Р Е Ш Е Н И Е № 5 гр.София, 04.02.2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети януари през две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ГЕРГАНА НИКОВА при участието на секретаря Теодора Иванова, изслуша докладвано от съдия Гергана Никова гр.дело № 5478 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.307, ал.2 ГПК. Образувано е по молба с вх.№ 18397 от 10.07.2014 г. за отмяна на влязло в сила решение, подадена от М. у. „П.. д-р П. И. С.” - [населено място], представляван от проф.д-р К. Д. И., д.м.н. – Ректор. В молбата се твърди, че с решение № 2111 от 11.06.2010 г., постановено по гр.д.№ 8120/2008 г., Варненски районен съд, Десети състав, е осъдил [фирма] - [населено място] да предаде на М. К. Д., П. М. С. и В. Т. С. владението върху недвижим имот, представляващ ПИ № 2563 по плана на жилищна група, западно от болничен комплекс на В. - В., м.”С.” в землището на [населено място] с площ 3 300 кв.м. по скица и решение № 164 от 14.07.1992 г. на Кмета на [община] и 2620 кв.м. по имотни граници съгласно протокол № 310 от 08.11.1993 г. за въвод във владение на [община], при граници: ПИ № 2564, 999, 2549 и път. Това решение е потвърдено с решение № 703 от 04.04.2013 г., постановено по в.гр.д.№ 710/2012 г. на Варненски окръжен съд, Втори състав, което пък е потвърдено с решение № 67 от 10.04.2014 г., постановено по гр.д.№ 5615/2013 г. на Върховен касационен съд, Първо гражданско отделение. Молителят поддържа, че имотът, предмет на цитираните дела е част от собствения на М. у. „П.. д-р П. И. С.” - [населено място] имот с обща площ от 74,3 дка. Тъй като М. у. „П.. д-р П. И. С.” не е участвал като страна по тези дела, то счита, че е налице основанието по чл.304 ГПК за отмяна на влязло в сила съдебно решение и моли да бъдат отменени решение № 2111 от 11.06.2010 г., постановено по гр.д.№ 8120/2008 г., Варненски районен съд, Десети състав, решение № 703 от 04.04.2013 г., постановено по в.гр.д.№ 710/2012 г. на Варненски окръжен съд, Втори състав и решение № 67 от 10.04.2014 г., постановено по гр.д.№ 5615/2013 г. на Върховен касационен съд, Първо гражданско отделение, като на основание чл.307, ал.3 ГПК моли делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав. С отговор по реда на чл.306, ал.3 ГПК, подаден чрез адвокат Ю. Г. Г. от АК – В., ответникът по молбата за отмяна В. Т. С. (лично и в качеството му на наследник по закон на починалата ответница по молбата П. М. С.) е оспорил допустимостта на отменителното производство, тъй като изложението в молбата за отмяна не сочи на приложното поле на чл.304 ГПК. Поддържа, че е установено законосъобразното провеждане на реституционната процедура в лицето на ответниците по молбата (ищци пред инстанциите по същество). В условията на евентуалност счита, че молбата за отмяна е неоснователна. Претендира присъждане на разноски. С отговор по реда на чл.306, ал.3 ГПК, подаден чрез адвокат Д. Я. Г. от АК – Х., ответникът по молбата за отмяна Н. П. М. (конституиран като страна на мястото на първоначалната ищца М. К. Д.), е оспорил основателността на молбата, като е изложил доводи в подкрепа на становището за законосъобразно проведена реституционна процедура. Претендира присъждане на разноски. С отговор по реда на чл.306, ал.3 ГПК, подаден чрез адвокат А. Д. от АК – В., ответникът по молбата за отмяна [фирма] - [населено място] е заявил, че счита молбата за основателна, тъй като при разглеждането на делото пред инстанциите по същество са събрани доказателства, че [фирма] - [населено място] не е единствен собственик и владелец на процесния имот, а такъв е и М. у. „П.. д-р П. И. С.” - [населено място] (преди – В. м. и.). Претендира присъждане на разноски. С постановеното по настоящото дело определение № 205 от 27.11.2014 г. на ВКС, II г.о. е прието, че подадената молба за отмяна следва да бъде разгледана по същество на заявеното отменително основание, като в тази връзка намира следното: Съгласно чл.304 ГПК отмяна на влязло в сила решение може да иска лице, спрямо което решението има сила, независимо че то не е било страна по делото. Нормата препраща към чл.216, ал.2 ГПК, с което се регламентира приложимост на отмяната по чл.304 ГПК по отношение на хипотезите на необходимо другарство в двете му проявни форми – задължително и факултативно. По тази причина, легимирани да искат отмяна по чл.304 ГПК се явяват не всички трети спрямо приключилото производство лица, а само тези от тях, които са участници в неделимо спорно правоотношение. От това им качество от една страна произтича правото им на участие в съдебния спор като главна страна (ищец или ответник), а от друга – разпростирането на силата на пресъдено нещо и по отношение на тях, независимо от това дали са участвали като такава страна в производството, по което е постановено решението, чиято отмяна се търси. От представените от молителя в настоящото производство писмени доказателства се установява, че М. у. „П.. д-р П. И. С.” (МУ) - [населено място] е универсален правоприемник на открития през 1960 г. В. м. и. (В.) - [населено място]. Със заповед № 194 от 05.11.1969 г. на председателя на ИК на ГНС - В., издадена на основание § 60 и § 70 от Правилника за приложение на ЗПИНМ, е одобрена регулацията на площадката за В. – В. и включването на същата към регулационния план на [населено място]. Последвало е отчуждаване в полза на Д. на имотите включени в одобрената площадка, включително терена, предмет на исковата молба, депозирана на 28.10.2008 г. от М. К. Д., П. М. С. и В. Т. С. срещу [фирма] - [населено място] и представляващ понастоящем ПИ № 2563 по плана на жилищна група, западно от болничен комплекс на В. - В., м.”С.” в землището на [населено място]. За придобитите в резултат на отчуждаването терени и построените върху същите сгради са съставени актове за държавна собственост № 1722, № 1723 и № 1724 – всички от 15.03.1993 г., както и № 1781 от 14.04.1993 г. Видно от последния, площта на предоставения за оперативно управление на МУ – В. терен е 194,30 дка, включително имот ПИ № 2563. На основание чл.2, ал.2, т.4 и чл.68, ал.1 от Закона за държавната собственост и писмо № 21-22-42 от 20.07.1998 г. на МОН е съставен нов акт за публична държавна собственост № 1879 от 12.11.1998 г., в който е възпроизведено по-рано удостовереното притежание на терена с площ 194,30 дка и предоставянето му на МУ – В.. Със заповед № РД 18-82 от 31.08.2000 г. на Министъра на здравеопазването съществуващата болнична диагностично-лечебна структура към М. у. - В. се преобразува на основание чл.101, ал.1 и ал.4 от Закона за лечебните заведения в лечебно заведение с наименование „М. б. з. а. л. - [фирма], [населено място]. Капиталът на лечебното заведение е в размер на 19 491 000 лева, разпределен в 1 949 100 броя поименни акции по 10 лева всяка една. Разпоредено е, че лечебното заведение поема активите и пасивите на съществуващата болнична диагностично-лечебна структура към М. у. - В. по баланса й към 30.06.2000 г. Съставен е разделителен протокол, съгласно който на „М. [фирма] се предоставят сгради (УБ „С. М.”, п., п. и и. б.) и земя с площ 120 дка. В баланса на МУ - В. като актив е останала земя с площ 74,3 дка, както и сгради (хранителен блок със ЗП 1 998 кв.м., аула максима (аудитория) със ЗП 360 кв.м., гаражи със ЗП 1 880 кв.м.). По делото няма доказателства, въз основа на които да може да се формира извод какъв е териториалния обхват на предоставената на „М. [фирма] земя с площ 120 дка и какъв е териториалния обхват на останалата в баланса на МУ – В. земя с площ 74,3 дка, двете общо формиращи придобитите в резултат на проведените след 1969 г. отчуждавания на терените с обща площ 194,30 дка. От друга страна, в производството пред РС – Варна е представен констативен Нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 99 от 01.06.2007 г., том ІІ, рег.№ 2047, д.№ 259/2007 г. на нотариус С. С. (рег.№ 193 на НК), вписан от СВ – В. акт № 124, том ХLV, дело № 11033/2007 г., съгласно който (въз основа на предоставени на нотариуса документи относно регистрацията на дружеството по ф.д.№ 2940/2000 г. по описа на ОС – Варна, ФО) „М. [фирма] се легитимира като собственик на целия поземлен имот с площ 194,30 дка и постройките върху него. С решение № 2111 от 11.06.2010 г., постановено по гр.д.№ 8120/2008 г., (потвърдено с решение № 703 от 04.04.2013 г. по в.гр.д.№ 710/2012 г. на Варненски окръжен съд, Втори състав, което на свой ред е потвърдено с решение № 67 от 10.04.2014 г. по гр.д.№ 5615/2013 г. на Върховен касационен съд, Първо гражданско отделение) Варненски районен съд, Десети състав, е осъдил [фирма] - [населено място] да предаде на М. К. Д., П. М. С. и В. Т. С. владението върху недвижим имот, представляващ ПИ № 2563 по плана на жилищна група, западно от болничен комплекс на В. - В., м.”С.” в землището на [населено място] с площ 3 300 кв.м. по скица и решение № 164 от 14.07.1992 г. на Кмета на [община] и 2620 кв.м. по имотни граници съгласно протокол № 310 от 08.11.1993 г. за въвод във владение на [община], при граници: ПИ № 2564, 999, 2549 и път. Видно от Скица на поземлен имот № 3303 от 06.02.2013 г., отчуждените след 1969 г. терени понастоящем съставляват един поземлен имот с идентификатор 10135.2555.330, с площ 191 540 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана и начин на трайно ползване – за друг обществен обект, комплекс, като за собственик е вписан М. [фирма] съобразно констативния нотариален акт, вписан от СВ – В. акт № 124, том ХLV, дело № 11033/2007 г. Изложеното мотивира настоящия състав на съда да приеме, че по делото не е установено молителят М. у. – В. да притежава право на собственост върху идеални части от поземления имот, понастоящем с идентификатор 10135.2555.330. В резултат от проведеното след 1969 г. отчуждаване Д. е придобила собствеността върху тази територия, в удостоверение на което е и съставения на основание чл.2, ал.2, т.4 и чл.68, ал.1 от Закона за държавната собственост акт за публична държавна собственост № 1879 от 12.11.1998 г. Видно от последния, както и от предшестващите го актове за държавна собственост № 1722, № 1723 и № 1724 от 15.03.1993 г. и № 1781 от 14.04.1993 г., на молителя е било предоставено безвъзмездно право да управлява имота по смисъла на чл.15, ал.1 ЗДС със съдържанието на това право, произтичащо от чл.14, ал.3 ЗДС (да владее, ползва и поддържа от името на държавата, за своя сметка и на своя отговорност предоставеното имущество). Университетът не се явява титуляр на правото на собственост по отношение на имуществото, което не е станало част от активите на М. [фирма]. Това от своя страна означава, че молителят няма участие в неподелена съсобственост, което да го легитимира като лице, спрямо което решение № 2111 от 11.06.2010 г. по гр.д.№ 8120/2008 г. на Варненски районен съд, Десети състав има сила, независимо че не е било страна по делото. По тази причина подадената молба се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение. С оглед настоящото произнасяне, на основание чл.81 ГПК и при съответно приложение на чл.78, ал.3 ГПК в полза на ответника по молбата за отмяна Н. П. М. следва да се присъдят поисканите и доказани разноски по делото в размер на 2 400 лева, а в полза на ответника по молбата за отмяна В. Т. С. следва да се присъдят поисканите и доказани разноски по делото в размер на 1 636 лева. Воден от изложеното и на основание чл.307 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за отмяна на влязло в сила решение, подадена с вх.№ 18397 от 10.07.2014 г. от М. у. „П.. д-р П. И. С.” - [населено място], представляван от проф.д-р К. Д. И., д.м.н. – Ректор, срещу решение № 2111 от 11.06.2010 г., постановено по гр.д.№ 8120/2008 г., Варненски районен съд, Десети състав, решение № 703 от 04.04.2013 г., постановено по в.гр.д.№ 710/2012 г. на Варненски окръжен съд, Втори състав и решение № 67 от 10.04.2014 г., постановено по гр.д.№ 5615/2013 г. на Върховен касационен съд, Първо гражданско отделение. ОСЪЖДА М. у. „П.. д-р П. И. С.” - [населено място], представляван от проф.д-р К. Д. И., д.м.н. – Ректор, ДА ЗАПЛАТИ на Н. П. М. сумата 2 400 (две хиляди и четиристотин) лева на основание чл.78, ал.3 ГПК. ОСЪЖДА М. у. „П.. д-р П. И. С.” - [населено място], представляван от проф.д-р К. Д. И., д.м.н. – Ректор, ДА ЗАПЛАТИ на В. Т. С. сумата 1 636 (хиляда шестстотин тридесет и шест) лева на основание чл.78, ал.3 ГПК. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: