Р Е Ш Е Н И Е   № 229   София, 20.04.2010 година     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на   двадесет и втори март, две хиляди и десета  година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА           ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА                                                                            СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА   при участието на секретаря Юлия Георгиева  изслуша докладваното от съдията  Н. Зекова                                                                    гражданско дело №  1054/2009       година.       Производство по чл. 290 ГПК. Делото е образувано по касационна жалба на П. А. от гр. А. срещу решение на Пловдивския окръжен съд по гр. д. № 344/2009 год., с което е потвърдено първоинстанционно решение на Асеновградския районен съд по гр. д. № 742/2008 год. С това решение е отхвърлен искът му за сумата 24 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука. Ответникът „ Л. 2005” Е. , с. Б., Пловдивска област счита жалбата за неоснователна. Окръжният съд е счел искът за неоснователен, тъй-като по делото е установено, че трудовата злополука е причинила на ищеца 16% трайна неработоспособност, установено с решение на ТЕЛК от 9. 4. 2008 год., а чл. 200, ал. 1 КТ в актуалната редакция ангажира отговорността на работодателя при неработоспособност над 50% на лицето, увредено от трудова злополука. Изводите и произнасянето на съда не съответстват на закона и на предмета на спора. Претенцията на А. е за вреди от трудова злополука, причинили временна неработоспособност, т. е. правното основание е по чл. 200, ал. 1, предложение. първо от КТ, а не за вреди причинили трайна неработоспособност – материалноправно основание по второто предложение на чл. 200, ал. 1 КТ В този смисъл въззивният съд е разгледал и се е произнесъл по непредявен иск, поради което решението му следва да се обезсили и делото се върне на същия съд за произнасяне по същество по предявения иск на заявеното от ищеца основание – вреди от трудова злополука, причинили временна нетрудоспособност. Доколкото по делото има данни, че в резултат на увреждането е настъпила и трайна неработоспособност, този факт може да се преценява по делото като указание за естеството и обема на неимуществените вреди на ищеца и размера на дължимото за тях обезщетение. На основание чл. 293, ал. 4, във връзка с чл. 270, ал. 3 ГПК Върховният касационен съд   Р Е Ш И:   ОБЕЗСИЛВА решението от 3. 4. 2009 г. по гр. д. № 344/2009 г. на Пловдивския окръжен съд и ВРЪЩА делото на същия съд и състав за произнасяне по предявения иск по чл. 200, ал. 1, предложение първо КТ.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: