Р Е Ш Е Н И Е № 71
гр.София , 27 февруари 2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети февруари две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
АНТОАНЕТА ДАНОВА
при участието на секретаря Иванка Илиева
и прокурора от ВКП Мария Михайлова
след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 43/2014 г. и , за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по касационна жалба, депозирана от адв.Д., защитник на подсъдимия М. В. Д. срещу въззивно решение №245 от 26.06.2013 г. на Софийски апелативен съд, Наказателна колегия, 3 състав, постановено по внохд 427/13 год.
В жалбата се релевират всички касационни основания по чл.348 ал.1 т.1-3 от НПК. Основанието по чл.348 ал.1 т.2 от НПК се обосновава с твърдение за това, че както присъдата на СГС, така и решението на САС са постановени от незаконен състав,тъй като съставът на апелативния съд, който е разгледал делото по същество е различен от този, който се е произнесъл по доказателствените искания с определението за насрочване на делото от 29.04.2013 г. В производството пред първата инстанция незаконността на състава се извежда от твърдение за предубеденост на член от състава на съда, който според жалбоподателя е оценявал качествата на подсъдимия в хода на пледоариите , преди постановяването на присъдата, и въпреки направения отвод, това искане не е било уважено от съда.Касационното основание по чл.348 ал.1 от НПК се аргументира с неправилност на изводите на въззивния съд, че подсъдимият е нанесъл на пострадалия средна телесна повреда по смисъла на чл.129 от НК,както и с отказа на САС да назначи съдебно-психиатрична експертиза, която да се произнесе по актуалното към датата на съдебното заседание психично състояние на подсъдимия ,което да се прецени в контекста на чл.24 ал.1 т.5 от НПК. На следващо място са изложени съображения за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия Д. наказание, в посока необоснованото му завишаване ,като се акцентира на продължителността на наказателното производство ,доколкото според жалбоподателя, то не е било предмет на обсъждане от въззивния съд като смекчаващо отговорността обстоятелство. Моли се да бъде отменено въззивното решение и първоинстанционната присъда и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на СГС, алтернативно подсъдимият да бъде оправдан или да бъде намален размера на наложеното му наказание лишаване от свобода на три месеца.
Пред касационния съд защитникът на подсъдимия поддържа жалбата по изложените в нея съображения и с направените в условията на алтернативност искания.
Повереникът на частния обвинител Д. И.-адв.Д. счита жалбата на подсъдимия за неоснователна и моли решението на въззивния съд да бъде оставено в сила.
Представителят на ВКП намира решението на САС за правилно и законосъобразно. Счита ,че не са допуснати съществени процесуални нарушения, а наложеното наказание приема за съответно на извършеното, поради което моли да бъде оставена касационната жалба без уважение.
Подсъдимият М. Д. редовно призован пред касационната инстанция не се явява и не взема становище.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение като обсъди релевираните в касационната жалба оплаквания, доводите на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното :
С присъда от 08.04.2013 г., постановена по нохд 2531/2012 г., Софийски градски съд, Наказателна колегия, 34 състав е признал подсъдимия М. В. Д. за виновен в това ,че на 13.11.2007 г., около 14.30 часа , в [населено място], бул. , на паркинга на магазин , при управление на МПС –л.а. „марка” с ДК № нарушил правилата за движение-чл.5 ал.1 т.1 и чл.20 ал.2 изр.2 от ЗДП, като умишлено причинил средна телесна повреда на Д. Ц. И., изразяваща се в изпадане в безсъзнателно състояние,довело до разстройство на здравето временно опасно за живота му,поради което и на основание чл.342 ал.3 б. „б” пр.1 във вр.с ал.1 пр.3 във вр.с чл.129 ал.2 и чл.58а във вр.с чл.55 ал.1 т.1 от НК му е наложил наказание една година лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим ,в затвор.С присъдата подсъдимият Д. е лишен от право да управлява МПС за срок от четири години. На основание чл.68 ал.1 от НК е постановено да се изтърпи и наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от една година по нохд 2446/2002 г. по описа на СГС. В тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски.
По въззивна жалба на защитника на подсъдимия Д., пред САС е било образувано внохд №427/2013 г., което е приключило с решение №245 от 26.06.2013 г., с което първоинстанционната присъда е била потвърдена, като на основание чл.59 ал.1 от НК е било приспаднато времето ,през което той е бил с мерки за неотклонение „задържане под стража” и „домашен арест”.
Касационната жалба на подсъдимия М. В. Д. е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Въззивният съдебен състав в съответствие с правомощията си е проверил изцяло правилността на невлязлата в сила присъда, констатирал е, че производството пред първоинстанционния съд е съобразено с процесуалния закон при избрания от подсъдимия ред за решаване на делото-чл.371 т.2 от НПК; че за признатите от него факти са събрани достатъчно подкрепящи ги доказателства, от които са изведени точни фактически изводи, които законосъобразно са били квалифицирани като престъпление по чл.342 ал.3 б. „б” пр.1 във вр.с ал.1 пр.3 във вр.с чл.129 ал.2 от НК.
Касационният съд намира за неоснователни оплакванията в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В тази насока първото оплакване е за това ,че делото пред въззивния съд е разгледано в незаконен състав,тъй като съдебния състав решил делото и този ,който е постановил определението от закритото заседание ,в което се е произнесъл по искания на жалбоподателя ,свързани със събиране на доказателства , е различен. Действително прочитът на процесуалните документи сочи ,че председателят на съдебния състав ,участвал при постановяването на определението от закрито заседание на 29.04.2013 г. по внохд 427/2013 г., с което делото е насрочено за разглеждане в публично заседание с призоваване на страните и е отказано провеждането на въззивно съдебно следствие /назначаването на допълнителни СМЕ-за и СПЕ-за/ и председателят на съдебния състав ,разгледал делото по същество, са различни лица. С изменението на разпоредбата на чл.327 ал.1 от НПК /ДВ бр.93/2011 г./, действаща към момента на постановяването на определението от 29.04.2013 г. е отпаднало изискването въпросът за допускане на доказателства да се решава от състава на съда ,който ще разгледа делото.Отделно от това в съдебното заседание пред САС , защитникът на подсъдимия е подновил искането си за назначаване на допълнителна СПЕ-за, по повод на което съдебният състав ,разгледал делото е постановил определение ,с което мотивирано го е отхвърлил.При това положение , изобщо не може да се приеме ,че делото пред САС е разгледано от незаконен състав.Не е бил незаконен и съставът , разгледал делото в първата инстанция. По отношение на този съдебен състав се претендира незаконност ,изводима от твърдение за наличие на основание за отвод по отношение на един от съдебните заседатели.Това възражение е било правено и пред въззивния съд и същото е намерило убедителен отговор в мотивите на постановения от него съдебен акт.Действително едно от основанията за незаконност на състава на съда е когато членовете му подлежат на отводи или самоотводи. В конкретния случай обаче,от съдебния протокол на първоинстанционния съд от 08.04.2013 г. изобщо не става ясно какво е било съдържанието на репликата, изречена в хода на пледоариите от съдебния заседател по отношение качествата на подсъдимия, и по повод на която е било направено искане за отвод на този член от състава на съда, което искане не е било уважено.Така или иначе обективна следа за съдържанието на въпросната реплика, която според защитата обосновава предубеденост на съдебния заседател по делото, не е налице.Ако защитника на подсъдимия е считал ,че е налице пропуск в съдебния протокол от 08.04.2013 г. досежно съдържанието на репликата , произнесена от съдебния заседател, то той е разполагал с възможност да поиска поправка или допълнение на съдебния протокол по реда на чл.312 ал.2 от НПК, възможност ,от която не се е възползвал. При това положение, не са налице сигурни данни,от които да се направи заключение за наличие на предубеденост на член от първоинстанционния съдебен състав, която да се разгледа в контекста на законността му.
Във връзка с наведения упрек по отношение на въззивния съд за това , че е отказал да изследва актуалното психично състояние на подсъдимия, касационната инстанция намира следното:
Психичният статус на подсъдимия Д. ,възможността на разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си към датата на деянието, както и възможността да участва в наказателното производство са били обект на пет експертни изследвания. Така, на досъдебното производство са били назначени и изготвени: тройна СППЕ /л.122-123,т.1 от ДП/, от която е видно ,че при М. Д. е налице личностово разстройство с емоционална волева неустойчивост от смесен тип, като същият е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си и да участва във всички фази на наказателното производство и правилно да възприема и възпроизвежда фактите по делото; петорна СППЕ /л.136-146 т.1 от ДП/ ,според която при Д. е налице разстройство на личността, емоционално нестабилна личност /граничен тип/ и злоупотреба с психоактивни вещества,които състояния не са същинско психично заболяване и не се приравняват към краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието в смисъла на чл.33 от НК, като за преценка наличието, характера и протичането на психичното разстройство и за оценка на актуалното състояние,вещите лица са посочили ,че е необходимо стационарно освидетелстване; петорна КСППЕ ,изготвена след проведено едномесечно стационарно изследване на М. Д. /л.154-159, т.1 от ДП/, установяващо, че при него личностната структура е в рамките на личностното разстройство от смесен тип, че той не страда от психично заболяване, което да представлява разстройство на съзнанието, че е могъл да разбира и ръководи постъпките си към датата на инкриминираното деяние и че е в състояние да участва във всички правни процедури; петорна КСППЕ /л.371-393 ,т.2 от ДП/,от която е видно, че подсъдимият Д. не страда от психично заболяване, което да го лишава от годности да разбира свойството и значението на извършеното и да участва в наказателното производство.
По искане на защитника на подсъдимия, първоинстанционният съд е допуснал и изслушал тройна СПЕ,установяваща ,че към момента на деянието и към момента на изготвяне на заключението /12.10.2012 г./ подсъдимият е годен да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.При това положение ,напълно обосновано въззивният съдебен състав е отказал назначаването на повторна СПЕ-за, тъй като е разполагал с обилен експертен материал по отношение способността на подсъдимия да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си към момента на деянието ,а що се отнася до тази му способност към датата на съдебното заседание пред САС -21.06.2013 г. ,то доколкото е изминал не особено продължителен период от време след последното му експертно изследване и предвид липсата на актуални медицински документи ,сочещи на влошаващи заболяването му процеси, напълно правилно въззивната инстанция е отказала назначаването на повторна експертиза, още повече,че всички експертизи, изготвени до този момент са дали заключение за годност на подсъдимия да участва в правните процедури.
По оплакването за нарушение на материалния закон.
Касационната инстанция не намира да е допуснато нарушение на материално правните разпоредби на НК. Приетите фактически обстоятелства от въззивната инстанция, самопризнати от подсъдимия по реда на чл.371 т.2 от НПК, а именно, че на инкриминираните по делото дата и място, след като му било съобщено от пострадалия Д. И. и св.Г., че следва да премести неправилно паркирания от него на пешеходната пътека пред магазин, автомобил, и след като се съгласил да стори това , но се заканил на двамата свидетели „че сега ще видят какво ще стане с тях”, подсъдимият неочаквано направил обратен завой на паркинга и със скорост от 37-38 км/час връхлетял с автомобила си върху пострадалия И., който в резултат на удара паднал странично върху предния капак на превозното средство, достигнал до предното му стъкло , което се напукало, след което паднал на терена и бил в несвяст за повече от пет минути, правилно са били подведени под нормата на престъплението по чл. чл.342 ал.3 б. „б” пр.1 във вр.с ал.1 пр.3 във вр.с чл.129 ал.2 от НК.
Сред признатите от подсъдимия Д. факти ,отразени в обвинителния акт е и ,че пострадалият И. , „след инициалния удар достигнал до предното стъкло на колата, което се напукало, след което паднал на терена по лице и изпаднал в несвяст за повече от пет минути”. Въззивният съдебен състав напълно обосновано е кредитирал заключението на допълнителната СМЕ, от което е видно, че ако бъдат приети за достоверни показанията на свидетелите –очевидци на деянието, следва да се направи извод ,че пострадалият след удара с автомобила е изпаднал в безсъзнателно състояние за около 5 до 10-15 минути, което състояние довежда до разстройство на здравето временно опасно за живота и представлява средна телесна повреда по смисъла на чл.129 от НК, независимо ,че при извършените прегледи не е доказана ЧМТ, т.е според вещите лица липсата на черепно-мозъчна травма не изключва изпадането в безсъзнателно състояние, което представлява разстройство на здравето временно опасно за живота, като изпадането в безсъзнателно състояние може да се установява и със свидетелски показания, стига те да бъдат приети за достоверни. В случая самопризнатите от подсъдимия факти, че пострадалият е изпаднал в несвяст за повече от пет минути; че лежал неподвижен на асфалта; че под главата му имало кръв и че около него се струпали свидетелите- очевидци Н. Трънкалакова, М. М., А. П. и Г. Г. намират потвърждение в показанията на посочените лица, които еднопосочно и в кореспонденция помежду си са свидетелствали за цитираните по-горе фактически обстоятелства по изпадането на пострадалия в безсъзнателно състояние. Ето защо,деянието осъществено от подсъдимия правилно е квалифицирано като ПТП, при което умишлено е причинена средна телесна повреда на пострадалия И. и в този смисъл оплакването за нарушение на материалния закон е неоснователно.
Във връзка с претенцията за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия Д. наказание.
На подсъдимият Д. е било наложено от първостепенния съд наказание една година лишаване от свобода, потвърдено от въззивната инстанция. Това наказание напълно правилно е било определено на основание чл.58а /ред. ДВ бр.27/2009 г./ във вр.с чл.55 ал.1 т.1 от НК ,тъй като този закон се явява по-благоприятен за дееца. Отчетени са били наличните отегчаващи отговорността обстоятелства,както и смекчаващите такива- здравословното състояние на подсъдимия , продължителния период от време, в който се е провело наказателното производство, както и допълнително включеното от въззивния съд смекчаващо обстоятелство -поведението на пострадалия преди инцидента. Не се констатират неотчетени от решаващите съдебни инстанции смекчаващи отговорността обстоятелства, а и жалбоподателят не сочи такива, извън претенцията му за продължителност на наказателното производство , което обаче е било ценено от съдилищата при определяне размера на наказанието. Ето защо , касационният съд не намира основания за допълнително смекчаване на отговорността на подсъдимия Д., като приема ,че наложеното му наказание от една година лишаване от свобода е съответно на тежестта на извършеното, на личността на дееца и целите по чл.36 от НК, поради което не е явно несправедливо.
ВКС констатира, че в последно изготвената на досъдебното производство петорна КСППЕ, вещите лица са посочили ,че при подсъдимият Д., в случай на ефективно изтърпяване на наказание лишаване от свобода е уместно приложението на чл.40 ал.4 от НК. Макар и инстанциите по същество да са пропуснали да приложат тази разпоредба, няма пречка този пропуск да бъде отстранен от касационния съд.
По изложените съображения и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №245 от 26.06.2013 г. , постановено по внохд №427/2013 г. по описа на Софийски апелативен съд, Наказателно отделение.
На основание чл.40 ал.4 от НК ПОСТАНОВЯВА по отношение на подсъдимия М. В. Д. полагането на съответни медицински грижи по време на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.
РЕШЕНИЕТО не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1/
2/
|