Р Е Ш Е Н И Е № 40 гр. София, 09.03.2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди и петнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юрий Кръстев ЧЛЕНОВЕ: 1. Жанина Начева 2. Теодора Стамболова при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора Иванов изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 1726 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящето производство е по глава тридесет и трета, част VІ от НПК, образувано по искане на задочно осъдения Т. В. И. за възобновяване на н. о. х. д. № 675/2011 г. и отмяна на влязлата в сила присъда № 298 от 11.07.2011 г. на Плевенския районен съд. Искането се основава на разпоредбите на чл. 423, ал. 1 и ал. 5 НПК. Осъденият твърди, че на 4.12.2011 г. е бил задържан на територията на Република Гърция; че за постановената присъда е бил уведомен на 14.06.2012 г. чрез европейската заповед за арест; че на 4.09.2014 г. е бил предаден на българските власти при предоставени гаранции за възобновяване на делото; че не е участвал на досъдебното и на съдебното производство и не е присъствал, тъй като се е намирал в местата за лишаване от свобода в Република Гърция. При тези съображения е направено искане за отмяна на осъдителната присъда и връщане на делото за ново разглеждане на стадия, от който е започнало задочното производство. В съдебно заседание защитникът (адв. Х.) поддържа искането по изложените в него съображения. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура счита, че искането следва да бъде уважено, тъй като осъденият е бил предаден с предоставени гаранции от българската държава за възобновяване на наказателното дело. Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, съображенията, развити устно в открито съдебно заседание, и извърши проверка в рамките на изтъкнатото основание за възобновяване, намира следното: С присъда № 298 от 11.07.2011 г. по н. о. х. д. № 675/2011 г. на Плевенския районен съд, постановена задочно, подсъдимият Т. В. Иванов е признат за виновен да е извършил престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „б” НК, поради което е наложено наказание от две години лишаване от свобода при първоначален строг режим в затвор. Подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец сумата от 261 лева за причинени имуществени вреди и разноските по делото. Присъдата не е била обжалвана и след изтичане на законния срок е влязла в сила на 26.07.2011 г. По силата на Европейска заповед за арест № Р-723 от 12.01.2012 г., издадена от Районна прокуратура – Плевен с оглед изпълнение на наказание лишаване от свобода (по цитираната присъда и по н. ч. д. № 461/2011 г.), на 5.09.2014 г. осъденият Т. В. Ив. е бил предаден от гръцките на българските власти, на 8.09.2014 г. - настанен в затвора в гр. Плевен, а на 11.09.2014 г. официално е бил запознат и с постановената присъда (според данните в писмо от затвора в гр. Плевен). На 1.10.2014 г. осъденият е изпратил по пощата молба до Върховния касационен съд за възобновяване на н. о. х. д. № 675/2011 г. по описа на Плевенския районен съд. Искането за възобновяване на производството е процесуално допустимо, тъй като е подадено от задочно осъден в срока по чл. 423, ал. 1 НПК, който следва да се зачита от 11.09.2014 г., когато след предаването му на българските власти лицето официално е узнало за влязлата в сила присъда (независимо от твърдението му предвид чл. 40а ЗЕЕЗА). Процесуално допустимото искане е НЕОСНОВАТЕЛНО. Разпоредбата на чл. 423, ал. 1 НПК предвижда искането за възобновяване на наказателното производство, направено от задочно осъдения да се уважи, освен в случаите, предвидени като изключение. Едно от тях е осъденият след предявяване на обвинението на досъдебното производство да се е укрил, поради което процедурата по чл. 254, ал. 4 НПК не е могла да бъде изпълнена. От материалите се установява, че с постановление от 7.02.2011 г. на осъдения Т. В. И. е било предявено лично обвинението за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1 вр.чл. 194, ал. 1 вр. чл.26, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „б” НК и досъдебното производство е протекло изцяло с негово участие. В рамките на образуваното съдебно производство по внесения обвинителен акт, с разпореждане от 14.03.2011 г. на съдията-докладчик от Плевенския районен съд, делото е било насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 4.05.2011 г. Последователно изпратените две призовки на адреса в гр.Тр., [улица] (посочен като адрес за призоваване в протоколите за привличане като обвиняем и за разпит от досъдебното производство) с информация за мястото и датата на съдебното заседание и уведомление по чл. 254, ал. 4 НПК, ведно с приложен препис от обвинителния акт, се върнали обратно невръчени на осъдения и с отбелязване, че лицето не живее на адреса, съответно с бележка от връчителя за отказ да бъде получена и подписана от пълнолетен член на семейството и данни, че осъденият не живее в гр.Т. След направена справка по реда на Наредба № 14 и поисканото обявяване за местно и общодържавно издирване, с писмо от 2.05.2011 г. на Областната дирекция на МВР – Плевен било съобщено, че подсъдимият Т. В. Ив., с постоянен и настоящ адрес в [населено място], ул. „К. № ..., е обявен за общодържавно издирване с телеграма № 16359 от 29.04.2011 г., като вследствие на проведените до този момент издирвателни мероприятия е установено, че той е напуснал страната през ГКПП- Кулата на 10.03.2011 г. В съдебно заседание на 4.05.2011 г. Плевенският районен съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 269, ал. 3 НПК, поради което е пристъпил към разглеждане на делото в отсъствие на подсъдимия и с участието на служебно назначения защитник. След неколкократно отлагане и получаваната информация при всеки от случаите, че търсеното лице не е издирено, на 11.07.2011 г. съдът се произнесъл с осъдителната присъда, постановена задочно. При тези данни Върховният касационен съд намира, че доводите в искането не могат да бъдат възприети. В конкретния случай осъденият Иванов е знаел за наказателното преследване срещу него, тъй като обвинението е било предявено в негово присъствие. След приключване на досъдебното производство обаче той е напуснал заявения адрес, преустановил е всякакви контакти с органите на правосъдието, не е съобщил за новото си местопребиваване, заминал е извън пределите на страната и местоживеенето му продължително време е останало неизвестно, което изключва временно да е отсъствал от дома си. Не може да се приеме твърдението на осъдения за обективна невъзможност да участва в наказателното дело поради задържане на 4.12.2011 г. в Република Гърция дори ако се отчете само обстоятелството, че присъдата на Плевенския районен съд е била постановена няколко месеца по-рано - на 11.07.2011 г. Съвкупната преценка на всички данни позволява заключението, че осъденият се е укрил и по този начин по недвусмислен начин сам се е отказал да упражни правото си да присъства при гледане на неговото дело и да се защитава в процеса лично. В рамките на производството, по което е била постановена осъдителната присъда правото на защита е било ефективно осъществявано от назначения защитник. Следователно липсват предпоставките по чл. 423, ал. 1 НПК за възобновяване на наказателното производство и повторно разглеждане на делото. Осъденият неоснователно се позовава и на разпоредбата на чл. 423, ал. 5 НПК с довод за предоставени гаранции от българската държава и безусловно възобновяване на наказателното производство. В европейската заповед за арест е отразено, че лицето не е призовано лично, тъй като се е укрило от органите на правосъдието, но в съдебното производство е било представлявано от служебен защитник. В частта на предоставени гаранции е отбелязана възможността за възобновяване по реда на чл. 423, ал. 1 НПК. В искането не се съдържа твърдение, а и такива данни по делото няма, за дадени други гаранции или търсеното лице да е било предадено при други условия, извън законовото основание за възобновяване на производството по чл. 423, ал. 1 НПК, посочено в европейската заповед за арест. В този аспект Върховният касационен съд вече изложи мотиви защо приема наличието на едно от предвидените изключения, поради което искането на задочно осъдения Т. В. И. не може да бъде уважено. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 425 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на задочно осъдения Т. В. И. за възобновяване на производството по н. о. х. д. № 675/2011 г. по описа на Плевенския районен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: