Р Е Ш Е Н И Е
№ 231
София, 27 ноември 2018 година В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на деветнадесети ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ
ВАЛЯ РУШАНОВА
при участието на секретаря Марияна Петрова
и в присъствието на прокурора Калин Софиянски
изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова
дело № 1017 по описа за 2018 година.
С присъда по нохд № 1250/17 г. Окръжният съд-Бургас осъдил подсъдимия В. И. П. за деяние, извършено на 25.07.2016 г., на основание чл.343, ал.4, във връзка с ал.3 „б”, чл.342, ал.1, 58а, ал.1 от НК и чл.373 от НПК на 4 години лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване и на основание чл.343г от НК го лишил от право да управлява моторно превозно средство за срок от 5 години. За част от първоначално предявеното обвинение – относно телесни увреди на С. Г. и по квалификацията по б.”в” на чл.343, ал.1, 128 и 1 29 от НК, подсъдимият е оправдан. На основание чл.68, ал.1 от НК съдът привел в изпълнение наказанието лишаване от свобода за срок от 6 месеца, наложено на подс.П. с влязла в сила присъда по нохд № 1964/13 г. на РС-Стара Загора, като постановил то да се изтърпи при първоначален общ режим. БОС се произнесъл по веществените доказателства и разноските по делото.
С решение № 97 от 21.08.2018 г. по внохд № 129/18 г. Апелативният съд-Бургас изменил присъдата, като оправдал подсъдимия за нарушение на чл.20, ал.1 и 2 от ЗДП. В останалата част присъдата е потвърдена.
Срещу въззивното решение са постъпили жалби от подсъдимия и частните обвинители, съответно:
Подсъдимият П. възразява наличието на основанието по чл.348, ал.1, т.3 от НПК с искане за намаляване на наказанията. Пред ВКС жалбата се поддържа от защитника му – адв.П..
С касационната жалба на адв.В. Н., повереник на частните обвинители В. В. Я., С. С. В. и С. К. Д., се претендира явна несправедливост на наказанието и иска увеличаването му. Пред ВКС жалбата се поддържа от С. В. лично и от адв.Н., за всички посочени страни.
Частните обвинители Н. Я. Б. и С. Г. Г., чрез своя повереник – адв.А. Б., заявяват недоволство от оправдаването на подсъдимия за нарушение на правилата по чл.20, ал.1 и 2 от ЗДП, както и от наложените му наказания, които считат за занижени. Иска се връщане на делото за увеличаването им. Пред ВКС жалбата се поддържа от адв.Б..
Прокурорът при Върховната касационна прокуратура не намира основания за отмяна на оспорения съдебен акт.
Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347, ал.1 от НПК ВКС, първо наказателно отделение установи:
Касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК е заявено само от жалбоподателите частни обвинители Н. Б. и С. Г.. В подадената от тяхно име жалба е заявено - „считам, че неправилно БАС оправда подсъдимия В. П. по посочените по-горе (чл.20, ал.1 и 2 от ЗДП) нарушения на правилата за движение” (стр.2 от жалбата). Данни в подкрепа на релевираното касационно основание не са посочени в жалбата, нито по реда на чл.351, ал.4 от НПК. Иначе казано, в тази част жалбата е несъответна на изискванията на чл.351, ал.1 от НПК. Поддържано по този начин възражението за наличието на касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК не може да предопредели извършването на служебна проверка от страна на ВКС, каквато принципно не му е присъща в производството по реда на глава двадесет и трета от НПК. Отделно, същото обстоятелство препяства възможността касационната инстанция да изготви решение в съответствие с изискванията на чл.354, ал.4, във връзка с чл.339, ал.1 и 2 от НПК, защото отговорите предполагат наличието на въпроси, каквито не са поставени на вниманието на ВКС. Поради това жалбата на Б. и Г., в коментираната част, следва да се остави без разглеждане.
Касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК фактически е заявено пред ВКС, щом всички жалбоподатели претендират съдът по същество да е допуснал нарушения при оценката на едно или друго обстоятелство от значение за индивидуализацията на наказанията на подсъдимия. При това се оспорва справедливостта на наложените наказания, като според подсъдимия те са завишени, а според частните обвинители – занижени. Доколкото възраженията на всички жалбоподатели акцентират на оценката на съда на сходни или идентични факти и обстоятелства, от значение за индивидуализацията на наказанията, няма пречка жалбите да бъдат разгледани съвместно.
Налице е касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, или жалбите, в тази им част, са основателни.
При разглеждане на делото въззивната инстанция не е изяснила обстоятелства, от значение за определяне наказанията на подсъдимия и не е обсъдила надлежно други такива обстоятелства. Наред с това мотивите на съдебния акт, в разглежданата посока, се характеризират с формалност и декларативност.
