Ключови фрази
Отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК * отмяна-ненадлежно представителство * правна помощ * указания на съда


- 4 -
РЕШЕНИЕ

№ 247

гр. София 19.12.2016 година

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в публичното заседание на 21.09.2016 (двадесет и първи септември две хиляди и шестнадесета) година в състав:

Председател: Борислав Белазелков

Членове: Борис Илиев

Димитър Димитров


при участието на секретаря РАЙНА ПЕНКОВА, като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 1667 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда чл. 307, ал. 1 от ГПК и е образувано по молба с вх. № 5264/08.03.2016 година, подадена от П. Х. С., за отмяна на решение № 1271/22.12.2015 година на Районен съд Стара Загора, трети граждански състав, постановено по гр. д. № 6587/2015 година.
С посоченото решение съставът на Районен съд Стара Загора е отхвърлил молбата на П. Х. С. за издаване на заповед за защита по ЗЗДН срещу Х. П. Х., като го е осъдил да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 400.00 лева, както и да заплати, по сметка на съда, дължимата се за производството държавна такса от 25.00 лева. Решението е било връчено на С. на 05.01.2016 година, като той не е упражнил правото си да го обжалва в предвидения в разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН седмодневен срок от връчването. Затова по силата на чл. 296, т. 2, пр. 1 от ГПК решението на Районен съд Стара Загора е влязло в сила на 13.01.2016 година.
С молбата си с вх. № 5264/08.03.2016 година П. Х. С. иска отмяна на решението като твърди, че са налице основания за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК. Излага съображения за това, че съдът не е изпълнил задължението си по чл. 7, ал. 1 от ГПК да му даде указания да ангажира адвокатска защита или да поиска предоставяне на правна помощ. Това било наложително след като насрещната страна била предоставила медицински документи, които уличавали молителя в сериозни психични и личностни отклонения. Ако такива указания са били дадени молителят е щял да бъде надлежно представляван пред съда с нает от него адвокат или назначен от съда особен представител, който при нужда е щял да оспорва представените от насрещната страна доказателства, да разпита по установения ред свидетелите и да представи доказателства, с които да защити тезата на молителя. Именно този представител е щял да получава съдебните книжа и евентуално да обжалва съдебното решение в установения за това срок, за която възможност молителят не бил разбрал, тъй като бил болен, когато то му е било връчено.
Ответникът по молбата за отмяна Х. П. Х. е подал отговор на същата с вх. , в който изразява становище за нейната недопустимост, а ако то не бъде възприето твърди, че не са налице основания за отмяна на въззивното решение и поради това молбата за това трябва да се остави без уважение.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки твърденията на страните и представените от тях доказателства, намира за установено и доказано следното:
Производството по гр. д. № 1667/2016 година по описа на Районен съд Стара Загора е било образувано въз основа на молба с вх. № 28 866/14.12.2015 година, която е била подадена лично от П. Х. С.. Единственото открито съдебно заседание по делото е било проведено на 22.12.2015 година, като молителят е бил призован за него на 21.12.2015 година. Видно от изготвения за това съдебно заседание протокол П. Х. С. се явил лично като е заявил, че се счита за редовно призован. Същият е изразил становище по поисканите и представените по делото доказателства, участвал е при разпита на двамата допуснати до разпит свидетеля, като е изразил становище за приключване на съдебното дирене. Липсват доказателства както при подаване на молбата, въз основа на която е образувано производството по гр. д. № 1667/2016 година по описа на Районен съд Стара Загора, така и впоследствие до постановяване на решението по това дело П. Х. С. да е упълномощавал адвокат за процесуално представителство и защита в това производство.
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК влезлите в сила решения подлежат на отмяна в случаите когато вследствие на нарушаване на съответните процесуални правила страната е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Разпоредбата урежда три хипотези, при които се допуска отмяната, като в случая третата от тях, а именно неявяването на страната лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее е неприложима в конкретния случай, а и липсват твърдения в тази насока. Молителят П. Х. С. се е явил в насроченото за 22.12.2015 година съдебно заседание призовката, за което му е била връчена на 21.12.2015 година. Въпреки това той е заявил, че се счита за редовно призован и не възразява да се даде ход на делото, което изявление е санирало нарушението на чл. 56, ал. 3 от ГПК. В молбата за отмяна се излагат доводи за това, че съдът не е изпълнил задължението си по чл. 7, ал. 1 от ГПК, тъй като не е дал на С. указания да упълномощи адвокат за процесуално представителство по делото или да поиска назначаването на особен представител. Посочено е, че ако е получил такива указания П. Х. С. е щял да бъде надлежно представляван пред съда чрез упълномощен от него адвокат или чрез назначен от съда особен представител, който при нужда е щял да оспорва представените от другата страна в производството доказателства, да разпита явилите се свидетели и да представи доказателства, с които да защити интересите на молителя. Пълномощникът е щял да получава съдебните книжа и да извърши необходимите действия за защита на молителя и евентуално да обжалва решението в предвидения за това срок, за който С. въобще не е разбрал тъй като е бил болен когато е получил решението, чиято отмяна иска. Излагат се съображения за това, че с посочените действия съдът е допуснал нарушение на задълженията си по чл. 7, ал. 1 от ГПК, с оглед на което П. Х. С. не е бил надлежно представляван в проведеното съдебно производство. Липсата на надлежно представителство е втората от хипотезите при наличието, на които се допуска отмяна на влязлото в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК. За да е налице същата в съдебното производство молителят е трябвало да бъде представляван от процесуален представител без валидно възникнала представителна власт или от такъв, който при наличието на валидно учредена такава е излязъл извън нейните рамки. Такива твърдения не се съдържат в депозираната от П. Х. С. молба за отмяна. В нея липсват и твърдения за това, че упълномощен от молителя адвокат не е бил допуснат до участие в производството поради допуснато от съда процесуално нарушение, което също би довело до липса на надлежно представителство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК. От изложените в молбата за отмяна твърдения може да бъде направен извод, че П. Х. С. иска отмяна, тъй като е бил лишен от правото да участва по делото с упълномощен от него адвокат или чрез назначен от съда особен представител, което искане може да се отнесе към първата от трите хипотези по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК, а именно когато вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото лично или чрез надлежно упълномощен представител. В случая личното участие на П. Х. С. в съдебното производство не е било ограничено, като същият не е възразил за нарушението по чл. 56, ал. 3 от ГПК. Същевременно участието на процесуален представител в гражданския процес не е задължително извън изрично посочените в закона случаи. Затова законът е предоставил на страните в производството преценката как да организират защитата си-лично или чрез надлежно упълномощен от тях процесуален представител. По силата на чл. 7, ал. 1 от ГПК съдът служебно извършва необходимите процесуални действия по движението и приключването на делото и следи за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия от страните като им съдейства за изясняване на делото от фактическа и правна страна. Упълномощаването на адвокат за процесуално представителство не представлява процесуално действие. Затова съгласно чл. 7, ал. 1 и чл. 101 от ГПК съдът трябва да следи служебно само са наличието на валидно възникнала представителна власт на процесуалния представител и ако не е налице такава да даде на страната указания за отстраняване на нередовностите, но не може да дава указания на страните да упълномощават адвокат или да ги задължава да направят това. Наред с това задължението на съда да информира страните за възможността да ползват правна помощ, при наличието на предпоставките за това, е регламентирано в чл. 99 от ГПК като по отношение на исковото производство такова задължение е предвидено в разпоредбите на чл. 129, ал. 2 и чл. 131, ал. 1 от ГПК. Посочените разпоредби задължават съда само да уведоми страната, че има възможност да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това, което задължение в конкретния случай е изпълнено тъй като указанието е вписано в изпратената до П. Х. С. и получена от него призовка за насроченото съдебно заседание. Самата преценка дали да се иска предоставянето на правна помощ обаче е предоставено на страните и съдът не може служебно да предостави такава с оглед на конкретни обстоятелства по производството, нито пък е задължен, с оглед на тях, да дава повторни указания за възможността да се ползва помощта. С оглед на това обстоятелството, че П. Х. С. не е бил представляван в производството, по което е постановено решението, чиято отмяна иска, чрез упълномощен от него адвокат или чрез назначен от съда особен представител не се дължи на процесуално нарушение от страна на съда, а на личната преценка на молителя, поради което не представлява основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК.
Предвид на всичко изложено не е налице твърдяното от П. Х. С. основание за отмяна на решение № 1271/22.12.2015 година на Районен съд Стара Загора, трети граждански състав, постановено по гр. д. № 6587/2015 година по реда на чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК и подадената за това молба с вх. № 5264/08.03.2016 година трябва да бъде оставена без уважение..
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение


РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с вх. № 5264/08.03.2016 година, подадена от П. Х. С. от [населено място], с Е. [ЕГН], чрез адвокат М. С. от [населено място], [улица], за отмяна на решение № 1271/22.12.2015 година на Районен съд Стара Загора, трети граждански състав, постановено по гр. д. № 6587/2015 година.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: 1.

2.