Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 25
Гр.София, 14.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Марио Първанов
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева

при участието на секретаря Анжела Богданова, като разгледа докладваното от съдията Русева г.д.N.1728 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. И. М., В. Д. М., А. Д. М. и К. Д. М. срещу решение №.26021/12.01.21 по г.д.№.8316/19 на СГС, ІV В, в частта, с която решение №.18465/14.11.16 по г.д.№.79677/15 на СРС, ІІ ГО, 78с., е обезсилено в частта, с която „БДЖ Товарни превози“ЕООД е осъдено да плати на Д. М. М. на основание чл.200 КТ 45000лв. обезщетение за неимуществени вреди, причинени от трудова злополука, настъпила на 29.09.15, ведно със законната лихва, считано от 29.09.15 до окончателното заплащане, и 1215,77лв. разноски, както и в частта, с която БДЖ „Товарни превози“ЕООД е осъдено да плати по сметка на СРС на основание чл.78 ал.6 ГПК 1845,36лв. и искът е отхвърлен за разликата до 75000лв., а делото е върнато за ново гледане от друг състав на същия съд. Излагат се оплаквания за незаконосъобразност и се моли за неговата отмяна.
Ответната страна “БДЖ Товарни превози“ЕООД оспорва жалбата.
Третите лица помагачи НК“Железопътна инфраструктура“, „Дженерали застраховане“АД и И. В. М. не вземат становище.
С определение №.60681/7.10.21 е допуснато касационно обжалване във връзка с въпрос за материалната и процесуалната легитимация на юридическо лице като ответник по трудов спор, възникнал по иск на лице, работодател на който по смисъла на пар.1 т.1 ДР КТ е поделение на юридическо лице.
С обжалваното решение е прието, че пасивно легитимиран по иск с правно основание чл.200 КТ е работодателят; съгласно пар.1 т.1 ДР КТ работодател е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономическо образувание, което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, вкл. за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползувател. Отразено е, че към момента на настъпване на процесната злополука на 29.09.15 по делото е безспорно /с оглед становищата на страните и представеното допълнително трудово споразумение/, че Д. М. е бил в трудово правоотношение с Поделение за товарни превози София - със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], което е могло самостоятелно да наема работници или служители по трудово правоотношение и е негов работодател – а не с „БДЖ Товарни превози“ ЕООД – в чиято организационна структура е това поделение. Посочено е, че ако при извършената служебна проверка относно наличието на обсъжданата абсолютна процесуална предпоставка бъде констатирано, че исковете по чл.200 ал.1 КТ са предявени срещу ненадлежна страна, както е в случая – а не срещу работодателя, съдът следва да укаже на ищеца да отстрани в определен срок тази нередовност на исковата молба чрез предприемане на действия за конституиране на надлежен ответник, като при неизпълнение на указанията производството да бъде прекратено; тези действия следва да бъдат предприети от първоинстанционния съд /при наличие на такъв порок същият не може да се отстрани чрез конституирането на надлежен ответник във въззивното производство, тъй като това би довело до ограничаване на защитата на тази страна с оглед въведените в действащия ГПК преклузии, в условията на ограничен въззив и забрана за събиране на доказателства във въззивното производство, освен предвидените изключения/. След като визираната нередовност е довела до постановяване на решение срещу ненадлежна страна – лице, което няма качество работодателя, първоинстанционното решение в обжалваните части и в частите, касаещи произнасяне по чл.78 ал.6 ГПК, следва да бъде обезсилено като недопустимо, а делото-върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав /ТР 1/13, ОСГТК, т.5/. Съдът е отбелязал, че му е известна практиката, сочена в защитата на ищеца, но не я споделя - тъй като в дадената хипотеза се касае за специална работодателска правоспособност, регламентирана от законодателя с императивни норми - и поддържа постановките в горецитираното тълкувателно дело, които са приложими по отношение на
всички видове гражданскоправни спорове.

В отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, ВКС намира следното:
Съгласно задължителната практика, в това число цитираната, в качеството си на работодател по смисъла на §1 т.1 ДР КТ организационно обособената структура притежава специална правоспособност да участва като страна в производство по трудови спорове, но постановеното спрямо нея решение обвързва юридическата личност, в чиято организационна структура тя е включена. Касае се за процесуална легитимация на работодателя като главна страна по трудови дела - но не като процесуален субституент, чиято легитимация измества тази на юридическото лице /което, предвид обвързаността си от решението, е също процесуално легитимирано да участва по делото като главна страна/. Поради това и в този случай като надлежни страни в процеса могат да участват както организационно обособената структура - поради призната й от КТ правоспособност по трудови спорове, така и юридическото лице, в чиято структура е и в чиято правна сфера настъпват правните последици на решението /реш.№.325/22.07.11 г. по г.д.№.954/10, ІV ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК, реш.№.301/12.06.12 по г.д.№.966/09, ІV ГО, реш.№.380/10.01.4 по г.д.№.2034/13, ІV ГО/.

По основателността на касационната жалба:
С оглед отговора на правния въпрос трябва да се приеме, че в качеството си на работодател по смисъла на §1 т.1 ДР КТ организационно обособената структура притежава специална правоспособност да участва като страна в производство по трудови спорове, но постановеното спрямо нея решение обвързва юридическата личност, в чиято организационна структура тя е включена; поради това и в този случай като надлежна страна в процеса могат да участват както организационно обособената структура /поради призната и от КТ правоспособност по трудови спорове/, така и юридическото лице, в чиято структура е и в чиято правна сфера настъпват правните последици на решението /възприетата в Тълкувателно решение № 1 от 30.03.12 г. постановка е приложима в случаите, когато на работодателя е признато качество на юридическо лице, а трудовият договор е сключен с висшестоящ орган извън системата му-какъвто не е конкретния казус/. В разглежданата хипотеза се претендира обезщетение за вреди от трудова злополука по реда на чл.200 КТ, като безспорно трудовото споразумение на ищеца /починал в хода на производството и заместен от наследниците му по закон/ е било сключено с Поделение Товарни превози София. То притежава качеството на негов работодател съобразно пар.1 т.1 ДР КТ, но се намира и в организационната структура на БДЖ „Товарни превози“ЕООД – посочено като ответник по делото. При тези обстоятелства и доколкото дружеството е юридическото лице, в чиято правна сфера настъпват последиците от решението, същото може да участва като надлежна страна по делото, респективно постановеното спрямо него решение е допустимо. Като е приела, че искът е бил предявен срещу ненадлежна страна и поради това производството по него е било недопустимо, въззивната инстанция се е отклонила от задължителната практика на ВКС и е постановил незаконосъобразно решение. То подлежи на отмяна, а делото – на връщане за разглеждане от друг състав на въззивния съд и постановяване на решение по съществото на спора.
С оглед разпоредбата на чл.294 ал.2 ГПК настоящият съдебен състав не следва да се произнася по искания за присъждане на разноски.

Мотивиран от горното и на основание чл.281 т.3 пр.2 ГПК и чл.293 ал.3 ГПК, Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение №.26021/12.01.21 по г.д.№.8316/19 на СГС, ІV В., в обжалваната му част.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: