О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 125 гр. София, 09.10.2014 година Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в закрито заседание на 8 октомври, две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Кънчева ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Бисер Троянов при секретар и в присъствието на прокурора М. Михайлова изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно частно дело № 1453/2014 година. Производството пред Върховния касационен съд, е образувано по направено искане с разпореждане от 22.08.2014 г., на съдията-докладчик от Софийски районен съд, НО, 102-ри състав, по нчхд № 12659/2014 г. за определяне на подсъдността, основано на чл. 44, ал. 1 и чл. 43 НПК. Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил писмено становище, че делото следва да бъде разгледано от Районен съд гр.Несебър. Върховният касационен съд, за да се произнесе по направеното искане, съобрази следното: Посоченото от Софийският районен съд основание за промяна в подсъдността, е чл. 44, ал. 1 НПК, т. е., повдигнат спор за подсъдност, който следва да бъде решен от ВКС. Искането е неоснователно и на двете посочени основания. Наказателното частен характер дело следва да бъде разгледано и решено по същество от Софийският районен съд. Видно от фактическите обстоятелства изложени в тъжбата, деянието е извършено през месец юли 2014 г. в гр.София, чрез изпращане на молбата съдържаща клеветнически твърдения да Министър председателя на РБ и Министерски съвет. Съгласно разпоредбите на чл. 36, ал. 1 НПК, местно компетентен да разгледа частната тъжба е районният съд, в чийто район е извършено престъплението – Софийски районен съд. Тълкуването на материално – правната норма, на чл. 148, вр. чл. 147 НК и анализа на константната съдебна практика по правоприлагането й обосновават заключение, че престъпният състав на клеветата в изпълнителните й форми, се осъществява в момента, в който клеветническите твърдения станат достояние на трети лица. Правно ирелевантни за съставомерността на инкриминираното деяние е знанието на оклеветеното лице, респективно времевите и пространствени параметри на достигналата до адресата информация. В случая, очертаната фактология сочи за място на реализиране на инкриминираните действия в гр.Несебър, от което следва, че произнасянето по въпросите свързани с виновното извършване на визираното в частната тъжба престъпно деяние, предмет на настоящия казус, е в правомощията на Районен съд Несебър. В мотивната част на разпореждането, съдията-докладчик е приел, че с оглед местоживеенето на участниците в процеса, процесуалната икономия обуславя промяна в подсъдността на делото. Искането за промяна на местната подсъдност, на основание чл. 43, т. 1 НПК е също неоснователно. Тази разпоредба изисква много обвиняеми или свидетели да живеят в съдебния район на друг съд, което обстоятелство би могло да доведе до затруднения при разглеждане на делото. В конкретният случай единствено подсъдимата е с местоживеене в друг съдебен район и това не би следвало да затрудни процеса и не налага промяна в подсъдността на делото. Извън задълженията на съда остава призоваване на свидетели, за които тъжителят е посочил, че ще ги доведе в съдебно заседание, а неговото местоживеене е без правно значение за подсъдността. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на 2 наказателно отделение О П Р Е Д Е Л И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на съдията-докладчик при Софийски районен съд, 102 състав, за промяна в подсъдността за разглеждане на нчхд № 12659/2014 г., на същия съд. ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за даване ход на тъжбата. Препис да се изпрати на Председателя, на районен съд Н. за сведение. Определението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: