О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 38 С. 25.01.2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди и единадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ : М. И. И. П. при участието на секретаря като изслуша докладваното от съдия П. ч.гр.д.№ 647 по описа за 2010 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното : Производството е с правно основание чл.274 ал.3 т.1 от ГПК. Образувано е въз основа на подадена частна жалба от И. С. Л. със съдебен адрес:гр.С. против въззивно определение № 242 от 6.08.2010г.по в.гр.д.№ 468 по описа за 2010г. на Пернишки окръжен съд, с което е потвърдено определение от 22.04.2010г., постановено по гр.д.№ 4148/2009г.на Пернишки районен съд,с което е прекратено производството по делото поради лиса на компетентност за разглеждане на предявените искове.Жалбоподателят счита същото за неправилно,поради което иска да бъде отменено,а делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Като основание за допустимост на подадената частна жалба се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК/с оглед препращането на нормата на чл.274 ал.3 от ГПК/ по поставения въпрос за компетентността на българския съд да разглежда искове за развод и родителски права по отношение на лица български граждани съгласно приложимия в случая Регламент № 2201/2003гна Съвета.Позовава се на определения на ВтРС, САС и ВКС,в които е налице произнасяне по идентични случаи. Срещу така подадената частна жалба не е постъпил отговор от ответната страна. Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи по допускането и данните по делото,намира следното : Нормата на чл.274 ал.3 от ГПК предпоставя достъпа до касационно обжалване на подадената частна жалба от преценка на допустимостта й съобразно посочените в нея критерии по чл.280 ал.1 от ГПК за значимост на поставения процесуално правен/или материално правен/ въпрос. В случая поставения от жалбоподателя въпрос във връзка с компетентността на българския съд съгласно Регламент № 2201/2003г. на Съвета -е от значение за изхода на спора,тъй като е свързан с решаващите мотиви на съда.Пред вид представените определения на ВтРС, САС и ВКС,в които е налице произнасяне по въпроси касаещи прекратяването на брака на лица български граждани,постоянно живеещи в друга държава членка на ЕС и родителска отговорност –на основание цитирания Регламент, които са в противоречие с приетото във въззивно определение-следва да се допусне касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.2 от ГПК/съгласно приетото в т. 3 на ТР № 1/19.II.2010 г. на ОСТГК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г./ Разгледана по същество подадената частна жалба е основателна. Районният съд е бил сезиран с искане,подадено от български гражданин срещу неговата съпруга/също български гражданин/за прекратяване на брака им, за решаване на въпроса за родителските права по отношение на родените от брака две деца и определяне на издръжката им, за решаване на въпроса за ползването на семейното жилище и за фамилното име на съпругата.Не се спори,че двете страни по делото и техните деца имат постоянно местоживеене в Република Италия,където е и семейното им жилище. При тези първоначални данни-въззивният съд е счел за правилно определението на районния съд,с което е прието,че българският съд не е компетентен да се произнесе по така предявените искове,тъй като и двата установени съгласно Регламент № 2201/2003г. на Съвета критерия за определяне на компетентния съд за разглеждане на иск за развод– гражданство и обичайно местопребиваване не били налице,а относно иска за родителските права-установеният критерии бил обичайното местопребиваване на детето,което в случая е в Италия. Тези изводи не се споделят от настоящия състав. По въпроса,по който е допуснато касационно обжалване: Компетентният да разгледа спора съд относно искането за развод и относно родителската отговорност - следва да бъде определен съгласно правилата на Регламент № 2201/2003г. на Съвета/наричан по-долу Регламента/. Първо относно искането за развод: Съгласно чл.3 от Регламента компетентни да разглеждат дела за развод са седем вида съдилища в държава членка,включително и съд на държава-членка,чийто граждани са двамата съпрузи.Независимо,че компетентността е посочена алтернативно и между отделните видове не съществува йерархия,ако са изпълнени условията на която и да е от хипотезите на чл.3 от Регламента- сезираният съд/този пред който е заведено делото за развод/ не може да откаже разглеждането на спора. В конкретния случай- обстоятелството,че страните по делото са български граждани се установява от издаденото удостоверение,че двамата са родени в България.Доказателство за противното/за това,че съпрузите не са български граждани/ –не е представено.Следователно- районният съд, правилно отчитайки, че компетентността следва да бъде определена съгласно Регламента, неправилно я е определил,като в нарушение на чл.3 б.”б”,във вр.с чл.6 б.”б”от същия- е счел,че той не е компетентен.При алтернативно предоставените възможности по Регламента- право на ищеца е да избере къде да предяви иска си,а посоченият от него съд,щом като отговаря на някое от предвидените в Регламента условия - не може да откаже произнасяне. По предявените искове за родителската отговорност: Относно предявените искове,касаещи родителската отговорност по смисъла на чл.2 т.7 от Регламента,в случаите,когато е предявен иск за развод, установеното правило за наличие на връзка между обичайното местопребиваване на детето и държавата-членка,където ще се разглежда спора,не намира приоритет.В този случай-компетентният съд отново се определя по правилата на чл.3 от Регламента по „силата на привличането”, тъй като иска за развод обуславя решаването на въпроса за родителската отговорност/съгласно чл.12 т.1 б.”а” от Регламента -”Пророгация на компетентност”/.На това основание неправилно въззивният съд е акцентирал на обстоятелството,че родените от брака деца имат постоянна местопребиваване в Република Италия. Гореизложеното налага постановения въззивен акт да бъде отменен като неправилен,а делото върнато на районния съд за разглеждане и произнасяне по предявените искове,като следва да се има пред вид,че в случаите,в които Регламента не намира приложение-следва да се приложи вътрешното законодателство. Мотивиран от изложеното,Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА разглеждане по същество на частната жалба, подадена от И. С. Л. със съдебен адрес:гр.С. [улица] ет.1 ап.5-адвокат Д. против въззивно определение № 242 от 6.08.2010г.по в.гр.д.№ 468 по описа за 2010г. на Пернишки окръжен съд. ОТМЕНЯ определение № 242 от 6.08.2010г.по в.гр.д.№ 468 по описа за 2010г. на Пернишки окръжен съд, с което е потвърдено определение от 22.04.2010г., постановено по гр.д.№ 4148/2009г.на Пернишки районен съд и ВРЪЩА делото на Районен съд Перник за продължаване на съдопроизводствените действия по подадената от И. С. Л. на 30.09.09г.искова молба. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:1. 2.