Ключови фрази
Встъпване в правата на застрахования * застраховка "автокаско" * суброгационен иск * съдебно признание на факт * дубликат на застрахователна полица


Решение по т.д. №1076/10 на ВКС , ТК, ІІ ро отд.
4

Р Е Ш Е Н И Е

№117

гр. София,08.07.2011


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на двадесет и втори юни, две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: К. Е.
Б. Б.


и при участието на секретаря И. В. като изслуша докладваното от съдия Б. Б. търговско дело №1076/10 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на пълномощника на ЗД [фирма] със седалище в [населено място] срещу въззивно решение № 130 от 14.07.2010 г. на Софийски градски съд по гр.д. №4728/2010 г., с което е потвърдено решението на Софийски районен съд от 24.02.2010г. , постановено по гр.д. №9300/09 по описа на съда, с което са отхвърлени исковете на касатора срещу [фирма] – С. с правно основание чл. 402/отм./ във вр. с чл.407/отм./ от ТЗ за сумата от 5 097 лева и по чл.86 от ЗЗД за сумата от 2 327 лева-обезщетение за забава върху горната сума за периода: 15.11.05-13.02.2009 г. . Претендира се отмяна на въззивното решение като неправилно, както и потвърденото с него първоинстанционно решение и уважаване на предявените искове.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неообоснованост –основания за касация по чл.281 т.3 от ГПК. Твърди се, че при наличие на дубликат от застрахователна полица срещу риск „гражданска отговорност” изд. от ответното дружество, споразумение между страните за заплащане на застрахователното обезщетение, и неоспорване на този факт от ответника, съдът необосновано е направил извода за липса на застрахователно правоотношение по застраховка срещу риск „Гражданска отговорност „ и е отхвърлил иска.
Ответникът по касационната жалба в писмено становище изразява становище за нейната неоснователност.
С определение №132 от 28.02. 2011 г. постановено по настоящото дело въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280 ал.1, т.2 от ГПК по значимия за изхода на делото правен въпрос: за доказателствената сила на признанието от страна на ответника на правопораждащи претендираното от ищеца право факти.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и сл. от ГПК констатира следното:
За да постанови обжалваното въззивно решение, с което се потвърждава решението на първоинстанционкия съд, с което е отхвърлен искът на касатора с правно основание с правно основание чл. 402/отм./ във вр. с чл.407/отм./ от ТЗ за сумата от 5097 лева и акцесорния по чл.86 от ЗЗД за сумата от 2 327 лева-обезщетение за забава върху горната сума , съдът е приел, че ищцовото застрахователно дружество е активно легитимиран като носител на правото на сурогационен иск, с оглед наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Автокаско” , настъпили вреди от ПТП и заплащане на застрахователно обезщетение на пострадалото лице от негова страна. За да отхвърли иска се е позовал на липса на застрахователно правоотношение по застраховка срещу риск „Гражданска отговорност” между деликвента и ответния застраховател като основание за отговорността на последния.
По основателността на касационната жалба :
Касационната жалба е основателна.
По делото е установено от събраните пред двете инстанции по същество писмени доказателства и заключения на автотехническата и счетоводна експертиза следното: Налице е застрахователно правоотношение по застраховка „Автокаско” между ищеца и пострадалото лице, настъпили са вреди за последния от ПТП и ищецът е заплатил застрахователно обезщетение на пострадалото лице на 15.11.2005 г. в размер на 24 062 лева, което е констатирано в заключението на счетоводната експертиза, с което е осъществен правопораждащия фактически състав на суброгацията по чл.402/отм./ вр. с чл.407 /отм./ от ТЗ .
Относно съществуването на застрахователно правоотношение по застраховка срещу риск „Гражданска отговорност” на деликвента в ответното дружество са приети дубликат от застрахователна полица срещу риск „гражданска отговорност” издадена от ответното дружество и споразумение между страните по делото от 29.12.2006 г. , с което двете застрахователни дружества изрично третират процесната претенция и чрез взаимно прихващане на насрещни вземания я погасяват до размера на 18 956 лева от общо дължимите 24 082 лева. Двете писмени доказателства: дубликата от застрахователната полица и споразумението, не са оспорени относно верността на съдържание и автентичност от страна на ответника. В писмения отговор на исковата молба ответната страна се е позовала именно на горните доказателства, за да обоснове, че оспорва вземането само по размер, но не и по основание, а в открито съдебно заседание на 09.10.2009 г. , проведено пред първоинстанционния съд, представителят на Д.-ОЗ АД изрично признава съществуването на застрахователното правоотношение по риск „Гражданска отговорност” между деликвента и самия застраховател-ответник по иска.
От така изложените факти следват следните правни изводи по основателността на жалбата:
Основателни са оплакванията в касационната жалба за необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. От съвкупната преценка на приетите и неоспорени дубликат от застрахователна полица срещу риск „гражданска отговорност” издадена от ответното дружество и споразумение между страните по делото от 29.12.2006 г., както и от изричното признание от представителя на ответното дружество на съществуването на застрахователното правоотношение по риск „Гражданска отговорност” между деликвента и самия застраховател-ответник по иска следва, че искът е доказан по основание. Това е така доколкото, съгласно чл.175 от ГПК направеното от страна на страната или неин представител признания на факти се преценява, с оглед на всички обстоятелства по делото. Ето защо и с оглед изложеното, настоящият състав на ВКС, при констатираното противоречие на обжалваното решение с влязло всила Р от 26.05.2009 г. на СРС, ГК, 76 състав по гр.д. № 9299/09 по релевантния обуславящ въпрос и на основание чл.291 ал.1 от ГПК приема за правилна практиката намерила израз във второто.
Така мотивиран , съдът намира, че обжалваното въззивно решение следва да се отмени, съгласно чл. 293 ал.2 от ГПК на посочените в жалбата и разгледани от ВКС основания, съгласно чл.281 т.3 от ГПК, и тъй като не се налага събиране на нови доказателства дължи произнасяне по същество на спора. По размер исковата претенция се доказва от констатациите в допълнителнителното заключение на автотехническата експертиза и съобразно с извършеното в цитираното споразумение за прихващане от 29.12.2006 г. възлиза до размера на предявения иск -5 097 лева. Неоснователно се явява възражението на ответника, че с посоченото споразумение по волята на страните не се дължи заплащане нна обезщетение над прихванатия размер, тъй като в него липсва подобна клауза. Върху дължимата сума се дължи и лихва –обезщетение за забава която за периода от плащането на обезщетението от застрахователя по „Автокаско” 15.11.2005 г. до датата на предявяване на иска 13.02.2009 г. възлиза на 2 293,29 лева, както и законната лихва от тази дата до окончателното плащане. За разликата до пълнопредявения размер от 2 327 лева обжалваното отхвърлително решение следва да се потвърди.
По отношение на разноските :
Съгласно чл. 78 ал.1 от ГПК във връзка с чл.81 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски и възнаграждения за един адвокат в производствата пред трите инстанции се заплащат от ответника, съобразно уважената част от исковете. Такова искане е направено от страна на пълномощника на касатора-ищец в самата касационна жалба . Същите възлизат общо за трите инстанции в размер на 1 386 лева-общо.
Водим от горното ВКС, състав на второ търговско отделение

Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивно решение № 130 от 14.07.2010 г. на Софийски градски съд по гр.д. №4728/2010 г., В ЧАСТТА , с която е потвърдено решението на Софийски районен съд от 24.02.2010г. , постановено по гр.д. №9300/09 по описа на съда, с което са отхвърлени исковете на касатора срещу [фирма] – С. с правно основание чл. 402/отм./ във вр. с чл.407/отм./ от ТЗ за сумата от 5097 лева и по чл.86 от ЗЗД за сумата от 2 293,27 лева-обезщетение за забава върху горната сума за периода: 15.11.05-13.02.2009 г. като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА [фирма] – С. да заплати на [фирма] със седалище в [населено място] сумата от 5 097 лева, ведно със законната лихва от 13.02.2009г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА [фирма] – С. да заплати на [фирма] със седалище в [населено място] сумата от 2 293,29 лева-лихва-обезщетение за забавено плащане на горната сума за периоода от 15.11.2005 г. до датата на предявяване на иска 13.02.2009 г..
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част.
ОСЪЖДА [фирма] – С. да заплати на [фирма] със седалище в [населено място] разноските по водене на делото пред трите инстанции в общ размер на 1386 лева-общо.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.