Р Е Ш Е Н И Е № 154 гр. София, 03 февруари 2021 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на седми октомври през две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА МИНА ТОПУЗОВА при секретаря……...….Марияна Петрова…......……и в присъствието на прокурора….....…............Петър ДОЛАПЧИЕВ…….изслуша докладваното от съдия Топузова касационно дело № 688 по описа за 2020г. Производството е образувано по касационна жалба на адв. Д. Б. - защитник на подсъдимия А. Е. А. срещу въззивна присъда от 17.02.2020г., постановена по внохд № 95/19г. на Монтански окръжен съд. В жалбата се твърди, че присъдата е неправилна, незаконосъобразна и явно несправедлива. Като аргументи за неправилност се навеждат такива за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила – едностранно и избирателно интерпретиране на доказателствата, което е довело до неправилно приложение на закона. Конкретни доводи относно явната несправедливост на наказанието не се съдържат в жалбата и допълнението към нея. Предлага се отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия А.. Пред касационния съд жалбата се поддържа със същите аргументи. Представителят на ВКП дава становище за неоснователност на жалбата. Счита, че окръжният съд е проверил правилността на първоинстанционната присъда и самостоятелно е проверил и анализирал събраните доказателства, приемайки нови фактически положения с оглед правомощията си по чл.316 от НПК. Намира, че обвинението по чл.216, ал.1 от НК е доказано от обективна и субективна страна, с което законът е приложен правилно. Не изразява становище относно касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК предвид липсата на съответна аргументация в жалбата. В последната си дума подсъдимият А. моли за отмяна на осъдителната присъда. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 35 от 17.10.2019г. по нохд № 1057/19г. на районен съд - Монтана подсъдимият А. Е. А. е признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.216, ал.1 от НК. Със същата присъда е отхвърлен предявеният граждански иск от ЕТ „Колор В. Ц.“ срещу подсъдимия А. за причинени от престъплението имуществени вреди в размер на 2 470 лв. По протест на прокурор в районна прокуратура – Монтана и жалба на частния обвинител и граждански ищец е образувано внохд № 95/2019 г., по описа на окръжен съд Монтана. С присъда от 17.02.2020г. въззивният съд е отменил изцяло първоинстанционната присъда и постановил нова, с която: - признал подсъдимия А. Е. А. за виновен в това, че на 01.04.2017г. около 03.00ч. в [населено място], [улица] противозаконно унищожил чужди движими вещи – стъклата, фаровете, един мигач и четирите гуми на л.а. „Хюндай“ модел Х- Старекс с рег. [рег.номер на МПС] , собственост на ЕТ „Колор В. Ц.“, като причинил щета в размер на 2470 лв., поради което и на основание чл.216, ал.1 и чл.54 от НК му е наложил наказание от една година лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила, като го е признал за невинен и оправдал по обвинението да е унищожил л.а. „Хюндай“ модел Х- Старекс с рег. [рег.номер на МПС] ; - осъдил подсъдимия А. Е. А. да заплати на ЕТ „Колор В. Ц.“ сумата от 2470 лв. имуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва, считана от деня на увреждането и сумата от 600 лв. разноски по делото; - осъдил подсъдимия А. Е. А. да заплати направените разноски по делото. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и в пределите на чл. 347 ал.1 от НПК, намери следното: Жалбата на подсъдимия е подадена в законния срок за обжалване и е допустима. Разгледана по същество е основателна. За да приеме А. А. за извършител на престъплението, окръжният съд е кредитирал заключението на назначената ДНК експертиза, установила наличието на кръв, произхождаща от подсъдимия, върху пробата, иззета от предната броня на автомобила и показанията на свидетеля П. П. – младши експерт криминалистична дейност при ОД на МВР Монтана. В мотивите е изложил съображения, поради което е приел обясненията на подсъдимия за защитна позиция, а именно, защото първоначално след привличането му като обвиняем е отказал да дава обяснения. На показанията на свидетелите А. А. и Р. С. не е дал вяра по причини, че първият е брат на подсъдимия, а вторият е в приятелски отношения с него. Не е кредитирал и показанията на свидетеля – очевидец Б. Х., (който е заявил, че извършителят е бил на ръст по - висок от подсъдимия) по съображения, че свидетелят видял извършителя от разстояние 30 – 40 метра. Принципно е вярно, че решаващият делото съд има суверенното право да прецени кои от доказателствата да кредитира, като правилността по същество на вътрешното му убеждение не може да бъде предмет на касационна проверка. Касационната инстанция обаче може да контролира формалната правилност на решението на въззивния съд – дали то е взето при спазване на процесуалните правила, гарантиращи неговата правилност – изградена ли е присъдата върху всички данни по делото, не са ли тълкувани превратно или игнорирани доказателства. Нормата на чл.14, ал.1 от НК задължава органите на досъдебното производство и съда да вземат решенията си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. В случая това не е сторено от въззивния съд. Обвиняемият, респективно подсъдимият, има право да откаже да дава обяснения или да даде такива във всеки един момент на наказателното производство от привличането в процесуалното качество на обвиняем до приключване на съдебното следствие пред първата и въззивната инстанция (при условията на чл.332 от НПК). Реализирането на това му процесуално право не може да бъде отчитано в негова вреда и от него да се правят изводи за истинността на обясненията му. Обстоятелството, че освен средство за защита, обясненията на подсъдимия са и доказателствено средство изисква проверка на достоверността им с всички допустими по НПК способи. На следващо място следва да се отбележи, че роднинските или приятелските отношения на свидетели по делото с подсъдимия не представляват априори основание за отхвърлянето на показанията им. Разбира се, следва тези отношения да бъдат взети предвид при оценката на доказателствата, но това, което съдът е длъжен да изследва е дали тези показания кореспондират и с други доказателства, събрани в рамките на наказателното производство. Показанията на свидетеля – очевидец Х., който е заявил, че е възприел като характерна особеност ръста и облеклото на извършителя, са отхвърлени без каквито и да било мотиви. Показанията на полицейския служител П. П. са кредитирани безрезервно по съображения, че същият не е заинтересован от изхода на делото. Същевременно обаче не е отчетено обстоятелството, че тези показания са в противоречие със съдържанието на протокола за оглед на местопроизшествие. Свидетелят П. е бил категоричен, че кръвта от която иззел проба, се стичала по предния капак и отстрани по стъклата, като количеството й било такова, че тампонът се напоил прекалено, което наложило опаковането на втора проба. Видно от съдържанието на протокола за оглед на местопроизшествие, приложен на л.14 от досъдебното производство, следи от кафяво – червеникава течност са намерени по предната броня на автомобила и петна от червено – кафява течност са открити по дясната му врата. На снимки 5 и 6 от приложения към огледния протокол фоталбум, са заснети единствено капки от червеникава течност по предната броня. При огледа е иззета една проба – 1 бр. тампон със следи от червеникаво – кафява течност от предна броня на автомобила. Съгласно приложеното на л. 38 от ДП заключение на ДНК експертиза, предмет на експертно изследване е бил един тампон с червеникаво – кафява течност, иззет от преден капак на процесния автомобил. Посочените противоречия е следвало да бъдат изяснени от въззивния съд с допълнителен разпит на св. П., с оглед установяването на обстоятелства от значение за делото – защо е бил приложен един тампон от пробата, иззета от предната броня и какво се е случило с първата; защо не са били иззети проби от описаните в протокола за оглед червеникаво – кафяви петна от дясната врата на автомобила и от стъклата на автомобила (не описани в огледния протокол). За проверка на достоверността на обясненията на подсъдимия и на показанията на св. П. е следвало да се назначи и съдебно - медицинска експертиза, която да установи какво е времето за съсирване на човешка кръв на открито, като се съобразят атмосферните условия към момента на осъществяване на деянието и се съпоставят часа, когато св. Х. е видял извършителя и часа, в който е започнал огледа на местопроизшествието. Такава експертиза е била поискана от защитника на подсъдимия пред първоинстанционния съд, което искане е било отхвърлено. В мотивите на присъдата са изложени неубедителни доводи относно мотивите за извършване на престъплението. В тази връзка въззивният съд е интерпретирал некоректно справката от ИАРА за съставени АУАН и издадени наказателни постановления на подсъдимия и неговия брат за нарушения на Закона за рибарството и аквакултури. От приложената на л.67 от първоинстанционното дело справка е видно, че както подсъдимият, така и свидетелят А. нямат съставени АУАН преди и на датата 01.04.2017г. С оглед изложеното касационният съд намира, че е налице съществено нарушение на процесуалните правила при анализа и оценката на доказателствата, които не са били обсъдени поотделно и в тяхната съкупност. Съображенията поради които въззивният съд е кредитирал едни и отхвърлил други доказателства са недостатъчно или изобщо не мотивирани. Така констатираното съществено нарушение на процесуални правила налага отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане на въззивната инстанция от стадия на разпоредителното заседание по чл.327 от НПК, при което да бъдат допуснати доказателства съобразно дадените в мотивната част на настоящото решение указания. Предвид изложеното и на основание чл.354, ал.1, т. 4 и чл. 354, ал. 3, т. 2 от НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивна присъда от 17.02.2020г., постановена по внохд № 95/19г. на Монтански окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на разпоредителното заседание по чл.327 от НПК. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: