Р Е Ш Е Н И Е № 107 гр.София, 08.10.2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ГЕРГАНА НИКОВА при участието на секретаря Теодора Иванова, изслуша докладвано от съдия Гергана Никова гр.дело № 5383 по описа за 2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 97 от 12.03.2014 г. на ВКС, ІІ г.о. по настоящето дело е допуснато касационно обжалване на въззивно решение от 23.04.2013 г. по гр.дело № 7320/2012 г. на Софийския градски съд. Обжалването е допуснато, за да се провери допустимостта на въззивното решение - чл.281, т.2 ГПК. С подадената в срока по чл.283 ГПК касационна жалба Х. С. Х. се поддържа, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като в производството по допускане на делбата не е конституирана като страна съпругата му, явяваща се титуляр на правото на собственост върху идеални части от апартамента. Поддържа се още, че решението е неправилно поради нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон - основания за отмяна по смисъла на чл.281, т.2 и т.3 ГПК. В подадения в срока по чл.287, ал.1 ГПК отговор ответниците по касация И. Ц. Т. и М. Ц. Т. са заели становище, че жалбата е неоснователна. Състав на ВКС, Второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания за отмяна и в правомощията си по чл.291 и чл.293 ГПК, намира следното: С атакуваното въззивно решение Софийският градски съд, потвърждавайки в тази му част решение № ІІ-54-292 от 11.02.2012 г. по гр.д.№ 61295/2010 г. на Софийски районен съд, ІІ ГК, 54 състав, е допуснал да се извърши съдебна делба между И. Ц. Т., М. Ц. Т. и Х. С. Х. на недвижим имот, представляващ апартамент № 51, находящ се в [населено място], м.”И. В.”, [улица], в сградата на Ж. „Т.”, вх.В, ет.4, при квоти: по 1/12 ид.част за всеки от съделителите И. Ц. Т. и М. Ц. Т. и 10/12 ид.части за Х. С. Х. (сега касатор). В сезиращата съда въззивна жалба на настоящия касатор е заявено оплакване, че първоинстанционният съд неправилно не е конституирал за участие в производството по допускане на съдебна делба съпругата му Н. Д. Х., с която се е намирал в граждански брак към момента на снабдяването му с нотариален акт за собственост от Ж. „Т.”. Видно от удостоверение № 206555 от 18.04.1971 г., издадено от К. РНС – С., на 18.04.1971 г. е сключен граждански брак между Х. С. Х. и Н. Д. Х. (с предбрачно фамилно име А.). На 30.12.1976 г. е последвало издаването на нотариален акт за собственост върху жилище, построено върху държавно място от Ж. „Т.”, по силата на който и съобразно нотариален акт за поправката му, издаден на 09.12.1977 г., правото на собственост върху процесния апартамент № 51 е придобито от М. А. И. и Х. С. Х. при квоти 1/3 ид.част за първата и 2/3 ид.части за втория. При тези факти, като се има предвид релевантния момент на придобиването на собствеността върху апартамента и разясненията, дадени с ТР № 44 от 5.VІ.1975 г., ОСГК на ВС, се налага извода, че считано от 30.12.1976 г. собствеността върху 2/3 ид.части от процесния апартамент е придобита от касатора Х. С. Х. и съпругата му Н. Д. Х. при условията на съпружеска имуществена общност. Това означава, че от материално-правна гледна точка те са участници в неделимо правоотношение, легитимиращо Н. Х. като съсобственик, което от процесуално-правна гледна точка я определя като необходим другар по смисъла на чл.216, ал.2 ГПК. Задължителната съдебна практика последователно провежда разбирането, че като страни в производството за делба следва да бъдат конституирани всички съсобственици, като същите се явяват задължителни необходими другари и участието им в процеса е условие за неговата допустимост – т.1 от ППВС № 4/1964 г., т.1 от ТР № 1/2004 г., ОСГК. Последното обосновава приложението на постановката по т.6 от ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г., ОСГТК, съобразно която ако в първата инстанция не е бил конституиран необходим другар, чието участие в производството е задължително, въззивният съд следва да обезсили като недопустимо първоинстанционното решение и да върне делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане с участие на необходимия другар. В разглеждания случай въззивният съд е процедирал в нарушение на така дадените задължителни разяснения. Както първоинстанционното, така и въззивното решения, постановени без в производството да е участвала Н. Д. Х., се явяват процесуално недопустими и подлежат на обезсилване, като делото следва да се върне на Софийския районен съд за ново разглеждане. Воден от изложеното и на основание чл.293, ал.4 вр.чл.270, ал.3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА въззивно решение от 23.04.2013 г. по гр.дело № 7320/2012 г. на Софийския градски съд, както и ОБЕЗСИЛВА решение № ІІ-54-292 от 11.02.2012 г. по гр.д.№ 61295/2010 г. на Софийски районен съд, ІІ ГК, 54 състав в частта, с която е допуснато да се извърши съдебна делба между И. Ц. Т., М. Ц. Т. и Х. С. Х. на недвижим имот, представляващ апартамент № 51, находящ се в [населено място], м.”И. В.”, [улица], в сградата на Ж. „Т.”, вх.В, ет.4, при квоти по 1/12 ид.част за всеки от съделителите И. Ц. Т. и М. Ц. Т. и 10/12 ид.части за Х. С. Х.. ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за ново разглеждане в тази му част с участието на Н. Д. Х.. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: