6 Р Е Ш Е Н И Е № 232 София, 08.12.2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в откритото съдебно заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова ЧЛЕНОВЕ: Мариана Костова Емил Марков при секретаря ЕЛЕОНОРА СТОЯНОВА ................и с участието на прокурора ………………................................., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 3470 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид: Производството е извънинстанционно - по реда на чл. 303, ал. 1 ГПК. Образувано е по две молби за отмяна на влезли в сила решения на основанието по т. 5 на чл. 303, ал. 1 ГПК, както следва: 1.Молбата на И. Н. Г. от София с вх. № 11532/22.ХІІ.2014 г. /по описа на ВКС/ е за отмяна на постановеното в производства по чл. 250 и чл. 248, ал. 1, пр. 1-во ГПК решение № 313/4.ХІ.2014 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, по т. д. № 678/2012 г., с което тя е била осъдена да заплати на самоковското [фирма] още и законната лихва, считано от 28.ІІ.2008 г. и до окончателното изплащане на дължими по предходно решение по същото дело главници от 16 000 лв. и 1 315 $ , а също и на разноски, направени от търговеца за водене на делото в първата и във въззивната инстанция в размер общо на сумата от 1 172.50 лв. Поддържа се идентично оплакване, че както в пр-вото по чл. 250 ГПК, така и в това по чл. 248 ГПК, съдът е бил длъжен да съобщи на насрещната страна за исканото допълване на решението по съществото на спора с указание за представяне на отговор в едноседмичен срок и като не е съобразил тези две съдопроизводствени правила ВКС е лишил тази молителка от участие в делото. 2. Молбата на Й. И. Г. от [населено място], [община] с вх. № 60249/12.V.2015 г. е с предмет освен отмяната на горепосоченото решение на ВКС, постановено в производствата по чл. 250 ГПК и по чл. 248, ал. 1, предл. 1-во ГПК, още и на следните три други съдебни решения: 1./ Предходно решение № 231/11.VІІІ.2014 г. на ВКС, ТК, Второ отделение по същото т. д. № 678/2012 г.; 2./ Последващо решение № 29/5.ІІ.2015 г. на ВКС, ТК, Второ отделение по същото дело - за поправка на очевидна фактическа грешка в първите две такива по делото, като в диспозитивите им вместо „Н. М. Г.” се чете „Й. И. Г.”; 3./ Решение № 316 на Софийския апелативен съд, ГК, 1-и с-в, от 27.ІІ.2012 г., постановено по гр. дело № 1670/2011 г., потвърждаващо първоинстанционното решение по спора за отхвърляне на обективно кумулативно съединените осъдителни искове на самоковското [фирма] като погасени по давност. Молителката Й. Ив. Г. поддържа оплаквания, че По реда на чл. 306, ал. 3 ГПК ответното по двете молби за отмяна [фирма]-гр. С. писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК единствено по основателността на подадената от Й. Ив. Г., претендирайки за оставянето й без уважение. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира следното: 1. По молбата за отмяна на И. Н. Г. от [населено място] с правно основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК: Разпоредбите на чл. 248, ал. 2 ГПК и на чл. 250, ал. 2 ГПК еднопосочно са в смисъл, че сезираният с искане за допълване на решението по цялото искане, както и в частта му за разноските съд, е длъжен: „да съобщи на насрещната страна за исканото допълване с указание за представяне на отговор в едноседмичен срок”. Видно от намиращата се на стр. 44 от досието на т.д. № 678/2012 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ-ро отделение молба с вх. № 7395/18.VІІІ.2014 г. на касатора [фирма]-гр. С. е, че същата е съдържала искания с горепосочените две правни основания и затова е била представена с два бр. преписи за връчване на ответниците по нея, надлежно посочени в нарочния „Списък на призованите лица” за проведеното единствено открито с.з. на 10.ХІІ.2013 г. пред касационната инстанция: Й. Ив. Г. от [населено място] дол, [община] и И. Н. Г. от [населено място]. Липсва резолюция на съдията-докладчик за връчването им на тези техни адресати и затова двата преписа от същата молба продължават и до днес да се намират в досието по приключилото касационно дело /съответно на страници 45 и 46/. При тази констатация се налага извод, че по отношение на молителката И. Н. Г. от [населено място] е налице основанието по т. 5 на чл. 303, ал. 1 ГПК досежно постановеното в производствата по чл. 250 и по чл. 248, ал. 1, предл. 1-во ГПК решение № 313/4.ХІ.2014 г. на ВКС, ТК, ІІ-ро т.о. по . д. № 678/2012 г., , тъй като тя се е оказала лишена от участие в делото по допълване на постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение по съществото на спора с произнасяне по цялото искане на търговеца /ищец и касатор/ [фирма], както и за дължимите му при този изход на процеса съдебно-деловодни разноски. 2. По молбата за отмяна на Й. И. Г. от [населено място], [община] с правно основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК: а./ Относно искането за отмяна на въззивното решение /№ 316 на САС, ГК, 1-и с-в, от 27.ІІ.2012 г., постановено по гр. дело № 1670/2011 г./: В правния мир този съдебен акт съществува като влязло в сила решение, принципно подлежащо поради това на отмяна по реда на извънинстанционното пр-во по чл. 303 ГПК, единствено в частта си, с която обективно и субективно съединените осъдителни искове на [фирма]-гр. С. срещу И. и Й. Г. са били отхвърлени за разликата над 32 000 лв. и до предявения размер от 34 700 лв., както и съответно за разликата над 2 630 $ и до пълния предявен размер от 4 260 $, вкл. и ведно със законната лихва от датата на завеждане на делото върху тези две разлики. В приключилото въззивно пр-во пред САС настоящата молителка Й. Ив. Г. е била надлежно конституирана като въззиваема на основание чл. 227, предл. 1-во ГПК в откритото съдебно заседание, проведено на 13.Х.2011 г. и сега за нея липсва правен интерес да иска отмяна на постановеното в нейна полза въззивно решение. Отделено от това главно съображение за неоснователност на молбата за отмяна на постановеното от САС влязло в сила решение, като надлежна страна в процеса пред въззивната инстанция Й. Ив. Г. е била редовно призована за последното с.з. по същото дело, насрочено за 16.ІІ.2012 г. от 10.оо часа, чрез кметицата на [населено място], [община] Г. Ц., което обстоятелство се установява по несъмнен начин от заключението на изслушаната в настоящето извънинстанционно пр-во графическа експертиза. Следователно молителката Й. Ив. Г. не е била лишена от възможността да участва в процеса пред въззивната инстанция; б./ Относно искането на Й. Ив. Г. за отмяна на постановеното по реда на чл. 290 ГПК осъдително решение № 231/11.VІІІ.2014 г. на Върховния касационен съд, ТК, ІІ-ро отделение по т. д. 678/2012 г.: За единственото проведено пред касационната инстанция открито съдебно заседание на датата 10.ХІІ.2013 г. молителката Й. Ив. Г. от [населено място], [община], е била надлежно призована в лично качество по способа, предвиден изрично в чл. 289 ГПК, т.е. посредством призовка в „Държавен вестник”, бр. 94/2013 г. и затова се налага извод, че тя не е била лишена от участие в това производство пред ВКС. в./ По искането на Й. Ив. Г. от [населено място], [община], за отмяна на постановеното в пр-во по чл. 247 ГПК решение № 29/5.ІІ.2015 г. на Върховния касационен съд, ТК, ІІ-ро отделение, по т. д. № 678/2012 г.: Искането е неоснователно. Поправката в имената на единия от ответниците по касация е била допусната по съвместна молба, подадена от И. Н. Г. и Й. Ив. Г. чрез адв. Д. Хр. Д. от САК. Освен адвокатите, представители на страните по пълномощие, съгласно правилото на чл. 32, т. 2, предл. 2-ро ГПК, могат да са и „децата”. Видно е от приложеното във въззивното производство удостоверение за смъртта и наследниците на Н. Г., че молителката И. Г. е дъщеря на молителката Й. Ив. Г. и следователно редовно извършеното от първата от тях упълномощаване на адв. Д. Хр. Д. от САК да подаде такава молба с правно основание по чл. 247 ГПК е достатъчно за редовното извършване на поправката на констатираната очевидна фактическа грешка в решение № 231/11.VІІІ.2014 г. на ВКС, ТК, ІІ-ро т.о. по т. дело № 678/2012 г., изразяваща се в това, че занапред вместо „Н. М. Г. [населено място] дол, общ. Б.” навсякъде в него трябва да се чете: „Й.. Ив. Г.” от същото село. В заключение, меродавно в случая е, че ВКС преди всичко „по своя инициатива”, както предвижда процесуалното правило на чл. 247, ал. 1 ГПК, е могъл да поправи всяка допусната в решението му очевидна фактическа грешка. г./ По искането на Й. Ив. Г. за отмяна на допълнителното решение № 313/4.ХІ.2014 г. на ВКС, ТК, ІІ-ро отделение, постановено по т. д. № 678/2012 г.: Искането е основателно по съображенията, изложени във връзка с молбата за отмяна на И. Н. Г.. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ по молбите на И. Н. Г. от София (вх. № 11532/22.ХІІ.2012 г. по описа на ВКС) и на Й. И. Г. от [населено място], [община] (с вх. № 60249/12.V.2015 г.) решение № 313 на Върховния касационен съд, ТК, Второ отделение, от 4.ХІ.2014 г., постановено в производства по чл. 250 и по чл. 248 ГПК, образувани едновременно по т. д. № 678/2012 г. В Р Ъ Щ А делото за ново разглеждане от друг състав на ВКС от стадия на изпълнение на процедурите по чл. 250, ал. 2 ГПК и съответно – по чл. 248, ал. 2 ГПК, досежно постановеното в пр-во по чл. 290 решение № 231/11.VІІІ.2014 г. по т.д. № 67/2012 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ-ро т.о., инициирани с молба на [фирма] с вх. № 7395/18.VІІІ.2014 г. по описа на ВКС. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с вх. № 60249/12.V.2015 г. по описа на СГС на Й. И. Г., ЕГН [ЕГН], от [населено място] дол, [община] В ЧАСТТА Й, имаща за предмет отмяна, на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, на следните три съдебни решения: 1./ Решение № 231/11.VІІІ.2014 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, постановено по т. д. № 678/2012 г.; 2./ Решение № 29/5.ІІ.2015 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, постановено по същото т. д. № 678/2012 г. в производство по чл. 247 ГПК; 3./ Решение № 316 на Софийския апелативен съд, ГК, 1-и с-в, от 27.ІІ.2012 г., постановено по гр. дело № 1670/2011 г., което в едната си част е било отменено, а в другата – потвърдено, с първото от горепосочените две решения на ВКС по т. д. № 678/2012 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2 Решение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по т. д. № 3470 по описа за 2015 г.