4 Р Е Ш Е Н И Е № 826 гр.София, 13.12.2010 г. Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на първи декември две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при секретаря Райна Пенкова и прокурора като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1273/ 2010 г. за да постанови решението, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. С определение № 998/ 27.09.2010 г. на ВКС, ІV г.о. по гр.д.№ 1273/ 2010 г. по жалба на „П. кооперация „Б. мел” (в ликвидация), с.Бели М., обл.Монтана, е допуснато до касационно обжалване въззивно решение на Монтански окръжен съд от 03.05.2010 г. по гр.д.№ 94/ 2010 г. в частта му, с която касаторът е осъден да заплати на Л. З. С. сумата 2 490 лв – неизплатено трудово възнаграждение за длъжността „председател” на кооперацията за периода от началото на месец юли 2007 г. до 11.03.2008 г. със законната лихва върху тази сума от 02.10.2009 г. Със същото определение не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта, в която е отхвърлен предявения от Л. З. С. против „П. кооперация „Б. мел” (в ликвидация), с.Бели М., обл.Монтана, иск по чл.128 т.2 от КТ за разликата над 2 490 лв до пълния предявен размер от 7 500 лв. Следователно в тази част въззивното решение е влязло в сила от 27.09.2010 г. като пред касационната инстанция делото е висящо само по уважената част от иска. Обжалването е допуснато поради противоречиво разрешаване на материалноправният въпрос кой от органите на потребителна кооперация има правомощие да определя размерът на трудовото възнаграждение на председателя на кооперацията – управителният съвет (УС) или общото събрание (ОС). В обжалваното въззивно решение е счетено, че компетентен да определи трудовото възнаграждение на председателя на кооперацията е управителния съвет. От друга страна в решение на Великотърновски окръжен съд от 18.04.2008 г. по гр.д.№ 1019/ 2007 г. е прието, че определянето на възнаграждението на председателя на кооперацията е от изключителна компетентност на общото събрание на кооперацията. На основание чл.291 т.1 от ГПК съдът счита за правилна практиката, обективирана в обжалваното решение на Монтански окръжен съд от 03.05.2010 г. по гр.д.№ 94/ 2010 г. Когато не е предвидено друго в устава на съответната потребителна кооперация, за правомощията на нейните органи важат нормите на ЗК. Общото събрание на кооперацията е основният нейн орган, което има изключителна компетентност да решава въпросите по чл.15 ал.4 от ЗК. Размерът на възнаграждението на председателя на кооперацията обаче не е въпрос, включен от законодателя в кръга на тези, явяващи се изключително в правомощията на ОС. Вярно е, че съгласно чл.15 ал.6 от ЗК е възможно ОС да реши и този въпрос, както е възможно да отмени решение на УС за определяне на този размер (чл.15 ал.4 т.14 от ЗК). Такова правомощие на ОС може да е предвидено и в устава на кооперацията. Ако обаче нито уставът, нито решение на ОС определя в изключителна компетентност на ОС на кооперацията да определя размерът на възнаграждението на председателя, то това може да стори управителния съвет на същата (УС). Това следва от общата законова разпоредба по чл.21 ал.1 от ЗК, натоварваща УС да изпълнява решенията на ОС и да направлява дейността на кооперацията. Като колективен изпълнителен орган на кооперацията УС има отговорността да взема решения за всички действия, свързани с управление на делата на юридическото лице, които не са в изключителна компетентност на ОС, включително въпросът за размера на възнаграждението на председателя на кооперацията. След така приетият отговор на въпроса, поради който е допуснато касационно обжалване, съдът намира жалбата на „П. кооперация „Б. мел” (в ликвидация) за неоснователна. От фактическа страна е установено, че ищецът е избран от ОС за председател на кооперация „Б. мел”, вписан е като такъв в търговския регистър. На 01.03.1998 г. е сключил трудов договор с кооперацията за заемане на длъжността председател с уговорен срок от три години. След изтичане на срока договорът не е прекратен, изменян е с допълнителни споразумения, последното от които е от 29.12.2006 г. и с него е уговорено основно трудово възнаграждение 300 лв и допълнително възнаграждение за труд от 1 % за всяка прослужена година. Документът, обективиращ това споразумение, е подписан за работодател и за работник от ищеца. С решение на УС на кооперацията от 24.01.2007 г. е одобрено на ищеца като председател на същата да се изплаща възнаграждение в рамките на 300 – 330 лв. Съгласно размерът, посочен в допълнителното споразумение, за времето от 01.07.2007 г. до 11.03.2008 . на ищеца се дължи трудово възнаграждение от 2 490 лв, които не се спори, че не е получил. В този размер искът е уважен. Решението е правилно, тъй като трудовоправната връзка между ищеца и ответника е възникнала валидно и не е прекратена към периода, за който се претендира изплащане на възнаграждение. Не се спори и по въпроса, че в този период ищецът е престирал труд – изпълнявал е длъжността председател на кооперацията, поради което съгласно чл.128 т.2 от КТ нему се дължи възнаграждение. Няма значение обстоятелството дали в този период кооперацията е реализирала печалби или загуби, тъй като дължимото по правоотношението възнаграждение не е обвързано с постигането на положителен финансов резултат. Така възникналото правоотношение не може да бъде заличено с обратна сила с волеизявление на едната страна по него, поради което без правно значение е решението на ОС на кооперацията от 19.09.2009 г., според което ОС не дава съгласие за изплащане на дължимите заплати на бившия председател. Съответно неоснователни са доводите на касатора, че въз основа на това решение на ОС законосъобразно е отказал да изпълни собственото си задължение по договора. За положения преди прекратяване на правоотношението труд възнаграждение се дължи и трябва да бъде платено. Неоснователни са и доводите, че ищецът не може да черпи права от допълнителното споразумение от 29.12.2006 г., тъй като го е подписал и за двете страни по правоотношението. Съгласно чл.26 ал.2 от ЗК именно председателят на кооперацията е този, който изявява воля от името на юридическото лице и той е този, който сключва трудовите договори с работниците и служителите. При липса на изрична законова разпоредба кой да сключи трудовия договор със самия председател, следва да се приеме, че това не може да стори друг освен самият той, като представител на юридическото лице (арг. от чл.61 ал.2 от КТ). Такъв договор е валиден и обвързва кооперацията, тъй като законът не забранява сключването му. По съображения, изложени при отговора на въпроса по чл.280 от ГПК, следва да се отхвърлят като неоснователни и доводите, че УС не е компетентен да определи възнаграждението на председателя на кооперацията. Касаторът поддържа, че УС няма такова правомощие съгласно устава на кооперацията, но не е представил този устав като писмено доказателство по делото. Страните не могат да се позовават на факти, които не са установили с доказателства по делото или които съдът е обявил за ненуждаещи се от доказване. Уставът на кооперация „Б. мел” не е приложен по делото, съответно съдът не може да знае какво е съдържанието му. А при липса на уставно положение или на решение на ОС, което да отнася в изключителна компетентност на последното определянето на размера на възнаграждението на председателя на кооперацията, това право има УС. От 24.01.2007 г. УС е взел решение председателят на получава по трудовия договор с кооперацията възнаграждение в рамките 300 – 330 лв, за исковия период възнаграждението е било начислявано в тези рамки и плащането му е дължимо. Други основания за незаконосъобразност на въззивното решение касаторът не е изложил и такива не могат да се повдигат служебно от съда (чл.290 ал.2 от ГПК). Доколкото доводите му са счетени за неоснователни, обжалваното решение следва да се остави в сила. При този изход от спора ответникът по касация има право на разноските по касационното производство. По изложените съображения съдът Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение на Монтански окръжен съд от 03.05.2010 г. по гр.д.№ 94/ 2010 г. в частта му, с която „П. кооперация „Б. мел” (в ликвидация), с.Бели М., обл.Монтана е осъдена да заплати на Л. З. С. сумата 2 490 лв – неизплатено трудово възнаграждение за длъжността „председател” на кооперацията за периода от началото на месец юли 2007 г. до 11.03.2008 г. със законната лихва върху тази сума от 02.10.2009 г., сумата 149,40 лв разноски по делото, както и на съда – 99,60 лв и 5 лв държавни такси. ОСЪЖДА „П. кооперация „Б. мел” (в ликвидация), с.Бели М., обл.Монтана да заплати на Л. З. С. сумата 300 лв (триста лева) разноски по касационното производство. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: