Ключови фрази
лихва * маловажен случай


4
Върховен касационен съд на Република България НК, І н.о. дело № 164/2013 год.
Р Е Ш Е Н И Е
№ 119

гр.София, 17 юни 2013 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на петнадесети февруари две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ТОМОВ
ПЛАМЕН ПЕТКОВ

със секретар Даниела Околийска
при участието на прокурора АНТОНИ ЛАКОВ
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ПЛАМЕН ТОМОВ
наказателно дело под № 164/2013 година

Прокурор от Великотърновската апелативна прокуратура е протестирал по касационен ред решението на апелативния съд в същия град, изменящо присъдата на Русенския окръжен съд относно подсъдимия Г. Р. Г..
Присъдата – 36 от 26.ІХ.2012 год. по нохд № 435/2012 год., е по обвинението, че Г. на 26 юни с.г. е държал малко повече от 14 грама от високорисковото наркотично вещество марихуана с 4 тегловни % на активно вещество в него и на стойност 85 лева – престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 НК, за което е наказан с 2 години лишаване от свобода условно (чл.66 НК) с 4-годишен изпитателен срок, както и с 3 500 лева глоба (въпреки че Г. е бил обвинен в извършването на по-тежко наказуемо престъпление по ал.1 на чл.354а НК-че наркотикът е бил държан „с цел разпространение”; за такова държане подсъдимият бил оправдан).
Второинстанционното (въззивно) решение – 284 от 4.ХІІ.2012 год. по внохд № 291/2012 год., е издадено както след подаден пак протест, така и след жалба от името на подсъдимия, но е била уважена отчасти само жалбата: деянието е правно квалифицирано още по-леко – като маловажен случай на престъплението (по чл.354а, ал.5 НК), а наказанието е било сведено само до глоба 500 лева.
Подаденият сега (касационен) протест също е в подкрепа на първоначалното обвинение, поради което е поискано и ново разглеждане на делото в апелативния съд за утежняване според това обвинение на положението на подсъдимия.
В съдебното заседание на касационната инстанция присъствено участие е взел само прокурорът и той поддържа протеста, докато защитникът на подсъдимия е изготвил писмено възражение за неговото отхвърляне.
Върховният касационен съд намери протеста за основателен поради следното:
Великотърновският апелативен съд е отишъл твърде далеч в снизхождението си към подсъдимия.
Съдът преди всичко е дал доста неубедителен отговор на възраженията в протеста, че Г. е бил всъщност разпространител на марихуана – вместо да посочи защо именно 27-те пакетчета с наркотика са били предназначени за лична употреба, в мотивите към въззивното решение се говори повече за намерената още в дома на подсъдимия електронна везна (която или не е била ползвана за тези пакетчета, или по някаква причина е ползвана неточно-грамажът им е най-различен), както и за колебанията в показанията на свидетеля П., смятан от обвинението за един от клиентите на Г..
На следващо място, когато е обосновавал „маловажността на случая”(по чл.354а, ал.5 НК), ВтАС изобщо не е зачел диференциацията на смекчаващите обстоятелства, каквато е необходимо да се прави между едните, които са от значение само за възникването и съществуването на наказателната отговорност (чл.93, т.9 НК), и другите – от значение само за нейната индивидуализация (чл.56 НК; вж.повече в р.188/91-І, Сб., с.22) – това смесване се отнася най-вече до влошеното здравословно състояние на Г. поради гръбначното му изкривяване, за което е прието, че е облекчавано с наркотика.
Съдът, накрая, очевидно е надценил връзката между здравето на подсъдимия и употребата на марихуана от негова страна, и то за сметка на утежненото му „съдебно минало”. Двете му предходни осъждания за престъпления по чл.354а НК (при това второто-в изпитателния срок на първото) са обсъдени по начин, като че ли в НК изобщо не е извършвана промяната през 2004 год. (ДВ, бр.26 от с.г.), когато е била отменена ненаказуемостта по ал.3 на цитираната разпоредба („Не се наказва лице, което е зависимо от наркотични вещества или техни аналози, ако количеството [им…]е в размери, сочещи, че то е предназначено за еднократна употреба”).Законодателната промяна е с ясна общопревантивна насоченост към всеки, който по своя преценка би сметнал за допустимо да нарушава забраната за употреба на наркотици. Впечатлението за неоправдано снизхождение, което ВтАС оставя в мотивите си, е подсилено от не съвсем коректното позоваване на две решения на ВКС (253/09-І и 362/11-ІІІ, необнародв. в Бюл. на ВКС, достъпни в ПИС”АПИС”), и още повече на фона на приложеното друго-р.953/06-ІІІ, пряко отнасящо се до второто осъждане на подсъдимия. И трите решения са основани на прогноза за възможно поправяне, но по р.253 и 362 тя е била направена при първо осъждане за наркотици, докато по р.953-при второ, при това след като сам деецът я опровергал.
Изложеното дотук в подкрепа на протеста е достатъчно да бъде уважен, въпреки неговите слабости (между които за отбелязване е смесването, което прокурорът е допуснал между „маловажност” и „малозначителност” на случая-отбелязано и от страна на подсъдимия). Делото подлежи на връщане за ново разглеждане за утежняване на наказателната отговорност, при всички случаи – поради явната несправедливост на наложеното наказание, но също така и след отстраняване на съществените нарушения при мотивирането на въззивното решение и на процесуалните последици от нарушаването на чл.93, т.9 и чл.56 НК. Ето защо и с оглед на чл.354, ал.3, т.1 и 2 НПК, ВКС-І наказателно отделение
Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 284 от 4 декември 2012 год. по внохд № 291/2012 год. на Великотърновския апелативен съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание в тази инстанция.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:



/СЛ