Тези изводи, произтичат от следните констатации:
Разпоредбата на чл.54 от НК задължава съда, при определяне на наказанието, да вземе предвид степента на обществена опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
Изложеното в мотивите на обжалваното решение, частта относно наказанието, само формално съответства на вложеното в закона изискване, като в голямата си част е повече от пестеливо, поради което и недостатъчно убедително, не само за страните, но и за ВКС.
1. БАС е приел, че степента на обществена опасност на конкретно извършеното деяние е относително висока, с оглед вредоносния резултат и значителния брой на тежките транспортни престъпления в страната (л.13). Малко по-късно е посочил, че извършеното деяние, не разкрива по-висока степен на обществена опасност от други с тази правна квалификация (л.14).
Очевидно е, че съображенията по оценката на степента на обществената опасност на конкретното деяние, предмет на настоящото производство, са лаконични до степен на формалност. Така не става ясно кой вредоносен резултат е отчетен от съда по същество; какво се има предвид под тежки транспортни престъпления; какъв брой на такива, според съда, изпълва съдържанието на „значителност”; още по-малко яснота се съдържа в изложеното на л.14. За инкриминирания престъпен състав по чл.343, ал.4 от НК минимално необходимото за съставомерност е наличието на две пострадали лица, поради което не са допустими изводи само въз основа на „тази правна квалификация”. Подчерта се по-горе, че следва да бъде оценена степента на обществена опасност на конкретното деяние, каквото всъщност БАС не е сторил.
2. Степента на обществена опасност на конкретния деец – подсъдимия П., не е дефинирана въобще. Обстоятелството, че съдът е достигнал до извод, че наказанията му следва да бъдат определени при превес на смекчаващите вината обстоятелства, не запълва празнотата по посочения въпрос. Нещо повече този извод е преждевременно направен.
3. На плоскостта на чл.54 от НК БАС е акцентирал предимно на обстоятелствата смекчаващи и отегчаващи вината на подсъдимия.
В кръга на смекчаващите такива отчел трудовата му ангажираност, грижите за болен родител, процесуалното поведение и заявената критичност към стореното. Отново трябва да се спомене, че не става ясно защо процесуалното поведение на подсъдимия смекчава неговата вина.
В кръга на отегчаващите вината на подсъдимия обстоятелства БАС е посочил предходното му осъждане за престъпление по чл.343б от НК; наличието на няколко наказания по ЗДП, в рамките на 4 годишен период от време; наличието на несъставомерни увреждания на три лица – Г., Н. и А.. За пореден път, не става ясно кои от наказанията по ЗДП, БАС е отчел като отегчаващи вината на подсъдимия.
Данните от свидетелството за съдимост на името на подсъдимия указват, че с влязла в сила на 26.09.2013 г. присъда по нохд № 1964/13 г. по описа на РС-Стара Загора подс.П. е бил осъден за деяние, извършено на 07.09.2013 г., на основание чл.343б, ал.1 от НК.
Справката за нарушител, приложена в досъдебното производство на л.210, сочи, че на подсъдимия са налагани административни наказания за допуснати от него нарушения на правилата за движение по ЗДП, както следва:
С наказателно постановление № 3090/2013 г., в сила от 12.09.2014 г. за нарушения на чл.20, ал.1 и чл.5, ал.3, т.1 от ЗДП, подсъдимият е бил наказан с глоба, за която е отбелязано на същото място, че е платена. По-важно е друго. Пак там е видно, че началото на административното производство е поставено от акт за установяване на административно нарушение по чл.20, ал.1 и чл.5, ал.3, т.1 от ЗДР, издаден на 07.09.2013 г.
По делото не е приложен препис от присъдата по цитираното наказателно дело, нито пък препис от наказателното постановление, което е било наложително, т.к. е очевидно, че акта е констатирал нарушение на дата идентична с датата на извършване на инкриминираното по нохд № 1964/13 г. престъпление. Липсата на преписите, за които стана дума, препятства възможността за категоричен и несъмнен извод относно това за едно и също нарушение ли иде реч или за различни такива. Последното има съществено значение за определяне на наказанията на подсъдимия. При идентичност на нарушенията няма как административната отговорност да бъде отегчаващо вината обстоятелство, но при различност – е допустимо, ако не са налице други обстоятелства, които не позволяват това.
