О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 142 гр. София, 08.03.2021 г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, I отделение, в закрито заседание на осемнадесети януари през две хиляди и двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова Мадлена Желева при секретаря ......................................, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д. № 887 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ц. С. К., гр. Благоевград, срещу решение № 2753/11.12.2019г., постановено по гр.д.№ 1222/2019г. от Софийски апелативен съд в частта, с която е отменено решение № 5612/11.12.2018г. по гр.д.№ 39/2018г. на Благоевградски окръжен съд и е отхвърлен предявеният от касатора против „Дженерали застраховане“ АД, гр. София, иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за заплащане на сумата над 35000 лв. до 64000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на майка й Е. Николова С.. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Ответникът оспорва жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови решението в обжалваната част, въззивният съд е приел на основание влязла в сила присъда по нохд. № 2035/2017г. на Благоевградски окръжен съд, че на 07.11.2013г. майката на касатора като пешеходец е претърпяла ПТП по вина на водач, застрахован срещу риска „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество, вследствие на което е починала. Софийският апелативен съд е бил сезиран с въззивна жалба на застрахователя, обжалвал определения от първоинстанционния съд размер на обезщетението за неимуществени вреди от 80000 лв. и размера на съпричиняването на пострадалата за настъпване на вредоносния резултат от 20 %. Изложени са съображения, че обезщетението за неимуществени вреди е занижено като размер предвид претърпените болки и страдания от настоящия касатор, като е приел, че справедливият размер на обезщетението е от 100000 лв. По отношение на съпричиняването на пострадалата е определен принос от 80%. След приспадане на допринасянето за настъпване на резултата, размерът на обезщетението е формиран на сумата от 20000 лв., но предвид подадената въззивна жалба от застрахователя за присъдено обезщетение над сумата от 35000 лв. до уважената част на претенцията от 64000 лв. първоинстанционното решение е частично отменено и искът е отхвърлен за посочената разлика, която е предмет на касационната жалба. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът се позовава на всички основания по чл.280, ал.1 ГПК, но въвежда два правни въпроса, първият в хипотезата по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а вторият – по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Върховният касационен съд намира, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по първия поставен от касатора въпрос по приложението на разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД. В цитираната от касатора практика на ВКС е дадено разрешение, че за определяне наличието и степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице е от значение дали са установени конкретни действия или бездействия, с които то обективно е допринесло за настъпване на резултата, а не дали е допуснато нарушение на правилата за движение по пътищата. В случая въззивният съд е констатирал нарушение на правилата за движение на пешеходци по пътищата, което е определено като противоправно действие, поставящо пострадалата в ситуация на завишен риск, но при възможност да се предприеме адекватно поведение, за да се избегне фаталния удар. От друга страна, са изложени съображения, че водачът на МПС е възприел пешеходката като препятствие на пътя и е предприел маневра за заобикалянето й, но като причина за настъпване на ПТП е определена промяната на траекторията на движение на пострадалата. При така изложените от въззивния съд мотиви касационното обжалване следва да се допусне за проверка съответствието на въззивното решение в обжалваната част с практиката на ВКС. По втория поставен въпрос: „Допустимо ли е съдът да определи размера на дължимото обезщетение под този, който е определен от застрахователя по реда на чл.380 КЗ?“ не е налице въведеното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, както и обжалваното решение не е недопустимо. Основанията за недопустимост на постановените решения са точно регламентирани в процесуалния закон и заявеният довод за недопустимост на въззивния акт не попада в някое от тях. Формулираният правен въпрос, освен като основание за недопустимост на въззивното решение, е заявен и като основание за неправилност, но в случая въпросът съдържа твърдение, което не е прието за доказано по делото. На следващо място, касаторът се позовава на норма от действащия Кодекс за застраховането, който не е приложим в отношенията между страните, както и липсва императивна правна норма в посочения от касатора смисъл. На основание чл.83, ал.1, т.4 ГПК касаторът не дължи държавна такса. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2753/11.12.2019г., постановено по гр.д.№ 1222/2019г. от Софийски апелативен съд в частта, с която е отменено решение № 5612/11.12.2018г. по гр.д.№ 39/2018г. на Благоевградски окръжен съд и е отхвърлен предявеният от Ц. С. К., гр. Благоевград, против „Дженерали застраховане“ АД, гр. София, иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за заплащане на сумата над 35000 лв. до 64000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на майка й Е. Николова С.. Делото да се докладва на председателя на І т.о. на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.