9 РЕШЕНИЕ №205 гр. София, 21 октомври 2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ ХРИСТИНА МИХОВА при участието на секретаря Марияна Петрова и прокурора от ВКП П. Маринова изслуша докладваното от съдия Христина Михова касационно наказателно дело №837/2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство пред ВКС е образувано по жалба на защитника на подсъдимия М. И. К. срещу решение № 18, постановено на 30.06.2016 год. по ВНОХД № 33/2016 год. по описа на Апелативен специализиран наказателен съд /АпСНС/. В касационната жалба се релевират всички касационни основания по чл. 348, ал.1 от НПК. Твърди се, че е допуснато нарушение на процесуалните правила при изготвяне на обвинителния акт, който не отговарял на изискванията на закона, тъй като в него не били посочени точните периоди, в които всеки един от двамата подсъдими е осъществявал състава на чл. 339 от НК, а това затруднявало правото им на защита. Съдилищата по фактите били допуснали нарушения при оценка на доказателствата, като не подложили на подробен анализ всички свидетелски показания, игнорирали едни доказателства за сметка на други, в резултат на което допуснали и нарушение на материалния закон, признавайки подсъдимия М. К. за виновен по повдигнатото му обвинение. Релевират се доводи за явна несправедливост на наложеното на подс. М. К. наказание, поради несъобразяване на съдебните състави с наличието на многобройни смекчаващи вината му обстоятелства. В подкрепа на тези твърдения в касационната жалба се излагат подробни съображения. Прави се искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за отстраняване на допуснатото съществено процесуално нарушение. Алтернативно се иска оправдаване на подсъдимия или намаляване на наложеното му наказание с приложение на разпоредбата на чл. 55 от НК. В съдебно заседание пред ВКС защитникът на подсъдимия М.К. поддържа касационната жалба и пледира за нейното уважаване. Защитата акцентира на това, че са били допуснати процесуални нарушения, които довели до неправилно приложение на материалния закон. В подкрепа на твърдението за явна несправедливост на наложеното наказание посочва наличието на изключително смекчаващо вината обстоятелство –дейността на подс. М. К. като спасител. Представителят на Върховна касационна прокуратура изразява становище, че въззивният съдебен акт следва да бъде оставен в сила, тъй като не са налице сочените в касационната жалба касационни основания. Подсъдимият К. И. К. и неговия защитник, редовно призовани, не се явяват в съдебното заседание. Подсъдимият М. И. К. поддържа касационната жалба, моли съда да я уважи и да върне делото за ново разглеждане, за да бъде открит истинския извършител на престъплението. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното: С присъда, постановена на 12.10.2015 год. по НОХД №139/2015 год., Специализираният наказателен съд /СпНС/ е признал подсъдимия М. И. К. за виновен в това, че при условията на продължавано престъпление, за времето от месец април 2013 год. до 19.12.2013 год. в [населено място], общ. С.З., държал огнестрелни оръжия и боеприпаси в големи количества, без да има за това надлежно разрешение, като по първия пункт действал сам, а по втория в съучастие с подс. К. К. като съизвършител, поради което и на основание чл. 339, ал.2, вр. с ал.1, вр. с чл. 20, ал.2, вр. с чл. 26, ал.1, вр. с чл. 54 от НК го е осъдил на три години лишаване от свобода, при първоначален „строг“ режим за изтърпяване на наложеното наказание в затвор. Със същата присъда СпНС е оправдал подс. М. К. по обвинението да е извършил деянието по първия пункт за времето преди 18.12.2013 год. и по втория пункт за времето от януари до март 2013 год. включително. С посочената присъда СпНС е признал подсъдимия К. К. за виновен в това, че за времето от месец април 2013 год. до 19.12.2013 год. в [населено място], общ. С.З., в съучастие с подсъдимия М. К. като съизвършител, държал огнестрелни оръжия в големи количества, без да има за това надлежно разрешение, поради което и на основание чл. 339, ал.2, вр. с ал.1, вр. с чл. 20, ал.2, вр. с чл. 55, ал.1, т.1 от НК го е осъдил на две години и осем месеца лишаване от свобода, като е отложил изтърпяването на същото за изпитателен срок от пет години. По повод постъпили жалби от подсъдимите било образувано въззивно производство в АСпНС. С решение № 18, постановено на 30.06.2016 год. по ВНОХД №33/2016 год., АСпНС изменил първоинстанционната присъда като оправдал подсъдимите по обвинението да са държали в периода април 2013 год. до 19.12.2013 год. пет броя картечни газови пистолети марка „“ и два броя газови пистолети „“, а в останалата част я потвърдил. При извършената проверка на протестираната присъда, ВКС не констатира нарушения, допуснати от въззивния съд от категорията на посочените в касационната жалба, които да налагат отмяната на въззивния съдебен акт и връщането на делото за ново разглеждане. На първо място следва да бъде обсъдено дали е било допуснато соченото от касатора съществено нарушение на процесуалните правила при изготвянето на обвинителния акт, тъй като от това зависи разглеждането на останалите релевирани касационни основания. Твърдението на защитата за допуснато процесуално нарушение се основава на обстоятелството, че подс. М.К. отсъствал често от дома си поради естеството на работата, която извършвал и не е имал възможност да осъществява държане върху инкриминираните вещи през целия период, за който му е повдигнато обвинение. Затова в обвинителния акт следвало да бъде конкретизирано точно времето когато М.К. е осъществявал държането върху оръжието и боеприпасите и кога другият подсъдим. Като не отразила това в обвинителния акт, прокуратурата допуснала съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като за подсъдимите не било ясно какво обвинение е повдигнато срещу тях, а това затруднявало правото им на защита. Това твърдение не може да бъде споделено. С обвинителния акт е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 339, ал.2 вр. с ал.1 от НК, което по своето естество е от категорията на т.нар. продължени престъпления. При този вид престъпления съставът се осъществява непрекъснато, трайно, постоянно, докато не настъпят някакви обстоятелства, зависещи или не от волята на дееца, които го прекратяват. До прекъсването /прекратяването/ му се осъществяват всички признаци от състава на престъплението, което се счита за едно престъпно деяние и за което се налага едно наказание. Продължените престъпления не изискват постоянно някакви активни действия от страна на извършителя им. За да се приеме, че е реализирано деяние по чл. 339 от НК не е необходимо осъществяване на активни действия от страна на дееца с държаните от него оръжия или боеприпаси, след първоначалното установяване на фактическа власт върху тях. Тази власт и връзката между извършителя на деянието и инкриминираните вещи не се прекъсва, когато лицето по някаква причина се е откъснало от мястото, където те се намират физически, стига деецът да има достъп до тях и те да не са преминали в чужда фактическа власт. Когато деянието е осъществено в съучастие, под формата на съизвършителство / какъвто е настоящия случай/, всеки от съизвършителите осъществява елементите от състава на престъплението едновременно със съучастника си, съзнавайки и неговото участие. При това не може да се изисква от прокуратурата да посочва в обвинителния акт, кой от подсъдимите, в кой период от време осъществявал фактическа власт върху инкриминираните предмети, след като тезата на обвинението е, че деянието е осъществено в съучастие. Поради това, прокуратурата не е длъжна да сочи в обвинителния акт всеки момент, в който подсъдимите са осъществявали поотделно фактическа власт върху инкриминираните предмети. Достатъчно е да бъдат посочени началния и крайния момент на инкриминирания период или конкретна дата, на която съизвършителите са осъществили деянието, така както е направил представителят на държавното обвинение, поради което е неоснователно възражението за допуснато процесуално нарушение. Неоснователно е и възражението за допуснати нарушения при анализа и оценката на доказателствата и изграждане на вътрешното убеждение на съда. В подкрепа на това възражение се твърди, че съдилищата по фактите са игнорирали едни доказателствени източници и неправилно са дали приоритет на други, което довело до неправилно приложение на материалния закон. Внимателният прочит на доказателствените източници дава основание касационният съд да приеме посочените възражения за неоснователни. В мотивите на присъдата първостепенният съд е изложил подробни съображения относно възприетите от него фактически положения и доказателствените материали, от които ги е извел. Решаващият съд е събрал по свой почин и по искане на страните доказателствен материал, свързан с изясняване на фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване. Подложил е на подробен и задълбочен анализ показанията на всички свидетели, които е разпитал, съпоставил ги е както помежду им, така и с останалите доказателствени материали - протоколи за оглед, за претърсване и изземване, заключения на балистичните, химическата, комплексните и дактилоскопните експертизи, обяснения на подсъдимите. Всички тези доказателствени източници са оценени задълбочено, в съответствие с правилата на формалната логика и закона, като не е допуснато тяхното изопачаване. Преценени са в съответствие с действителното им съдържание и смисъл, като не им е придадено значение, което нямат. Първостепенният съд е изложил убедителни съображения относно кредитирането на показанията на свидетелите Д. Д., Р. Й., Д. Д., Й. Й., Т. Т., Т. П. и Г. Д.-лицата присъствали при извършеното претърсване на съответните помещения и намирането и изземването на инкриминираните предмети, като правилно е приел същите за последователни, обективни и непротиворечиви относно съставомерните факти. Решаващият съд задълбочено е анализирал показанията на св. В. И., като е дал вяра на изложеното от него на досъдебното производство пред съдия / показания приобщени по надлежния ред в хода на първоинстанционното съдебно следствие/, обосновавайки това свое решение с обстоятелството, че именно те са достоверни, тъй като са изложени във времево отношение по-близо до събитията, за които се отнасят, като свидетелят дава информация за факти, които само той би могъл да знае. Решаващият съд законосъобразно е приел, че гаранция за достоверността и обективността на показанията на св. В.И. е обстоятелството, че те са депозирани пред съдия на досъдебното производство, като свидетелят е имал пълната възможност да изложи всички факти така, както ги е възприел в действителност. За разлика от изложените на досъдебното производство сведения, показанията, дадени от св. И. в хода на съдебното следствие правилно са оценени от първоинстанционния съд като непоследователни и вътрешно противоречиви. Първоинстанционният съд е анализирал и показанията на свидетелите С. Д. и В. Ц., като констатирайки противоречия в изложеното от двамата, е провел очна ставка между тях. Защитата в касационната жалба акцентира на обстоятелството, че решаващият съд неправилно е дал вяра на изложеното от полицейския служител, а не на шведския гражданин С. Д., който заявил, че не познава подсъдимите, не е купувал от тях оръжие и не е обяснявал на полицейските служители как да стигнат до дома им. СпНС не може да бъде упрекнат за това, че безкритично и неправилно е кредитирал показанията св. Ц.. Спазвайки изискванията на чл. 305, ал.3 от НПК, решаващият съд е изложил аргументите си, поради които е дал вяра на информацията, сведена от св. Ц.. Основното съображение на първоинстанционния съд е обстоятелството, че заявеното от този свидетел изцяло кореспондира с показанията на свидетелите Р. Й. и Р. Т.. Изложеното от св. Ц. затова, че именно шведският гражданин е насочил полицейските служители към дома на подсъдимите в [населено място], давайки описание на пътя, по който се стига до него, сведения за автомобила, управляван от лицето, което му е продало оръжието и описание на самия човек, се потвърждават изцяло от полицейския инспектор, отговарящ за района на [населено място] - св. Т. и секретаря на кметството - св. Й., които потвърждават, че при тях е пристигнала информация за приблизителното местонахождение на имота на подсъдимите и марката на лекия автомобил- „Мерцедес“, какъвто е управлявал подс. М. К.. Неоснователно е възражението, изложено в касационната жалба, че такава информация Д. не бил в състояние да даде, тъй като не знаел български език. От показанията на св. Ц. се установява, че той е провеждал беседата с чуждия гражданин на английски език, а за установяване на местонахождението на къщата на „продавача“, от който е било закупено оръжието / с което е бил заловен св. Д./ са били използвани интернет приложенията „Google maps“ и „Google street“. Последното обстоятелство се потвърждава и от показанията на св. Т., който е заявил, че при него били изпратени „нещо като сателитни снимки“ с описание на маршрут, водещ до къщата на подсъдимия М. К.. Всички тези факти, изведени от показанията на посочените свидетели детайлно са били обсъдени в мотивите на първоинстанционната присъда, поради което твърдението, че не са преценени задълбочено е изцяло неоснователно. Обстоятелството, че решаващият съд не е приел за достоверни показанията на св. Д. не се дължи на повърхностен подход към същите, а на факта, че изложеното от този свидетел се опровергава от посочените гласни доказателства. Това се отнася и до обясненията на подсъдимия К.К., дадени на досъдебното производство и послужили на първостепенния съд да направи заключение относно обосноваността на обвинението. Първият съд по фактите е обърнал особено внимание на тези обяснения, като е съобразил, че освен средство за защита, те са и доказателствено средство, което следва да бъде проверено наред с останалите доказателствени източници. В контекста на изложеното, възражението, посочено в касационната жалба за това, че осъдителната присъда се основава само на обясненията на подс. К.К., следва да се отбележи, че решаващият съд е изложил съображения относно т.нар. „оговор“, които изцяло се възприемат и от касационния съд, поради което не е нужно да се повтарят. Обсъждайки обясненията на подс. К.К. първоинстанционният съд е дал задълбочен отговор на всички възражения, направени от защитата срещу тях, като обосновано, задълбочено и добре аргументирано е посочил причините, поради които кредитира изложеното от този подсъдим на досъдебната фаза. Логични са разсъжденията на СпНС за това, че именно тези обяснения намират опора в останалия, събран по делото доказателствен материал, относно времето, мястото и начина на осъществяване на деянието. Обясненията на подс. К.К., наред с показанията на поемните лица, на св. И. Г., обсъдени във връзка с показанията на свидетелите Й., Т. и Ц., с писмените доказателствени средства и експертните заключения, са дали основание на първоинстанционния съд да приеме за обосновано повдигнатото обвинение и да приложи правилно материалния закон. На свой ред въззивният съдебен състав е събрал допълнителни доказателства в хода на допуснатото въззивно съдебно следствие, проверявайки по искане на защитата версията на подсъдимите, затова, че инкриминираните вещи са били държани от друго лице- починалия А. Л., както и версията, че оръжията са на св. Г. С.. В тази връзка АСпНС е изслушал отново обясненията на двамата подсъдими, извършил е допълнителен разпит на св. Я. Я. и е допуснал до разпит в качеството на свидетели лицата А. З. и Г. С.. За изясняване противоречията между показанията на свидетелите Я. Я. и Г. С., въззивният съдебен състав е поставил двамата в очна ставка. Контролиращият съд е подложил на собствен анализ обясненията на подсъдимите М. К. и К.К., като законосъобразно и обосновано е отчел промяната в позицията на двамата относно лицето, което според тях е държало инкриминираните вещи, като е приел версията им за изцяло защитна. Въззивният съдебен състав е изложил аргументите си относно отхвърляне на защитната версия на подсъдимите като обосновано е приел, че доказателствената наличност, включително и показанията на св. Г. С. не я потвърждават. Въззивната инстанция е изпълнила задълженията си за пълен и всеобхватен анализ на доказателствената съвкупност. Оценката на доказателствата и начинът на изграждане на вътрешното убеждение на въззивния съдебен състав са изложени обстойно в мотивите на въззивното решение по начин, съответстващ на изискванията на чл. 339, ал.3, вр. чл. 305, ал.3 от НПК. Проверени са били защитните доводи на подсъдимите, като аргументирано им е отговорено, съобразно собствения прочит на доказателствата в съответствие с действителното им съдържание. С оглед на това касационният съдебен състав намира, че въззивната инстанция при постановяване на решението си не е допуснала нарушение на правилата за събиране и оценка на доказателствените източници, както и на принципа, визиран чл. 14 от НПК за вземане на решение по вътрешно убеждение, което от своя страна да е довело до неправилно приложение на материалния закон. Въз основа доказателствата, събрани в съответствие с изискванията на процесуалния закон, двете съдебни инстанции по фактите са направили законосъобразен и правилен извод като са приели, че следва да бъде ангажирана наказателната отговорност на подсъдимите по повдигнатото срещу тях обвинение. Поради това, неоснователно се явява и възражението за нарушение на материалния закон. При извършената касационна проверка не беше констатирана и сочената в касационната жалба явна несправедливост на наложеното на подс. М. К. наказание. Решаващият съд е определил наказание като е отчел значителен превес на смекчаващи отговорността обстоятелства. Като такива е взел предвид добрите характеристични данни за подсъдимия, дългогодишната му трудова ангажираност и принос в областта на водноспасителната дейност, както и факта, че се грижи за болната си майка. Първостепенният съд е съобразил като смекчаващи вината обстоятелства всички посочени в касационната жалба, като те не могат да бъдат приети нито за многобройни, нито за изключителни, за да бъде приложена разпоредбата на чл. 55 от НК. Решаващият съд не е обсъдил единствено времетраенето на производството, но това не е било и необходимо, тъй като то не се отличава с особена продължителност, която да е в разрез с изискването за разумен срок на процеса. Въпреки че е отчел наличието и на отегчаващи вината обстоятелства като миналите осъждания на подс. М.К., включително и за престъпление от същия вид като този по настоящото дело, както и значителния период от време, през който е държал инкриминираните вещи, първостепенният съд в разрез с разпоредбата на чл. 54, ал.2 от НК е определил наказание в минималния предвиден в разпоредбата на чл. 339, ал.2 от НК размер. При това положение да се акцентира изключително върху дейността, с която професионално се занимава подс. М.К., независимо от нейната обществена значимост и да се пренебрегва факта на обремененото му съдебно минало е неоснователно, а и незаконосъобразно, тъй като не съответства на целите на чл. 36 от НК. Решаващият съд е проявил достатъчна снизходителност при определяне на санкцията, с оглед на което касационният съд намери касационната жалба и в тази й част за неоснователна. Водим от изложеното и на основание чл. 354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 18, постановено на 30.06.2016 год. по ВНОХД № 33/2016 год. описа на Апелативния специализиран наказателен съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.