В справката за нарушител са посочени още три административни наказания, наложени на подсъдимия с фишове от 03.12.2012 г., 27.08.2013 г. и 02.03.2015 г., за нарушения на чл.104а и чл.6, т.1 от ЗДП, на наказания глоби в различни размери, като по първите два фиша глобите са платени, а за третия – не е платена. Преценката на предходната административна отговорност на подс.П. на плоскостта на отегчаващите вината му обстоятелства задължително трябва да се прави при съобразяване с указанията, дадени в ТР № 2/2018 г. ,т.т.7 и 8 на ОСНК на ВКС и ТП № 1/2015 г. на ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС. Това не е сторено от въззивния съд и вън от казаното дотук, сериозно спорен е обема на нарушенията, допуснати от подсъдимия до инкриминираното по делото престъпление, които обективно отегчават неговата вина.
4. ВКС многократно е имал повод да вземе отношение по това, че приносът за настъпването на вредоносния резултат е обстоятелство от значение за степента на вината и индивидуализиране на отговорността – наказателна и гражданска. Поради това, при ПТП, задължително се изяснява поведението на всички участници в него. В конкретния случай – подсъдимия и пострадалия В., като водачи на двете МПС, при движението на които, помежду им, е настъпило ПТП, и пострадалите Г. и Б. като пътници в едно от тези МПС.
Поведението на пострадалите В. и Г. изобщо не е било изследвано свързано с ползването или не на обезопасителни колани, а е наложително, защото не е необичайна връзката им с резултата. Тази връзка обаче, няма как да получи отговор без участието на съответен специалист – лекар, по реда на чл.144 от НПК.
По сходен начин стоят нещата и с пострадалите Г., Н. и А.. Посочено бе по-горе, че уврежданията на последните, макар и несъставомерни, са ценени от БАС като отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, което принципно е правилно. Тъкмо това обаче налага и поведението на тези пострадали да бъде изследвано в коментираната посока.
БАС не е изпълнил задължението си да изясни всички обстоятелства, от значение за правилното решаване на делото, в частност, за определяне на наказанията на подсъдимия, при съображения, които не само не държат сметка на казаното по-горе, но и обективират игнориране/непознаване на указанията, съдържащи се в ТР № 1/09 г. на ОСНК на ВКС, т.8.
Според БАС, свързано с възражение на защитата на подсъдимия за допринасяне на резултата от пострадалите, във връзка с чл.137а от ЗДП, е приел, че правилата на проведеното съкратено съдебно следствие, препятстват възможността за въвеждане на нови и различни факти, касаещи инкриминираното деяние, които не са включени в обстоятелствената част на обвинителния акт (л.12).
Вярно е, че в производството по реда на глава двадесет и седма от НПК, допустимата защита на подс.П. остава ограничена в рамките на признатите фактически положения по обвинителния акт. В тези предели обаче, могат да се установяват и противопоставят правопроменящи и правопогасяващи обстоятелства свързани с предпоставките и съдържанието на наказателната отговорност, какъвто е настоящия случай. В обсега на същите могат да се излагат доводи за индивидуализация на санкционните последици, която няма как да стане по ред различен от очертания в чл.54 от НК.
На същото място, л.12 от мотивите, въззивният съд е заявил, че за такива факти няма доказателства, което не държи сметка за данните, произтичащи от фотоалбума към огледния протокол (л.50 и сл.), огледа на веществени доказателства (л.63). Друг е въпросът, че те съвсем не са достатъчни за еднозначен и несъмнен извод. Още от досъдебното производство коментираните обстоятелства са пренебрегнати, не са изследвани въобще, което добре е видно от протоколите за разпит на свидетелите, получили съставомерни или несъставомерни вреди. Още по-малко е ползвана възможността по чл.144 от НПК.
Допълнението в мотивите, на л.13, че „никой не може да предвиди със сигурност какви по тежест увреждания биха получили лица с поставени и без поставени колани” е повече от неприемливо, защото се основава на предположение, което няма място в наказателния процес.
Изложеното дотук предопределя отмяна на обжалваното решение, в потвърдителната му част, и връщане на делото за ново разглеждане за отстраняване на допуснатите съществени нарушения на процесуални правила, които са отстраними. Същите нарушения не позволяват на касационната инстанция да вземе отношение по възраженията на жалбоподателите за явна несправедливост на наложените наказания. Те трябва да получат ясен и убедителен отговор при новото разглеждане на делото.
Водим от горното и на основание чл.354, ал.3, т.2, във връзка с чл.355, ал.1, т.т.1 и 3 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 97 от 21.08.2018 г., постановено по внохд № 129/18 г. Апелативният съд-Бургас, в частта, с която е потвърдена присъдата на Окръжния съд-Бургас по нохд № 1250/17 г. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Апелативния съд-Бургас, от стадия на съдебното заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |