Р    Е    Ш    Е    Н   И   Е     № 254   гр. София,  3.06.2010г.   В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на РБ,  ГК, ІІІ гражданско отделение, в публично заседание на седемнадесети март две хиляди и десета година в състав:       Председател: Капка юстиниянова    Членове: ЛЮБКА БОГДАНОВА                           СВЕТЛА ДИМИТРОВА                                                                                                         При секретаря Райна Стоименова като разгледа докладваното от съдията Богданова гр.д.N 5032 по описа за 2008 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. С. В., М. А. С., З. Н. Н., В. Н. С. , И. В. С., С. В. С., Е. Б. А., В. Д. , Б. Д. С., Н. Боянова С. и Г. Б. С., подадена от адв. Д. Г. срещу въззивно решение от 12.05.2008 г. по гр.д. № 235/2007 г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решението от 16.10.2006 г. по гр.д. № 7885/2006 г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателите иск за признаване за установено по отношение на Общинска с. “Земеделие и гори”- Овча купел, гр. С., правото на наследниците на С. А. М. на възстановяване собствеността върху нива в м. “Солища” в землището на с. В., с площ от 0.800 дка. Приел е, че не е доказано правото на собственост на наследодателя им върху процесната нива към момента на внасяне й в ТКЗС с извлечение от емлячния регистър, тъй като нормата на чл.12, ал.2 ЗСПЗЗ била неприложима в съдебното производство. Ответниците - Общинска с. “Земеделие и гори”- Овча купел и С. о. не са подали писмен отговор на касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, в срока по чл.283 ГПК и е допустима. С определение № 427 от 9.04.2009 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК за доказателственото значение на писмените декларации за притежавани непокрити земеделски земи, съставени преди обобществяването на земите във връзка с приложението на чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ по искове по чл.11, ал.2 от същия закон. По поставения правен въпрос е налице задължителна практика на Върховния касационен съд по чл.290 ГПК, поради което е налице приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Тълкуването на чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ и чл. 12, ал.2 ЗСПЗЗ налагат извод, че принадлежността на правото на собственост в административното производство и в производството по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ се установява с писмени документи съдържащи данни за имота и собственика, включително и с декларации, подавани от лицата преди или във връзка с обобществяването на земята. Като доказателствено средство са изключени само декларациите, съставени с оглед нуждата от доказване правото на собственост в производството по възстановяването му. По основателността на касационната жалба: За да отхвърли иска въззивният съд е приел, че правото на собственост С на касаторите не може да се установява с извлечение от емлячен регистър, тъй като нормата на чл.12, ал.2 ЗСПЗЗ е неприложима в производството по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ. Съдът в настоящия състав намира, че решението е постановено при неправилно приложение на материалния закон. За установяване правото на собственост на наследодателя С е представено извлечение от емлячния регистър, стр. 275, партида 200 за имотите в с. В., където под № 1 е записана процесната земеделска земя. В него е посочен вида на имота, местността в която се намира, включително и площта на същия. Представено е и удостоверение на идентичност на местността “Солище” и “Селище”. Представеното извлечение от емлячния регистър представлява писмено доказателство годно да удостоверят факта на притежаване на правото на собственост по см. на чл.12, ал.2 ЗСПЗЗ. Наредбата –закон за поземления данък от 1935 г. регламентира задължението за деклариране на имотите с оглед заплащане на поземлен данък от собственика, съдържанието на данъчните книги, включително и отразяване на промените при прехвърляни или придобиване на право на собственост. Или, представеният документ е съставен в изпълнение на законово задължение за собственика на подлежащи на поземлен данък имоти в период преди обобществяването на земеделските земи, поради което съставлява писмено доказателство установяващо правото на собственост по смисъла на чл.12, ал.2 ЗСПЗЗ. Предвид изложеното атакуваното решение ще следва да се отмени и вместо него на основание чл.293, ал.2 ГПК се постанови ново, с което се признае правото на наследници на С. М. на възстановяване собствеността върху процесната земя. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.     Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ въззивно решение от 12.05.2008 г. по гр.д. № 235/2007 г. на Софийски градски съд и вместо него П. ПРИЗНАВА правото на наследници на С. А. М. , починал на 6.11.1969 г., бивш жител на с. В., на възстановяване собствеността върху следния земеделски имот: нива от 0.800 дка в м. “Солища”, в землището на с. В., гр. С. по предявеният от Н. С. В., М. А. С., З. Н. Н., В. Н. С. , И. В. С., С. В. С., Е. Б. А., В. Д. , Б. Д. С., Н. Боянова С. и Г. Б. С. срещу Общинска с. “Земеделие и гори”- Овча купел и С. о. иск по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ. Решението е окончателно. .   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: