Р Е Ш Е Н И Е № 81 София, 25 март 2014 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд, наказателна колегия – първо отделение, в съдебното заседание на пети февруари две хиляди и четиринадесета година и в състав: Председател: Иван М.Недев Членове: Николай Дърмонски Мина Топузова при секретар Аврора Караджова ........................ и с участието на прокурора Тома Комов ................... изслуша докладваното от съдията Иван М. Недев ....................................... наказателно дело № 40/2014год. Производството е касационно по жалба на назначения защитник-адвокат от името на подсъдимата Д. Х. А., задочно осъдена по реда на чл. 269, ал.3, т.1 и т.2 от НПК против въззивно решение № 363/22.Х.2013г. по внохд 893/2013г. на АС-София с доводи за всички касационни основания без да се сочат данни в тяхна подкрепа. Независимо от дадения срок по чл. 351, ал.4 от НПК в допълнението на жалбата жалбоподтелят се аргументира само за основанието по чл. 348, ал.1, т.3 от НПК – наказанието е явно несправедливо, защото присъдата „...е несъразмерно висока с оглед предмета и характера на производството, както и внесеният по същата в първоинстанционното производство обвинителен акт.”. Искането е подсъдимата да бъде оправдана или наказанието да се намали. Прокурорът е на становище, че жалбата е неоснователна След преценка доводите и становищата на страните и проверка на въззивното решение в пределите по чл. 347 от НПК ВКС, І-во н.о. намира: В производство при условията на чл. 269, ал.3, т.1 и т.2 от НПК (задочно) подсъдимата Д. Х. А. е призната за виновна и осъдена по чл. 249, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1, чл. 63, ал.1, т.З и т.5 и чл. 54 от НК на лишаване от свобода за срок от 1(една) година и обществено порицание чрез излагане на присъдата в района по постоянен адрес; на основание чл. 69, ал.1 във вр. с чл. 66, ал.1 от НК отложил изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода за изпитателен срок от 3 (три) години, считано от влизането на присъдата в сила за това, че на 10.VІІІ.2011г. за времето от 20:50 часа до 20:57 часа в София, на площад „М.” №4 на банкомат на [фирма], като непълнолетна, но могла да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си в условията на продължавано престъпление, използвала платежен инструмент – кредитна карта „ВИЗА", издадена от [фирма] на името на А. Х. Т. с № .........., без съгласието на титуляра и получила сумата от 3000 лв., като деянието не съставлява по - тежко престъпление. Поради липса на съображения в подкрепа на наведените касационни основания за нарушения на материалния закон и за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила съдът счита, че тези доводи не следва да се обсъждат в настоящето производство. Доводите за явна несправедливост на наложеното на подсъдимата наказание са неоснователни. Липсва очевидното несъответствие между извършеното от подсъдимата престъпление и наложеното й за това наказание. Съобразени са високата степен на обществена опасност на деянието, а тя, заедно с установените лоши характеристични данни за подсъдимата и процесуалното й поведение, налагат такъв извод за личността й. Приложено е и условното осъждане, поради което и място за по-голямо снизхождение няма. По изложените съображения и на основание чл. 354,ал.1, т.1 от НПК ВКС в настоящия състав Р Е Ш И: Оставя в сила въззивно решение № 363/22.Х.2013г. по внохд 893/2013г. на АС-София. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: