Р Е Ш Е Н И Е № 80 гр. София, 27.02.2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на 18 февруари две хиляди и тринадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА ЮРИЙ КРЪСТЕВ при секретаря Кр. Павлова и в присъствието на прокурора П. Маринова, като изслуша докладваното от съдия Ю. Кръстев наказателно дело № 2300/2012г. , за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производството е образувано по жалба от адв.Ж., защитник на подсъдимите ефр. К. Н. Д. от гр.Ш. и редник С. Г. Д. от с.А., Варненска област, против решение на Военно-апелативен съд София, постановено по внохд № 52/2012г. Като касационни основания са посочени тези по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК – нарушение на закона и съществени процесуални нарушения. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП изразява становище, че касационната жалба е неоснователна. Намира делото за изяснено от фактическа и правна страна, като счита, че вината на подсъдимите е доказана по безспорен начин. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: С решение № 43/25.10.2012г., Военно-апелативният съд на Република България, е потвърдил присъда № 97/21.062012 г., постановена по нохд № 97/2012 г. на Варненския военен съд, с която двамата подсъдими са били признати за виновни в извършено на 16.02.2011 г., престъпление по чл. 195, ал. 1, т.т. 2, 4 и 5, вр. чл. 194, ал. 1 НК и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, осъдени на по шест месеца лишаване от свобода, условно за изпитателен срок от по три години, на основание чл. 66, ал. 1 НК. На основание чл. 53, ал. 1,б. „а” НК, е отнел в полза на държавата лек автомобил „Р..” с рег. н. Н 7490 и ½ ид. ч. от лек автомобил „Р.....”, с рег. н. ...... . Оправдал ги е по чл.20, ал. 2 НК и се е произнесъл де по веществените доказателства и направените разноски. Касационната жалба е неоснователна. Относно твърденията за допуснати съществени процесуални нарушения. Неоснователни се явяват доводите на касаторите за допуснати такива нарушения, изразяващи се по същество в твърдения за нарушения по чл. 313 и 314 НПК и неспазване на правилата за оценка на доказателствата от въззивният съд. Настоящата инстанция счита тези възражения за неоснователни. Решението на въззивната инстанция не страда от пороците визирани в разпоредбите на чл. 348, ал. 3 НПК, наличието на които са само основания за неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане. В случая същественото е, че при събиране, проверка и оценка на доказателствения материал, не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Съдът е изпълнил в пълен обем процесуалните си задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса. При това и тази инстанция не е възприела превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. При установяване на решаващите факти свързани с въпроса, извършено ли е или не престъпление от подс. Д. и Д., съдът е анализирал подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от гласните доказателствени средства – показания на свидетели и приложените писмени доказателства, чрез които е установил точно поведението е действията им през инкриминирания период. След като е установил по несъмнен начин, че двамата подсъдими са осъществили престъпния състав на инкриминираното с обвинението деяние, правилно е потвърдил осъдителната присъда. Възприемайки констатациите и правните изводи на решаващия съд в тази им част, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на процесуалния закон. По повод на подадена жалба пред нея, в изпълнение на процесуалните си задължения по чл. 107, ал. 5 и чл. 339, ал. 2 НПК, след като е обсъдила направените доводи, мотивирано е обосновала отказа да приеме, че обвинението не е доказано по несъмнен начин и че има допуснати съществени процесуални нарушения. Затова възраженията, че не са били обсъдени всички доказателства и че неправилно е дадена вяра на част от тях, е неоснователно. При положение,че въззивния съд не е допуснал нарушения на правилата на съдопроизводството при анализ и оценка на доказателствата, процесуално недопустимо е касационният състав за подменя вътрешното убеждение на съда по същество, като дава указания за достоверността на съответната група доказателствени средства. Поради това и настоящият състав счита, че липсват нарушения свързани с касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 и ал. 3 НПК. При извършената проверка не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правата на подсъдимите. По реда на чл. 313 и 314 НПК, е била проверена изцяло правилността на присъдата – видно от изложените мотиви. Изложени са подробни съображения в тази връзка, обсъдени са били всички възражения направени във въззивната жалба. Обезпечена е процесуална равнопоставеност на страните и осигурена възможност за устни възражения и изложения по направените доводи. Предвид гореизложеното, касационната инстанция намира, че няма допуснати съществени процесуални нарушения, поради което не е налице релевираното касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Относно нарушенията на материалния закон. Неоснователни са и твърденията на касаторите в жалбата, че деянието е неправилно квалифицирано и че незаконосъобразно не са приложени разпоредбите на чл. 9, ал. 2 НК. Решаващите инстанции са възприели фактическа обстановка, изведена от събрания доказателствен материал. По отношение на подлежащите на доказване факти, свързани и с правната квалификация на извършеното, доказателствената съвкупност съдържа безспорни доказателства, които съдилищата са оценили правилно, задълбочено и в съответствие с разпоредбите на чл.13 и 14 от НПК, при това с необходимата аналитичност. Формираната фактология установява по несъмнен начин механизма на извършване на деянието и авторството на подсъдимите. При направената вярна оценка на доказателствената съвкупност, въззивната инстанция е достигнала и до правилни правни изводи, а именно, че обвинението срещу подсъдимите Д. и Д., са доказани по несъмнен начин и те следва да носят наказателна отговорност по приетата квалификация. Във връзка с правните изводи, решаващите инстанции правилно са приложили материалния закон прилагайки разпоредбите на чл. 195, ал. 1, т.т. 2, 4 и 5, вр чл. 194, ал. 1 НК. Касационната инстанция споделя изводите на решаващия и въззивния съд, относно постановяване на осъдителната присъда. Счита, че мотивите им в нейна подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ, на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти. Посочените в касационната жалба възражения във връзка с направения довод, са идентични с поддържаните пред въззивния съд. Същият в мотивите си подробно и задълбочено се е занимал с твърденията за квалификацията по т. 2 на чл. 195, ал. 1 и за исканото приложение на чл. 9, ал. 2 НК, като е изложил убедителни, логични и законосъобразни съображения, подкрепени от доказателствата по делото, защо не ги възприема, които се споделят изцяло от настоящата инстанция, поради което не се нуждаят от преповтаряне. Ето защо, неоснователни се явяват доводите на касаторите за допуснати нарушения на материалния закон. Предвид всичко гореизложено, касационната инстанция счита, че атакуваното решение на Военно-апелативния съд е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, ВКС, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 43/25.10.2012г., на Военно - апелативния съд на Република България, постановено по внохд № 52/2012 г.. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: