1 5 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 276 София, 22.07.2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети юни , две хиляди двадесет и втора година в състав: Председател : ЕМИЛ ТОМОВ Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА изслуша докладваното от съдията Емил Томов гр. дело №2092 /2021г. С протоколно определение от 31.03.2022г е даден ход за разглеждане на гр. дело №2092 /2021г по същество. Настоящият състав на ВКС Трето г.о е обявил , че ще се произнесе с решение по касационната жалба на Х. Л. К. ,подадена чрез пърномощник адв. К. Г. от САК срещу решение №261406 от 02.03.2021г по в.гр.дело № 5186/2020г. на Софийски градски съд в частта ,с която е потвърдено отхвърлянето на иска за обезщетение на неимуществени вреди на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ от незаконно обвинение ,по което ищецът е оправдан с влязла в сила присъда,за разликата над присъденото от първоинстанционния съд с решение № 4305/08.01.2020г. по гр. д. № 23562/2019г. на СРС обезщетение от 3000 лева, до пълния предявен размер от 16 000 лева. След като предпоставките за отговорност на държавата при основанието на чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ са установени по делото и в случая безспорни, а според становищата на страните пред касацаионната инстнация не е спорно и това ,че наказателното дело не е приключило в разумен срок, въззивната инстанция е определила като спорен въпроса отговаря ли определеното от СРС обезщетение на критериите на чл. 52 ЗЗД. Искът е предявен за обезщетяване на вредите ,причинени от незаконно обвинение предявено на ищеца като непълнолетен (навършил 16 години) и поддържано за периода от 19.06.2010г до 27.06.2018г ,до влизане в сила на оправдателната присъда. Предявено и поддържано в досъдебна и съдебна фаза на две съдебни инстнации, е обвинение в нанасяне на телесна повреда по хулигански подбуди ,чл.129,ал.2 предл.3,вр чл.63,ал.1 т.3 НК .От незаконното наказателно преследване ищецът е изпитвал напрежение при явяване на двадесет от общо 23 проведени заседания в съдебна фаза ,неудобство от положението в което се намира и несигурност относно изхода на делото.В началото на наказателното производство е бил ученик в елитна столична гимназия. Наложило се е да обяснява отсъствия , съучениците му странели от него ,понасял е укорите на родителите си.След завършване на гимназиално образование,поради наказателното дело ищецът се отказал да кандидатства икономика и през 2013г се ориентирал към специалност,при която изискванията за досъп до работно място не толкова обусловени от свидетелството за съдимост.Така обвинението е повлияло негативно на избора му в каква насока да продължи образованието си . Като студент ,наказателното производство не му е позволило да участва в студенски бигади в САЩ. За тези изтъкнати неимуществени вреди –емоционални , морални ,социални страдания и неудобства и проблеми, изтъкнати в причинна връзка с обвинението и неговата продължителност , ищецът е предявил иск в съда , като отделно пред ИВСС е заявил своето нарушено право на разглеждане и решаване в разумен срок на н.о.х.д № 6290/2011г на СРС ,приключило с решение от 27.06.2018г по въззивното наказателно дело на Софийски градски съд .Към момента на предявяване на иска по чл чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ е налице висящо производство по реда на гл.Трета ЗСВ По отношение на общия срок от 8 години и 8 дни , фактите от значение за разумната продължителност на воденото наказателно дело са констатирани в протокол по чл.60д ЗСВ. Други обстоятелства относно производството, заведено за репариране по споразумение на вредите от нарушено право по чл.6,§.1 от Конвенцията ,в настоящия процес не са изтъквани и установявани от страните ,или служебно от съда, останали са извън спорния предмет на делото. С решението настоящият състав на Върховен касационен съд следва да се даде отговор на правен въпрос за прилагане критерия на чл.52 от ЗЗД за справедливо обезщетение на неимуществени вреди от обвинение ,по които ищецът е оправдан с влязла в сила присъда,с отчитане продължителността на наказателното производство,водено в период до и след навършване на пълнолетие на обвиняемия,върху личността на ищеца и бъдещата му реализация. Продължителността на наказателното производство е период от време ,през което при обстоятелства по чл. чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ ищецът е бил наказателно преследван ,като същевременно продължителността на наказателното производство е от значение и за нарушаване на правото по чл.6 §1 от ЕКПЧОС и основание за отговорност на държавата за обезщетяване на вредите от неразумната продължителност при разглеждане и решаване на делото, включително за приключили наказателни производства и независимо от изхода им .Противоречива практика на ВКС е констатирана по въпрос дали в случаите обемани от хипотезата чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ обезщететието за вредите от незаконно обвинение се определят глобално и обхваща и вредата от неразумната продължителност при разглеждане и решаване на делото, като предмет на обективно съединен иск по чл. 2б ЗОДОВ, или последната вреда следва да се определи отделно,съответно отделно следва да е присъденото обезщетение за нея. Констатацията за противоречива практика на основание чл. 292 ГПК е довела до образуването на Тълкувателно решение №1/2022 на ОСГК.Първоначалната редакция на въпроса,по който тълкувателнното дело е образувано ,предпоставя съдът да е сезиран с обективно съединени искове по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ и по чл.2б ЗОДОВ.Едно от становищата в установената противоречива практика на състави на ВКС е, че и при действащата понастощем редакция на ЗОДОВ съдът обезщетява включително вредата от нарушеното право чл.6 §1 от ЕКПЧОС,щом констатира нарушението , в рамките на основанието по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ .Част от съставите на ВКС приемат,че обезщетение по чл.2б ЗОДОВ може да се предяви като предмет и на отделен иск ,но не и след като обезщетение по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ вече е съдебно присъдено. Понастощем предметът на тълкувателното дело е допълнен с въпрос обвързан ли е съдът,когато обезщетява вреди от незаконно обвинение ,продържано в наказателно производство,което е продължило неразумно дълго,от предложението на държавата в производството по гл. Трета ЗСВ ,или не е ограничен от него . След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита,че е налице основание спиране на производството съгласно чл. 292 ГПК. Образуваното Тълкувателно дело №1 /2022г на ОСГК за постановяване на Тълкувателно решение по въпроси,засягащи предметния обхват на исковото производство,вредите и начинът на обезщетяването им от съда при констатиране на двете основания по ЗОДОВ ,не е приключило. Отделната квалификация на основанията като исков предмет в редакцията на поставения за разрешаване въпрос по тълкувателното дело , не е отправната точка за очертаване на случаите ,по отношение на които решението по тълкувателното дело №1/2022г на ОСГК не би имало значение за определяне и вредите и репарацията им. Тъй като преодоляването на констатираното противоречие е от значение за правилното решаване на настоящето дело, квалифицирано и разгледано от съдилищата при иск на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ,но при констатаци и за неприключване в разумен срок на наказателното производство срещу ищеца ,водено за период от 8 години и при висящност на административно производство по реда на гл. Трета ЗСВ,до постановяването на тълкувателно решение производството по него следва да бъде спряно . Ето защо на основание чл. 292 ГПК Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. О П Р Е Д Е Л И : Отменя протоколно определение от 31.03.2022г , с което е даден ход по същество за решаване на гр.д № 2092/2021г по описа на Трето г.о на ВКС Спира производството по гр.дело гр.д № 2092/2021г по описа на Върховния касационен съд, ІІІ гражданско отделение, до приключване на т.дело № 1/2022 г. по описа на Общото събрание на Гражданска колегия на ВКС Определението не подлежи на обжалване ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .