6 Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 1697/2009 год. Р Е Ш Е Н И Е № 694 гр.София, 05.01.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в съдебно заседание на осми ноември две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова ЧЛЕНОВЕ: Костадинка Арсова Василка Илиева със секретар В. Петрова изслуша докладваното от председателя (съдията) Т. НИНОВА гражданско дело под № 1697/2009 година Производство по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. Г. И. от гр.Пл., представляван от адвокат А. Д. Б. от Пл.та адвокатска колегия, подадена срещу въззивното решение № 1238 от 06.07.2009 год., постановено по гр.дело № 2769/2008 год. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която е оставено в сила решение № 233 от 15.04.2008 год. по гр.дело № 8408/2003 год. на Пловдивския районен съд, V-ти състав за отхвърляне предявените искове за делба на складови помещения по п.5 от исковата молба-бившо складово помещение, понастоящем преустроено в жилище/ателие/, състоящо се от стая, баня-тоалетна с полезна площ от около 16.20 кв.м. с вход от към площадката на сградата, находящо се на междинното ниво между партера и първи жилищен етаж от сградата, самостоятелно складово помещение, понастоящем работилница на кота „0”, със самостоятелен вход от коридора на сградата, намиращо се в югозападната част на партерния етаж с полезна площ от 7.01 кв.м., находящо се в гр.Пл. на ул.”О. П.” № 16а. Излагат се съображения за необоснованост и незаконосъобразност поради противоречие на материалния закон – чл.30 и чл.92 ЗС и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила – чл.188 ГПК/отм./ с оглед вида и статута на двата обекта. Постъпила е касационна жалба и от съделителката Е. Г. Б. от гр.Пл., представлявана от адвокат В. Н. С. от Пл.та адвокатска колегия срещу същото въззивно решение, в същата част както и в частта, в която е допуснато извършването на съдебна делба между Е. Г. Б., ЕГН xxxxxxxxxx, И. Г. И., ЕГН xxxxxxxxxx, В. Г. И., ЕГН xxxxxxxxxx, А. Г. И., ЕГН xxxxxxxxxx, Н. Н. И., ЕГН xxxxxxxxxx и Г. С. И., ЕГН xxxxxxxxxx, на следните недвижими имоти: 1. търговски обект под № 5 по скицата от заключението на в.лице Ш., с вход откъм ул.”Д-р В.”, на две нива, първото с площ 17.6 кв.м., а второто – с площ от 11.20 кв.м. 2. Избени помещения под № 4, 5, 6 и 7 по скицата от заключението на в.л.Ш.; при квоти: 2/10 ид.ч. за Е. Б.; 2/10 ид.ч. за И. И.; 2/10 ид.ч. за А. И.; 2/10 ид.ч. за В. И.; 1/10 ид.ч. за Н. И.; 1/10 ид.ч. за Г. И.. Счита, че е неправилно поради несъобразяване на техническата експертиза относно годността на обектите – предмет на делбата и тяхната обоснобеност, подлежащи на делба. В отговор по чл.287, ал.1 ГПК В. Г. И., М. К. И., Г. С. И. със съгласие на майка си Н. Н. И., представлявани от адвокат Н. С. А. от Пл.та адвокатска колегия заявяват становище за неоснователност. В отговор по чл.287, ал.1 ГПК И. Г. И. чрез процесуалния представител адвокат А. Д. Б. депозира становище за неоснователност в частта за допуснатите до делба от въззивния съд недвижими имоти, а в останалата част – за основателност. Ответниците по касация М. В. И. и А. Г. И., двамата от гр.Пл. не вземат становище по касационното обжалване. Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение, разгледа касационните жалби с оглед наведените отменителни основания и като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното: За да постанови обжалваното решение в обжалваното решение в обжалваните му части въззивният съд е приел, че праводателят на страните Г. С. И., починал на 26.02.1968 год., е бил собственик на дворно място от около 242 кв.м., застроено с масивна жилищна сграда с магазини с площ от 226.20 кв.м. с два входа от към ул.”О. П.” № 16 и № 16а в гр.Пл., до 1946 год. когато е била конфискувана с присъда, а последната е отменена с решение № 387 от 06.12.1994 год. на Върховния съд по конф.дело № 1/1946 год. и конф.дело № 5/1946 год., след което със заповед № П-08-00-0023 от 28.02.1995 год. на Министъра на финансите този имот е деактуван като държавен или на наследниците му – петте деца – И., А., В., Е. и наследниците на С. – Н. и Г. е възстановено правото на собственост върху описаните в заповедта обекти, поради което са придобили правото на собственост по силата на чл.5 ЗН на наследствените имоти при равни права за всяко коляно. Взето е предвид, че спорът е какво включва наследствената маса понеже в периода на отчуждаването са налице придобивни сделки за част от наследниците. Отчетено е, че праводателите на страните В. и В. И. на 04.06.1959 год. са купили апартамент на втория етаж от жилищната сграда на ул.”О. П.” № 16-А, гр.Пл., четири тавански помещения, три избени помещения, ½ ид.ч. от клозет и ниша на терасата на тавана, ¼ ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж, а съгласно сключената между страните спогодба по гр.дело № 7385/1984 год. на Пловдивския районен съд в общ дял С. и В. И. са получили същия апартамент/имот/ като за уравнение на дяловете са заплатили на останалите съделители парични суми. Съобразено е, че с нот.акт № 69, т.Х, нот.дело № 2843/1996 год. И. И. е купил апартамент на втория етаж, на ул.”О. П.” № 16 заедно с 1 таванско помещение в югоизточния ъгъл, 1 избено помещение – в източната половина на сградата и с ¼ ид.ч. от общите части и от правото на строеж. По отношение на двете жилища с вход откъм ул.”О.П.” № 16-А е установено, че В. и С. И. са ги придобили по време на брака като към момента на допускане на делбата е налице пристрояване към първия жилищен етаж и реконструкция на таванския етаж в жилищен такъв, но претенцията за делба е приета за неоснователна понеже се касае за присъединяване на вещ/част от сграда/ към главната вещ-апартамента и таванските помещения тъй като присъединяването на обекти /в случая разширения на тераси и обособяването им като стаи, което е констатирано при огледа/, нямат самостоятелен статут и не биха могли да бъдат самостоятелни обекти на собственост и за това не следва да се включват в делбената маса. Относно трите избени помещения с вход от ул.”Отец П.” № 16-А с № 1, 2 и 3 по техническата експертиза искането за делба не е оспорено и следва да се допуснат. Направен е извод, че т.нар. работилница има обслужващо предназначение, а обособената стая със санитарен възел на междинната стълбищна площадка с оглед ЗУТ и Наредба № 7/2003 год. за правила и нормативи за устройство на територията светлата й височина не отговаря на нормативните изисквания за жилищно такова, дори и в подпокривното пространство, поради което има обслужващо значение на жилищните етажи, собственици на които са единствено С. и В. И., поради което искането за делбата им е отхвърлено. По отношение петте магазинни помещения е съобразено, че са съсобствени на основание наследствено правоприемство и реституция и подлежат на делба. Същото е и за избени помещения № 4, 5, 6 и 7. Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК и са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни. С определение № 398 от 13.05.2010 год., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК по материалноправни и процесуалноправни въпроси, касаещи първата фаза по допускане на делбата и свързани с легитимацията на страните по искане за делба, доказателствените средства при обособяване на жилища и други помещения. Решението на въззивния съд е валидно, допустимо и правилно като при постановяването му е спазен материалния закон, не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила, съответства на действителното правно положение на спора и е обосновано. Въззивният съд е обсъдил съгласно чл.188, ал.1 ГПК/отм./ събраните по делото доказателства относно релевантните за спора факти като е направил свои преки, непосредствени изводи относно доказателствената им стойност, използвайки законосъобразните процесуални действия по разглеждане на делото, извършени от първата инстанция, при което доказателствената тежест е разпредЕ. правилно. С оглед характера на производството – делбено, законосъобразно решаващият съд е преценил изявленията на страните, които са съобразени с депозираните доказателства и действащата нормативна уредба, както се посочи по-горе. П. в касационната жалба оплаквания са били предмет и на въззивното производство, на които съдът е дал мотивиран отговор в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, който кореспондира с приетата фактическа обстановка и процесуалното поведение на страните. Съдът е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона. Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд, макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива, мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото. За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Материалноправен или процесуален въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена. За да убеди касационният съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено. Заключението на изслушаната техническа експертиза е прието при отчитане изискването на чл.157, ал.3 ГПК/отм./. Съобразена е и нормата на чл.92 ЗС относно приращението към земята на построеното без надлежно учредено право на строеж или пристрояване от останалите съсобственици, но с оглед характера на процесните обекти и при посочените факти правилно са определени правата на страните върху тях. Представените решения касаят друга фактическа обстановка: Решение № 602 от 26.06.1993 год. по гр.дело № 165/1992 год. на І гражданско отделение на Върховния съд е свързано с приложението на чл.74 във връзка с чл.92 ЗС, че обемът на отстъпеното право на строеж се определя от договора или административния акт за неговото учредяване, а построеното извън него е приращение към терена; Решение № 395 от 28.07.1988 год. по гр.дело № 180/1988 год. на същия съд и отделение се отнася до приложението на чл.38 във връзка с чл.92 ЗС относно помещения, построени върху обща част; Решение № 1081 от 21.10.2008 год. по гр.дело № 4658/2007 год. на ІІ гражданско отделение на Върховния касационен съд касае приложението на чл.92 и чл.98 ЗС във връзка с чл.41 ЗУТ за сгради на допълващо застрояване, а Решение № 81 от 30.09.1972 год. по гр.дело № 75/1972 год. на ОСГК на Върховния съд е относно таванско помещение, надстроено над стария таван, че е приращение по смисъла на чл.92 ЗС. Понеже не е допуснато нарушение, водещо до отмяна на основание чл.281, т.3 ГПК касационните жалби следва да се оставят без уважение, а решението на въззивния съд – потвърди. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Пловдивския окръжен съд с № 1238 от 06.07.2009 год., постановено по в.гр.дело № 2769/2008 год. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/ /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: