-след постановяване на атакуваното решение по член 135 ЗЗД/постановено по гр.д.№297/2011г. по описа на Окръжен съд Смолян/,поради което е основание за отмяната му по член 303,ал.1,т.4 ГПК.Наред с това,в условията на евентуалност молителят поддържа,че е налице основанието по член 303,ал.1,т.1 ГПК,тъй като постановеното съдебно решение по в.гр.д.№528/2011г. по описа на Смолянски окръжен съд,съставлява и ново обстоятелство и ново доказателство за отмяна на влязлото в сила решение,предмет на настоящата молба за отмяна.
Ответникът по молбата за отмяна П. Т. Т. от [населено място],счита че не са налице посочените в молбата основания за отмяна на влязлото в сила решение,поради което моли същата да се остави без уважение.
При извършената проверка касационният съд установи следното:
Молбата за отмяна е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима.
Подадената молба по същество е неоснователна.
Приложеното с молбата решение №153/02.12.2012г. постановено по гр.д.№528/2011г. по описа на Смолянски окръжен съд,с което се отменя решение №75/03.11.2011г. по гр.д.№140/2011г. на РС Чепеларе и вместо него е постановено:отхвърля предявения от П. Т. Т. против С. В. П.,иск с правно основание член 422 ГПК да бъде признато по отношение на ответника,че дължи на ищеца сумата от 19 500 лева,представляващо вземане от запис на заповед,обезпечаващ сключен договор за заем от дата 04.05.2010г.,като неоснователен и недоказан, е влязло в сила на 30.07.2014г.,т.е. две години и един месец след влизане в сила на атакуваното понастоящем решение-влязло в сила на 26.06.2012г.
Според соченото от молителя основание за отмяна на влязлото в сила решение,а именно член 303,ал.1т.4 ГПК,заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в законна сила решение,когато между същите страни,за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение,което му противоречи.За да имаме такова противоречие е необходимо пълно обективно и субективно тъждество между делата,по които тези решения са постановени,което се отнася до страни,основания и искания.Освен това противоречието трябва да съществува между решенията,а не между техните мотиви и между решение и мотивите на другото решение.Такова пълно тъждество,което се изисква за хипотезата,на която молителя се позовава,не е налице,защото с влязлото в сила решение,предмет на молбата е приключило производство по иск с правно основание член 135 ЗЗД,предявен от П. Т. Т. срещу С. В. П. и Е. Х. П., решението,което според молителя има преюдициално значение и решава спора по различен начин,освен че е поставено след решението,чиято отмяна се иска,е по предявен иск с правно основание член 422 ГПК от П. Т. Т. против С. В. П..
Ето защо не е налице предвиденото в хипотезата на член 303,ал.1,т.4 ГПК основание за отмяна на влязлото в сила решение,предмет на настоящата молба за отмяна.
Молителят се позовава, в условията на евентуалност с горепосоченото основание за отмяна,на предвиденото в хипотезата на член 303,ал.1,т.1 ГПК,като ново обстоятелство и ново доказателство според неговите твърдения съставлява самото съдебно решение №153/02.05.2012г. на Смолянски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№528/2011г. по описа на същия съд,тъй като с приетото в мотивите на последното се установява че П. Т. Т. няма качеството на кредитор спрямо С. В. П..а според мотивите на решението,чиято отмяна се иска е прието,че последният има качеството на кредитор спрямо С. В. П..
За основанието по член 303,ал.1,т.1 ГПК обаче е без значение приетото в мотивите на съдебно решение,водено по друг спор,по този въпрос.Решението на съда в съобразителната му част,при това в мотиви относно съществуването или не на едно право,а не относно установяването на факт,не са доказателствено средство в друг процес.
Ето защо,позоваването в молбата на установеното с мотивите на представеното със същото съдебно решение,постановено по друг спор,свързано с наличие или не на качество кредитор на страна по делото,отразено в мотивите на съда,не е ново обстоятелство и ново доказателство по смисъла на горепосочената разпоредба на закона.
С оглед изхода на делото,на ответника по молбата П. Т. Т.,следва да се присъдят направените в настоящото производство разноски в размер на 300 лева,представляващи адвокатско възнаграждение,съгласно приложения договор за правна защита и съдействие от 20.01.2015г.
Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съдР Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№2473/29.10.2014г.,подадена от С. В. П. и Е. Х. П.,и двамата от [населено място],за отмяна на влязлото в сила решение №21/20.04.2011г. на Районен съд [населено място],постановено по гр.д.№34/2011г. по описа на съда,потвърдено с решение №153/15.07.2011г. постановено по в.гр.д.№297/2011г. по описа на Смолянски окръжен съд.
ОСЪЖДА С. В. П. и Е. Х. П. да заплатят на П. Т. Т.,сумата от 300 лева/триста лева/ разноски по делото за настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |