Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е                                  № 13                  София, 11.02.2010 година                                     В  ИМЕТО  НА  НАРОДА                                       Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на 19 януари две хиляди и десета година в състав:                                         Председател:  Ценка Георгиева                                              Членове:  Мария Иванова                                                               Илияна Папазова   При секретаря Анжела Богданова, като изслуша докладваното от съдията Ц. Георгиева гр.д. №  4452/2008г., за да се произнесе взе пред вид следното:   Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 32 от 16.01.2009г., постановено по настоящото дело № 4452/2008г. на ВКС, ІІ г.о., сега ІІІ г.о., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд, № 443 от 02.07.2008г. по в.гр.д. № 454/2008г., с което е оставено в сила решението на Пазарджишкия районен съд от 21.02.2008г., постановено по гр.д. № 1295/2004г., с което на основание чл. 32, ал. 2 ЗС е определен начинът на реално ползване на 85 кв. м от УПИ ХVІ-4198 в кв. 500 по плана на гр. П., съгласно заключението на допълнителната съдебно-техническа експертиза от 02.06.2006г., като на ищците К е определена за ползване площ от 15,5 кв.м. Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК поради противоречиво решаване от съдилищата на материалноправния въпрос за начина на разпределение на ползването на дворно място, в което само единият от съсобствениците притежава постройка, и на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК относно разпределение на ползването на дворно място, съсобственици на което са етажни собственици от една страна и от друга съсобственици с идеална част само в мястото. ВКС е констатирал противоречиво решаване на поставения въпрос в приложените решения № 95 от 30.01.1974г. по гр.д. № 2322/73г. на ВС, І г.о. и № 39 от 10.01.1977г. по гр.д. № 2401/76г. на ВС, І г.о. В първото от тях е изразено становище, че обект на разпределение на съсобствен имот е само незастроената част от терена. Във второто решение е прието, че пространството, заето от лична само на единия от съсобствениците постройка следва да бъде съобразено, като на другия се предостави за ползване съответно по-голямо пространство от незастроената част. Ответниците по касация В. Б. , С. Г. , И. К. , „А” Е. , С. Д. , Д. Г. , К. Г. и Е. с. , в представения по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК от пълномощника им адв. А писмен отговор молят решението да се остави в сила. За да се произнесе по основателността на жалбата Върховният касационен съдът взе пред вид следното: За да постанови въззивното решението съдът е приел, че 73% идеални части от дворното място, представляващо УПИ ХVІ-4198 в кв. 500 по регулационния план на гр. П., с площ от 356 кв. м., принадлежат на етажната с. , а останалите 27 % - на ищците Е. Съсобствеността е възникнала с продажбата с нот. акт № 185/1996г. от ищците на „Ш” Е. на 73 % ид. части от имота срещу задължение на дружеството да построи пететажна ж. сграда, като страните са си учредили взаимно право на строеж и си разпределили обектите в сградата. Сградата е построена и строителят е продал част от обектите в нея ведно със съответните идеални части от правото на с. върху дворното място. Ищците от своя страна също са прехвърлили на трети лица /ответници по делото/ два от своите обекти в сградата. Съдът е разпределил ползването на мястото като е изключил 172 кв. м, съставляваща застроената площ на жилищната сграда и магазините, от цялата площ на парцела. От свободната площ е оставил 73 кв. м за обслужване на входа към сградата, 6 кв. м са оставени като път за общо ползване и останалите 85 кв. м са разпределени на всеки от собствениците на обекти в етажната с. и на ищците съобразно частите на всеки от тях. В касационната жалба на Е. и К. К. се прави оплакване за материална незаконосъобразност на въззивното решение. Изложени са съображения, че при така възприетия вариант на разпределение на ползването на ищците са определени за ползване 15,52 кв. м, което не съответства на обема на правото им на с. –% ид. части от 356 кв. м. Съгласно разпоредбата на чл. 291, т. 1 ГПК Върховният касационен съд следва да посочи практиката в кое от противоречивите решения съдът смята за правилна. ВКС намира за правилно становището, изразено в решение № 39/77г. І г.о. на ВКС, което е възприето и по други дела – например решение № 710/77г. І г.о. на ВС. Действително на разпределение подлежи само незастроената част на терена, но при разпределението на ползването следва да се вземе предвид площта, заета от сградата, притежавана само от единия от съсобствениците. В случая етажната с. притежава 73% идеални части от дворното място, а ищците Е отделно от правата им в етажната с. , притежават 27% ид. части от урегулирания имот, който е с площ от 356 кв. м по документи, а на място според вещото лице е 338 кв. м. Неправилно въззивният съд е определил за ползване части от незастроения терен съобразно правата на всеки от индивидуалните собственици в етажната с. и на ищците, като е изключил площта на сградата. При разпределение на ползването следва да се вземе предвид застроената площ на четириетажната сграда с магазини, притежавана в етажна с. , и да се определи такава площ от дворното място за етажната с. , която съответства на правото й на с. –% ид. части от дворното място. Останалата част от мястото, съответна на 27 % ид. части следва да се предостави за ползване на Е. и К. К. , които са си запазили правото на с. в този размер, извън правата им в етажната собственост. Прехвърлените от К. обекти в етажната с. – на В. Б. апартамент № 1 и на „А” Е. правото на строеж за магазин № 1, не променят посоченото съотношение в правото на с. върху мястото, тъй като двата обекта са част от придобитите от ищците самостоятелни имоти в сградата, т.е. те са част от етажната собственост. Изложеното налага да се отмени въззивното решение и спорът да се реши от настоящата инстанция, съобразно заключението на вещото лице С. Б. от 11.06.2006г. с приложена към него скица, което съответства на правата на страните в терена - частта на етажните собственици възлиза на 247 кв. м. от общата площ на дворното място, а тази на ищците К съответства на 91 кв. м. Четириетажната ж. сграда с магазини заема 174 кв. м, а останалата площ от 73 кв. м е оставена за обслужване на входа към сградата и преминаване покрай нея. По този начин следва да се разпредели ползването на дворното място между двете групи съсобственици, а начина на ползване на общите части на етажната с. , съгласно чл. 42 ЗС е от компетентност на общото събрание на собствениците в етажната собственост. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение     Р Е Ш И :     ОТМЕНЯ въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд, № 443 от 02.07.2008г. по в.гр.д. № 454/2008г. и оставеното с него в сила решение на Пазарджишкия районен съд от 21.02.2008г., постановено по гр.д. № 1295/2004г., и вместо това ПОСТАНОВЯВА: РАЗПРЕДЕЛЯ ПОЛЗВАНЕТО на УПИ ХVІ-4198 в кв. 500 по плана на гр. П. съгласно заключението на вещото лице инж. С от 11.01.2006г. и приложената към него скица на л. 174 от гр.д. № 1295/2004г. на ПРС, която приподписана от съда да се счита неразделна част от настоящото решение, съгласно която оцветената в жълт цвят площ от дворното място се предоставя за ползване на Е. С. К. и К. Т. К., двамата от гр. П., а останалата неоцветена площ се предоставя за ползване от етажните собственици – „А” Е. гр. П., И. В. П., В. А. П., С. Гаффарадзе Х. , И. Т. К., С. М. Д., В. А. Б., Д. С. Г., К. Т. Г., В. С. Б., всички от гр. П. и „Ш” О. гр. П.. РЕШЕНИЕТО е окончателно.   Председател:   Членове: