2 Р Е Ш Е Н И Е № 318/11 СОФИЯ, 06.07.2012 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на четвърти октомври две хиляди и единадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЯНА ЦЕНЕВА ЧЛЕНОВЕ : ЛИДИЯ РИКЕВСКА БОНКА ДЕЧЕВА при секретаря Даниела Никова изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 615/2010 година и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. А. А. като пълномощник на С. А. А. и Т. П. Т. – А. против решение № 323 от 30.11.2009 г. по гр.д. № 674/09 г. на Пернишкия окръжен съд. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Ответницата по касация С. П. Х. в писмен отговор на касационната жалба изразява становище, че същата е неоснователна. Ответниците Е. Я. И., А. К. П. и Я. Г. П. и третите лица- помагачи на страната на ответницата С. Х.- В. О. И., И. И. О., П. О. К., Л. Н. И., Ц. Г. Г. и Н. Г. И., не са взели становище. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното въззивно решение във връзка с наведените в касационната жалба доводи, приема следното: С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 370 от 28.05.2009 г. по гр.д. № 3136/08 г. на Пернишкия районен съд, с което е отхвърлен предявеният от С. А. А. и Т. П. Т. - А. против С. П. Х. установителен иск за собственост на имот, находящ се в [населено място], съставляващ по регулационния план от 1976 г. УПИ **-*** в кв. **, с площ 782 кв.м. По делото е прието за установено от фактическа страна, че с нотариален акт № ***, т.**, дело № 590/200* г. Е. Я. И., А. К. П. и Я. Г. П. продали на С. А. А. собствения си недвижим имот, представляващ УПИ **- *** в кв. ** по плана на [населено място], общ. П., целият с площ 782 кв.м. Продавачите са наследници на Я. Г. П.. Същият закупил този имот по реда на ЗРПВПВНИ от ТКЗС “В.” [населено място], за което е бил издаден нотариален акт № ***/ 6* г. С нотариален акт № **, т.***, дело № 417/0* г. ответницата по иска С. П. Х. закупила от В. О. И., И. И. О., Л. Н. И., Ц. Г. Г., Н. Г. И. и П. О. К. същия недвижим имот. Продавачите по този договор са наследници на Ц. Б. Б.. С нотариален акт № *, т.*, дело № 7/196* г. същата била призната за собственик на имота по обстоятелствена проверка на основание наследство, делба и давностно владение. Установено е също, че влязло в сила решение № 154 от 17.02.1968 г. по в.гр.д. № 1362/67 г. на Пернишкия окръжен съд е бил отхвърлен предявен от Ц. Б. Б. против Я. Г. П. и ДЗС [населено място] иск за отстъпване на собствеността и предаване на владението върху дворно урегулирано място, съставляващо парцел ***- ***, 900 в кв. ** по плана на [населено място], при граници: З. и Р. Б., п. и братя П., както и иск за обезсилване на нотариален акт № ***/ 6* г. Тъй като по делото е бил представен препис от диспозитива на това решение, въззивният съд е приел, че само от него не може да бъде направен извод, че със сила на пресъдено нещо е преклудирано възражението за нищожност на нотариален акт № ***/196* г., поради което дължи произнасяне по него. По същество е намерил възражението за основателно по съображения, че наследодателят на продавачите Я. Г. П. не е бил жител на [населено място], поради което не е могъл да придобива чрез продажба недвижим имот в същото село предвид установеното с чл.2, ал.1 ЗРПВПВНИ/ отм./ ограничение. Поради това нотариален акт № ***, т.***, дело № 1203/196* г. като извършен в нарушение на закона бил нищожен и продажбата не е произвела вещнопрехвърлително действие, а имотът е останал в патримониума на ТКЗС. Оттук съдът е заключил, че ищците са придобили имота от несобственик, поради което сключеният договор за покупко - продажба не е произвел вещнопрехвърлително действие и не ги легитимира като собственици на имота. Първия въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, е следва ли да се зачете силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение, ако е представен само препис от диспозитива на същото, но липсват мотивите. Влязлото в сила съдебно решение формира сила на пресъдено нещо относно спорното материално право. То се индивидуализира чрез правопораждащия юридически факт, субектите на спорното правоотношение и неговото съдържание и се въвежда в процеса с исковата молба чрез посочване на основанието и петитума на иска. В т.18 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС е посочено, че източник на сила на пресъдено нещо е само диспозитивът на съдебното решение. По аргумент от чл. 189, ал.2 ГПК/ отм./, съотв. чл. 236, ал.2 ГПК, мотивите не са част от решението. В тях съдът излага фактическите констатации и правните изводи по спора, които е направил след преценка на доказателствата по делото във връзка с доводите и възраженията на страните и които са обусловили съдържанието на постановения съдебен акт. Преобладаващо в съдебната практика диспозитивът съдържа кратко описание на спорното право, предмет на решението, а цялостната негова характеристика с всички белези, които го индивидуализират - правопораждащ факт, страни, съдържание, правна квалификация, се посочват в мотивите. Поради това последните, макар да не са източник на сила на пресъдено нещо, имат съществено значение за индивидуализацията на спорното право. Известно е, че осъдителният иск по чл. 108 ЗС имплицитно съдържа в себе си искане за установяване съществуването на правото на собственост на ищеца, основано на посочено от него конкретно придобивно основание. Това негово право е предмет на делото и по него съдът дължи произнасяне с решението си. В случая по делото е бил представен препис от влязлото в сила решение по в.гр.д. № 1362/67 г. на Пернишкия окръжен съд, съдържащ само неговия диспозитив, с който се отхвърля предявеният от Ц. Б. Б. против Я. Г. П. иск по чл. 108 ЗС за отстъпване правото на собственост и предаване на владението върху недвижим имот- дворно място, съставляващо парцел **.- ***,*** в кв. ** по плана на [населено място], и иск за обезсилване на нотариален акт № ***/6* г. Единствено от така постановения диспозитив не може да бъде направен извод за придобивното основание, от което ищцата е извела претендираното от нея право на собственост, нито за това дали съдът се е произнесъл в преюдициален порядък по въпроса за действителността на договора, с който Я. П. е закупил процесния недвижим имот по реда на ЗРПВПВНИ от ТКЗС ” В.”. Само въз основа на резултата по делото не може да се направи извод, че възражението за нищожност на договора е преклудирано от силата на пресъдено нещо на посоченото решение, тъй като искът за ревандикация би подлежал на отхвърляне както ако ищцата не успее да докаже, че е придобила правото на собственост на посоченото от нея основание, така и ако ответникът е направил правоизключващо възражение, че той е придобил собствеността върху имота и това негово възражение е намерено за основателно. Като последица от отхвърлянето на предявения от Ц. Б. иск за собственост е отхвърлен и искът за отмяна / обезсилване/ на издадения на ответника нотариален акт-чл. 431, л.2 ГПК/ отм./ . Затова като е приел, че възражението за нищожност на договора за продажба е допустимо за разглеждане в производството по настоящото дело, въззивният съд не е допуснал нарушение на процесуалните правила. Втория въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, касае приложението на чл. 2, ал.1 ЗРПВПВНИ/ отм./. Въззивният съд е приел, че тъй като Я. П. е бил жител на [населено място], а не на [населено място] или [населено място], договорът, с който ТКЗС “В.” е продало на последния процесния недвижим имот, е нищожен като сключен в нарушение на закона - чл. 2, ал.1 ЗРПВПВНИ. Мотивирал се е с това, че съгласно цитираната разпоредба недвижими имоти и вещни права в населените места, в които се прилага този закон, могат да придобиват само жители на населеното място, където се намират имотите, за задоволяване на техните и на членовете на семействата им жилищни, професионални, курортни и здравни нужди. Съгласно чл. 9 ЗРПВПВНИ, в действуваща към момента на извършване на продажбата редакция / ДВ бр. 65/1959 г./този закон се е прилагал за С., окръжните градове и градовете Д., Д., Г., С., К. и К. в границите на общите им градоустройствени планове, а по решение на Министерския съвет- и в други населени места. С влизане в сила на Указа за регулиране на правните сделки с някои недвижими имоти /в.”Известия”, бр. 32/20.04.1962 г./ приложното поле на ЗРПВПВНИ е разширено по отношение прехвърлянето на незастроени или застроени с малоценни постройки парцели и неурегулирани земи в цялата страна. Съгласно § 7 от Правилника за приложение на Указа за регулиране на правни сделки с някои недвижими имоти, тези имоти са могли да бъдат придобивани само от жители на населеното място по местонахождението на имота за задоволяване на своите и на семействата им жилищни и професионални нужди. С оглед на това правилно въззивният съд е приел, че към 30.12.1962 г., когато е извършена продажбата на процесния имот от ТКЗС ”В.” на Я. П., ограничението по чл. 2, ал.1 ЗРПВПВНИ за придобиване на недвижими имоти само от жители на населените места, в които са се намирали тези имоти, се е прилагало и за [населено място], от което през 1963 г. е отделено [населено място]. Съгласно чл. 1 от Правилника за приложение на чл. 7 от Закона за лицата и семейството / обн. ДВ бр. 100/56 г., отм. ДВ бр. 75/30.09.1975 г./ жителството се придобива с вписване в регистъра на населеното място, в което гражданинът се е установил да живее постоянно или преимуществено. Безспорно е установено по делото, че към 1962 г. купувачът П. не е бил вписан в регистрите на населението на [населено място], а е бил жител на [населено място]. Поради това правилно е прието, че договорът за продажба е нищожен като сключен в нарушение на закона. Обстоятелството, че с изменението на ЗРПВПВНИ в “Известия” бр. 29/69 г. приложното поле на закона е ограничено до населените места по чл. 15 – [населено място], градовете - окръжни центрове, Н., П., С. и Х., както и в присъединените към тях населени места, не обосновава друг извод, тъй като действителността на сделката се преценява с оглед на закона, който е действувал към момента на сключването й. С оглед отговора на правните въпроси, по които е допуснато касационно обжалване, въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Договорът, с който ищецът е закупил от наследниците на Я. П. процесния недвижим имот не е произвел вещнопрехвърлително действие, тъй като продавачите по него не са били собственици. Водим от гореизложеното съдът Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 323 от 30.11.2009 г. по гр.д. № 674/09 г. на Пернишкия окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: